„Приказки за злояди деца“ не са приказки за злояди деца. Те са приказки за разяждане, които се четат на (или от) злояди деца на възраст от 6 до 14 години. Напълно безвредни и за останалите читатели, могат спокойно да бъдат използвани от родители. Както от любопитство какво мисли по въпроса едно бившо дете, така и докато чакат собствените им да се нахранят. Написани по рецептата „многолистна баница“, авторът е предвидил за всички по нещичко, кой докъдето изчопли. Апетитът идва с четенето. Сам авторът на тази книга никога не го е губил. Когато беше малък, съседите го наемаха да разяжда децата им. Някои от тях днес са влиятелни хора.
Деян Енев
Съдържание Предговор Приказки за закуска
Откъде идва млякото Защо макароните имат дупка Пържени яйца пред заплата Как се сърба попара Още нещо за палачинките Балада за сиренето Островите на подправките Сутляшеният везир на султана
Приказки за обяд
Приказки за хляба в столицата Приказки за таратора Защо децата не трябва да пият вода, когато се хранят Яйцето и кокошката Кой е донесъл картофите от Америка Качамакакатл Как да си приготвим кюфтета от кал Спанакът и желязото Защо зелето трябва да се претака Кратка история на колбасите Нови сортове Пълнен шаран и тиква Бобена епопея Когато плаваха марули Изчезналата тава Лоши навици по време на хранене Екология на масата Разни отрови
Приказки за вечеря
Захарната къщичка в парка Печива на керемида Паприкаш За ползата от сърмите Как се прави салата Спорът около откриването на доматите Пълнени обувки с лук Място на трапезата за онези, които ги няма
Красимир Дамянов е роден на 25.03.1948 г. в София. Като студент заминава за Хавана, където учи в продължение на една година. Завършва строително инженерство, работи на строежа на Аспаруховия мост във Варна, в Националния институт за паметниците на културата. Първият му сборник с разкази "Защо няма бог" излиза през 1981 г. Известно време живее на свободна практика във Варна, работи като редактор в издателство "Български писател". С втората си книга "Дяволски нокът" (1985) става член на Съюза на българските писатели. Поканен от Валери Петров и Христо Ганев, Дамянов започва работа в Студия за игрални филми - като редактор и главен редактор на "Колектив 64", но през 1989 г. е принуден да напусне за "намеса в творческите планове на колектив 64" . Последната му книга от периода преди промените е "Приказки за злояди деца" (1989), след която практически изчезва от литературната сцена. От 1990 г. живее в Мадрид и реставрира стари сгради, след което става стопанин и уредник на културния клуб-хотел "Артхостал" в Барселона.
Може за дълго време да му се отяде на зрял човек (който никога не е страдал от безапетитие) след прочитането на това книжле, камо ли да се чете за разяждане на/от деца. Някои от „приказките“ си бяха направо гнусни!