Плати си за линка, ей!

Внимавай в линка!

При сегашния режим потребителите нямат ограничения да публикуват линкове към медийно съдържание. Стандартната защита на авторското право покрива само публикуването на значителна част от материала (например можете свободно да цитирате няколко изречения от този текст, както и да перифразирате част от него, но нямате право да използвате съществена част от него или целия с търговска цел). Линкът и дори кратко описание очевидно не са съществена част от материала.

Въпреки това голяма част от бизнеса на платформи като facebоok, google или по-малки агрегатори на новини е именно публикуването на линкове. Резултатите от търсенето в google привличат основното количество реклама, но издателите не получават нищо от нея, въпреки че именно те са една от съществените причини за оборота на търсачките.

Затова и под силния натиск на Германия, която има подобно законодателство, и с мотива за защита на медиите Европейската комисия предложи платформите да са задължени да имат лицензионни споразумения с медиите, за да публикуват линкове към тяхното съдържание.

Подобна мярка не би трябвало да засегне крайните потребители, но противниците й посочват, че ако платформите откажат да сключат лицензи, те ще спрат да разпространяват съдържанието. Така не просто ще пострада свободата на словото, но ще спечелят производителите на фалшиви новини, за които очевидно това не създава пречки да разпространяват дезинформацията си свободно. Самите издатели пък ще получат по-малко възможност за разпространение (сега например е много вероятно да научите за този текст не от сайта на "Капитал", а примерно от някой агрегатор или facebook).

Според Реда подобни ограничения са имали обратния ефект. В Испания например платформите спряха линкването към медии. Германските издатели обаче са твърдо за промените, както настояват, че при общо европейско решение, платформите няма да си позволят да се откажат от разпространението на целия новинарски поток в 28-те страни членки.

"Да @@@ тая еМ Пе тройка"

В момента, ако държателите на права заявят, че техни продукти се разпространяват без тяхно разрешение, доставчиците на онлайн съдържание са длъжни да го премахнат от техните сайтове. Този процес обаче отнема време и онлайн доставчиците не бързат да свалят съдържанието, често позовавайки се на факта, че то не е тяхно, а на потребителите, които са го качили. Така огромно количество защитени с права авторски материали обикалят свободно интернет – 60 процента от трафика на youtube например са музикални файлове.

В резултат на това асоциациите, които защитават държателите на права, твърдят, че се е образувала огромна "разлика в стойността" между това, което техните автори получават за продуктите си, и приходите, които се генерират от онлайн доставчиците за тяхна сметка. Сумата е около 5 млрд. евро годишно само в Европа според асоциации като германската GEMA и европейската IFPI. (В България проблемът е по-популярен от песента на "Ъпсурт" "Колега".)

Поради тази причина Европейската комисия предложи доставчиците на онлайн съдържание да проверяват предварително дали качваните от потребителите филми, музика, книги и т.н. имат лицензионни споразумения с държателите на авторските права.

Докладчикът на комисията по правни въпроси на ЕП Аксел Вос още повече ожесточи режима - за разлика от ЕК, която предлагаше само големите онлайн доставчици да са задължени да правят проверки за права, той успя да прокара текст, според който всички доставчици ще трябва да проверяват качваното съдържание. От този режим са изключени малко платформи като wikipedia или github.

Противниците

Групата на противниците на тази мярка, която в Европейският парламент се води от Реда, смята, че тя нарушава правото на свободно изразяване, а правата на музикалните или филмовите компании могат да бъдат защитени по друг начин. В България например сдружение "Цифрова република" стартира кампания "Спри робополицията!", насочена срещу спорния чл. 13, който се тълкува като въвеждащ автоматично филтриране на съдържание по алгоритми. Реда предлага платформите да сключват общи лицензионни договори с държателите на правата, но да не проверяват индивидуалните потребители.

Натискът за това законодателство идваше основно от държавите, които са големи производители на съдържание, като Франция, Испания и Германия, докато страни като Естония, които имат много дигитални компании, разчитащи на свободен достъп, бяха против. Затова и дискусиите не напреднаха по време на естонското председателство на Съвета на ЕС. Българското председателство, което наследи Талин начело на Съвета на ЕС, обаче придвижи въпроса.

Като цяло София следваше линията на държателите на правата и на Европейската комисия и, поне публично, нямаше собствена позиция (позициите на българското председателство изтичаха през сайта австрийския парламент, където бяха качвани със свободен достъп). Самите предложения бяха направени от Гюнтер Йотингер, предшественика на Мария Габриел като дигитален комисар. За Габриел евродепутати твърдят, че не проявява гъвкавост по вече предложените текстове, но в момента тя така или иначе няма особена роля. Позицията й ще се види, ако по време на предстоящите преговори между страните членки и ЕП има сериозно разногласие и Габриел и нейният екип ще трябва да посредничат за постигането на компромис.