What do you think?
Rate this book
Тънкости на приготвянето
- GenresShort Stories
126 pages, Paperback
First published January 1, 2012
About the author
Деница Дилова
7 books11 followersДеница Дилова-Маркова е родена на 14.07.1973 г. Израснала е в Червен бряг, но по-късно заминава за Разград. Учи в специализирана паралелка по рисуване, после завършва технологичен колеж, но никога не работи нищо, свързано с биотехнологии. Започва активна дейност в третия сектор - първо в една, а после в още две неправителствени организации. От пролетта на 2006 г. участва като съавтор в списание "Експрес", а от края на 2006 г. е директор на в. "Лудогорски вестник". С два свои разказа през 2006 г. печели гласовете на публиката и поощрителната награда от конкурса "Очи за себе си" (ХуЛите), през 2008 г. взема първи места в литературните конкурси на Public Republic и Литературата Днес. През 2010 г. печели Първа награда от Осмия конкурс за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2010). През 2014 г. става победител в първия анонимен конкурс за Нов български роман на издателство "Сиела" с ръкопис под заглавие "Непорочна практика".
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 14 of 14 reviews
November 25, 2013
Не оставяйте да бъдете въведени в заблуждение и да предположите, че тъй като „Тънкости на приготвянето” е сборник с разкази на кулинарна тематика, то това е поредното словоблудство, излязло изпод мазните пръсти на някоя домакиня – фенка на Изабел Алиенде. Кулинарията е само елемент, присъстващ в десетте разказа в сборника, всеки от които е с различна тематика и както е уточнено в послеслова на автора, акцентът е върху деянието, предхождащо самото готвене (пробождане на риба с чадър, отвличане на пуйка от селски друм със „Запорожец”, изпичане на рак, който редовно е присъствал на съдебни заседания и т.н. ).
Изчистеният, стегнат стил на Деница Дилова, свежото й чувство за хумор и невероятните й чудати персонажи ще ви грабнат от първата страница и ще ви изплюят накрая, гладни и жадни за още.
Изчистеният, стегнат стил на Деница Дилова, свежото й чувство за хумор и невероятните й чудати персонажи ще ви грабнат от първата страница и ще ви изплюят накрая, гладни и жадни за още.
October 28, 2012
Прочетох новата книга на Деница Дилова рекордно бързо. Основните причини това да се случи бяха три:
Първо, седмица преди сборникът да бъде издаден, ми бе споменато, че се задава една книга с разкази, която ще „избие рибата”. Тогава нямаше как да знам колко буквално значение имат тези думи и как само в няколко истории ще измрат шарани, амури и други животни. Очаквах изданието на “Скалино” с възпален интерес, а когато се сдобих с него го излапах за два курса на 204 – от кв. Борово до центъра и обратно.
Втората причина за светкавичния прочит се състои в краткостта на книгата – 10 разказа в 100 малки чаровни странички със симпатично изрязани ръбчета. Накрая има и едно приложение с кулинарни рецепти, което признавам си не дочетох, но евентуално ще го направя, в случай че реша да експериментирам в кухнята с десет гълъба, яребица или глиган.
Последната трета предпоставка за бързата, но паметна среща с „Тънкости на приготвянето” е яснотата и стегнатата форма на разказите в нея. Стилът на Дилова е изчистен и комуникативен, подчертано развлекателен, и в комбинация със завършената концепция говори за опита на авторката в сферата на кратката проза.
„Тънкости на приготвянето” не съдържа нищо излишно. Обвързани с кулинарната тема, разказите следват една линия, която нито предполага особени рискове, нито ги поема. Действайки „на сигурно”, авторката си служи с няколко класически техники, няколко похвата за сюжетиране, като по този начин хем постига стила, хем няма къде да сгреши. Десетте парчета в „Тънкостите” с малки изключения са еталон за добро писане и гарантирана четивност. Те доказват таланта на Дилова да се изразява ясно с достатъчния минимум от езикови средства, без да нарушава композицията, стила и цялостната атмосфера. Важни предимства в полето на краткия разказ.
Това не е някакъв дебютен сборник с разкази, съдържащ еклектична китка от форми и сюжети, достоен да бъде озаглавен с дръзкото заглавие: „РАЗКАЗИ” от Еди Кой си. Това е „Тънкости на приготвянето” и е концептуална книга.
Тук може да отбележим и две основни заключения, които произлизат от избраната кулинарна матрица, позната ни вече от автори като Виргиния Захариева с „9 Зайци”. Въпросното се явява един вид женско писане или както там го наричат, но:
Хрумването за направата на кратък сборник от фикционални текстове, обединени под някаква кулинарна шапка, която предполага и раздел с готварски рецепти, къде като част от идеята, къде за обем, не е нито ново, нито оригинално хрумване. Неизбежно, това кара продуктът, който представлява книгата, да попадне в списъците на онова неавторитетно и дискредитирано пред сериозната литература явление, познато като “chick lit”. Оранжево розовеещата обложка на книгата със скицирано коте и рак, също не кореспондира много добре с темата за смъртта и екстремните завръзки в разказите.
От друга страна обаче, освобождавайки се от всякакви рискове чрез предварително зададената рамка и явния си талант в кратката проза, Деница Дилова се е справила толкова добре в изработката, че веднъж попаднала в ръцете на читателя, книгата й лесно би помела всякакви предубеждения. Едновременно с бързината на увлекателните, достъпни като език сюжети, разказите от „Тънкости на приготвянето” са и доста безпощадни, особено що се отнася до съдбата на животните в тях. Те приятно, забавно и без агресия нарушават някои табута от лошата, наивна литература, като секса и насилието. Затова ако говорим за женско писане, с едно намигане бих нарекъл това на Деница Дилова: „freak chick lit.”
Ако трябва да говоря конкретно за текстовете, трудно бих могъл да определя кой ми допада най-много. Всичките десет парчета действат като едно цяло и все пак „Възкресенията на един амур” радва с гротеската на мятащата се по земята, безсмъртна риба. „Гълъб в супата” предлага някои крайни и натуралистични моменти, които обичам да срещам в литературата. „Разкритията на Алеко Дундич” е чаровна квартална история, която леко се проваля накрая, но не фатално. „Славен ден” е страхотен разказ. Бих споменал и „Въдворяване на покварените” без конкретни аргументи, просто защото тази градска легенда е интерпретирана накратко и добре.
А макар да не си падам особено по любовната тематика, съзнавам каква сила има тя в цялата човешка култура, за Бога така е, та намирам „Нежен лов” за един от най-комплексните, дълбоки и интригуващи текстове в сборника. Какво да кажа аз като читател, който заради пола и сексуалната си ориентация не би последвал глуповатия красавец Петер в хотела му, но мистерията, обстоятелствата при които главната героиня го прави, заедно с добре вмъкнатата религиозна нишка са вече нещо.
Първо, седмица преди сборникът да бъде издаден, ми бе споменато, че се задава една книга с разкази, която ще „избие рибата”. Тогава нямаше как да знам колко буквално значение имат тези думи и как само в няколко истории ще измрат шарани, амури и други животни. Очаквах изданието на “Скалино” с възпален интерес, а когато се сдобих с него го излапах за два курса на 204 – от кв. Борово до центъра и обратно.
Втората причина за светкавичния прочит се състои в краткостта на книгата – 10 разказа в 100 малки чаровни странички със симпатично изрязани ръбчета. Накрая има и едно приложение с кулинарни рецепти, което признавам си не дочетох, но евентуално ще го направя, в случай че реша да експериментирам в кухнята с десет гълъба, яребица или глиган.
Последната трета предпоставка за бързата, но паметна среща с „Тънкости на приготвянето” е яснотата и стегнатата форма на разказите в нея. Стилът на Дилова е изчистен и комуникативен, подчертано развлекателен, и в комбинация със завършената концепция говори за опита на авторката в сферата на кратката проза.
„Тънкости на приготвянето” не съдържа нищо излишно. Обвързани с кулинарната тема, разказите следват една линия, която нито предполага особени рискове, нито ги поема. Действайки „на сигурно”, авторката си служи с няколко класически техники, няколко похвата за сюжетиране, като по този начин хем постига стила, хем няма къде да сгреши. Десетте парчета в „Тънкостите” с малки изключения са еталон за добро писане и гарантирана четивност. Те доказват таланта на Дилова да се изразява ясно с достатъчния минимум от езикови средства, без да нарушава композицията, стила и цялостната атмосфера. Важни предимства в полето на краткия разказ.
Това не е някакъв дебютен сборник с разкази, съдържащ еклектична китка от форми и сюжети, достоен да бъде озаглавен с дръзкото заглавие: „РАЗКАЗИ” от Еди Кой си. Това е „Тънкости на приготвянето” и е концептуална книга.
Тук може да отбележим и две основни заключения, които произлизат от избраната кулинарна матрица, позната ни вече от автори като Виргиния Захариева с „9 Зайци”. Въпросното се явява един вид женско писане или както там го наричат, но:
Хрумването за направата на кратък сборник от фикционални текстове, обединени под някаква кулинарна шапка, която предполага и раздел с готварски рецепти, къде като част от идеята, къде за обем, не е нито ново, нито оригинално хрумване. Неизбежно, това кара продуктът, който представлява книгата, да попадне в списъците на онова неавторитетно и дискредитирано пред сериозната литература явление, познато като “chick lit”. Оранжево розовеещата обложка на книгата със скицирано коте и рак, също не кореспондира много добре с темата за смъртта и екстремните завръзки в разказите.
От друга страна обаче, освобождавайки се от всякакви рискове чрез предварително зададената рамка и явния си талант в кратката проза, Деница Дилова се е справила толкова добре в изработката, че веднъж попаднала в ръцете на читателя, книгата й лесно би помела всякакви предубеждения. Едновременно с бързината на увлекателните, достъпни като език сюжети, разказите от „Тънкости на приготвянето” са и доста безпощадни, особено що се отнася до съдбата на животните в тях. Те приятно, забавно и без агресия нарушават някои табута от лошата, наивна литература, като секса и насилието. Затова ако говорим за женско писане, с едно намигане бих нарекъл това на Деница Дилова: „freak chick lit.”
Ако трябва да говоря конкретно за текстовете, трудно бих могъл да определя кой ми допада най-много. Всичките десет парчета действат като едно цяло и все пак „Възкресенията на един амур” радва с гротеската на мятащата се по земята, безсмъртна риба. „Гълъб в супата” предлага някои крайни и натуралистични моменти, които обичам да срещам в литературата. „Разкритията на Алеко Дундич” е чаровна квартална история, която леко се проваля накрая, но не фатално. „Славен ден” е страхотен разказ. Бих споменал и „Въдворяване на покварените” без конкретни аргументи, просто защото тази градска легенда е интерпретирана накратко и добре.
А макар да не си падам особено по любовната тематика, съзнавам каква сила има тя в цялата човешка култура, за Бога така е, та намирам „Нежен лов” за един от най-комплексните, дълбоки и интригуващи текстове в сборника. Какво да кажа аз като читател, който заради пола и сексуалната си ориентация не би последвал глуповатия красавец Петер в хотела му, но мистерията, обстоятелствата при които главната героиня го прави, заедно с добре вмъкнатата религиозна нишка са вече нещо.
April 14, 2015
Когато става въпрос за разкази, винаги започвам с уговорката, че това не е любимото ми четиво. Обичам да имам дълга заплетена история, която да ми се разгръща постепенно, да ме поглъща, да се засуква и раз-суква…
Та, рядко чета разкази, предимно препоръчани от познати със сходни на моите вкусове за книги.
‘Тънкостите’ обаче за мен само условно са наречени сборник с разкази. Тези ‘разкази’ ги възприех по-скоро като своебразни миниатюри в проза. В тях няма нищо излишно. Стилът е толкова обран, изказът е толкова точен и толкова рязко стреля в целта и я улучва, че направо ти спира дъха.
Освен това не обичам да чета смешни истории, но тук чувството за хумор е изключително приятно и остроумно.
Подредбата на ‘разказите’ ми се стори много подходяща и малко ми напомни една безкрайно любима книга на Сароян – ‘Нещо като нож, нещо като цвете…’ – също разкази. Редът – започвайки с нещо леко и забавно, малко по малко се разгръща в някаква възходяща градация и се явяват едни истории, които нататък са все така забавни, но има и малко горчивина, доста самоирония (оценявам много!) и така до последния разказ, в който, въпреки лекия и свеж начин на поднасяне, сякаш има една нотка тъга някъде под повърхността.
Повечето кулинарни тънкости, около които са обединени ‘разказите’, са едни такива морско солени, слънчеви и с лек бриз-повей…
Страхотно следобедно четиво.
Рецептите в края са чудесен бонус за можещи готвачи; ако някой ден ми дойде вдъхновението за екперименти, бих пробвала някоя (от по-лесните).
Но едно е сигурно: искам да чета този автор още! Това ми беше малко като демо версия – от ония, които ясно показват, че в съвременната българска литература има светлинка в тунела, но не светлинката от отсрещния влак, а една такава хубава светлинка, с надежда и всичко, което тя носи след себе си.
Та, рядко чета разкази, предимно препоръчани от познати със сходни на моите вкусове за книги.
‘Тънкостите’ обаче за мен само условно са наречени сборник с разкази. Тези ‘разкази’ ги възприех по-скоро като своебразни миниатюри в проза. В тях няма нищо излишно. Стилът е толкова обран, изказът е толкова точен и толкова рязко стреля в целта и я улучва, че направо ти спира дъха.
Освен това не обичам да чета смешни истории, но тук чувството за хумор е изключително приятно и остроумно.
Подредбата на ‘разказите’ ми се стори много подходяща и малко ми напомни една безкрайно любима книга на Сароян – ‘Нещо като нож, нещо като цвете…’ – също разкази. Редът – започвайки с нещо леко и забавно, малко по малко се разгръща в някаква възходяща градация и се явяват едни истории, които нататък са все така забавни, но има и малко горчивина, доста самоирония (оценявам много!) и така до последния разказ, в който, въпреки лекия и свеж начин на поднасяне, сякаш има една нотка тъга някъде под повърхността.
Повечето кулинарни тънкости, около които са обединени ‘разказите’, са едни такива морско солени, слънчеви и с лек бриз-повей…
Страхотно следобедно четиво.
Рецептите в края са чудесен бонус за можещи готвачи; ако някой ден ми дойде вдъхновението за екперименти, бих пробвала някоя (от по-лесните).
Но едно е сигурно: искам да чета този автор още! Това ми беше малко като демо версия – от ония, които ясно показват, че в съвременната българска литература има светлинка в тунела, но не светлинката от отсрещния влак, а една такава хубава светлинка, с надежда и всичко, което тя носи след себе си.
March 28, 2015
Прочетена на един дъх. Доста интересна книга с шарени герои и случки. Мога да я опиша като сборник с истории, свързани с пряка връзка, с по една рецепта за всяка история.
Потапя те много тънко в света на готвенето и те настройва кулинарно. Приятно четиво, с което може да се потопиш в тънкостите на приготвянето и историята на ясяко ястие. Не мога да го опиша, като нещо уникално, а и не смятам, че такава е била идеята на Деница Дилова. Бива гарнирано с разнообразни, а и до някъде странни рецепти, и дотам.
Впечатление ми направи и дизайна на книгата. Направена по начин, чрез който читателят усеща, че се докосва до нещо лимитирано и предназначено само за него.
Илюстрациите също бяха за мен голям акцент. Привличат умело вниманието на четящия и го потапят още по-увличащо в тематиката и насочеността на книгата.
Приложението с рецепти на края на книгата допълнително изиграва голяма роля в целостта на книгата. Дава свободен достъп на четеца да се докосне до "кухнята" на книгата. А защо не и да сготви нещо. :)
Потапя те много тънко в света на готвенето и те настройва кулинарно. Приятно четиво, с което може да се потопиш в тънкостите на приготвянето и историята на ясяко ястие. Не мога да го опиша, като нещо уникално, а и не смятам, че такава е била идеята на Деница Дилова. Бива гарнирано с разнообразни, а и до някъде странни рецепти, и дотам.
Впечатление ми направи и дизайна на книгата. Направена по начин, чрез който читателят усеща, че се докосва до нещо лимитирано и предназначено само за него.
Илюстрациите също бяха за мен голям акцент. Привличат умело вниманието на четящия и го потапят още по-увличащо в тематиката и насочеността на книгата.
Приложението с рецепти на края на книгата допълнително изиграва голяма роля в целостта на книгата. Дава свободен достъп на четеца да се докосне до "кухнята" на книгата. А защо не и да сготви нещо. :)
September 3, 2014
Ето тази оранжева симпатичност се чете за един следобед - леко, приятно, аперитивно някак си ... Оставя по небцето послевкус ... къде по-сладък, къде по-тръпчив .. или пък не-кулинарно неопределен ... Нещо като охлювска наслада, нещо като вглиганени трепети, нещо като гълъбово-супести изпарения, .... нещо като късна любов по словашки ... и всичко - обилно полято с бургундско вино и оставено да къкри на бърз огън.
Не всичко ми допадна - признавам, не е баш "моето" си нещо, не ме докосна дълбоко, но .... като един виден гастроном не мога да остана равнодушна към сетивната наслада.
Не всичко ми допадна - признавам, не е баш "моето" си нещо, не ме докосна дълбоко, но .... като един виден гастроном не мога да остана равнодушна към сетивната наслада.
October 21, 2014
Свежи истории за храна, написани с чувство за хумор. Става за четене в метрото или на плажа.
October 29, 2014
Тънкостите на приготвянето отличават майсторски приготвеното ястие от просто сготвеното, майсторски изваяното произведение на изкуството от любителски направеното за удоволствие или арт-терапия. Тънкостите са тези, които проправят границата между естетическата наслада и удоволствието. Деница Дилова е разказвач, който владее тънкостите в умението да създаде интересна и стойностна история, такава, която те кара да се смееш буйно, когато всъщност е тъжно и да плачеш от удоволствие и радост, докато потъваш в изобразеното.
„Тънкости на приготвянето” е сборник от десет разказа, които читателят поглъща с удоволствие и на малки хапки за да има за по-дълго време.
Последното нещо за което се говори в тези разкази е готвене.
Макар във втората условна половина да е предвидена рецепта за приготвяне на амур, то разказа „Възкресенията на един амур” си е симпатична пародия на хорър, в който най-безсрамно са привлечени и деца и също като в приказките вълшебното число три и скритата агресивност и съобразителност на най-малката участничка довеждат до „щастливия” край.
„Сюрреализмът на охлюва” е истински шедьовър и дори може да се разглежда като „инициационна” творба, защото поставя големите въпроси за смисъла на живота, за смъртта като друга форма на живот, за любовта, за „наследството”, което получаваме не толкова като материалност, колкото като уроци. „Охлювите… се преобразуват и са живи, но по онзи, другия начин. … Охлювите се хранят, правят любов и спят и никога не бързат. … За да се трансформираш трябва да си съвършен като тях.” Такива неща намира в рецептите на кръстницата си героинята и те и помагат да се трансформира в „тъмнина, влага, слуз и сън”…
„Гълъб в супата”, „Субтропикът на рака”, „Тънкости на приготвянето” разкриват някои от лицата на любовта, такава каквато е или би могла да бъде. Героините на Дилова са едновременно нежни и жестоки, а неподправеното й чувство за хумор е премерено като с капкомер. „Непокътнатият шаран от Днепър”, „Разкритията на Алеко Дундич”, „Въдворяване на покварените” съвместяват портретите на хора с описанията на места и привички. Един незлобен и неполитически разказ за странното от запомненото близко минало. „Славен ден” и финалът на „Субтропикът на рака” показват, че Деница Дилова владее тънкостите на чуването и предава в майсторски диалог чувствата и мислите на героите си.
Фрагментарността и скачането от тема на тема вътре в самия разказ, играта на смешното и страшното, принизяването на възвишеното и естетизирането на убийството, предхождащо готвенето – всичко това нарежда разказите на Деница Дилова с��ед откровенията на съвременното писане.(less)
„Тънкости на приготвянето” е сборник от десет разказа, които читателят поглъща с удоволствие и на малки хапки за да има за по-дълго време.
Последното нещо за което се говори в тези разкази е готвене.
Макар във втората условна половина да е предвидена рецепта за приготвяне на амур, то разказа „Възкресенията на един амур” си е симпатична пародия на хорър, в който най-безсрамно са привлечени и деца и също като в приказките вълшебното число три и скритата агресивност и съобразителност на най-малката участничка довеждат до „щастливия” край.
„Сюрреализмът на охлюва” е истински шедьовър и дори може да се разглежда като „инициационна” творба, защото поставя големите въпроси за смисъла на живота, за смъртта като друга форма на живот, за любовта, за „наследството”, което получаваме не толкова като материалност, колкото като уроци. „Охлювите… се преобразуват и са живи, но по онзи, другия начин. … Охлювите се хранят, правят любов и спят и никога не бързат. … За да се трансформираш трябва да си съвършен като тях.” Такива неща намира в рецептите на кръстницата си героинята и те и помагат да се трансформира в „тъмнина, влага, слуз и сън”…
„Гълъб в супата”, „Субтропикът на рака”, „Тънкости на приготвянето” разкриват някои от лицата на любовта, такава каквато е или би могла да бъде. Героините на Дилова са едновременно нежни и жестоки, а неподправеното й чувство за хумор е премерено като с капкомер. „Непокътнатият шаран от Днепър”, „Разкритията на Алеко Дундич”, „Въдворяване на покварените” съвместяват портретите на хора с описанията на места и привички. Един незлобен и неполитически разказ за странното от запомненото близко минало. „Славен ден” и финалът на „Субтропикът на рака” показват, че Деница Дилова владее тънкостите на чуването и предава в майсторски диалог чувствата и мислите на героите си.
Фрагментарността и скачането от тема на тема вътре в самия разказ, играта на смешното и страшното, принизяването на възвишеното и естетизирането на убийството, предхождащо готвенето – всичко това нарежда разказите на Деница Дилова с��ед откровенията на съвременното писане.(less)
February 18, 2015
Книжка, която се схрусква лесно и на една хапка в някой слънчев уикенд на вилата. Деница Дилова е събрала 10 разказа в около 100 странички и като бонус - още 20 страници рецепти.
Не очаквайте истории от кухнята, а такива за борбата да бъде вкарано в нея основното блюдо - обикновено някакъв вид дивеч. По страниците на този сборник загиват няколко риби с чудовищни размери, душат се зайчета, обезглавяват се гълъби, отстрелва се глиган. Жабите и охлювите въобще няма да ги споменавам. Понякога целият разказ се върти около борбата със звяра, който трябва да бъде сготвен, а понякога смъртта му е направо нелеп инцидент и просто щрих към историята.
Деница Дилова пише като ловец - хладнокръвно и леко цинично. Безмилостно, но чувствено. Докато четях, не можех да се откъсна от спомена за една нейна снимка, на която държи пушка. Тя разбира от лов и на снимката това си личи. Но там "заредени" са като че ли преди всичко очите й - уверени, спокойни и твърди. Струва ми се, че такава я прочетох и между редовете на разказите й. Стилът й ми хареса.
Покрай този сборник обаче се замислих, дали добрият писател няма еднакво голяма нужда от две основни неща - да пише прекрасно и да има страхотни истории за разказване. Дилова няма проблеми с първото, но малко ме е яд, че нещо не й е достигнало за второто. И в повечето й разкази това се усеща. В някои от тях реално няма история. Като че ли са написани леко насила. Сякаш от историята се очаква да се появи някак от само себе си в следствие на прецизно, но механично сглобяване на правилни елементи.
Като по-интересни разкази мога да откроя "Възкресенията на един амур" - епичното умъртвяване на една едно чудовище; "Сюрреализмът на охлюва" заради първата част, в която героинята с бори да дешифрира стара семейна рецепта; "Субтропикът на Рака" - любовна история, в която не е ясно кой е блюдо, и кой кого изяжда; "Тънкости на приготвянето" - разказ, който те усмихва с неподправения чар на студентската любов и романтиката на "нямането", което ражда най-истинските истории; "Въдворяване на покварените" - трагикомичен разказ за жрици на любовта, "засети" в селска среда с цел облагородяване.
Не очаквайте истории от кухнята, а такива за борбата да бъде вкарано в нея основното блюдо - обикновено някакъв вид дивеч. По страниците на този сборник загиват няколко риби с чудовищни размери, душат се зайчета, обезглавяват се гълъби, отстрелва се глиган. Жабите и охлювите въобще няма да ги споменавам. Понякога целият разказ се върти около борбата със звяра, който трябва да бъде сготвен, а понякога смъртта му е направо нелеп инцидент и просто щрих към историята.
Деница Дилова пише като ловец - хладнокръвно и леко цинично. Безмилостно, но чувствено. Докато четях, не можех да се откъсна от спомена за една нейна снимка, на която държи пушка. Тя разбира от лов и на снимката това си личи. Но там "заредени" са като че ли преди всичко очите й - уверени, спокойни и твърди. Струва ми се, че такава я прочетох и между редовете на разказите й. Стилът й ми хареса.
Покрай този сборник обаче се замислих, дали добрият писател няма еднакво голяма нужда от две основни неща - да пише прекрасно и да има страхотни истории за разказване. Дилова няма проблеми с първото, но малко ме е яд, че нещо не й е достигнало за второто. И в повечето й разкази това се усеща. В някои от тях реално няма история. Като че ли са написани леко насила. Сякаш от историята се очаква да се появи някак от само себе си в следствие на прецизно, но механично сглобяване на правилни елементи.
Като по-интересни разкази мога да откроя "Възкресенията на един амур" - епичното умъртвяване на една едно чудовище; "Сюрреализмът на охлюва" заради първата част, в която героинята с бори да дешифрира стара семейна рецепта; "Субтропикът на Рака" - любовна история, в която не е ясно кой е блюдо, и кой кого изяжда; "Тънкости на приготвянето" - разказ, който те усмихва с неподправения чар на студентската любов и романтиката на "нямането", което ражда най-истинските истории; "Въдворяване на покварените" - трагикомичен разказ за жрици на любовта, "засети" в селска среда с цел облагородяване.
March 1, 2015
Признавам си, че не дочетох тази книга. Единствено защото в последните двайсетина страници са истинските кулинарни рецепти, а аз не ям и не понасям визуално повечето от изброеното в тях (охлюви, речна и язовирна риба, раци, рибена чорба, гълъби, глиган, жабешки бутчета).
Останалите страници обаче са това, което отдавна чакам да ми се случи: книга от български автор, по-точно - от авторка, която да обсеби изцяло вниманието ми, да зарежа всичко заради нея и да ме кара да искам още и още... Десетте кратки разказа са събрали лични, дочути и доизмислени истории и градски легенди, забавни, еротични, философски, сюрреалистични, в които кратко и ненатрапчиво е вмъкнато приготвянето на някое ястие. Интересното и вълнуващото в книгата обаче са ситуациите, водещи до "готварските" убийства и интерпретирането им от авторката. А тя го прави майсторски, със стегнат и свеж стил, много хумор и живи, запомнящи се персонажи.
Между историите няма слаба, скучна или особено открояваща се, всички са чудесно написани. И все пак, личните ми предпочитания клонят към епичните битки във "Възкресенията на един амур", нежните, много влажни и мускулести твари от "Сюрреализмът на охлюва", имащи всички качества да са най-блестящите любовници във Вселената, че и отвъд, пикантните истории от миналото във "Въдворяване на покварените" и "Тънкостите на приготвянето" и живителната, подмладяваща сила на една (почти само) сексуална връзка във финалния "Нежен лов".
Останалите страници обаче са това, което отдавна чакам да ми се случи: книга от български автор, по-точно - от авторка, която да обсеби изцяло вниманието ми, да зарежа всичко заради нея и да ме кара да искам още и още... Десетте кратки разказа са събрали лични, дочути и доизмислени истории и градски легенди, забавни, еротични, философски, сюрреалистични, в които кратко и ненатрапчиво е вмъкнато приготвянето на някое ястие. Интересното и вълнуващото в книгата обаче са ситуациите, водещи до "готварските" убийства и интерпретирането им от авторката. А тя го прави майсторски, със стегнат и свеж стил, много хумор и живи, запомнящи се персонажи.
Между историите няма слаба, скучна или особено открояваща се, всички са чудесно написани. И все пак, личните ми предпочитания клонят към епичните битки във "Възкресенията на един амур", нежните, много влажни и мускулести твари от "Сюрреализмът на охлюва", имащи всички качества да са най-блестящите любовници във Вселената, че и отвъд, пикантните истории от миналото във "Въдворяване на покварените" и "Тънкостите на приготвянето" и живителната, подмладяваща сила на една (почти само) сексуална връзка във финалния "Нежен лов".
April 10, 2015
Готини разкази, четивни и интересни истории, бих предпочел вмест�� рецептите накрая да имаше още два-три разказа, примерно липсва ми един заклан петел, но пък съм чел много хубав разказ за петел в онази книжка на Марк Крик "Супата на Кафка". Липсва ми лов и пригтовяне на фазан - чудя се къде съм чел такъв хубав разказ за дивеч, който после се яде с наслада - сто процента при Мопасан. После пътпъдъци - чел съм преди години един разказ на Йордан Радичков за лов на пътпъдъци във в. "24 часа" с главен герой Емилиян Станев в него. Добър разказ беше щом съм го запомнил. И някоя история покрай гургулици - какво става с тях след като ги отстрелят ловците, ко�� и как ги приготвя, какви са на вкус... Такъв разказ не съм чел и не знам дали въобще има. Деница Дилова е оригинална, историите звучат особено автентично, всяка една от тях е изненадваща и докато ги изчетох за един следобед си мислех, че точно такива истории не бях чел. Очаквам с нетърпение и първия й роман.
April 14, 2015
Кулинарно-страстен смя�� в “Тънкости на приготвянето” на Деница Дилова: http://knigolandia.info/book-review/t...
“Тънкости на приготвянето” на Деница Дилова определено е един свеж полъх сред нашенските автори, които в последно време хич не ме очароват, но това е друга тема. Това не е “гурме” книга като станалите модни в последно време книги на Петър Мейл примерно, а забавен сборник, в който са смесени страсти и кулинария в изключително добро съчетание. Разбира се, като за дебют има и моменти, които не са по-по-най, но те са пренебрежими и хич няма да придирям за гениалност от първата до последната страница.
http://knigolandia.info/book-review/t...
“Тънкости на приготвянето” на Деница Дилова определено е един свеж полъх сред нашенските автори, които в последно време хич не ме очароват, но това е друга тема. Това не е “гурме” книга като станалите модни в последно време книги на Петър Мейл примерно, а забавен сборник, в който са смесени страсти и кулинария в изключително добро съчетание. Разбира се, като за дебют има и моменти, които не са по-по-най, но те са пренебрежими и хич няма да придирям за гениалност от първата до последната страница.
http://knigolandia.info/book-review/t...
December 8, 2018
Братовчедка на Любен Дилов - син. Това обяснява много неща. Като например как се издават тъпи книги при положение, че всеки издател ти обяснява как няма пари за нищо. Да живей България! :)
January 18, 2019
Разказите на Деница Дилова ми харесаха. Харесаха ми много. Стигнах бързо до края на последния и помислих "не е честно". Искаше ми се да има още. Да чета още от тях.
Ето какво ми казаха тези разкази. За да си приготвим храна, трябва да убием. Храната и смъртта вървя ръка за ръка. Смъртта е мъчителна, но храната е вкусна. Колкото по-мъчителна, толкова по-вкусна.
Разказите ми го казаха с тъга. Но ми го казаха и с хумор. Замислих се, кое е истински запомнящото се, тъгата или хуморът?
За мен истински запомнящ се е хуморът.
Хуморът на Деница Дилова е като шампанско. Деликатен и свеж, пощипва те леко под езика и те кара да искаш още.
Ето какво ми казаха тези разкази. За да си приготвим храна, трябва да убием. Храната и смъртта вървя ръка за ръка. Смъртта е мъчителна, но храната е вкусна. Колкото по-мъчителна, толкова по-вкусна.
Разказите ми го казаха с тъга. Но ми го казаха и с хумор. Замислих се, кое е истински запомнящото се, тъгата или хуморът?
За мен истински запомнящ се е хуморът.
Хуморът на Деница Дилова е като шампанско. Деликатен и свеж, пощипва те леко под езика и те кара да искаш още.
August 11, 2015
Това са прями до натурализъм истории с производните им рецепти, нямащи нищо общо със съвременния фетишизъм по лъскави готварски издания. В тези разкази "се готви" - не се прелистват страниците с цел душевно-зрителен комфорт.
Интересна книга, макар и не изключителна.
Интересна книга, макар и не изключителна.
Displaying 1 - 14 of 14 reviews