Шийката на матката е най-долната и стегната част на матката. Матката е мускулен орган, който се намира в малкия таз при жените. Формата й наподобява обърната круша. Дъното на матката е най-горната нейна част, следва корпусът и шийката.
Матката осигурява условия за развитие на оплодена яйцеклетка и износване на плода до раждането.

Маточната шийка съединява тялото на матката с влагалището – родилния канал.

Ракът на шийката на матката се развива от епителната тъкан, която я покрива. Ред фактори влияят на нормалните здрави епителни клетки, които се изменят и израждат в предракови. В последствие се развива туморното заболяване.

Различават се два основни типа рак на шийката на матката:

  • плоскоклетъчен рак, който се диагностицира в 80-90 % от случаите и
  • аденокарцином, в останалите, предимно при по-младите жени до 30 години.


Има случаи, в които се наблюдават смесени карциноми, откриват се особености  и на плоскоклетъчния и на аденокарцинома.

Диагностиката на рака на шийката на матката и на предраковите състояния се извършва чрез изследване със специален микроскоп, колпоскоп - колпоскопия

Предраковият стадий продължава няколко години, но има и изключения, в които се развива за десетина месеца.
При повечето жени предраковите клетки изчезват без лечение, но единствено лечението гарантира предотвратяване на раково заболяване. 


Честота на заболяването
Ракът на маточната шийка възниква на средна възраст, 35-55 години. Рядко се диагностицира при жени по-млади от 20 години. В 20 %  от случаите ракът се проявява след 65-годишна възраст.
През последното десетилетие се наблюдава тенденция на спад на смъртността от рак на маточната шийка с 2 %, което се обяснява с ранното откриване на заболяването.


Рискови фактори
Рисковите фактори налагат профилактика на рака на маточната шийка и съответно на ранната му диагностика и лечение.
 

*


Човешки папилома вирус. Предава се по полов път и е най-опасният фактор за риск от развитие на рак на маточната шийка. Нормалните епителни клетки, които покриват маточната шийка отделят специфични вещества, които подтискат развитието на ракови клетки. Папилома вирусите обаче синтезират два белтъка Е 6 и Е 7, които изменят тези вещества. Не при всички жени, носители на папилома се развива рак, което означава, че има и друга причина за развитието му, освен наличието на вируса, която все още не е изяснена.

Групата на папилома вирусите се състои от над 100 типа, които могат да доведат до развитие на папиломи. При някои от типовете има вероятност от развитие на рак на маточната шийка - HPV16, HPV18, HPV31, HPV33, HPV45 и др. Повече от половината случаи на рак са предизвикани от HPV16 и HPV18.

Останалите типове водят до образуване на брадавици на различни части на лицето и тялото – длани, стъпала, устни, език, както и на половите органи и около ануса. Тези типове рядко се асоциират с рака на маточната шийка и се отнасят към нискорисковата група.  

Дори и да причинят поява на плоски папиломи (брадавици) на маточната шийка във влагалището, те не водят до оплаквания и развитие на рак. Опасни са плоските папиломи, причинени от високорисковата група вируси.

Медицината все още не разполага с метод за лечение на инфекцията от папилома вируси, но се справя успешно с лечението на папиломите, което и предотвратява развитието на раковото заболяването.

Смята се, че презервативите не предпазват от заразяване, но тяхното използване значително намалява риска от него.

 

Втора част на материала.