What do you think?
Rate this book
На изток - в рая
„Никога не съм възприемала живота ни в Нова Зеландия като изгнаничество, нито емиграцията като мъченическа. Животът ни в Аотеароа беше приключение и предизвикателство. Тази книга е опит да разкажа за трудностите и възторзите, страданията и радостите, ежедневното и необичайното, при ключенското и баналното, с които се сблъскахме през шестте години в Нова Зеландия. За приятелите, които намерихме. За клишетата, които преборихме. За чудесата, които видяхме. За хората, които срещнахме. За уроците, които научихме. За страната, която обикнахме. За Аотеароа – Земята на дългия бял облак. За Нова Зеландия – от обратната страна на света.“
Така започва тази забележителна книга, която не е роман, не е пътепис, не е автобиография, а е по малко от трите и нещо повече.
„На изток – в рая“ е книга, написана на цветист език, с много жизнерадост и с истинско удоволствие. Поради което и се чете с удоволствие. Феновете на Изабела, които са чели писмата й в Интернет, знаят за какво става дума. А тези, които ще се запознаят за пръв път с нея, ще открият в текста й всичко, което са искали да научат за Нова Зеландия, илюстрирано с богат снимков материал и разказано с любов и почуда. Ще открият и авторката – човек с богата култура, непокътната жизненост и бликащо чувство за хумор, която прекарва „шест години в Страната на дъжда, в последния земен рай, в най-приказно красивия ад, в Земята на дългия бял облак, в далечната, екзотична и все още не позната Тера инкогнита“.
Така започва тази забележителна книга, която не е роман, не е пътепис, не е автобиография, а е по малко от трите и нещо повече.
„На изток – в рая“ е книга, написана на цветист език, с много жизнерадост и с истинско удоволствие. Поради което и се чете с удоволствие. Феновете на Изабела, които са чели писмата й в Интернет, знаят за какво става дума. А тези, които ще се запознаят за пръв път с нея, ще открият в текста й всичко, което са искали да научат за Нова Зеландия, илюстрирано с богат снимков материал и разказано с любов и почуда. Ще открият и авторката – човек с богата култура, непокътната жизненост и бликащо чувство за хумор, която прекарва „шест години в Страната на дъжда, в последния земен рай, в най-приказно красивия ад, в Земята на дългия бял облак, в далечната, екзотична и все още не позната Тера инкогнита“.
340 pages, Paperback
First published January 1, 2009
About the author
Изабела Шопова
6 books39 followers"Родена съм във Варна през 1971. Прекарах ранното си детство на село, мечтаейки да се върна в родния си град. Имаше нещо омагьосващо в Морската градина и фонтаните на площада. Tъкмо тръгвах на училище, когато мечтата ми се сбъдна - върнахме се да живеем във Варна за постоянно. Обаче се озовахме в най-новия, най-далечния и най-негостоприемен квартал на града, сред хиляди новодошли другоселци като нас. Инфраструктурата беше недоразвита, нямахме телефони, градският транспорт беше кошмарен, нямаше достатъчно класни стаи в училището и учехме на три смени. Кал, бетон и грохот на излитащи самолети (от близкото летище) доминираха живота ни. Без да знаем, живеехме в имигрантско гето. Но пък беше весело - със съседите от блока (имигранти като нас) бяхме като едно голямо семейство.
Аз бях вундеркинд - научих се да чета в много ранна възраст и четях много. Мечтаех да стана първата българска жена космонавт. На 11 години бях приета в експериментална паралелка за изпреварващо обучение в математическата гимназия във Варна и завърших училище, преди да навърша 16. Продължих образованието си във Варненския технически университет. Сдобих се с диплома по специалността „Радио- и телевизионна техника“ в края 1993-та година, точно когато всички варненски заводи затваряха и хиляди квалифицирани, опитни инженери оставаха без работа. Потенциалните ми работодатели мислеха, че се шегувам - 21-годишна с новичка диплома в едната ръка и новородено бебе в другата, търси работа като инженер.
Наложи се да си търся друго поприще. В годините на прехода работих какво ли не - бях манекенка в завода за облекло „Дружба“, плетях бутикови пуловери и ги продавах в прохождащите тогава частни бутици, водех курсове за манекени към фирмите „Богоя" и „Инел“, бях рекламен агент във варненския ежедневник „Народно дело“, работих в рекламния отдел на Радио Варна. Точно посред вихрещата се галопираща инфлация на 1995-та станах търговски представител на никому неизвестните тогава продукти на френския козметичен и фармацевтичен гигант „Пиер Фабр“ чрез българската фирма „Арикозметик“. Оцелях сред икономически крах и политически кризи и създадох търговска империя по черноморието. Четири години по-късно станах регионален мениджър в дистрибуторската компания „Интербрандс“, дивизия „Колгейт-Палмолив“. През 2002-ра прекъснах кариерата си, за да последвам съпруга си в Нова Зеландия. В продължение на години пишех писма и статии за живота и приключенията ни там, които публикувах в сайта за българите по света иде.ли и на други места в Интернет.
Когато се преместихме да живеем в Бризбън, Австралия, събрах всички писма за Нова Зеландия и ги предложих на издателство „Колибри“. Така излезе „На изток - в рая“. Приключенията ни на австралийска земя пък се превърнаха в „На запад от рая“.“
Аз бях вундеркинд - научих се да чета в много ранна възраст и четях много. Мечтаех да стана първата българска жена космонавт. На 11 години бях приета в експериментална паралелка за изпреварващо обучение в математическата гимназия във Варна и завърших училище, преди да навърша 16. Продължих образованието си във Варненския технически университет. Сдобих се с диплома по специалността „Радио- и телевизионна техника“ в края 1993-та година, точно когато всички варненски заводи затваряха и хиляди квалифицирани, опитни инженери оставаха без работа. Потенциалните ми работодатели мислеха, че се шегувам - 21-годишна с новичка диплома в едната ръка и новородено бебе в другата, търси работа като инженер.
Наложи се да си търся друго поприще. В годините на прехода работих какво ли не - бях манекенка в завода за облекло „Дружба“, плетях бутикови пуловери и ги продавах в прохождащите тогава частни бутици, водех курсове за манекени към фирмите „Богоя" и „Инел“, бях рекламен агент във варненския ежедневник „Народно дело“, работих в рекламния отдел на Радио Варна. Точно посред вихрещата се галопираща инфлация на 1995-та станах търговски представител на никому неизвестните тогава продукти на френския козметичен и фармацевтичен гигант „Пиер Фабр“ чрез българската фирма „Арикозметик“. Оцелях сред икономически крах и политически кризи и създадох търговска империя по черноморието. Четири години по-късно станах регионален мениджър в дистрибуторската компания „Интербрандс“, дивизия „Колгейт-Палмолив“. През 2002-ра прекъснах кариерата си, за да последвам съпруга си в Нова Зеландия. В продължение на години пишех писма и статии за живота и приключенията ни там, които публикувах в сайта за българите по света иде.ли и на други места в Интернет.
Когато се преместихме да живеем в Бризбън, Австралия, събрах всички писма за Нова Зеландия и ги предложих на издателство „Колибри“. Така излезе „На изток - в рая“. Приключенията ни на австралийска земя пък се превърнаха в „На запад от рая“.“
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 56 reviews
January 30, 2012
Много ме забавляваше тази книга! Смях се с глас, и четох, и търсих после да видя картини от Нова Зеландия в нета :))) Дори ме завладя идеята да изгледам Властелина на пръстените само за да видя неподправената природа на Н.Зеландия /според авторката/. Още не съм го гледала де, но подарих книгата на три скъпи за мен приятелки.
February 11, 2015
От незнайно колко време искам да отида в Нова Зеландия, нещо като детска мечта ми е. Може би е най-екзотичното място, което мога да си представя, все пак е на обратната страна на Земята. Не ми е много ясно от къде и кога съм добила представа за живота там, за климата, за хоранта, за природата. Но със сигурност е станало доста преди островът (или малкият континент) да се прочуе като Средната земя. Разбира се, като почитател на „Властелинът”, след филма Нова Зеландия придоби още по-голямо очарование. Но книгата на Изабела Шопова ме накара малко да ревизирам представите си, а от там и самата мечта. Пак искам да отида и да видя, може би и да поживея месец - два за по-пълно потапяне в културата, но като че ли вече не съм толкова убедена за постоянна емиграция. Изненада ме описанието на климата, не съм предполагала, че вали толкова често и толкова много. А и вятър в добавка май няма да ми хареса особено. Също и проблемът с ултравиолетовите лъчения.
Книгата ми хареса, защото липсва толкова типичният трагизъм и носталгия на емигрантите. Няма вайкане, няма съжалениея. Също така няма и безкритично величаене на новата родина. Просто описание на емоциите и впечатленията от живота в Нова Зеландия, който си има добри и лоши страни. Заради описанието на природата, на чудесата й, на туристическите забележителности при евентуално посещение книгата би могла да се ползва като туристически справочник. Надявам се някой ден да проверя до колко е достоверна информацията вътре....
Малко не ми хареса стилът, на места хуморът не ми се струва съвсем уместен; другъде пък е леко пресилен. За мен книгата си заслужава заради темата и преживяванията, доближава ме до мечтата ми. Но въпреки сближаването, Нова Зеландия не загубва очарованието си на най-екзотичното място на света.
В книгата има и рецепти, характерни за новозеландската кухня. Смятам да пробвам някои от тях (банановия кекс наприер, бисквитите и мъфините).
Книгата ми хареса, защото липсва толкова типичният трагизъм и носталгия на емигрантите. Няма вайкане, няма съжалениея. Също така няма и безкритично величаене на новата родина. Просто описание на емоциите и впечатленията от живота в Нова Зеландия, който си има добри и лоши страни. Заради описанието на природата, на чудесата й, на туристическите забележителности при евентуално посещение книгата би могла да се ползва като туристически справочник. Надявам се някой ден да проверя до колко е достоверна информацията вътре....
Малко не ми хареса стилът, на места хуморът не ми се струва съвсем уместен; другъде пък е леко пресилен. За мен книгата си заслужава заради темата и преживяванията, доближава ме до мечтата ми. Но въпреки сближаването, Нова Зеландия не загубва очарованието си на най-екзотичното място на света.
В книгата има и рецепти, характерни за новозеландската кухня. Смятам да пробвам някои от тях (банановия кекс наприер, бисквитите и мъфините).
June 15, 2020
Попаднах на книгата случайно и каква само беше изненадата ми. Да четеш Изабела Шопова е несравнимо удоволствие. Освен интелигентните размисли, приятния стил и много фин хумор ще получите огромна порция автентична Нова Зеландия. Винаги съм си мечтала да стъпя по онези земи и съм много доволна,че това се случи във виртуалната компания на авторката, която ще остане една от най-любимите ми български автори.
February 8, 2017
East of Eden is a happy story of group of young migrants who shared their first years of their new life on the other side of the Earth. Good story of people who grew as friends and became closer than family. Everything seemed to be in the opposites to what we were used to and Izabella managed to capture this new life with her remarkable sense of humour and eye for detail. Great read!
February 10, 2017
Разкошна книга!!! Потопих се изцяло в атмосферата на Нова Зеландия, "видях" всичките й красоти и невероятни пейзажи и това разказано толкова леко, приятно и забавно! Научих много неща за културата и обичайте на кивитата :), беше ми изключително интересно!
March 22, 2016
Чудесно неочаквано пътешествие!
February 3, 2017
Ако се откриете в най-малко едно от долните описания, то горещо ви препоръчвам тази книга:
1) обичате да пътувате до близки и далечни места и да откривате всякакви различни и екзотични култури;
2) вие сте пътешественик по душа и използвате всеки подходящ момент да се отнесете надалеч, поне в мислите си;
3) сериозно обмисляте да емигрирате, но ви трябва още мъничко информация за живота на емигранта - всякакви размисли и страсти, плюс чисто практична информация;
4) върл почитател сте на "Властелинът на пръстените" и сте гладни за всякаква информация за филма;
5) обичате вицовете, а никога не сте чували такъв за новозеландците;
6) чудите се на кого, кога и къде му е хрумнала гениалната идея за торта "Павлова";
7) чудите се на кого, кога и къде му е хрумнала странната идея за прозрачна надуваема топка, в която човек влиза, за да се потъркаля малко (нарича се зорбинг това удоволствие), вероятно понеже винаги е искал да опита центрофугирането, а няма как да се побере в пералнята;
8) дори и да не се разпознаете в някое от горните, ако обичате свеж хумор и леко написани мемоари, то пак книгата би ви била интересна!
1) обичате да пътувате до близки и далечни места и да откривате всякакви различни и екзотични култури;
2) вие сте пътешественик по душа и използвате всеки подходящ момент да се отнесете надалеч, поне в мислите си;
3) сериозно обмисляте да емигрирате, но ви трябва още мъничко информация за живота на емигранта - всякакви размисли и страсти, плюс чисто практична информация;
4) върл почитател сте на "Властелинът на пръстените" и сте гладни за всякаква информация за филма;
5) обичате вицовете, а никога не сте чували такъв за новозеландците;
6) чудите се на кого, кога и къде му е хрумнала гениалната идея за торта "Павлова";
7) чудите се на кого, кога и къде му е хрумнала странната идея за прозрачна надуваема топка, в която човек влиза, за да се потъркаля малко (нарича се зорбинг това удоволствие), вероятно понеже винаги е искал да опита центрофугирането, а няма как да се побере в пералнята;
8) дори и да не се разпознаете в някое от горните, ако обичате свеж хумор и леко написани мемоари, то пак книгата би ви била интересна!
January 11, 2012
ПО принцип пътеписите са ми скучни, особено ако не са придружени от качествени снимки, но пък и рядко ми се случва да чета нещо на български автор, така че смея да твърдя изпитах истинско удоволствие и искрено се забавлявах на словесните излияния на авторката, играта й �� думите, която понякога се губи в преводната литература и много нашенския хумор и ирония, с която са описани случки, места и националния характер на кивитата. Нова Зеландия освен това изглежда много интересна и красива през нейните очи, на моменти наистина имах чувството, че съм там и виждам описаните градчета или невероятно опасни пътища :)
April 19, 2015
Well, that’s the book I can read and read with the same pleasure as if I’ve just started it. That’s a story for the wonder of life, the charm of seeking and the delight of finding. Emotional charging, itching need for travel, that’s what you get while reading “East of Eden”. Thank you, Izabela!
July 31, 2020
Чудесна!
April 25, 2015
Finally, the Bulgarian readers are not the only privileged group, able to selfishly enjoy Izabela Shopova’s masterful writing! The book “East in Eden”, recently translated into English is a cosmopolitan piece of literature, meant to be read not just by Bulgarians, or kiwis; travelers or history buffs; or comedy enthusiasts… It is for all of the above and more. The author is generous and truthful to anybody, whose intellectual curiosity and open mind would entice them to take her journey into the reality of an immigrant’s life in New Zealand.
The story of a family, leaving the imperfections of Eastern Europe in 2002 to find a better life and more freedom, turns about to be not as tedious black and white reality as the socialistic idea of advancement would have you expect. Through the eyes of the new immigrants it is an exotic mixture of every day mundane challenges, cultural shock, panoramic landscapes, ridiculous adventures and all that old fashioned need to belong…
It is not a typical travel book or autobiography; it takes us to the “Land of the Long White Cloud” by painting a picture of extreme colors, unusual facts, unexpected reactions, newly discovered emotions and so much more. It is not easy to sum up a book, which has no specific genre or manifesto. It is, what it is – captivating and addictive; fun and joy to the last page. You would be expected to swim through underground lakes, to correctly pronounce 92 letter long Maori geographical landmarks, not to fear earthquakes, volcanoes and floods; to live peacefully with 14 centimeter crickets, coughing birds and copious amounts of snails. And yet pay close attention to the home making process of adapting to a new country.
In “The Land of Rain” people are extremely polite but with no regard for appearances. They walk barefooted into the bank and still are being taken seriously (just the opposite to the homeland’s kind ‘a snobbish culture…) And yet, the industrial superiority of the former British colony in no way can get you some warm water at a local sink. The two taps proudly point to “hot” or “cold” choice. No middle ground! To the right hand drivers from Europe the road seams a strange place with nobody at the expected left wheel position; only the occasional wavy fur of a dog enjoying the breezy window sightseeing brings the picture to levels of grotesque amazement.
Observational humor and eye for picturesque detail, the book is a treasure chest for cultural adventure seekers. You laugh and learn. Sometime with tearful understanding of the not always happy ploy of the new-comer you can dip to a more serious sentiment but only for a moment and you are back to the sunny surface of the limitless joy, which life can offer at any age, at any geographic destination as long as you expect it. No stirring stuff, no deep ideas, meant to teach us the ultimate truth in (counted) steps by somebody else’s questionable “wisdom”. It is what it is - shiny, imperfect and optimistic… a kaleidoscope of events, places and feelings, which are about to culminate to the ultimate wisdom of love and acceptance, not preached but experienced. No time for improvements, no time for rehearsal. Just a beautiful moment in time with the realization that it is not coming back.
I hope, you like it.
The story of a family, leaving the imperfections of Eastern Europe in 2002 to find a better life and more freedom, turns about to be not as tedious black and white reality as the socialistic idea of advancement would have you expect. Through the eyes of the new immigrants it is an exotic mixture of every day mundane challenges, cultural shock, panoramic landscapes, ridiculous adventures and all that old fashioned need to belong…
It is not a typical travel book or autobiography; it takes us to the “Land of the Long White Cloud” by painting a picture of extreme colors, unusual facts, unexpected reactions, newly discovered emotions and so much more. It is not easy to sum up a book, which has no specific genre or manifesto. It is, what it is – captivating and addictive; fun and joy to the last page. You would be expected to swim through underground lakes, to correctly pronounce 92 letter long Maori geographical landmarks, not to fear earthquakes, volcanoes and floods; to live peacefully with 14 centimeter crickets, coughing birds and copious amounts of snails. And yet pay close attention to the home making process of adapting to a new country.
In “The Land of Rain” people are extremely polite but with no regard for appearances. They walk barefooted into the bank and still are being taken seriously (just the opposite to the homeland’s kind ‘a snobbish culture…) And yet, the industrial superiority of the former British colony in no way can get you some warm water at a local sink. The two taps proudly point to “hot” or “cold” choice. No middle ground! To the right hand drivers from Europe the road seams a strange place with nobody at the expected left wheel position; only the occasional wavy fur of a dog enjoying the breezy window sightseeing brings the picture to levels of grotesque amazement.
Observational humor and eye for picturesque detail, the book is a treasure chest for cultural adventure seekers. You laugh and learn. Sometime with tearful understanding of the not always happy ploy of the new-comer you can dip to a more serious sentiment but only for a moment and you are back to the sunny surface of the limitless joy, which life can offer at any age, at any geographic destination as long as you expect it. No stirring stuff, no deep ideas, meant to teach us the ultimate truth in (counted) steps by somebody else’s questionable “wisdom”. It is what it is - shiny, imperfect and optimistic… a kaleidoscope of events, places and feelings, which are about to culminate to the ultimate wisdom of love and acceptance, not preached but experienced. No time for improvements, no time for rehearsal. Just a beautiful moment in time with the realization that it is not coming back.
I hope, you like it.
April 20, 2015
The English-reading public can finally enjoy Izabela Shopova’s delightful travel memoir that made Bulgarians fall in love with New Zealand. The author, who moved with her family from Eastern Europe to New Zealand in 2002, treats the readers to select bits of Bulgarian history, geography, national cuisine and traditions while immersing them into the upside-down reality of New Zealand, with its opposite seasons, rules of physics, and rules of the road; weather extremes; unique flora and fauna; volcanic beauty; Maori culture; extreme tourism; and free-spirited inhabitants, who call themselves Kiwis, after the wingless bird unique to that part of the world.
The narrative thrives on the comedy of random circumstances, cultural misunderstandings, and personality clashes. The point of view of the luckless immigrant is both disarmingly honest and deceptively naïve. The author sees her country of origin and her adoptive country from a distance that allows her to mix nostalgia with the excitement of new discovery, to overcome stereotype, and to grow into her new-found perspective as a Kiwi. Like a true Kiwi, she loves to talk about the weather and has an endless reserve of powerful images of unique or mundane natural phenomena. New Zealand weather is a source of numerous comical mishaps because the author chooses to visit tourist attractions on a whim, in the off season and in inclement weather, even during a tropical cyclone.
The thrill of exploration, fueled with the occasional adrenaline boost of extreme tourism, moves the narrative at a brisk pace. The author, against her better judgment, goes jet-skiing, zorbing, sledging, and blackwater rafting. She rides on a bus over the ocean bed at low tide, slides down sand dunes, drives over rollercoaster mountainous roads, climbs a glacier, swims with dolphins. All these feats are narrated with the self-deprecating humor of the reluctant adventurer, but also with the sharp intellect of the professional engineer.
East in Eden began as a series of letters the author sent to Bulgaria from New Zealand. It then grew into an eagerly followed online blog and eventually resulted in a successful print collection, published in Bulgarian and enhanced with informative chapters on Kiwiana. That accounts for its episodic structure and occasional repetitiveness. The translation authentically captures the rich and evocative prose, while reflecting the author’s struggles to comprehend the English spoken down under. Parenthetical explanations of obscure references have been incorporated for the benefit of the international audience of the English-language edition.
The narrative thrives on the comedy of random circumstances, cultural misunderstandings, and personality clashes. The point of view of the luckless immigrant is both disarmingly honest and deceptively naïve. The author sees her country of origin and her adoptive country from a distance that allows her to mix nostalgia with the excitement of new discovery, to overcome stereotype, and to grow into her new-found perspective as a Kiwi. Like a true Kiwi, she loves to talk about the weather and has an endless reserve of powerful images of unique or mundane natural phenomena. New Zealand weather is a source of numerous comical mishaps because the author chooses to visit tourist attractions on a whim, in the off season and in inclement weather, even during a tropical cyclone.
The thrill of exploration, fueled with the occasional adrenaline boost of extreme tourism, moves the narrative at a brisk pace. The author, against her better judgment, goes jet-skiing, zorbing, sledging, and blackwater rafting. She rides on a bus over the ocean bed at low tide, slides down sand dunes, drives over rollercoaster mountainous roads, climbs a glacier, swims with dolphins. All these feats are narrated with the self-deprecating humor of the reluctant adventurer, but also with the sharp intellect of the professional engineer.
East in Eden began as a series of letters the author sent to Bulgaria from New Zealand. It then grew into an eagerly followed online blog and eventually resulted in a successful print collection, published in Bulgarian and enhanced with informative chapters on Kiwiana. That accounts for its episodic structure and occasional repetitiveness. The translation authentically captures the rich and evocative prose, while reflecting the author’s struggles to comprehend the English spoken down under. Parenthetical explanations of obscure references have been incorporated for the benefit of the international audience of the English-language edition.
May 3, 2015
I’ve read most of Izabella’s book, when it was still just a series of blog posts on the web and right before I came to live in New Zealand. Then I re-read the book, when it came out in Bulgarian and already having my own stories and adventures in Aotearoa. And the book was still a brilliantly captivating read
I love the attitude she is showing in the book (and in life I would presume:) - she has so much love for her characters, and at the same time she is keeping her eyes wide open for all the little details that make our interactions so interesting, and layered, and hard to predict.
She is dissecting her new kiwi reality armed with a very clever and hilariously used mix of stereotypes, attitudes, and all the clichés she could find about how we describe ourselves. And the play she orchestrated between all these observations is her brilliant way to challenge each and everyone of them before ultimately blending them into a new (and improved) point of view.
Some of her stories will leave you in stitches; some will bring to the surface your own experiences that you will want to share with her; some will make you argue with her take on things, but for sure none of them will leave you indifferent:)
I love the attitude she is showing in the book (and in life I would presume:) - she has so much love for her characters, and at the same time she is keeping her eyes wide open for all the little details that make our interactions so interesting, and layered, and hard to predict.
She is dissecting her new kiwi reality armed with a very clever and hilariously used mix of stereotypes, attitudes, and all the clichés she could find about how we describe ourselves. And the play she orchestrated between all these observations is her brilliant way to challenge each and everyone of them before ultimately blending them into a new (and improved) point of view.
Some of her stories will leave you in stitches; some will bring to the surface your own experiences that you will want to share with her; some will make you argue with her take on things, but for sure none of them will leave you indifferent:)
July 3, 2020
Статиите на Изабела за перипетиите на емигранта в Нова Зеландия, за красотите на страната, за културните недоразумения, за подменените с извънземни тинейджъри, за дремещите вулкани, светещите пещери, растящите даже на глобално затопляне ледници, изригващите по часовник гейзери и прочие геотермални чудатости, маорската фонетика, безкрилите космати пернати, елфите, хобитите, делфините, адреналинестите развлечения, крадливите кеи, мигриращите къщи, пясъчните магистрали без ограничения на скоростта, еднолентовите мостчета, световната столица на ветровете, най-грозния кошер, най-красивия фьорд, най-английския град, оптимизма на стила ар деко, ... казах ли за вятъра ... ни радваха години по форумите на българската диаспора в интернет. Може да ѝ е струвало кръв, пот и сълзи да изживее всичко това за има-няма шест години, но го е разказала със заразителен добронамерен смях. Някои крилати фрази влизат директно в емигрантско-пътешественическия фолклор. За припомняне край следващото барбекю (да не забравите маслини, кюспе и авокадо с лимон за мезе!) Да излязат на книга беше просто задължително. Точно толкова, колкото впоследствие да се прехвърлим с Изабела на запад от рая и на юг от разума.
April 17, 2015
Izabela's fans who already have read her online texts, are well acquainted with her brilliant writing style! Those, who are reading her work for a first time, will find in this text everything they need to know about New Zealand, expanded with a great collection of photos.
“East – in Eden” is not a novel, a travel diary, or an autobiography; it’s not a letter or a recipe collection; it is a little bit all of that and something more... A new type of literature, which holds no regard for any specific form or genre, but captivates with its honesty, freshness, extreme palettes and smashing sense of humour.
A tale, sometimes joyous, sometimes sad, sometimes hysterical and shocking, other times ordinary and informative; but at all times - exceptional, honest, funny and provocative. Three hundred and fifty pages filled with intelligent entertainment, interesting knowledge and the healing love for a newfound home in New Zealand.
“East – in Eden” is not a novel, a travel diary, or an autobiography; it’s not a letter or a recipe collection; it is a little bit all of that and something more... A new type of literature, which holds no regard for any specific form or genre, but captivates with its honesty, freshness, extreme palettes and smashing sense of humour.
A tale, sometimes joyous, sometimes sad, sometimes hysterical and shocking, other times ordinary and informative; but at all times - exceptional, honest, funny and provocative. Three hundred and fifty pages filled with intelligent entertainment, interesting knowledge and the healing love for a newfound home in New Zealand.
April 18, 2011
Прочетох я с удоволствие. Много приятно чувство за хумор,любопитни подробности за Нова Зеландия. На места се смеех с глас. Препоръчвам!
February 1, 2012
На моменти чувството за хумор бе пресилено, в други моменти се смях с глас. Всъщност прочетох книгата с удоволствие, да, да! :)
April 16, 2015
fascinating journey
thin laughter and light content
I adore it! Really
thin laughter and light content
I adore it! Really
January 9, 2018
Забавна, образователна, свежа и с богат изказ. Много приятно ме изненада и определено ставам фен на Изабела Шопова :) Разказва толкова увлекателно, че прави от едно повествование интересна история, разказваща, водеща, докосваща ме до една толкова далечна и непозната страна, до която едва ли ще имам възможност да се докосна лично. И непременно трябва да се прочете главата за отглеждане на извънземно, т. е. тинейджър, но не го правете ако нямате възможност да се смеете на глас :)
September 13, 2019
Личи си кой е чел Жул Верн и др. , и е взел пример. За първа книга е много добре написано, лично бих желал повече от бита на живота в НЗ, не толкова описани екскурзии.
July 27, 2021
Изабела Шопова промени представата ми за пътепис. Написана с много чувство за хумор, интересна разходка из една непозната и далечна страна. И макар, че никога няма да отида в другия край на света, след прочитането на тази книга смело мога да заявя, че усещам духа и магията на Нова Зеландия. И досегашното бяло петно в моето съзнание относно тази страна, започна да придобива форма и цвят.
Непременно ще гледам и "Властелина на пръстените", където изпълнителката на главната роля според Изабела е Нова Зеландия.
Непременно ще гледам и "Властелина на пръстените", където изпълнителката на главната роля според Изабела е Нова Зеландия.
December 19, 2020
Много добре написана весела книжка! Потвърждавам достоверността, много правилно са хванати основните черти на кивитата и настроението в тази чудна страна на чудесата. Само дето снимките липсваха. Колкото и добре описани, не мога да се превърнат в думи тези красоти, просто трябва да се видят. Ако не на живо, то поне на снимка.
Като човек емигрант много ме трогна и следния пасаж:
“Погребахме Анито в мирен парк, край вода, с прекрасна гледка и много цветя. С български надгробен камък. И се разотидохме съкрушени. Без илюзии. Загубихме приятел.
Но се сдобихме с родина.
Защото чувството за принадлежност не идва с придобивките, а със загубите. Родината е там, където си загубил илюзии, загубил си ключ, погребал си близък човек, разделил си се с приятел от детството, разминал си се с любов, изпуснал си шанс, изпуснал си влак, пропилял си младост, проиграл си късмет, забравил си мечти, предал си доверие, пропуснал си важна среща, изгубил си нечий адрес. Страдал си. Пролял си пот, кръв и сълзи. Оставил си нещо от себе си.
От днес сме по-малко чужденци в далечната страна. От днес имаме право да принадлежим на тази земя. Имаме право да я наречем своя. Заради малкия правоъгълник прясна пръст с български надгробен камък.”
Excerpt From
Na iztok - v Raya
Izabela Shopova
This material may be protected by copyright.
Като човек емигрант много ме трогна и следния пасаж:
“Погребахме Анито в мирен парк, край вода, с прекрасна гледка и много цветя. С български надгробен камък. И се разотидохме съкрушени. Без илюзии. Загубихме приятел.
Но се сдобихме с родина.
Защото чувството за принадлежност не идва с придобивките, а със загубите. Родината е там, където си загубил илюзии, загубил си ключ, погребал си близък човек, разделил си се с приятел от детството, разминал си се с любов, изпуснал си шанс, изпуснал си влак, пропилял си младост, проиграл си късмет, забравил си мечти, предал си доверие, пропуснал си важна среща, изгубил си нечий адрес. Страдал си. Пролял си пот, кръв и сълзи. Оставил си нещо от себе си.
От днес сме по-малко чужденци в далечната страна. От днес имаме право да принадлежим на тази земя. Имаме право да я наречем своя. Заради малкия правоъгълник прясна пръст с български надгробен камък.”
Excerpt From
Na iztok - v Raya
Izabela Shopova
This material may be protected by copyright.
February 10, 2017
I took this book to read at the beach while my husband Steve was heading off on a fishing trip. I figured I'd spend the day lying in the sand and splashing in the water, but it was so cold out (even in June) that I ended holed up in my car, which was the only warm spot, reading. Steve was charter fishing, which meant he'd be out until well in the afternoon, and so I resigned myself to a cold and tedious day. But by the time Steve's boat was due back in the harbor, I was secretly hoping the captain might smack the boat up on a shoal somewhere, or run out of gas, or something that would delay them so I could keep reading East in Eden.
This was a fantastic book.
I've always thought abut visiting New Zealand, especially after watching all those glorious mountain range shots in the Lord of the Rings movies, but I still had that country way down on my Must-Get-To list. After reading East in Eden, New Zealand has bounced a lot closer to the top. I'm dying now to visit some of the places described in this book.
Izabela Shopova manages to cover tons of topics without bogging down the reader with dry facts. She talks about the history of the country, the legends of the Maori people, the weather, the tourist spots--both well-known and off the grid--more about the weather, the people, the food, the flora and fauna, the funny customs, the weather--and still sprinkles a good bit of her family's adjustment from immigrating from Bulgaria to settling down in this new, eclectic country. And she does it with a fantastic dose of humor.
Some of my favorite quotes from East in Eden:
"Volcanologists predict that Auckland will end as it began--with a great Boom-Bam-Bang, but can't say when. Aucklanders simply pay no attention."
"2 million years ago--even before the appearance of Homo Sapiens and long before Homo Tourist burst on the scene--the last ice age began on our planet."
"We arrive by bus on a fabulously beautiful sunny day--the kind of weather that happens just twice a year but that supports the entire National Tourist industry with widely advertised myths of sunny New Zealand."
"When he's not fishing, the New Zealander goes to work--as a hobby. But he prefers to play cricket and watch rugby."
This story was translated from Bulgarian to English, so I have to give the translator, Christopher Buxton, a huge pat on the back too, for doing such a great job. He captures all the sarcastic humor Izabela put into this, as well as the obvious love but sheer incredulousness she feels for this county.
If you're thinking of visiting New Zealand, you live in New Zealand and want a chuckle and a few good locations to check out, or if you're just curious about the place, definitely pick up this book. It has a few editing issues, but not enough to detract at all from the story, and if you're like me, you'll get totally engrossed in it. And you'll probably want to start planning your trip to New Zealand right away.
This was a fantastic book.
I've always thought abut visiting New Zealand, especially after watching all those glorious mountain range shots in the Lord of the Rings movies, but I still had that country way down on my Must-Get-To list. After reading East in Eden, New Zealand has bounced a lot closer to the top. I'm dying now to visit some of the places described in this book.
Izabela Shopova manages to cover tons of topics without bogging down the reader with dry facts. She talks about the history of the country, the legends of the Maori people, the weather, the tourist spots--both well-known and off the grid--more about the weather, the people, the food, the flora and fauna, the funny customs, the weather--and still sprinkles a good bit of her family's adjustment from immigrating from Bulgaria to settling down in this new, eclectic country. And she does it with a fantastic dose of humor.
Some of my favorite quotes from East in Eden:
"Volcanologists predict that Auckland will end as it began--with a great Boom-Bam-Bang, but can't say when. Aucklanders simply pay no attention."
"2 million years ago--even before the appearance of Homo Sapiens and long before Homo Tourist burst on the scene--the last ice age began on our planet."
"We arrive by bus on a fabulously beautiful sunny day--the kind of weather that happens just twice a year but that supports the entire National Tourist industry with widely advertised myths of sunny New Zealand."
"When he's not fishing, the New Zealander goes to work--as a hobby. But he prefers to play cricket and watch rugby."
This story was translated from Bulgarian to English, so I have to give the translator, Christopher Buxton, a huge pat on the back too, for doing such a great job. He captures all the sarcastic humor Izabela put into this, as well as the obvious love but sheer incredulousness she feels for this county.
If you're thinking of visiting New Zealand, you live in New Zealand and want a chuckle and a few good locations to check out, or if you're just curious about the place, definitely pick up this book. It has a few editing issues, but not enough to detract at all from the story, and if you're like me, you'll get totally engrossed in it. And you'll probably want to start planning your trip to New Zealand right away.
December 19, 2011
Давала съм три звездички на книги, които далеч повече са ме впечатлили, но все пак и тази заслужава похвала заради това, че е първа книга на автора и е някак - хем смела, хем плаха. Препоръчвам това четиво на всички, които си падат по леко саркастичен хумор, но най-вече на тези, които харесват пътеписи - описания на далечни страни, красоти, приключения. Добре де, ама аз не съм от тези читатели. Никак не обичам пътеписи, описания на природа, места, които я видя някога, я не. И изобщо си мисля, че не обичам да чета подобен род повествования - нещо, което е добре да видиш, а не да прочетеш. За разлика разбира се, от книгите в които са описани преживени чувства, начина на мислене, справяне с проблеми и т.н. Просто пътеписът не е моят тип четиво. Накрая прескачах доста странички и четях през ред-два. Основно се разказва за Нова Зеландия, но по-скоро е описаната страната, от колкото живота на въпросното семейство. Е, има разни скачания с бънджи и спускане с лодки, но толкова. Хуморът е свеж, макар малко в повече на моменти. На финала има няколко рецепти, които ме заинтригуваха. Ще пробвам да направя банановия кекс.
July 16, 2015
Приятно пътеписче с интересни факти за Нова Зеландия.
Допадна ми лекия, закачлив и хумористичен начин на писане на авторката, но тъй като очаквах по-задълбочени размисли за емигрантството в далечна, непозната държава, останах разочарована от повърхностния тон на книгата. Всичко, което се описва в нея, са впечатленията на авторката от този и онзи физически обект/събитие в Нова Зеландия. Преобладаващо информативния характер на повествованието ми идваше в повече и всъщност често четях по диагонал. Няма да отрека, обаче, че някои от преживяванията на авторката ме впечатлиха - като плуването с делфини или рафтинга в подземна пещера. Също някои странности на кивитата са доста запомнящи се - личният ми номер 1 в тази категория е цялата работа с масово подвижните къщи на новозеландците :D
Като цяло книгата е любопитно, приятно и отпускарско четиво. Ако нямате възможност да пътувате, а бихте искали косвено да преживеете едно пътешествие до градовете и природата на Нова Зеландия, то тогава тази книга ще ви свърши чудесна работа :)
Допадна ми лекия, закачлив и хумористичен начин на писане на авторката, но тъй като очаквах по-задълбочени размисли за емигрантството в далечна, непозната държава, останах разочарована от повърхностния тон на книгата. Всичко, което се описва в нея, са впечатленията на авторката от този и онзи физически обект/събитие в Нова Зеландия. Преобладаващо информативния характер на повествованието ми идваше в повече и всъщност често четях по диагонал. Няма да отрека, обаче, че някои от преживяванията на авторката ме впечатлиха - като плуването с делфини или рафтинга в подземна пещера. Също някои странности на кивитата са доста запомнящи се - личният ми номер 1 в тази категория е цялата работа с масово подвижните къщи на новозеландците :D
Като цяло книгата е любопитно, приятно и отпускарско четиво. Ако нямате възможност да пътувате, а бихте искали косвено да преживеете едно пътешествие до градовете и природата на Нова Зеландия, то тогава тази книга ще ви свърши чудесна работа :)
August 16, 2015
This book has some very funny tales of adventure tourism in New Zealand, some lovely descriptions of the countryside, and lots of clever comment on the people and customs. The tone is light, with the clear intent of making the reader laugh, and makes it very readable.
I suppose with humour you're bound to have exaggeration, so I'll just say, as one of the Kiwis who live in this gorgeous country, that:
I don't own a boat or even go fishing on anybody else's boat (and have only ever known one person whose family owned one)
I don't watch rugby (in fact I only discovered this morning that our team, the All Blacks, was playing some important game yesterday)
I don't drink beer - my friends and I prefer wine
On the other hand, plenty of her comments about New Zealanders' cultural quirks are fairly accurate across the board, so any reader will come semi-prepared if they derive their understanding on this book.
I suppose with humour you're bound to have exaggeration, so I'll just say, as one of the Kiwis who live in this gorgeous country, that:
I don't own a boat or even go fishing on anybody else's boat (and have only ever known one person whose family owned one)
I don't watch rugby (in fact I only discovered this morning that our team, the All Blacks, was playing some important game yesterday)
I don't drink beer - my friends and I prefer wine
On the other hand, plenty of her comments about New Zealanders' cultural quirks are fairly accurate across the board, so any reader will come semi-prepared if they derive their understanding on this book.
February 9, 2017
It is always fascinating to watch people having courage to follow their dreams and Izabela invites her to her journey. With her witty sense of humor and eye for capturing all interesting details, she tells her story in unique captivating way. It also brings perspective of a new comer discovering a country and going through all first time experiences of immigrant life. The book is a lot more than description of a land and wonderful places, the author opens her soul to share her feelings as they come at that time of her life. I would strongly recommend for anyone who would love to learn more about New Zealand or have moved or ever dreamed of moving to a new country at the other end of their world.
May 4, 2015
Loved this book as well as the other two I've managed to lay hand and eyes on!
Honestly, I was absolutely fascinated by Mrs Shopova's writing style. Her story is floating on a boat of reasonableness, happy-sad moments, self-criticism, comedy, travel experience and enjoyment.
Reading her books, I was feeling like I've been there, side by side with her, going through every obstacle she went through, every new job, breathtaking journey, everyday deeds; was feeling her feelings.
Usually I read quite fast, but gave this book to myself as a reward: reading one chapter every day. Not more, not less. It was my source of pure daily joy and happiness!
Thank You Izabela Shopova for sharing Your life with us, Your readers!
Honestly, I was absolutely fascinated by Mrs Shopova's writing style. Her story is floating on a boat of reasonableness, happy-sad moments, self-criticism, comedy, travel experience and enjoyment.
Reading her books, I was feeling like I've been there, side by side with her, going through every obstacle she went through, every new job, breathtaking journey, everyday deeds; was feeling her feelings.
Usually I read quite fast, but gave this book to myself as a reward: reading one chapter every day. Not more, not less. It was my source of pure daily joy and happiness!
Thank You Izabela Shopova for sharing Your life with us, Your readers!
June 8, 2015
This book reads more like a travel log than a memoir. Apparently, much of it printed as blogs or articles. I say this because each chapter could probably stand alone, as opposed to flowing like a single story. Shopova is definitely into the details and has the words to bring them to life. This shows why some of us can move to the other side of the world and never have a story (me) and then there are writers. Although husband and child are mentioned in various chapters, as are the other Bulgarians in the area, Shopova stays focused on the area. She also includes historical details, which help to round out her visits to various areas. Thanks to goodreads.com for winning this book.
July 26, 2016
Since New Zealand is one of my dream destinations I was thrilled to purchase this book for my Kindle by a woman who emigrated with her family to NZ, and lived there for 6 years, UNTIL I read it!
The author sounds like a chronic complainer, as she complained about absolutely everything about NZ, even the birdsong!
The way she describes things there, no one in their right mind would even want to visit such a place.
Wish I had requested a refund before my 7 days were up!
Do not recommend this book to anyone who has fond feelings for New Zealand!
The author sounds like a chronic complainer, as she complained about absolutely everything about NZ, even the birdsong!
The way she describes things there, no one in their right mind would even want to visit such a place.
Wish I had requested a refund before my 7 days were up!
Do not recommend this book to anyone who has fond feelings for New Zealand!
Displaying 1 - 30 of 56 reviews