Помага на гладни хора на улицата. През зимата дала чорапите си на скитник в автобуса

Сестра ѝ я записва за кастинга, а тя грабва публиката с хумор, наричайки ястията със свои имена

На 7 г. прави първата си манджа с фиде и картофи

Като малка мечтаела да е готвачка или магазинерка

Новият MasterСhef на България Радка Булман успя да грабне голямата награда не само с уникалните си ястия, но и с неподправения си чар. Тя подлуди зрителите и журито със своите кулинарни експерименти и най-вече с хумора, който щедро пръскаше около всяко ястие.

Противно на очакванията не й липсваше смелост да представя творчески гозби, които кръщаваше на себе си. Например салата ала Радка ди маре и др. подобни, а шеф готвачите се изумяваха от факта, че тя не нарича готварските процеси с професионалните им термини, а предпочита простичките им значения.

Пред “168 часа” Булман разказа за нелекия си житейски път от родния град Девня през установяването й в Австрия до триумфа в кулинарното предаване.

“Аз съм си домакиня и никога не съм чела как се казват нещата в професионалните кухни – споделя с усмивка пред “168 часа” кулинарката. - Не знам дали има речник за това. Но например те използват термини като плейтване или сотирани гъби, а всъщност това са задушени гъби. Не ги знам тези думи. Но аз готвех, все едно съм си вкъщи, и кръщавах ястията така, както у нас. Те успяха да изкарат на преден план простоватото ми поведение. Точно като с френския сос. Помежду ни с останалите се

шегувахме, че ще готвя “француски сос”,

а не френски, и те точно това излъчиха. Тогава ги питах защо точно това са избрали, а те ми казаха, че е смешно. Цяла България си помисли, че съм тъпа и не мога да говоря. А аз съм си такава, обичам да си правя майтап. Метнала съм се на майка ми, тя беше шегаджийка. Не исках да ме показват в такава светлина, но това всъщност е истинската Радка.”

Новият шеф готвач дори не подозирала, че има подобно кулинарно предаване в България. Преди 2 години сестра й й казва, че то съществува, и поискала да я запише на кастинг.

“Аз не знаех, че има MasterChef в България – разказва Булман. - Сестра ми искаше да ме запише отдавна, но тогава бях бременна с второто си дете. Тя от малка обожаваше моите манджи и винаги се е чудила как ги правя. Забеляза таланта ми и най-вече й правеше впечатление, че винаги декорирам чиниите, за да не е просто изсипано едно ястие. Искам да е красиво, а и обичам да си правя експерименти в кухнята. Докато сестра ми си е домакиня и няма такава фантазия като моята. Тя просто видя нещо в мен.”

Затова две години по-късно Радка се записва за кастинга на MasterСhef само заради сестра си.

“Аз не очаквах, че ще вляза в предаването, да не говорим, че изобщо не си помислях за топ 10 или пък, че ще изляза като победител - смее се Радка. – Пробвах се, за да направя сестра си щастлива. Джурито, както го наричам на немски, тоест журито,

не ми е давало чак такъв тласък

Шеф Силвена Роу например ми казваше, че мога да готвя и най-вече да правя вкус. Получавах обаче и доста критики от нея. Жалкото в случая беше, че хората говореха, че съм давала пари под масата и съм й била протеже и така съм спечелила, защото те са ме бутали изкуствено напред. Нямам излишни пари, за да правя нещо подобно. Но това е злобата и завистта. Надявам се тези хора да видят доброто и да се усмихват повече.”

Първоначално Радка не знаеше какво да прави с наградата, но вече е решила, че ще си отвори ресторант в Австрия, където живее от дълги години.

“Просто аз нямам нужда от тези пари, добре съм финансово, но това е идеална възможност да ги вложа в нещо, което ще ме направи истински щастлива – категорична е готвачката. - Цял живот работя за децата си, време е да обърна малко внимание и на себе си. Със съпруга ми вече гледаме доста интересни локации. В момента се колебая дали да отворя голям, или малък ресторант, но в България със сигурност това няма да се случи.”

Страстта към готвенето се появява у Радка още от ранна детска възраст. Първо се учи от майка си, а след това започва да прилага фантазията си и да експериментира с ястията.

“Майка ми винаги отрупваше масата

- спомня си новият шеф. – Готвеше по няколко манджи, а когато правеше сарми, задължително ме викаше да ги завивам аз. Първото ми готвене беше на 7-8-годишна възраст. Тогава направих картофена супа с фиде. Майка ми в супите слагаше фиде или ориз и аз така съм запомнила, че фидето трябва да присъства. Беше много смешно. Родителите ми нищо не казаха, просто я изядоха.”

Радка Булман израства в Девня, където майка й работи в големите девненски заводи, а баща й - на пристанището. Детската й мечта била да стане готвачка или продавачка в собствен магазин. Омъжва се на 21 г. и ражда първородния си син. Вижда, че семейството й не може да се справи финансово, и решава да замине в чужбина.

“През 2003 г. с първия ми съпруг и баща на сина ми решихме да заминем за Австрия при леля ми, за да работим там – спомня си Булман. - В България изобщо не ни достигаха парите. Аз получавах майчински, а той беше на една заплата от 300 лв. С бебе на ръце се чудехме пелени ли да купуваме, или храна. Майка ми винаги ни помагаше, но на мен ми дойде в повече.

Един ден си казах: Стига толкова

Това не може да продължава повече така, и заминахме в Австрия. Там започнах първо да чистя при възрастни жени, а мъжът ми постъпи в една фирма за почистване на най-големите компании, в която аз също се преместих след това.”

Положението на Радка става по-трудно, когато след близо година с мъжа й се разделят.

“Стъпихме си на краката и видяхме, че нещата не вървят – категорична е готвачката. - Останах сама със сина си, той беше на 3 г. Тогава беше наистина трудно. Ставах в 3 ч. сутринта, ходех близо 2 км пеша, за да стигна до офисите, които чистех. Всяко евро ми беше много ценно, нямаше как да вземам такси, а градският транспорт тръгваше чак в 4,50 ч. Трябваше да съм приключила в 5,30 ч., защото в 6 ч. идваха служителите и започваха телефонни разговори, а ние нямахме право да им се мотаем. Хората спят, а аз ставам през нощта. Майка ми идваше за по 6 месеца при мен, за да ми помага, също и една комшийка беше винаги до мен. Пет години работих в тази фирма и през 2007 г. започнах като касиерка в магазин. Там ми беше доста по-добре, защото получавах много повече пари.”

Тежкият й живот в младите години предопределя съдбата й да помага на хората.

“Аз съм много добър човек и като видя някого на улицата гладен, винаги ще го нахраня – споделя Радка. – Спомням си една жена с две деца, която идваше в магазина, в който работех. Беше напазарувала най-необходимото, за да нахрани децата си, но парите не й стигаха и се чудеше какво да върне. Много се притесни, но аз й казах да вземе всичко и платих цялата сметка. Като я видях, се сетих за себе си. Знам какво е да отидеш на касата и да се чудиш кое да вземеш и кое да оставиш. Изненадващото за мен беше, че след два дни тя дойде и ми върна парите. Не съм очаквала това някога да се случи. Винаги помагам в такива ситуации.”

Подобен случай е и с бедно семейство, което се опитвало да краде от магазина, за да се нахрани.

“Всички знаехме, че идват, за да откраднат нещо

- разказва с тъга готвачката. - Аз обаче реших да им напазарувам една торба с храна и да им я дам. Те минаха през касата, видя се, че нищо не са взели, защото ние ги дебнехме, и аз им подадох покупките. Те ги взеха, но повече не се върнаха. Не знам дали не им стана неудобно.”

Оказва се, че новият шеф готвач не помага само с храна, а изпраща и дрехи в Африка за бедните семейства.

“Дарявам постоянно наши стари дрехи – категорична е Булман. – Дори наскоро ми се случи нещо подобно. Трябваше да се прибера до Австрия по време на снимките на предаването, но нямаше удобен полет и пътувах с автобус. Беше зимата, а студът направо режеше. Всички на автогарата се бяха свили в якетата си. Тогава забелязах един просяк, вероятно американец. Беше бос, по скъсани джапанки, с тънко яке и летни панталони. Той се беше качил в същия автобус и когато го видях на седалката, казах на шофьора да спре на сръбската граница, за да му дам един чифт чорапи поне. Шофьорът малко се дръпна, но отби. Извадих чорапите, дадох му ги, той се усмихна и благодари. Е, чорапите бяха малко мръсни, носени един ден, защото дрехите ми не бяха изпрани, просто нямаше кога. Но важното е, че краката му не стояха боси.”

Всъщност продължителното пребиваване на Радка в България покрай участието й в кулинарното шоу не е първото, откакто е заминала за Австрия.

Преди 5 години вторият й съпруг Торстен Булман настоява да пробват да живеят у нас. Прибират се и се установяват в едно шуменско село, където Радка купила къща. Там тя сбъдва първата си мечта, като отваря магазин, в който става продавачка.

“Бях на върха на щастието. Станах магазинерка – споделя с усмивка талантливата готвачка. - Към селския магазин си отворихме и малка кръчма, нещо като скара, бира и супички. Никога преди това не бях готвила за други хора. През 2017 г. обаче се върнахме обратно в Австрия, защото забременях с второто си дете. Мъжът ми реши, че не мога да стоя бременна в селото, защото до Шумен бяха 80 км. В такова състояние ни трябваше лекар през определено време и видяхме, че е трудно придвижването. Чисто за моя безопасност се върнахме обратно.”

Радка оставя любимия си магазин на продавачката, която работела при нея.

“Това беше най-голямата ми грешка

– категорична е Радка. - Изглеждаше мило момиче. Дадох й го под наем. Оставих им всичко заедно с кръчмата, заредени за няколко месеца напред. Съседите обаче започнаха да ми звънят и да ми обясняват, че те не купуват нови продукти, а изпразват всичко, което съм оставила. Не се грижеха за него. След 6 месеца си тръгнаха, нито наем ми платиха, нито нищо. По-ужасното е, че не си бяха платили и тока. Кметът на селото ми звънна и ми каза, че съм осъдена, защото не съм си платила задълженията към “Енерго-Про”. Изпаднах в шок. Не бях изобщо уведомена, че става подобно нещо. Явно в България, като те съдят, не ти казват. Трябваше да платя над 800 лв., иначе щяха да ми вземат дома. Преведох ги, но тези хора не постъпиха правилно. Завлякоха ме с близо 10 хил. лв., но оставете парите, ние сме хора и някой ден ще се срещнем. Господ има. Тези хора буквално ме изтощиха за няколко месеца. Свикнала съм, че ако видя гладен човек на улицата, веднага ще го нахраня. Затова не съм си помисляла, че те ще правят такова нещо.”