"Ментови бонбони
Поли не можеше повече да търпи всичко това. Не искаше да ходи повече на училище и да ги вижда. Виктор и Анелия не откъсваха очи един от друг. Сякаш го правеха нарочно, за да я дразнят. Откакто Виктор престана да се отнася към нея с внимание (с онова внимание, сещате се), сякаш и класът престана да я забелязва. Изведнъж стана невидима въпреки мощното си телосложение. Анелия беше крадла, натрапница, която бавно и подмолно завзе Виктор, въпреки че дойде само преди година от някаква чужбина – май беше от някакво невзрачно градче в Тексас, където живяла с родителите си, преди те да си загубят работата и да се върнат безславно. Загубеняци! Анелия, разбира се, се фукаше наляво и надясно колко добре владее английски. Чудо голямо! Там е работата, че по български беше съвсем безпомощна. Първоначално всички в класа приеха насмешливо сричането ѝ, но после го обявиха за много готино и тренди и дори започнаха да се лигавят и да сричат пред учителите в знак на солидарност.
Анелия беше грозно слаба, с щръкнали рамене и таз, широк една педя. В сравнение с Поли беше живо нещастие, особено когато идваше на училище по чорапи, обявени за клин, и краченцата ѝ заплашваха да се счупят, но момчетата са глупави, с недоразвит вкус и можеха лесно да бъдат заблудени.
– Да не си забравила да си облечеш полата? – попита я ехидно Поли, когато я видя за пръв път накипрена в така наречения клин. Анелия не каза нищо, само сянка на болка премина за миг в очите ѝ. И може би точно в този момент е решила да ѝ отнеме Виктор, като знак на отмъщение.
Виктор, който от три години седеше до Поли, първо започна да се обръща леко назад и да хвърля поглед към новата съученичка. Сърцето на Поли изтръпна от тежко предчувствие. Имаше силно развита интуиция за предстоящи беди. Така усети предстоящата двойка по история и изключването си от училищния отбор по баскетбол.
– Ако не отслабнеш, няма да можеш повече да участваш в състезания – ѝ каза директно учителят по физкултура. Е, Поли не можа да отслабне и отпадна. Но усети трагичната развръзка 3 месеца предварително.
После Виктор започна да се навърта край чина на Анелия в междучасията и да се чуди как да я заговори. Дори един ден донесе една английска книга и я помоли да му преведе един израз. Виктор и английски? Виктор и книга? Поли не го познаваше в такава светлина. Виктор беше душата на класа – единственото, което беше прочел, беше надписът на кутиите за цигари. От английския знаеше what the fuck и fuck you. И този, същият цар на словото, един ден донесе книга с поезия на английски!
– Какво е това? – попита го недоумяващо Поли.
– Йейтс, поеми. Книгата се казва "Кулата".
– Какъв е тоя Йети, бе! Да не си се побъркал! – разфуча се Поли. После, като се успокои малко, го попита откъде е изровил стихосбирката.
– От библиотеката на майка ми – отговори Виктор и едва тогава Поли се сети, че майка му е преводачка от английски и сърцето ? още повече се сви.
Нещата с Виктор приключиха онзи ден, когато той ѝ донесе сутринта преди часовете любимото ѝ кафе със сметана от машината заедно с шоколад с лешници, любимия ѝ, сложи ги пред нея върху чина и каза:
– Сори, Поли, но ще се преместя при Анелия.
– Fuck you! – отговори му тя и се захлупи на чина от рев. В резултат на непремисленото движение обърна чашата с кафето, което пък се разля върху новите ѝ дънки и катастрофата беше пълна. Понеже кафето беше горещо, тя се и изгори. Това пък ѝ послужи за извинение да си отиде вкъщи, да се преоблече, да изяде прощалния подарък от Виктор плюс още 300 грама шоколад, да изпие бутилка каберне совиньон и да се напие като прасе. Когато след три часа се събуди, вече беше вечер, а драмата не изглеждаше толкова страшна. И все пак тя намери сили да изпрати на Виктор есемес с препоръката Go fuck yourself. После изяде още един цял шоколад за вечеря, с което привърши всичките си шоколадови запаси и едва тогава легна да спи, умиротворена и доволна от себе си, като дори целуна парцалената кукла Клара за лека нощ.
Не, не ѝ се ходеше на училище, за да гледа как онези там се изпиват с очи и си държат ръцете. Но все пак трябваше да ходи. Розалия, вярната ѝ приятелка, ѝ подсказа идея – да направи опит да отслабне. Поли не можеше да си представи, че пълничката ѝ фигура може да е причината да бъде изоставена. Нима Виктор е толкова повърхностен? Все пак той четеше някой си Йетс в оригинал!
– Е, кажи, не е ли красиво? – казваше тя, като повдигаше още по-нагоре късата си пола убиец, за да покаже нагледно пищното си бедро.
– Неее – клатеше глава Розалия. Самата тя беше нисичка, с къси крака, огромно дупе и само зачатък на бюст. Ледоразбивач!
Изчетоха всички глупости, надиплени в интернет за диети и начини на отслабване. Поли не беше чела толкова думи през живота си и дори се уплаши да не си повреди зрението. Всички диети изискваха лишение, а Поли не можеше да се подложи на такова изпитание. Търсеше нещо лесно, леко, бързо – нещо като докосването на тиквата с магическа пръчица и превръщането ѝ в каляска. Искаше да легне като себе си и да се събуди като Анелия! И тогава попадна на магическите десет хитрини за отслабване. Първата гласеше – яж бавно, втората и третата бяха не по-малко глупави, осмата препоръчваше да се отделят 15 минути на ден за изкачване и слизане по стълби (пфу!), деветата – на всеки два часа да се прави разходка от 5 минути (дрън-дрън), а десетата беше най-глупава от всички – вместо обичайните 30 минути пеш човек да ходел още 15 минути, сякаш с 45 минути пеш на ден можеш да стопиш големия си задник. Седмата хитрина обаче беше уникално умна, забележително провокативна и главозамайващо примамлива! Достатъчно беше човек да носи винаги със себе си банан, ябълка или стрък мента и да ги поднася към носа си и да ги души, за да бойкотира апетита си. Човешкото обоняние имало някаква връзка с центъра за ситост и така, душейки като куче, човек губел апетита си и ядял по-малко. В статията се препоръчваше стръкчето мента да бъде заменено с ментов бонбон. Ето, точно тази практичност на идеята плени Поли и тя отиде до магазина да купи ментови бонбони.
В края на първия месец от прилагането на хитрината Поли беше наддала още три килограма и не можеше да разбере на какво се дължи това. А любовта между Анелия и Виктор процъфтяваше без никакви пречки. Дори Анелия беше успяла да се намърда в баскетболния отбор, а Виктор ходеше на тренировките ѝ, за да я окуражава! Докато бяха заедно, той дойде да гледа Поли само веднъж и не каза нищо окуражително. Дори беше казал, че баскетболът не му е интересен като спорт. От друга страна, Розалия беше отслабнала с три килограма, но легендарното ѝ дупе не беше мръднало нито грам.
– Мошеници! – така нарече Поли авторите на статията, които предлагаха неработещи идеи за отслабване.
– Поли, ти да не би да смучеш бонбоните? – попита плахо Розалия.
Поли направи физиономия на епично възмущение. Как, нима може най-близката ѝ приятелка да я смята за толкова тъпа?
– Тогава защо всяка седмица купуваш по килограм бонбони? – продължи да задава глупави въпроси Розалия.
– Не виждаш ли, че черпя наляво и надясно? – излъга Поли. – Не може да се размотаваш с ментов бонбон под носа си и да не почерпиш околните. Аз съм щедър човек!
Розалия само поклати глава, но не ѝ повярва.
Поли нямаше намерение да отиде на купона в дома на Виктор, организиран в чест на завършването на учебната година. Нямаше смисъл да ги гледа влюбените гълъбчета и в домашна обстановка – достатъчно я дразнеха в училище. Розалия обаче беше неотстъпчива – с отсъствието си показвала, че още страда за него.
– Да страдам за този глупав досадник? – възмути се Поли. – За някакъв си снобар, който се фука, че бил чел някой си Йетс? Ти мен за кого ме вземаш!
Облече най-новите си дънки, ластични, с продрани колене, от които висяха артистично конци, сложи тъмна туника, която да покрива мощните ? задни части, и се среса внимателно. Обикновено не си губеше времето заради косата, но този път я уми с обогатен с витамини шампоан, дълго я суши, разресва, сложи и пяна. Накрая се гримира дискретно и сложи малко червило. Обикновено не се цапотеше за училище, защото учителите не харесваха много това, а директорът наричаше подигравателно грима "бойни краски".
Въпреки че се беше старала да закъснее достатъчно, се оказа една от първите. За съжаление, сред първите беше и Анелия – изящно облегната на стената на хола с чаша в ръка, тя можеше спокойно да украси корицата на модно списание. За една година от престоя си в класа тя беше свършила доста неща – беше забила Виктор, беше научила сносен български, беше станала звезда на баскетболния отбор, беше сложила няколко килограма към изпосталялото си тяло и сега цъфтеше от здраве и елегантност. На Поли много ѝ се искаше да и пожелае Go fuck yourself, но не биваше да пада толкова ниско. Съучениците ѝ вече започнаха да прииждат, когато тъгата в тялото на Поли така набъбна, вероятно и под въздействие на изпитото вино, че ѝ се наложи да потърси усамотение, място, където да поплаче без свидетели. Това място се оказа спалнята. Поли открехна леко вратата и се промъкна в полумрака вътре. Когато очите ѝ привикнаха към тъмнината, тя с ужас съзря две фигури да се целуват страстно в отсрещния ъгъл на стаята. Силуетите бяха изключително, смешно неравностойни – красива, стройна мъжка фигура и фигурката на миньонче с къси крака и огромен задник. Невярваща на очите си, Поли отстъпи назад към вратата, отново я отвори леко и се плъзна край нея, ако можете да си представите как се плъзва обемно тяло като нейното.
Когато се върна в хола, очите на Поли вече бяха напълно сухи. Тя извади от чантата си пакета с ментови бонбони и лапна един, без изобщо да си прави труда да го души. Премина по диагонал през стаята, провирайки се ловко между танцуващите си съученици и отиде при Анелия, все още облегната на стената в елегантната поза на меланхолично розово фламинго.
– Искаш ли един бонбон? – предложи сърдечно Поли, като ѝ протегна пакета с ментовите бонбони. Анелия си взе колебливо едно бонбонче. Тогава Поли се отпусна небрежно на единия си крак и уж между другото попита: – Ти кое стихотворение най-много харесваш от Уилям Бътлър Йейтс? – Натърти силно двете "ъ"
-та в Бътлър и спокойно зачака отговора."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
