Какво ще стане с гърдите ми?

Нормален въпрос, който всяка очакваща да стане майка жена си задава с известно притеснение. Какво ще се случи с гърдите ми при тези бързи промени заради кърменето? А когато спра да кърмя?

По-запознатите веднага отбелязват, че не кърменето, а бременността причинява големите и важни промени в гърдите.

А всъщност началото на промените е много по-назад във времето. Ако мислите за пубертета, грешите – началото се поставя още когато всяка от нас е била ембрион в утробата на своята майка.

Първите наченки на тъканите, от които ще се оформят гърдите, се появяват още през шестата седмица от ембрионалното развитие по протежение на т.нар. млечна линия – от мишниците до слабините. Тогава ембрионът все още не е диференциран по пол – така че ако някога сте се чудили защо мъжете имат гърди, след като практически не им трябват, вече знаете. Просто развитието на гърдите започва още преди да са се активирали онези части от ДНК, които ще определят половото развитие.

Част от тази тъкан отмира по време на ембрионалното развитие и остават само двете гърди. При малък процент от хората обаче (жени И мъже!) може да се открият рудиментарни гърди по продължение на тази линия. Обикновено приличат на бенки и човек не знае, че в действителност представляват зърно и дори може да има подлежаща жлезиста тъкан.

Между 12 и 16 г.с. вече е оформена гладката мускулатура на ареолата и зърното.

През 32 г.с. вече има първични млечни каналчета, които се отварят в областта, от която ще се развие зърното.

Около раждането гърдите вече могат да отговарят на хормонални промени. Често срещаното подуване на гърдичките при новороденото (независимо дали е момче или момиче!), които може дори да секретират подобна на коластра течност, са в отговор на майчините стимулиращи кърмата хормони, които преминават и при бебето по време на раждането.

Към края на първия месец след раждането настъпва регресия. Млечната жлеза остава в „спяща“ фаза за много дълго време – чак до пубертета. Тогава пубертетните хормони я събуждат отново в подготовка за онзи важен момент някъде в бъдещето, когато току-що роденото ви бебе ще започне да търси с устичка източника на храна и блаженство.

Именно през пубертета се случва „тапицирането“ на гърдата с мастна тъкан и съответната гордост или фрустрация от формата и големината, които тази мастна тъкан придава. Това е причината да не може да се съди за способностите на една гърда да произвежда мляко само по нейната големина. Големината и формата се определят не от развитието на жлезата, а от наличната мастна тъкан.

Вътре в гърдата през пубертета се случват невидимо и други изключително важни неща. Млечните каналчета се удължават и разклоняват все повече. Всеки един менструален цикъл също предизвиква промени в гърдата – увеличаването на обема, твърдостта и болезнеността в гърдите, които се усещат през втората половина на цикъла са физическите белези на това, което се случва в гърдата.

Хормоните през тази втора фаза на цикъла предизвикват бързо развитие на дяловете на жлезата и алвеолите в тях (клетките, които ще произвеждат кърма, ако настъпи бременност и раждане). При настъпването на менструацията тези промени търпят обратно развитие, но не изцяло – т.е. всеки един менструален цикъл постепенно доразвива все повече способностите на гърдата да произвежда мляко.

А когато бременността настъпи, болезнените и напрегнати гърди в първите седмици са ясен сигнал за това, което се случва. Бурно се развиват дяловете на млечната жлеза, каналчетата се удължават и разклоняват, броят на клетките, произвеждащи мляко, расте главоломно.

Това се случва за сметка на мастната тъкан – бурният растеж на жлезата измества мастната тъкан. При по-малките гърди това е много ярко изразено. Промяната се усеща не само заради променения размер, а и заради ясно напипващите се напрегнати участъци, където вървят промените.

При жените с много големи гърди, където има много мастна тъкан, тези промени може почти да не се усетят. Възможно е гърдите почти да не се променят като размер, макар че навътре в гърдата подготовката за кърмене тече с пълна сила.

За да се извършват тези промени, гърдата има големи енергийни нужди. Те се посрещат с повишаване на кръвотока към гърдите, който става двойно по-голям, отколкото преди бременността. Затова се появява ясно видимата мрежа от сини вени. Тя също е сигнал, че промените се случват закономерно и нормално.

А с напредването на бременността се появяват и другите външни признаци. Ареолите се уголемяват и променят цвета си (който може да варира от розово-оранжево до буквално черно). Счита се, че този тъмен кръг е визуална помощ и ориентир за бебето. След раждането децата виждат на ограничено разстояние и различават най-добре контрастни фигури. Затова контрастът между тъмната ареола върху светлата кожа им служи за ориентир къде да търсят храната.

Малките бабунки, подобни на пъпки, които стават ясно видими и може да стоят подути, са т.нар. жлези на Монтгомъри. Те имат задачата да поддържат нежната и тънка кожа на ареолите добре хидратирана и еластична. Това става с помощта на отделяния от тях секрет – който освен тази важна функция има и още една. Мирисът на този секрет, макар и недоловим за нас, е същият като мириса на околоплодните води. Предполага се, че това е нещо като обонятелен фар, насочващ бебето към гърдата.

Началото на кърменето през първия месец при много жени води до още по-голямо увеличаване обема на гърдите. Това е особено ярко изразено около 4-5 ден след раждането, когато количеството на произвежданото мляко рязко се увеличава. Подуването на гърдите е предизвикано колкото от обема на произвежданото мляко, толкова и от ще по-засиления кръвоток към тази област, както и от предизвиканата от хормоналните промени задръжка на течности.

Често стриите, от които майките се опасяват, се появяват точно в този период на рязко напълване на гърдите, а не по време на бременността. Затова е важно в тези моменти бебето да е непрекъснато при майка си и да има неограничен дстъп до гърдата, за да се избегнат тези неблагоприятни влияния.

Няколко месеца след раждането хормоналната стимулация вече се извършва основно в резултат от сукането на бебето, а не чрез хиперпроизводство на пролактин в хипофизата. Гърдите обикновено намаляват обема си, макар че все още са по-големи от преди бременността.

Тези разлики може да са  особено видими при майки, които по някаква причина кърмят само от едната гърда. Една гърда е напълно способна сама да изхрани бебето, ако се стимулира достатъчно. В резултат тя запазва увеличения си обем, докато неозползваната гърда регресира и се връща към предбременните си размери. За майката тази разлика в гърдите може да е неприятен козметичен дефект. За щастие обаче той обикновено може да се тушира с използване на сутиен с подплънки. След окончателното отбиване на детето и втората гърда възвръща размерите си и разликата се заличава.

Големината на гърдите се променя постоянно в хода на кърменето – преди кърмене в сравнение със след храненето, от хранене на хранене, сутрин в сравнение с вечерта, месец след раждането в сравнение с 3-4 месеца след това. Тези изключително динамични промени често притесняват майките и ги карат да се чудят дали това няма да повреди напълно формата на гърдите.

Донякъде тези притеснения са оправдани. Гърдите не разполагат с мускул, който да ги поддържа – това е причината да не може да се повлияе съществено на формата и повдигнатостта им с тренировки. Те разчитат основно на еластичността на кожата. Тя обаче може да се отпусне и разтегне при прекомерни натоварвания и това да промени формата на гърдата. Други фактори, които според изследванията се свързват с отрицателни промени във формата на гърдите, са:

• възраст на майката (колкото по-голяма е възрастта, толкова по-голям е рискът)
• наднормено тегло
• голям брой бременности
• големина на гърдите преди бременността (големите гърди увисват по-лесно)
• пушене

Затова е важно да се избягват нещата, които могат да допринесат за негативните промени.

1. Носенето на добре прилягащ (без да е стягащ!) сутиен може да е удачно за майките с по-тежък бюст.
2. Честото и неограничавано през деня и през нощта сукане на бебето контролира количеството мляко. Това помага да се избегне патологичното препълване на гърдите, което може да повреди кожата (т.е. да се появят стрии и отпускане).
3. Когато между храненията се усеща голямо напрежение в гърдите, а детето няма желание да суче, изцеждането на малко количество до облекчаване помага гърдите да се отпуснат леко и да не се стига до прекомерно препълване.

Тези неща са особено важни, когато се стигне до отбиване на детето. Когато отбиването става по естествен начин, плавно се пропускат и заместват хранения. Така се оставя време гърдата да се нагоди и постепенно да спре производството на мляко. По този начин се избягват рисковите фактори за прекомерно препълване и съответно повреждане на кожата.

Когато естественото отбиване се случва по инициатива на детето и тече в продължение на месеци, тогава майките обикновено не забелязват почти никакви промени във формата на гърдите. Постепенно свиващата се жлезиста тъкан плавно се замества от мастна тъкан и формата се запазва.

Когато се наложи рязко отбиване по някаква причина, тогава няма време за такова преобразуване. Жлезистата тъкан се свива бързо, а натрупване на мастна тъкан обикновено няма. Именно затова тази начин е най-непрепоръчителен и нанася най-големи щети. Особено видимо е това, когато приемът на медикаменти е съпроводен със съветите гърдите изобщо да не се пипат, независимо колко са се подули и даже да се пристягат (което дори само по себе си може да повреди формата им).

След такъв подход гърдите често изглеждат много зле в първите седмици и това може да причини голям стрес и неприятни емоции. Отчаянието в тези моменти обаче често е прибързано – в течение на 6-12 месеца мастната тъкан в гърдите постепенно се натрупва отново. Формата може да се възвърне в голяма степен, така че е разумно да се изчака поне този срок, преди човек да се замисля за някакви драстични промени.

Едва ли гърдите ще станат съвсем същите както преди бременността, дори човек да не кърми нито ден. Ние самите не сме същите жени, които сме били, преди да се роди бебето. Това важи и цялото ни тяло. Промяната обаче не означава непременно нещо лошо – нито пък фактът, че гърдите на жена, която е раждала и кърмила, са по-различни от тези на напъпващото 16-годишно девойче означава, че са загубили своята прелест и притегателна сила. Дали са живот и са изпълнили нормалната си физиологична функция. А тъй като в природата на жената е заложено да ражда не само веднъж, с малко грижа и разум от наша страна същата тази природа обикновено се грижи да ни направи отново привлекателни, за да може да се завърти следващия кръг на бременност-раждане-кърмене 😉