1. Съществува ли риск за плода при развитие на хепатит В по време на бременност?

По принцип се твърди, че развитието на остър вирусен хепатит В по време на бременност увеличава риска от нарушения в бременността като аборти, преждевременно раждане, увреждания на ембриона и плода и др. поради доказаното преминаване на вируса през плацентата.

Описано е и по-тежко протичане на бременността за самата майка. В България острият вирусен хепатит е в списъка на заблявванията, при възникването на които по време на бременност може да се извърши аборт по медицински показания.

Съществува голям риск за развитие на вирусен хепатит В у новороденото, ако майката е заразена с HBV.

2. Кой боледува от вирусен хепатит В, изгражда ли се имунитет срещу болестта и как?

Хепатит В е най-честото сериозно възпалително заболяване в световен мащаб. Около 350 млн. души по целия свят са хронично заразени с HBV, oт които повече от 250 хил. души умират всяка година от чернодробно заболяване.

Болестта може да засегне хора във всяка възраст. В развитите страни хепатит В е заболяване преди всичко на хората в млада и зряла възраст (от 20 до 50 години). Другият най-засегнат контингент е кърмаческата възраст (заради вертикалния механизъм на предаване на заболяването). В САЩ например, всяка година се регистрират между 159 и 300 хиляди случаи на остър вирусен хепатит В. Само половината, обаче, от пациентите с доказан остър хепатит В имат симптоми на заболяването. В развитите страни се наблюдава спад в честотата на болестта в последните години, което се отдава на повишеното обществено съзнание за предпазване от СПИН (вирусите на двете заболявания се предават по много подобен начин) и на въведената задължителна ваксинация срещу болестта.

В някои части на света хепатит В-вирусната инфекция присъства постоянно (ендемия) в обществото. Така например, до 15-20% от възрастните в югоизточна Азия и южна Африка са хронично заразени с HBV.

Определени групи хора от населението са изложени на по-висок риск от заразяване с HBV и развитие на хепатит В. Сред тях са:

  • хора практикуващи секс с честа смяна на партньорите, особено без използване на предпазни средства (напр. презервативи)
  • хомосексуални мъже
  • проститутки
  • сексуални партньори на хора, заразени с HBV
  • венозни наркомани, ползващи общи игли
  • болни, на които се налага често преливане на кръв или кръвни продукти
  • бъбречно болни на хемодиализа
  • умствено болни и изостанали индивиди
  • здравни работници, работещи с кръв и кръвни продукти, както и такива използващи остър, замърсен с кръв инструментариум (медицински сестри, хирурзи, зъболекари, лаборанти и др.)
  • кърмачета, родени от заразени майки

Рискът за развитие на хроничен хепатит В е по-голям, когато инфекцията с вируса настъпи в по-ранна възраст. Процентът от случаите, в които се развива хроничен хепатит В е следният:

  • 90% от новородените, заразени около момента на раждането
  • 30% от децата, заразени във възрастта между 1 и 5 години
  • 6% от хората, заразени във възрастта над 5 години
  • 5-10% от заразените възрастни

В процеса на инфекцията имунната система на организма образува специфични белтъчни молекули-антитела, насочени срещу различни части от вируса. Някои от тези антитела нямат защитен ефект и са донякъде отговорни за някои от симптомите на заболяването. Други антитела имат защитен ефект и осигуряват траен имунитет срещу болестта у преболедувалите. Производството на такива антитела стимулира и ваксината срещу хепатит В.

3. Какъв е инкубационният период на инфекциозното заболяване вирусен хепатит В?

Интервалът между първия контакт на организма с вируса и изявата на първите симптоми на болестта се нарича инкубационен период. Инкубационният период на вирусния хепатит В варира от 2 до 6 месеца, но обикновено не е по-дълъг от 3 месеца.

Вирусът се открива в кръвта и другите телесни течности няколко седмици преди изявата на симптомите и това продължава обикновено в продължение на няколко месеца в последствие. Приблизително 10% от заразените хора остават дълготрайни носители на вируса.

4. По какъв начин човек се заразява от хепатит В?

HBV се намира в кръвта и в по-малко количество в семенната течност (спермата), вагиналните секрети, слюнката, кърмата и другите телесни течности на заразения човек. Заразяването се осъществява, когато кръвта и другите телесни течности на заразения човек попаднат в контакт с телесните течности на незаразен човек през микроскопични ранички в покривката на тялото (кожа, лигавици на половите органи и ректума). Вирусът на хепатит В е изключително заразен, т.е. микроскопични количества кръв са способни да пренесат инфекцията от един човек на друг. Вирусът не се открива в изпражненията и в минимално количество в урината, което прави невъзможно заразяването чрез вода, храна или ежедневен битов контакт (както е при хепатит А, например).

Най-честите пътища на предаване на инфекцията с хепатит В са:

  • полов път, включително хомосексуален контакт между мъже: в днешни дни, в развитите страни това е най-честият път на заразяване
  • преливане на кръв и кръвни продукти - в днешни дни в развитите страни този начин на предаване на инфекцията почти не се среща поради задължителното изследване на дарителската кръв и кръвни продукти за вируса на хепатит В, вируса на СПИН и др; все още такъв начин на заразяване се наблюдава сравнително често в развиващите се страни.
  • използване на общи игли при венозни наркомани
  • заразяване по време на хирургични операции или зъболекарски манипулации при използване на заразен инструментариум
  • заразяване при убождане и контакт със заразена кръв - този механизъм се среща преди всичко при здравни работници, което ги прави рисков контингент за развитие на инфекция.
  • контакт със заразена кръв или заразен инструментариум при правене на татуировки, пиърсинг, акупунктура и др.
  • контакт на наранена кожа или лигавица със заразена кръв при използване на чужди ножчета за бръснене, дори и четки за зъби
  • заразяване на плода и новороденото от майка с активна хепатит В инфекция - този начин на предаване се нарича вертикален, това е един от най-честите механизми за разпространяване на инфекцията в райони на света, където хепатитната В-вирусна инфекция присъства почти постоянно (ендемични райони, като югоизточна Азия и Южна Африка). Ако бременната майка е силно заразна, заразяване на новороденото настъпва в почти 100% от случаите, като голям процент от тези заразени деца развиват хроничен хепатит В.

Заразяване от хепатит В не е възможно при:

  • ръкостискане
  • хранене или пиене на вода
  • прегръщане
  • случаи когато болен човек кихне или кашля насреща Ви
  • обичайните битови контакти вкъщи или на работното място и др.

5. По какъв начин вирусът на хепатит В (HBV) предизвиква увреждане на черния дроб?

Инфекцията с този вирус е инфекция на целия организъм.

Най-характерно, обаче, е засягането на черния дроб. HBV не предизвиква сам по себе си директно увреждане на черния дроб. Напротив, имунният отговор на тялото (това е защитният отговор на имунната система на организма), в опита си да атакува вируса като чужд за организма агент, унищожава и чернодробните клетки, в които вирусът се е заселил. Така, при вирусната хепатит В инфекция, защитната реакция на имунната система е отговорна както за елиминирането на HBV от тялото и очистване от инфекцията, така и за увреждането на чернодробните клетки. По този начин имунният отговор включва в себе си баланс между защитен и разрушителен ефект.

В зависимост от превеса на някой от тях се предопределя и хода на инфекцията с вируса на хепатит В у даден човек. Съответно на това, при нормално изразени защитен и разрушителен ефект се развива остър хепатит В с оздравяване, при преобладаващ разрушителен ефект може да се наблюдава светкавичен (фулминантен) хепатит В, който е животозастрашаващо сътояние, а при слабо изразени както защитен, така и разрушителен ефект, се развива хроничен хепатит В или безсимптомно (без никакви оплаквания) носителство на HBV. Видът на имунната реакция зависи както от особеностите на имунната система, така и от тези на вируса.

6. От какво се причинява вирусния хепатит В?

Хепатит В се причинява от вирус, наречен хепатит В вирус (HBV). HBV съдържа ДНК и спада към семейство Hepadnaviridae, т.е. няма никакви "родствени" връзки с другите най-чести причинители на вирусни хепатити- хепатитните вируси А и С.

Генетиният код на вируса съдържа информация за производството на няколко вирусни белтъка, които са от голямо значение за размножаването на вируса и развитие на инфекцията. Тези белтъци са хепатит В-повърхностния антиген, наричан още "австралийски антиген" (HBsAg), сърцевинен антиген на хепатит В (HBcAg), хепатит В "е" антиген (HBeAg) и ензима ДНК-полимераза. Тези белтъци са важни, тъй като именно те се определят в кръвните изследвания, които определят диагнозата на заболяването, тежестта и прогнозата на инфекцията с вируса на хепатит В.

7. Какво представлява вирусния хепатит В?

"Хепатит" е общо понятие, което означава възпаление на черния дроб. Такова възпаление може да възникне в резултат на вирусна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, прием на определени лекарства, контакт с някои химикали, отрови или вследствие на нарушение в имунната (защитната) система на организма.

Хепатит В е вирусна инфекция, която може да причини възпалително заболяване на черния дроб и увреждането му. Хепатит В е понастоящем най-честата форма на хроничен вирусен хепатит в световен мащаб.

Вирусът на хепатит В може да причини кратко-протичащ (остър) хепатит, който може да протече със или без симптоми (оплаквания). В повечето от случаите организмът на заразените хора успява да се "очисти" от вируса, но в малък процент вирусът предизвиква дългосрочно-протичаща инфекция, наречена хроничен хепатит, която може да варира от леко състояние до тежко заболяване. Хората, страдащи от хроничен хепатит В остават заразноопасни и могат да предават вируса на други. В част от заразените, тялото е неспособно да елиминира инфекцията, но същевременно и не страда от симптоми на чернодробно заболяване. Тези хора се наричат "носители" и могат да предават инфекцията на околните.

Острият (краткотраен) хепатит В се развива скоро след контакта с вируса и обикновено завършва с пълно оздравяване. В малък брой от случаите може да се развие изключително тежка, животозастрашаваща форма на остър вирусен хепатит В, наречена фулминантен (светкавичен) хепатит.

Хроничният (дълготраен) хепатит В е инфекция с вируса на хепатит В, която трае повече от 6 месеца. За наличието на хроничното заболяване се съди освен по оплакванията и по наличието на определени промени в кръвните, имунологични и морфологични изследвания. Веднъж щом инфекцията стане хронична, тя може никога да не се излекува. Характерна особеност на хроничния хепатит В е тенденцията към развитие на чернодробна цироза и по-рядко на чернодробен рак и техните усложнения. Чернодробната цироза представлява разрастване на нефункционираща съединителна тъкан на мястото на чернодробните клекти и на практика загуба на функцията на черния дроб.

Около 90-95% от заразените хора успяват да се преборят с вируса и при тях заболяването протича остро, без да се превръща в хронично. Само 5-10% от заразените хора развиват хронична инфекция с вируса на хепатит В. Хората с хронична хепатит В инфекция се наричат хронични носители. Около 2/3 от тези хора не се разболяват нито умират от чернодробно заболяване, но могат да предават вируса на други. Оставащите 1/3 развиват хроничен хепатит В, който представлява изключително сериозно заболяване на черния дроб.