Виолета Кунева пише с хладна и меланхолна острота, зад която бушува енергия и страст. Още с първата си книга „Почти всичко е наред“ тя стана разпознаваем глас сред съвременната ни поезия, защото я занимава смисълът, а не фалшивата ефектност. В новата ѝ стихосбирка „Кучето на Персефона“ този глас звучи още по-уверено, зряло, твърдо, но умее и да обезоръжава, защото в себе си таи нежност и мекота. Животът в нейната поезия тупти в своята пълнота: с любовта и със страха, с копнежа и болката, с победите и провалите, с края на света и неговото ново раждане. Силвия Чолева
Светла поезия, родена от грижа, добронамерено подострена ирония и обич, която не си затваря очите за безмилостния всекидневен ад. Топла и утешителна поезия, превързваща рани и даряваща сила и надежда. Стефан Иванов
Много любима ми е поезията на Виолета Кунева. Много харесах първата й книга, а втората ме впечатли също толкова силно. Отбелязала съм си повече от половината стихотворения за любими. Напълно заслужава наградата "Перото", която взе тази година, а и е номинирана за "Иван Николов", което само показва, че наистина е добра (дори да не приемем наградите като мерило, все пак доказва, че различни хора са я харесали също толкова много).