Без име
Първи брой
''HADSIZ''/''БЕЗГРАНИЧЕН"
Онлайн-проект на успешната актриса Неслихан АТАГЮЛ ДОУЛУ,
обединяващ я със зрителите със своето съдържание, интересни теми, привлекателни репортажи и гости.
Първи гост на онлайн-списанието «Безграничен» стана съпругът на Неслихан — Кадир ДОУЛУ.
––––––––––––––––
КАДИР
«За всеки, който се чувства турчин, разсъдъкът е талант,
за който са му говорили от рождението.»
––––––––––––––––
* * *
"Най-веселото и наивно състояние на любовта е да разсееш страха и безпокойството."
Н. Какво притежаваш и какво наистина те е въодушевило?
К. Любов… Любов… Изглежда единственото, което може да притежава човек е любов. И той я носи тук (показва сърцето си). Ако то убеди това (показва главата си), тогава може би ще усети, че го притежава. Това, което аз притежавам и единственото, което искам да притежавам, преживявам и увеличавам, е любовта.
Н. Каква е тази любов?
К. Любовта е тази любов, която знаем на първи етап. Любовта е харесване и прекрасно състояние. Когато имаш пеперуди в стомаха. Това, което всички хора наричат любов, това е тя. Човек трябва да я изпитва, за да съумее да разпространява истинското понятие на любовта навсякъде. Когато говорят за любовта, прието е да се счита, че това е между мъжът и жената. Аз наричам това "Влюбеност". Защото това е любов, когато остава между тях двамата. Но ако успееш да разпространиш любовта навсякъде (природа, семейство), тогава това носи нерушимо щастие. А после човек разбира, че хората всъщност не се различават един от друг. И тогава няма нужда от нищо, дори от любов. Любовта е начин да намериш това, което търсиш. Явно, когато човек намери това, което е търсил, започва да усеща вкуса дори и с нищо. И това е много иронично състояние.
***
“Не искам между някой да остане разстояние.”
Н. Какво правиш, за да помниш това?
К. Аз помня миг и състояние. Помня онзи миг, защото психологията на човека предоставя много възможности за преценка, възприятието е обект на външен контрол. Намирайки се в притеснено и тежко положение, това, което трябва да направите, е да се опитате да си спомните, че не е така. Отначало той не успява, след това успява и когато започне да си спомня този момент, започва да влиза в това непокътнато състояние. Моите етапи на преминаване и прилагане бяха точно такива. Сега много рядко излизам от забавното състояние. Обикновено съм в такова състояние, когато чувствам веселие и любов.
Н. Кой е първия миг, който помниш в живота си?
К. Предполагам, че съм бил на 2,5 или 3 години . Тъй като някой в семейството беше починал, ясно си спомням този период. Аз съм на триколка пред къщата, а майка ми ме вика отгоре. Тогава живеехме на първия етаж. Вдигам глава, а там е мама.
Н. Как помниш възрастта си?
К. Защото когато бях на тази възраст, един от възрастните членове на семейството почина и има нещо, което помня. Как починалият роднина ни даваше джобни пари, как другите членове на семейството се грижеха за него, или как съседите идваха да го навестят. Мама ни вика отгоре и иска да се приберем. Предполагам, че брат ми също е бил с мен по това време. Както се опитвах да обясня сега, разказвайки за любовта, има място, където се опитвам да управлявам възприятията си, скрити от всичко. Това е такова място, където бих искал да могат да отидат всички. И там се уверяваме в такива моменти и спомени. Тези моменти без осъждане, без страх, моменти на сила ......Те се усещат и ако се опитате да разберете какво е това, тогава осъзнаването със сигурност ще дойде и винаги ще го има.
Н. Коя твоя черта ти харесва повече от всичко?
К. Не съм от онези, които са на разстояние от хората. Това трябва да е моята черта, която най-много ми харесва. Чувствам, че няма никакво разстояние между мен и някой друг. И дори да има, тогава се опитвам да го премахна. Предполагам, че не искам да остане разстояние изобщо между някого.
Н. Имаш ли страни, заради които възвишаваш себе си?
К. Да похваля. Както казва Ататюрк: „Учете се, работете, доверявайте се ...” Да бъдеш турчин е култура и тази култура се обръща към хората. Трябва да се похвалим сами. Не да се похвалим със себе си. Трябва да се похвалим, че се събуждаме сутрин. Трябва да сме благодарни. Трябва да се похвалим, че намерихме сили да станем сутрин и да продължим живота си. Трябва да се похвалим, че правим добри неща. Това е похвала без арогантност, тоест възвишение. Ако можете да похвалите най-добрата и най-красивата си страна, като я издигнете, тогава намирате в себе си сили да възвишавате и възхвалявате този, който е пред вас.
***
"Здравомислието е талант от раждането, обещан на всеки, който се чувства турчин"
Н. Коя е най-възвишената страна на турците?
К. Здравия разум. Обиколил съм почти всички континенти, разговарях с всеки човек, до когото можах да стигна. В лагерите, в които ходихме, заедно положихме усилия да общуваме с всички на какъвто и да е език, ти сама си спомняш. И доколкото видях, разумът е талант от раждането, обещан на всички хора, които живеят на този свят. Мисля, че ние сме най-свободният народ, живеещ на този свят, който може да взема решения въз основа на здравия разум. В миналото и настоящето сме срещали много неприятности, проблеми. Ако хората помислят малко, ще разберат какво искам да кажа. И каквото и да е било, успяхме да се измъкнем от преживяното в най-добро състояние. Понякога имахме нож, притиснат към гърлото, но този нож до гърлото е здравия разум. Първите години, когато републиката е започнала да се създава, са най-добрият пример за това, или първите години след създаването на османската (турска) държава. Турците може да бъдат принудени със сила само до определено място. Когато опрат нож до гърлото им, здравомислието на хората в този регион започва да говори много по-различно и ни довежда до нашето най-гражданско състояние. Вършим всичко със здрав разум. Понякога изглежда, че забравяме за него, друг път го правим, без да го осъзнаваме. Но в крайна сметка този здрав разум се събужда и работи. Защото не сме дали на никого своя суверенитет и няма да го дадем.
Н. Защо има разстояние между хората?
Винаги има състояние, в което показват границата на хората и я поставят. Каква е тази граница между градовете, между хората, между държавите? В същото време ние сме на място, където ни интересува къде е границата ни. Интересуваме се от нея, напускаме дома си, напускаме улицата, градовете си, нашите страни, напускаме света, любопитни сме и летим в космоса.
К. И се връщаме, и някой управлява възприятията ни, казвайки ни в колко да се събудим. Ако кажете така, това е престъпление, а ако се отнесете така, е награда. Обезателно трябва да ходите на работа, икономиката е много важна, ще направите всичко за правата на човека. Струва ми се, че това, което наричаме свят, не са градовете, страните или космоса, който виждаме с тези очи. Това, което наричаме свят е самият вътрешен свят на човека. И тази сърцевина се намира вътре в равновесието и неуравновеността. Тоест, вътре в неуравновесеността на това, което се опитва да създаде умът и сърцето. И когато контролираш мислите за това, и когато друг друг ти го внушава, ти веднага започваш да вярваш, че има някакви граници. А всъщност това, което наричаме Свят е същността на човека. И тя няма граници. Той може да мисли за каквото си иска. Граници няма. А после може да опознае себе си заедно с тази безграничност. Ако човек започне да мисли заедно с безграничността, това което ще донесе тази безграничност и неограниченост, без съмнение ще бъде състояние на опознаване на себе си. А да опознаеш себе си е истинска свобода. Затова има нещо, което искам да кажа, особено на нашите младежи и на всички хора. Ако някой ден някой ви каже: „Знайте своите граници“, нека седне и помисли отново. И този, който пита, и този, който слуша.
«Това, което ни предоставят, не е свобода, а окови».
Според мен, тази неограниченост е това, което преживява човек още като дете, през първия период, но днес това, което той с копнеж чака и търси е истинската свобода. Това, което ни предоставят не е никаква свобода. Това, което ни предоставят, е окови. Това, което се нарича свобода, е това, което хората по цял свят използват за благосъстоянието си. В моят истински свят, тоест в моя вътрешен свят, всеки притежава богатство. И в мен има желание да разпространя това. И това е моята неограниченост. Това е, което искам да направя. В това тяло хората знаят границите си. Истинският свят, истинската планета е вътрешния свят на човека, а това което е отвън е неговото отражение.
«През цялото време се опитваме да влезем в някакви граници».
Ако се опитам да събера, това на което са ни учили до днес, винаги ни е давало да знаем границите си. Винаги са се опитвали да ни сложат в някакви граници. Но всъщност, ако човек във вътрешния си свят започне да мисли неограничено, безгранично, той ще опознае себе си. Да можеше човек да познава себе сиы А да познаваш себе си не е толкова трудно. Човек трябва да бъде бдителен, трябва да се познава, и трябва да вижда какво може да се разпространи. Това е било преживяно преди няколко века. И този век е плод не онези векове. Това е трябвало да бъде преживяно. Без записи, без условия - това е трябвало да бъде преживяно. Особено по тези географски ширини е трябвало да бъде преживяно и е трябвало да се разпространи по цялата планета.
Н. Какво означава за теб да закъснееш?
К. До 30-тата си година винаги съм имал усещането, че закъснявам. Всъщност, последните 6 години с теб сме свидетели заедно. За последните 2-3 години успях да разчупя това. Бях точен, не исках да отида някъде нито минута по-рано, нито минута по-късно. А днес научих, че човек не закъснява и не идва по-рано. Всичко, което се случва, идва навреме и си тръгва навреме. Ако пред теб се е образувало задръстване, е станало, защото е трябвало да се случи. И това не е съдба. Аз ще направя най-доброто, което е по силите ми. Не ме интересува, дори да съм закъснял за създаването на този свят, който ми е нужен. Казвам, че не е било време за това, защото съм направил всичко, което зависи от мен. Не се огорчавам и не се обиждам. И това състояние ме прави по-зрял, по-великодушен, и позволява да виждам по-открито. Далеч от всички чувства, които създават усещане за това, че закъснявам, или че нещо става не навреме. И затова искам това да се разтространи на всички.
Н. Как успяваш да стабилизираш това?
К. С помощта на любовта. Струва ми се, че там където това свършва, любов няма. Там има нещо друго, но това е желание да разпространя мотивацията за това, което съм изследвал. Защото това, което съм изследвал, ми показва любовта на хората, когато ми правят комплименти. Ако нещо ми е било доказано, това става мотивация за мен. И източник на това е любовта. Да се учиш е любов. Да се безпокоиш е любов. Да мислиш как да стане по-добре е любов. Дори в усилията да подобриш нещо, опитът да се измъкнеш от себе си, е любов.
***
"Това, което се нарича страх, пречи на това, което всъщност трябва да бъде."
Н. Къде в тази празнина се намира страхът? Какво за теб означава страх?
К. Преди правих всичко от страх, трябва да сме честни. Страх от това, ще могат ли да ме разберат или не за всичко онова, от което се страхувам. Избавих се от него. После погледнах - няма такова понятие като страх. Ако сега чуя звук от взрив и потреперя, това не е страх, това е рефлекс. Това, коетож се опитвам да обясня, не е физическата реакция или нейното отсъствие. Ако стане взрив, цялата природа ще реагира на този звук. Това, което се опитвам да обясня като страх е чувство, пречещо да се вършат добри неща. Пречещо да се постъпва така, както трябва. Не излизаме на улицата от страх пред смъртта.
А хората умират откакто се е появило съзнанието. На много места по света хората умират от глад и жажда. Но всички си вършат работата и продължават живота си. Защо днес не отиват? Защото всички чувстват, че смъртта е пред вратата им. Това също е въприятие. Това е личният страх. Защото чувстват, че пред тях е страхът от смъртта. Трябва да се разбере, че страх от смъртта не съществува.
В света има само две истини, за да се разбере всичко останало. Едната е да се родиш, другата - да умреш. Денят, когато съм се родил е известен. Денят, когато ще умра, също е известен. Обратното броене от деня, когато си се родил, до деня, когато ще умреш, носи на човек спокойствие. Аз безстрашно се отказах от всичко, което заставаше на пътя ми. По тази причина страх или безстрашие няма и няма нищо, което не мога да направя от осъзнаването на тази свобода, която това ми донесе.
Н. Има ли въпрос, който искаш да ми зададеш?
К. Има въпрос, който искам да задам на всички, докато не изчезне необходимостта да задавам въпроси. Искам да го задам на теб и искам всеки да го зададе на всичките си познати и непознати, от цялото си сърце.
И ето какво е то: Какво мога да направя за теб? Тоест, какво мога да направя за теб, моя красавице-съпруго?
Н. Тогава ето какво направи за мен, моля те...
Когато забележиш репрезентация на този свят, когато видиш граница, ако има такава, можеш да продължиш напред с уверени и бързи крачки с всеки, който също го иска, в опит да преодолеете тази граница.
––––––––––––––