Може би си мислите, че малко късно подхващаме тази тема или пък, че вече е обсъждана милион пъти. Но освен красотата, с която ни радват цветята, те имат и много други качества. И тъй като идва време за засаждане на луковици ще започнем първо с тях. 

Фритилария с много лица

Род Фритилария (сем.Liliaceae) включва над 130-140 растения, разделени в 8 подрода. Всяко растение е уникално по рода си, но всички са обединени спрямо формата на цвета. Фритилариите са наречени още ведрици и представляват интерес за цветарите от много години. Доказано е, че всички части на растенията са отровни и съдържат ароматни вещества в ликовицата, които прогонват земеровещите гризачи. Затова, ако имате проблем с къртици или слепи кучета, потърсете в търговската мрежа цветето. Ето кои разновидности можете да намерите:

Фритилария Imperalis е пролетноцъфтящо растение, чиято луковица се засажда през есента. Основните цветове на императорската фритилария са жълто, червено, оранжево, рядко двуцветни. Луковицата се засажда на дълбочина около 20 см според почвения тип. Цветовете се появяват през късната пролет. Цветоносното стъбло достига между 60 и 90 см, а цветовете са наредени на върха му под формата на корона или венец.

Тази фритилария не обича да се мести. Размножава се чрез детки от майчината луковица през 3-5 години. Младите луковици разцъфтяват след около 3 години в зависимост от големината и условията. Луковица в цъфтежен размер се предлага на цена под 10 лева.

Fritillaria acmopetala е нежно растение със звънчевидни цветове

Луковиците се засаждат през есента на дълбочина около 10-12 см в богата и дренирана почва. Разстоянието от луковица до луковица е същото. За най-добър ефект се препоръчва засаждане на няколко луковици в група. Напролет изникват тесни листа и цветоноси с по 2-3 цвята. Височината им е от 20 до 45 см. Осанката на тази фритилария наподобява много кокичето, но със значително по-големи размери. А цветовете са уникални - външните венчелистчета имат зеленикав цвят, а вътрешните виолетово-кафяв (шоколадов). След прецъфтяване листата не се отстраняват. Освен това луковиците не бива да се вадят от почвата. Обикновено се предлагат пакети с 5 луковици за 5 лева.

Fritillaria michailovskyi е с шоколадови багри в съчетание с жълто

Препоръчва се засаждане на слънчево място в добре дренирана почва. Дълбочината варира между 10 и 15 см в зависимост от почвения тип. Разстоянието между луковиците е сходно с дълбочината.

Тази фритилария не обича влагата особенно през периода на покой. А той настъпва скоро след прецъфтяване. Размножаването също става по това време. Ако луковиците не се притесняват и изкопават, майчината луковица образува детки. За кратко време туфата се разраства.

Заради малките си размери (15-20 см височина) може да се отглежда в контейнер. В такъв случай много по-лесно се контролира поливният режим. Цената на една луковица е около 2 лв., като най-често се предлагат в пакет по 3 или 5 броя.

Fritillaria meleagris е наречена още шахматна ведрица

Това цвете е чаровно и представлява малък уникат със своите невероятни цветове. Освен това е пред изчезване в природата. Културните форми са с виолетови, бели, червеникаво- кафяви и сивкави цветове, като при всички е запазена нишката.

Разликата в отглеждането с изброените до тук фритиларии е доста голяма. Луковиците се засаждат на дълбочина максимум 10 см. Нуждата от слънчева светлина е минимална, а от вода - много голяма. За да се задоволят тези изисквания е добре да засадите шахматната ведрица близо до улука и на сенчесто място. За да предпазите луковиците от загниване ги позиционирайте не прави, а с лек наклон с ъгъл от около 45 градуса.

Цъфтежът започва към средата на пролетта. На височина цветето достига между 10 и 30 см в зависимост от условията. Цената на пакет с 10 луковици е около 4-5 лева.

Изброените ведрици съвсем не са всички. С тези искаме само да ви провокираме да търсите още и още нови видове растения.

Рицинът - отровен, но пък и полезен

Рицинът се слави като едно от най-отровните растения на земята. В същото време от него се приготвят козметика, фармацефтични продукти и редица други. Рицинът е известен и с това,че пропъжда/отблъсква всякакви земеровещи гризачи, а и не само.

Растението има внушителни размери и се развива сравнително бързо. Семената се засяват напролет при температура на почвата над 12 градуса. Разстоянието не бива да е по-малко от 60 см между отделните растения.

Народното наименование на рицина е "кърлеж" заради формата на семената, сходна с кръвосмучещото насекомо. Всички части на рицина са отровни. Сега е моментът да съберете семена и да ги съхраните до пролетта. През периода на вегетацията си рицинът ще развие високо и дебело стъбло. Доста често се наблюдава и разклоняване. Листата са огромни, разположени на дълги дръжки. Съцветията са разположени по върховете на стъблата и надхвърлят половин метър. След прецъфтяване се оформят бодливи семенни кутиики с по 3 семенца. Кълняемостта им е много добра дори след няколко години. Съхранявайте семената на недостъпно за деца място.

Рицинът е много ценен и от естетична гледна точка. С него можете бързо и лесно да създадете акцент в градината, декоративна преграда или просто фон на останалите цветя. Разнообразието от нюанси на рициновите вариатети е голямо - виолетово-черни, червени, зелени, бронзови и други. Наситеността на баграта зависи и от слънчевото огряване и запасеността на почвата.

Вид млечка също ги пъди

Тя е Epurga lathyris. За нея не е 100% потвърдено, но нищо не пречи да се опита. Растението е отровно и предизвиква кожни алергии при допир с млекоподобния сок, който отделя при нараняване. Не се предлага в търговската мрежа, но на помощ може да дойде някой съсед или приятел. Не е изключено да я откриете в диво състояние.

Размножава се чрез семена или разделяне на туфата (ако има такава).

Интересното е, че зелената маса не мръзне и не се поврежда нито от слани, нито от сняг, нито от мраз. Цъфтежът е обилен, но невзрачен. Ако не съберете семената навреме и допуснете да се разнесат из двора, рискувате инвазия.