Радостин Чолаков е едва на 15 години, но зад гърба си има много успехи. Спечелил е множество състезания и конкурси по математика и информатика, разработва собствен проект за изкуствен интелект, като програмист организира няколко благотворителни инициативи в помощ на българското училище. С радост споделям нашия разговор: Каним Ви да прочетете повече и за АзБуки.ML, последнияt му проект за разработка на иновативна machine learning платформа - съвкупност от компютърни програми за обработка на българския език и слово.

 

Представи се, моля. Какво учиш/или завърши?

Радостин Чолаков, 15 г, уча в Математическата гимназия в град Пловдив, профил Програмиране.

Как избра тази гимназия и профил?

От много време се занимавам с програмиране. Математическата гимназия в град Пловдив е сред най-добрите математически гимназии в страната, затова я избрах.

Какво ти предстои академично или в работен план?

Да довърша гимназията, за след това съм решил да не обявявам какво обмислям. Харесвам България и вярвам, че човек може да успее тук. Но не искам да казвам голяма дума. В работен план – лични проекти в програмиране. Крайната ми цел е създам собствена компания.

Какво те ангажира към програмирането и доброволческата работа?

Още от доста малък съм любопитен как работи всичко около мен: „Кое кара телевизора да светне? Как слушалките издават звук? Какво стои зад игрите в телефона?“ и т.н.. И то се оказа ключът към това, с което се занимавам. В моя случай с програмирането, с това, което мога, се опитвам да бъда полезен за останалите.

Как намираш темите, върху които да работиш?

Излизам навън, качвам се на високо място и брейнсторминг. Най-вече със себе си. Обичам да бъда с мислите си. Почти винаги съм сам.

А какво правиш, когато зациклиш?

По-скоро няма такъв момент. Идват ми много идеи, записвам ги някъде. И тогава, ако проектът е свършил или аз съм стигнал до момент на скука и искам да си почина от този проект за 1-2 дни, се обръщам към другите идеи, които съм имал. Трябва да стане нещо голямо, за да си кажа: „Всичко ми е скучно“.

Какъв съвет имаш към твоите връстници, когато нямат мотивация?

Да си помислим дали искаме да си прекараме живота, така че да ни е еднообразно и скучно или да сме оставили нещо след себе си.

Ако някой или някое събитие ти е повлияло да избереш програмирането, какво е?

Не е нещо грандиозно, но ми повлия, когато една вечер наблюдавах мои роднини, програмисти на гости. Видях какво правят, това ми повлия да се заема и аз. Родителите ми нямат общо с технологиите, започнах да си търся сам уроци в интернет.

Каква е искрата, която те е направила човекът, който вижда възможности там, където другите не ги виждат?

Ключът не е в това да срещнеш някой и хоп - с магия да те направи успешен. Не виждам нещата така. По-скоро самият ти винаги трябва да търсиш това, което те дърпа. Не е като във филмите. Това желание да направиш нещо, си е вътре в теб. Просто не спирай да го търсиш.

Ако си бил/а на стаж, какво най-ценно научи?

Това, което осъзнах от работа с други хора е най-вече, че трябва да се научиш как да предаваш идеите си на другите хора. Защото когато сте в колектив/организация, не всеки мисли като теб. И ако нямаш възможността да се изразиш правилно, може да останеш неразбран. А това е лошо за компанията, защото всяка една идея е важна.

Как би препоръчал/а на ученик да си търси стаж в сферата на интерес?

Когато имаш интерес, който много искаш да развиеш, участвай в събития, конференции, състезания в тази сфера. Компаниите, които предлагат стаж, вероятно са там и търсят талантите. Ако не са там, може би не си струва да търсиш стаж в тази компания.

Кое от изучаваното в училище ти помогна да се ориентираш професионално?

Ориентирах се в ранна възраст, бях 3-4 клас, когато започвах да програмирам. Тогава учех в селото, в което съм роден. В Математическата гимназия в град Пловдив много ми помогна математиката.

Какъв съвет би дал/а на младите хора, на които сега им предстои избор какво да учат или работят?

Нека поне в началото не гледат материалната страна на нещата  - да уча или работя това, което ще ми дава много средства. Много пъти хората, на които споменавам с какво се занимавам предполагат, че съм се насочил към програмиране заради парите. Но аз го правя, за да се развивам максимално много. Нека първо изберат това, което им носи най-много удоволствие. То ще ги увлече, ще им даде опит. И после с този опит ще могат да си осигурят приходи. А обратното – ще работят от началото за „едната заплата“. Ако имат този дух на самоусъвършенстване, то тогава с каквото и да се захванат ще могат да се изкачат нагоре в йерархията. По-интересно е в дългосрочен план, макар и не по-лесно.

Какво те отличава от връстниците ти?

Смятам, че в една степен това, което ме отличава от част от хората на моята възраст е това, че не се отказвам. Не се отказвам от мой проект, не се отказвам да науча нещо в училище, не се отказвам да търся „една запетайка“ в кода, когато нещо не се получава. Виждам мои връстници, които също искат да направят нещо, например да програмират. Включват се с голям ентусиазъм, но след 2 дни стигат до нещо, което ги затруднява, опитват 10 минути и се отказват. Имал съм периоди от 2 седмици, когато съм се борил с нещо и накрая се е получило.

Ако този разговор Ви е вдъхновил, моля, споделете го с още млади хора и техните родители.