🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Клетките на надеждата

На съхранението на стволови клетки в частни тъканни банки трябва да се гледа не като на панацея, а като на вид здравна застраховка. Преди да се пристъпи към нея е добре бъдещите родители да се запознаят с рисковете, плюсовете и минусите.

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Раждането на дете в едно семейство със сигурност е голяма промяна, която поражда много нови въпроси и отговорности. В последните няколко години бъдещите родители са изправени и пред избора дали да съхраняват стволови клетки, намиращи се в кръвта и тъканта на пъпната връв на новороденото в някоя от частните тъканни банки, които предлагат такива услуги срещу заплащане. От гледна точка на медицината стволовите клетки имат изключителна стойност за лечението на някои заболявания, но за много други продължават да се правят клинични проучвания и експериментални терапии. Методът за съхранение на клетки за лични цели обаче среща и известна доза скептицизъм в медицинските среди и така както той има своите застъпници, не липсват и негови критици. И двата лагера обаче са категорични, че на съхранението на стволови клетки не трябва да се гледа като панацея, а по-скоро като на вид застраховка. Здравето е капитал, както и парите, затова преди да се вземе решение за такава инвестиция, е добре всеки бъдещ родител да се запознае добре с рисковете, плюсовете и минусите.

В България броят на лицензираните частни банки вече е 10. Пет от тях са с чуждестранна собственост и обработват и съхраняват ценните клетки в лаборатории на компаниите майки извън страната. Услугата, която е добре позната в много държави в Европа и света, набира все по-голяма популярност и тук. Според различни оценки от нея вече са се възползвали десетки хиляди български семейства.

Изборът на банка

Първите частни тъканни банки, които съхраняват стволови клетки, се появяват в САЩ и Европа в началото на 90-те години на миналия век. Важно е да се знае, че те са различни от обществените банки, в които семействата могат да дарят стволови клетки за евентуална трансплантация на нуждаещ се пациент. Това дарение не е обвързано с плащания, а клетките са собственост на банката. Съхранението в частна банка е поименно, то се заплаща и единствен ползвател на клетките до навършване на пълнолетие на детето, от чиито биологичен материал са взети те, е неговото семейство.

При вече взето решение за съхранение на стволови клетки, семействата трябва да се насочат към конкретна банка. Важно е да се провери дали тя има лиценз от Изпълнителна агенция по трансплантация, защото само наличието на такъв прави дейността на банките легитимна в България. Ако семейството е съгласно с предлаганите условия, се пристъпва към подписване на договор. Документацията се оформя бързо. "Досието" на семейството може да съдържа и въпросници за здравния му статус, а майката трябва да представи актуални вирусологични изследвания.

Най-често предлаганите услуги от частните тъканни банки в България са съхранение на хемопоетични стволови клетки от кръв на пъпна връв и мезенхимни стволови клетки от тъкан от пъпна връв. Според видовете услуги и технологията на обработка и съхранение на клетките, банките се различават една от друга. Така например някои от тях предлагат съхранение на "цяла кръв" при раждането, мезенхимни клетки от пулпа на млечен зъб (виж карето) или стволови клетки от кръвта на плацентата.

Условия и цени

Частните тъканни банки в България работят с идентични условия, като най-често периодът на съхранение е 20 години, а цените за запазване на клетки от кръвта на пъпната връв или кръвта и тъканта варират в диапазон от 4300 до 6000 лв. (виж таблицата). Това плащане е еднократно и не е свързано с допълнителни такси до изтичане на периода на договора. Повечето банки на местния пазар предлагат възможности за разсрочване на вноските, а много от тях имат и преференциални цени за втори или трети договор с компанията, при раждане на близнаци и др. Българската "Биорегенерация", която е част от болница "Надежда", извлича и съхранява безплатно стволови клетки за семейства с неотложна медицинска нужда. Тя е и една от малкото, които не изискват авансово плащане. В повечето случаи бъдещите родители трябва да направят депозит още след подписването на договора, като по-късно той ще бъде приспаднат от крайната сума, дължима за услугата. Цялото плащане пък става изискуемо чак тогава, когато семейството получи своя сертификат, че клетките са съхранени успешно.

За какво да внимаваме

При избора на тъканна банка е важно да се обърне внимание на някои важни неща – първо, какво ще стане с депозита, ако процедурата по вземане, обработка и съхранение е неуспешна, защото има и банки, които възстановяват само половината от него. Второ, важно е да се има предвид, че не всички фирми в бранша предлагат застраховка, а 20 години е дълъг период от време, в който всяко дружество може да изпадне в несъстоятелност. На теория и депата за съхранение също могат да претърпят форсмажорни събития като пожар, земетресение и пр. В договорите на някои тъканни банки при установена негодност на пробата заради неправилна обработка или съхранение се предвижда обезщетение. "Не се включва застраховка в тесния смисъл на думата, тъй като застрахователните компании у нас не предлагат услуга за застраховане на единица биологичен материал срещу подобен риск на приемлива цена", посочват от "Биорегенерация".

Третото важно нещо, което е хубаво да се вземе под внимание, е предлага ли банката помощ в случаи на нужда от стволовоклетъчна терапия. Така например има чуждестранни банки, които срещу допълнителна застраховка поемат част от разходите, свързани с евентуално лечение. Други пък предоставят консултации на семейството за опции и локации за лечение без екстра заплащане.

"Най-често в България събираме между 3 и 4 крио ампули от пъпната връв, като една ампула следва да се разглежда като едно приложение, или една терапия."

Марена Керина, маркетинг мениджър на "Биохеленика"

Процедурата

Що се отнася до процедурата по събирането на клетки от пъпна връв, тя е безболезнена и безопасна, а банките работят със свои отговорни лекари, които присъстват на раждането и взимат материала непосредствено след него. Той се съхранява в специални съдове до пристигането му в лаборатория. Лекарите са на разположение 24 часа в денонощието, а много от банките имат и телефонна линия, която работи в същия 24-часов режим, тоест семейството може бързо и лесно да осъществи контакт в случай, че естественото раждане започва. Събирането на стволови клетки от пъпна връв е възможно и при планово секцио.

Частните банки използват различни технологии за извличането на клетките от биологичния материал, но във всички случаи бързината е от изключителна важност. Счита се, че кръвта и тъканта от пъпна връв трябва да пристигнат в лабораторна среда не по-късно от 24-ия час след вземането на биологичния материал от родилна зала. "Съгласно нашите медицински стандарти това трябва да се случи до 10-ия час", казва Марена Керина, маркетинг мениджър на "Биохеленика България". Тъканната банка е основана в Гърция и притежава две самостоятелни лаборатории в Солун и Атина, а на българския пазар работи от 2009 г. Веднага след раждането, пробата се транспортира до най-близката лаборатория в град Солун със специализиран сухопътен транспорт, където се извършва първичната обработка, изследване и извличане на ценните стволови клетки, които се съхраняват в т.нар "крио-ампули", в течен азот и при температура от -196 градуса. За всеки един клиент и неговото семейство е осигурен улеснен достъп до тъканната банка, за да се запознаят на място с условията, технологията и екипа.

20 години по-късно

Най-често периодът на договора за запазване на стволови клетки е 20-годишен, защото се счита, че те принадлежат на детето и когато то навърши пълнолетие може да прецени самостоятелно какво да прави с тях. Ако реши да продължи договора, цената за следващия период ще бъде значително по-ниска от първоначалния й размер. Така например в тъканната банка CryoSave за удължаването му с още пет години таксата е 500 лв. В "Биохеленика" такава все още няма определена, поради факта, че все още не е изтекъл първоначалния 20-годишен срок, но по думите на Марена Керина, тя няма да надвишава повече от 500 евро за следващите 20 години, тъй като няма причина да бъдат извършвани никакви допълнителни разходи за продължаващото съхранение, които да обуславят по-висока цена.

Ако договорът за съхранение не бъде подновен, най-често клетките остават на разположение на лабораторията за научноизследователски цели. От "Биорегенерция" посочват, че по желание на вече пълнолетното дете, стволовите му клетки могат да бъдат унищожени. "Вариант да бъдат дарени в националната публична донорна банка принципно не е технологично невъзможен, но за момента не е предвиден в актуалната нормативна уредба", обясняват от "Биорегенараця".

При все че частните тъканни банки са млади компании и все още нямат 20-годишния емпиричен опит, много родители се интересуват дали клетките ще бъдат жизнени в целия период. Ако те са съхранявани правилно, в науката няма спор за това. Теоретично те могат да живеят много по-дълго, а в САЩ дори се предлага услуга за доживотно съхраняване.

Добре е все пак клиентите на банките да се информират за това как се тества виталността на стволовите клетки. "Към всяка единица хемопоетични клетки съхраняваме поне 5 допълнителни тестера, един от които е запазен за целите на нашия качествен контрол, а останалите са на разположение на родителите за тестове за виталност и тъканна съвместимост при нужда", коментират от "Биорегенарция". До момента на произволен принцип са тествани близо 25% от съхранения масив стволови клетки, като средният резултат е над 98% жизнеспособни клетки, а в извадката са попаднали проби с период на съхранение между 2 месеца и 11 години. Тестването на виталност по желание на родителите не се заплаща допълнително. Останалите 9 банки също правят свои проверки.

Нужното количество

Друг въпрос, който вълнува родителите, е дали количеството съхранени клетки биха били достатъчни за евентуална терапия. Добре е да се знае, че при нужда от лечение на заболяване със стволови клетки, рядко еднократно приложение може да бъде достатъчно, за да се постигне резултат, а е нужна последователност. Клетките, които се събират, пък са лимитирано количество. "Колкото повече първичен биологичен материал бъде взет, толкова повече отделни проби ще бъдат съхранени. "Биохеленика" взима и обработва цялата дължина на пъпната връв, която понякога може да достигне и до над 60 см. В България събираме между 3-4 крио-ампули от кръвта на пъпната връв и същото количество от плацентата, като една крио-ампула следва да се разглежда като едно приложение, или една терапия", казва Керина от "Биохеленика". Когато една ампула бъде размразена, тя не може да бъде замразена повторно. Има и механизми мезенхимни клетки да бъдат размножени в лабораторна среда, но за това се плаща допълнително. За количествения резултат при извличане на клетки е важно и каква технология прилага конкретната банка. От "Биорегенерация" посочват, че извличат хемопоетични стволови клетки с технологията AXP – автоматизиран компютърно управляван процес, специално разработен за кръв от пъпна връв и въведен в най-големите банки за стволови клетки в света. Чрез нея се постига резултат до 97% извлечени стволови клетки, или близо 20% повече останалите методи, твърдят от компанията.

Здравословната доза реалност

Според информация от електронните страници на някои от банките вероятността една проба със собствени стволови клетки да бъде необходима в живота на човека се оценява на 1:1700, като с достигане на по-зряла възраст тя расте повече. Чисто статистически обаче този шанс намалява, защото не е отчетен факторът дали стволовоклетъчна терапия ще бъде подходяща в конкретния случай. Плюс е, че стволовите клетки могат да се ползват от членовете на цялото семейство, но това е така само в случаи на налична ДНК съвместимост. Най-често тя се открива при братя и сестри. За щастие, използването на съхранени клетки от досегашните клиенти на банките е рядко изключение. При "Биорегенерация" това не се е случвало в цялата седемгодишна история на банката, а през миналата година "Биохеленика" са имали само едно запитване за приложение на хемопоетични стволови клетки от семейство, в което нужда от лечение има единият родител, диагностициран с онкологично заболяване. "Нашата информация е, че в момента той е в Германия и му се прилага съответното лечение. Чакаме обратна връзка, за да можем да направим тест за ДНК съвместимост между родителя и детето, от което съхранихме стволовите клетки от кръвта на пъпната връв по време на неговото раждане", казва Марена Керина.

Информацията за лечение със стволови клетки на големия брой заболявания също не трябва да се приема безрезервно от семействата, които са изправени пред избор дали да ги съхраняват. Важно е да се знае, че има много малко утвърдени терапии и стволови клетки и те се ползват само след оценка за ползите и рисковете, а не във всички случаи и на всяка цена. Науката и медицината обаче не спират да се развиват в тази посока и действително има голям брой лечения, които са в експериментална фаза или фаза на клинични изпитвания. Банките не крият това и обикновено предоставят детайлни списъци за това дали лечението на конкретно заболяване е утвърден метод, а ако не - в кой точно етап на развитие се намира. От друга страна, 20 години са достатъчно дълъг период за следващ голям скок в лечението със стволови клетки. Всичко това превръща тяхното съхранение в частни банки в пазаруване на надежда за бъдещето.

Феята на зъбките в модерната медицина

Няколко от тъканните банки, които работят на българския пазар предлагат и услуга за съхранение на мезенхимни стволови клетки от пулпа на млечен зъб. Този метод е нов и се прилага едва от 2003 г. Дори и да отваря нови врати за лечение, при него все още няма утвърдени стандарти, а е по-скоро в полето на проучвания и тествания. Стволови клетки от пулпата на млечните зъби са различни от хемопоетичните клетки, които се вземат в процеса на раждане и на този етап с тях не могат да се правят трансплантации. Тяхното приложение е по-ограничено и набира скорост основно в регенеративната медицина. "С такива клетки се изграждат тъкани и органи, нови хрущяли и ставни връзки, прилагат се в челюстната хирургия при изграждане на костни импланти в случаи на травма - има изградени нос, ушна мида и дори панкреас", казва Марена Керина от "Биохеленика". Количеството клетки, което се намира в едно зъбче рядко е достатъчно за терапия. Обикновено банките препоръчват да се съберат клетки от повече млечни зъби. Важно е да се знае, че те трябва да са здрави и без кариеси и се вадят планово от зъболекар, в момент, в който разклащането е леко. За тази процедура тъканните банки партнират със зъболекарски кабинети в страната.
Проф. Добрин Константинов, началник на клиниката по детска онкохематология в УМБАЛ "Царица Йоана - ИСУЛ":

Ползата за пациентите ще е по-голяма, ако се развиват обществени, а не частни банки


При всички случаи събирането на стволови клетки от пъпна връв е една изключителна възможност за съхраняване на материал, който потенциално може да се използва от нуждаещ се пациент. Тази полза е неоценима и понякога може да бъде единствен шанс. Веднага обаче трябва да отворим скоба, че смисълът е много по-голям, ако това събиране се прави от обществена банка, в която се съхраняват клетки, достъпни за всички нуждаещи се. Такива банки има в по-богатите държави, а донорството се е развило значително. Теоретично, когато говорим за съвместимо донорство, в едно семейство можем да намерим подходящ донор с до 30% шанс за пълна съвместимост. Ако не се намери такъв, се излиза извън семейството - директно в международните регистри, в които в момента има над 30 млн. потенциални донори. Подходящият тип може да се намери в около до 70%. Ако и това не се случи, се тръгва по други пътища – например, прибягване до хаплоидентична съвместимост, което означава, че от родители и близки се търси частична съвместимост. Тук има допълнителни рискове, но така или иначе, при изброените възможности излиза, че почти всеки човек на земята може да си намери донор. За щастие, в болшинството семейства такова търсене никога няма да се наложи.

За ползата от съхранение на собствени клетки в частна банка, мога да цитирам данни на Европейското дружество по трансплантология, от чиито последни отчети на трансплантационна активност се вижда, че от над 30 хил. трансплантации ежегодно, само 1 (една) трансплантация е автоложна от съхранена пъпна връв, тоест такава, при която източник на клетките е пъпната връв на самия пациент. Трансплантациите на стволови клетки, освен това, са нещо много, много сериозно, което не се прави във всеки случай, а при строги индикации за оценка на ползи и рискове.

В България ние сме първия център, в който е осъществена трансплантация на "костен мозък", с вече 20 годишна история. През този период единствено при нас са направени три успешни трансплантации на стволови клетки от пъпна връв, но тук не става въпрос за клетки, които хората са съхранявали сами за себе си, а за клетки, купени от обществени банки от Испания и Англия.

За стволовите клетки, които се намират в млечните зъби, мога да кажа, че това е една нова и оригинална идея, но все още не е разработена методика, която да ги изнесе на ниво утвърден лечебен метод. Всичко е в сферата на експеримента и предположението. Понякога рисковете за пациента от прилагане на такива неутвърдени методи могат да са големи. Като цяло трансплантирането на стволови клетки не е панацея и няма 100% гаранции, че ще доведе до желания резултат. Изобщо в медицината няма такава 100% гаранция за нищо, но има много методи, при които този процент е достатъчно висок, и затова те се утвърждават.

Едно от големите ограничения при съхранението на стволови клетки от пъпна връв е, че клетъчният брой е ограничен. Това е една даденост, при която в теоретичен план можете да съберете между 80 и 160 милилитра кръв, там концентрацията на клетките може да е различна, но често при обработване и съхранение има загуби. Така дозата става по-малка от тази, която ние търсим, отнесено към килограмите телесно тегло на пациента. Все пак съществуват и допълнителни методи тези клетки да се размножават, за да станат повече, но като цяло, от гледна точка на лечение на възрастните хора, това е органичен метод. Той е подходящ по-скоро за лечение на деца.
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    knb avatar :-|
    Кнб
    • + 3

    Със скоростта с която се движи генетиката, след 20 години вероятно ще е необходим само записа на генетичната информация за да се осигури репликирането на какъвто и да е орган.

    Нередност?
  • 2
    knb avatar :-|
    Кнб
    • + 1

    И това може да се запази на най-обикновена флашка. Друг е въпроса дали с модела на образуване на цените в съвременната медицина тези терапии ще са достъпни за хората, освен за една много малка част от хората и то с разрешение.

    Нередност?
  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    А защо да не е задължително да се дадат такива клетки, все пак се взимат от плацентата? Така ще имаме обществена банка с капацитета да помогне на почти всеки.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал