What do you think?
Rate this book
С вкус на прясна лимонада
Когато журналистката Клара Кобиан получава задача да пътува до Ню Йорк, за да напише мемоарите на известната светска дама Грета Бувиер, тя разбира, че това е шансът на живота й. Пред нея обаче стои непреодолима пречка: трябва да се срещне отново с Габриел Инестроса – професора й по литература, неин кумир и бивш любовник. Мъжът, разбил сърцето й. За да разбере какво го свързва с Грета Бувиер и да се пребори с призраците от миналото.
А там, в голямата къща на Парк Авеню, историята на Грета Бувиер, въплътена в спомените, интригите, омразата и хвалебствията на хората, съпътствали я по пътя към славата, постепенно се разгръща пред нея. От загадъчното й появяване в Акапулко през 1951-а до луксозния й живот в съвременен Манхатън. И Клара започва да разбира: нищо не е такова, каквото изглежда.
„С вкус на прясна лимонада“ е вълнуващо красив портрет на една епоха. Килим от съдби, в чиито шарки се преплитат различните нишки на миналото, настоящето и бъдещето. Разказ за силата на любовта и бремето на дълбоко пазени тайни. А само истината може да ни направи свободни...
А там, в голямата къща на Парк Авеню, историята на Грета Бувиер, въплътена в спомените, интригите, омразата и хвалебствията на хората, съпътствали я по пътя към славата, постепенно се разгръща пред нея. От загадъчното й появяване в Акапулко през 1951-а до луксозния й живот в съвременен Манхатън. И Клара започва да разбира: нищо не е такова, каквото изглежда.
„С вкус на прясна лимонада“ е вълнуващо красив портрет на една епоха. Килим от съдби, в чиито шарки се преплитат различните нишки на миналото, настоящето и бъдещето. Разказ за силата на любовта и бремето на дълбоко пазени тайни. А само истината може да ни направи свободни...
304 pages, Paperback
First published January 1, 2010
About the author
Mamen Sánchez
21 books124 followersMamen Sánchez is a deputy editor at ¡Hola! magazine and editor of ¡Hola! México. A bestselling author in Spain, she has published four novels. She lives in Madrid and is married with five children.
Mamen Sánchez es licenciada en Ciencias de la Información por la Universidad Complutense y ha realizado cursos de doctorado en Historia y Literatura, además de cursos de Literatura y Civilización Francesa en la Sorbona y de Literatura Inglesa en las universidades de Londres y Oxford. Es subdirectora de la revista ¡Hola! y directora de ¡Hola! México. Está casada y tiene cinco hijos.
En los últimos años ha triunfado con una serie de best sellers que mezclan de forma cautivadora y original géneros como la novela de intriga, el romanticismo, la comedia de costumbres y un personalísimo sentido del humor.
Mamen Sánchez es licenciada en Ciencias de la Información por la Universidad Complutense y ha realizado cursos de doctorado en Historia y Literatura, además de cursos de Literatura y Civilización Francesa en la Sorbona y de Literatura Inglesa en las universidades de Londres y Oxford. Es subdirectora de la revista ¡Hola! y directora de ¡Hola! México. Está casada y tiene cinco hijos.
En los últimos años ha triunfado con una serie de best sellers que mezclan de forma cautivadora y original géneros como la novela de intriga, el romanticismo, la comedia de costumbres y un personalísimo sentido del humor.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 43 reviews
December 20, 2021
Много приятна за слушане се оказва Мамен Санчес. Едва ли бих я чела на хартия, но определено ми действа отноряващо без да е глуповата, сладникава или прекалено чиклит.
July 8, 2021
Тази книга повтаря една схема, на която попадам вече не знам за кой път в кратък период от време и май се наситих на такъв тип сюжет - млада, амбициозна журналистка е извикана да напише биография на знатна и богата дама в залеза на живота ѝ. В книгата на Мамен Санчес обаче не усетих героите, не усетих историята, не усетих емоция.
Още в самото начало, когато се запознавахме с журналистката Клара, не ми се понрави нейната връзка с много по-възрастния ѝ професор от университета, който не баща, ами направо дядо можеше да ѝ бъде. Отделно, жената чийто живот трябваше да разкаже се оказа в сходно положение - тя е 25 годишна, когато се омъжва за 78-м годишен мъж. Всичко това ме отблъсна и изобщо не харесах героите с тези техни страсти граничещи с безумие и отврат.
Така или иначе възрастната дама разказва историята си с хладна сдържаност, но в същото време авторката паралелно разказва реалното случило се или всичко, което интервюираната е искала да скрие и крайните разкрития може и да се сторят интересни на повечето читатели.
На мен обаче не ми хареса стила на книгата, студенината на героите и това, че ми е като deja vu спрямо тези, които прочетох преди нея със сходен сюжет. Затова 2*
Още в самото начало, когато се запознавахме с журналистката Клара, не ми се понрави нейната връзка с много по-възрастния ѝ професор от университета, който не баща, ами направо дядо можеше да ѝ бъде. Отделно, жената чийто живот трябваше да разкаже се оказа в сходно положение - тя е 25 годишна, когато се омъжва за 78-м годишен мъж. Всичко това ме отблъсна и изобщо не харесах героите с тези техни страсти граничещи с безумие и отврат.
Така или иначе възрастната дама разказва историята си с хладна сдържаност, но в същото време авторката паралелно разказва реалното случило се или всичко, което интервюираната е искала да скрие и крайните разкрития може и да се сторят интересни на повечето читатели.
На мен обаче не ми хареса стила на книгата, студенината на героите и това, че ми е като deja vu спрямо тези, които прочетох преди нея със сходен сюжет. Затова 2*
November 18, 2019
Me gusta muchísimo la forma de escribir de la autora y, aunque esta no ha sido mi novela favorita suya («Prohibido mantener afectos desmedidos en la puerta de la pensión» siempre será mi top absoluto), he disfrutado muchísimo de los avatares de Greta, Clara y todo un elenco de secundarios perfectamente caracterizados, que hacen volar a otro lugar y otra época, y que envuelven en una trama en la que nada es lo que parece. Recomendada 100%.
May 26, 2018
Харесвам стила на писане на М.Санчес ,но може би нещото ,което ме отблъсна в тази книга беше връзката на момиче на 25 години с мъж на 70 г например ... някак си не го разбрах това .Цялото ревю тук -http://booumouse.blogspot.bg/2018/05/...
February 22, 2022
Чете се на един дъх. ❤️
August 2, 2021
Приятна, ненатоварваща и симпатичен книга за тайните, които оставяме да командват живота ни. Малко наивна, но мисля, че в това ѝ беше чара.
April 15, 2015
Дали тази книга ще е нова глътка свежест от Мамен Санчес след „Щастието е чаша чай с теб“, както предполага заглавието? Да, усетих свежестта от прясната лимонада, но усетих и неизменно съпътстващия кисело- тръпчив вкус на лимона. Очаквах горещи испански страсти. Получих ги, но с добавка от едни изстрадали съдбите си герои- и палачи, и жертви на собствените си постъпки. До такава степен повярвах в истинността на Клара Кобиан, Грета Бувиер и всички техни спътници, че на няколко пъти бях готова да ги потърся в google, дали пък наистина не съществуват…
„С вкус на прясна лимонада“ е книга преди всичко за сетивата- всяко действие в историята е подплатено с „вкус на…“, с „ухание на…“. И не ти остава никакъв избор освен да се насладиш на аромата на традиционни мексикански ястия, гардении, лавандула, мащерка и разбира се на вкуса на прясната лимонада...
„Имаше запотена от студ кана, пълна с прясна лимонада с лед и захар, върху масичка от ковано желязо, глинена делва във всеки ъгъл, здравец, обрасъл по стените, саксии с мушката, лимоново дърво, което хвърляше сянка. От този ден нататък Габриел Инестроса вече не можеше да мисли за Клара, без да усеща вкуса на онази напитка – свеж и сладко-кисел. Все едно получи прозрение. Това момиче бе за него като прясна лимонада в августовски следобед. Утоляваше жаждата му…”
„С вкус на прясна лимонада“ е и напомняне- за това колко рядко осъзнаваме, че правим нещо за последен път, защото „времето е опасна мерна система. Никога не се знае колко е достатъчно, колко е в повече, нито колко е необходими, нито колко е в излишък, нито къде да го складираш, за да го ползваш, когато ти потрябва.“
„Историите, както разочарованията, трябва да имат начало, среда и край; трябва да имат логика, която може да обясни мотивите и последствията без неприятни обиди или напразни надежди, но преди всичко имат нужда от край.“
В разказаните в книгата истории има много разочарования, които не биха могли да имат по-добър край. За първи път ми се случва, прочитайки последните глави от книга, да се чудя те принадлежат ли на началото й. Хареса ми! Именно те осмислиха целия ми прочит на „С вкус на прясна лимонада“. Готова и нетърпелива съм да разбера с какво ще са пълни чашите при следващата среща с Мамен Санчес.
„С вкус на прясна лимонада“ е книга преди всичко за сетивата- всяко действие в историята е подплатено с „вкус на…“, с „ухание на…“. И не ти остава никакъв избор освен да се насладиш на аромата на традиционни мексикански ястия, гардении, лавандула, мащерка и разбира се на вкуса на прясната лимонада...
„Имаше запотена от студ кана, пълна с прясна лимонада с лед и захар, върху масичка от ковано желязо, глинена делва във всеки ъгъл, здравец, обрасъл по стените, саксии с мушката, лимоново дърво, което хвърляше сянка. От този ден нататък Габриел Инестроса вече не можеше да мисли за Клара, без да усеща вкуса на онази напитка – свеж и сладко-кисел. Все едно получи прозрение. Това момиче бе за него като прясна лимонада в августовски следобед. Утоляваше жаждата му…”
„С вкус на прясна лимонада“ е и напомняне- за това колко рядко осъзнаваме, че правим нещо за последен път, защото „времето е опасна мерна система. Никога не се знае колко е достатъчно, колко е в повече, нито колко е необходими, нито колко е в излишък, нито къде да го складираш, за да го ползваш, когато ти потрябва.“
„Историите, както разочарованията, трябва да имат начало, среда и край; трябва да имат логика, която може да обясни мотивите и последствията без неприятни обиди или напразни надежди, но преди всичко имат нужда от край.“
В разказаните в книгата истории има много разочарования, които не биха могли да имат по-добър край. За първи път ми се случва, прочитайки последните глави от книга, да се чудя те принадлежат ли на началото й. Хареса ми! Именно те осмислиха целия ми прочит на „С вкус на прясна лимонада“. Готова и нетърпелива съм да разбера с какво ще са пълни чашите при следващата среща с Мамен Санчес.
April 11, 2014
Nunca tinha lido nada desta autora, nem a conhecia, mas não fiquei com grande vontade para mais. As histórias da jornalista Clara Cobián, da grande senhora da alta sociedade de Nova York Greta Bouvier e do catedrático Gabriel Hinestrosa, que está unido às duas mulheres romanticamente, não me disseram praticamente nada. As partes que mais me interessaram foram as relacionadas com a Segunda Guerra Mundial, mas esse não é o tema central do livro. No geral achei que a história tendia perigosamente para o lado lamechas.
Duas estrelas e meia arredondadas para três.
Duas estrelas e meia arredondadas para três.
January 8, 2017
Una grata sorpresita este libro, lo compre por que necesitaba un libro en ese momento y este era el único a la mano y muy barato además y me gusto bastante más de lo que esperaba, no es el mejor libro del mundo pero cumple su función esencial entretener y los giros argumentales son bastante eficaces y yo no me la esperaba.
Podría mejorar? Si claro, ciertas partes de la historia están exageradas y no son creibles y el uso de metáforas es demasiado.
Podría mejorar? Si claro, ciertas partes de la historia están exageradas y no son creibles y el uso de metáforas es demasiado.
June 21, 2015
Изненада ме тази книга, след "Щастието... " очаквах нещо също толкова леко, но интригуващо и описано в невероятните сравнения на автора. Обаче историята леко нагарча, има изненадващ сюжет, чиито ходове не предположих изобщо, докато потъвах в преживяванията на героите, и има същият прекрасен стил - имах чувството, че мечтая и усещам живота с героите...
Много ми харесва стила на този писател.
Много ми харесва стила на този писател.
December 30, 2015
Лимонадата не й се е получила на Мамен Санчес. Изобщо не можа да задържи вниманието ми. Даже не мога да повярвам , че е писана от същата авторка. Липсва почти хумора,с който ме спечели в двете й други книги.
July 11, 2016
Es la primera obra que leo de esta autora. Acabé el libro, lo cual es bastante. Me empalagó mucho ese EXAGERADO uso de metáforas (en serio, al terminarlo tuve que correr a bañarme ¡muy empalagoso!). No estoy segura de que vuelva a leer algo de ella.
August 1, 2016
Triangulo amoroso entretenido. Una prosa que engancha.
October 1, 2022
Agua del limonero es una de esas novelas de las que esperas muy poco y crees que serán aburridas, con unos personajes vacíos y estereotipados. Y no es eso, es algo muchísimo peor. Una historia pésima que transcurre a saltos y que pierde el interés desde casi el inicio, cuya lectura cuesta un esfuerzo que no se recompensa y un tiempo que pierdes irremisiblemente entre páginas llenas de tedio.
Ya conocía a Mamen Sánchez, autora de este horror literario, y sinceramente no sé por qué sigo concediéndole oportunidades de que aparezca en mi camino lector. Como escritora me resulta muy mediocre. Posee un estilo de escritura excesivamente simple, poco desarrollado y peor estructurado. Todo esto lo consigue gracias a una prosa lenta, superficial y poco atractiva, un lenguaje llano y funcional y unas descripciones que son para ponerte a llorar. Es decir, cumplen con su cometido, pero de manera tan básica que no te ayudan a situarte del todo en la novela. Y qué decir de los personajes. Son el mejor ejemplo de una construcción nefasta. Son un cliché que tienen y cumplen con un rol muy bien definido pero poco caracterizado, lo que hacen que todos ellos cojeen dentro de la historia. Y eso es especialmente llamativo en las protagonistas: Greta Bouvier, la femme fatal que luego (¡sorpresa!) no es mala y Clara Cobián, una periodista que lleva arrastrando durante años una historia de amor destrozada con un antiguo profesor, Gabriel Hinestrosa. Y ya está. Parece ser que esto es lo único que la define según la autora.
La trama con la que nos torturan en Agua del limonero gira en torno a dos personajes que acaban cruzándose ya desde el inicio. La primera protagonista es Greta Bouvier, viuda de un millonario, siempre ha sido una personalidad famosa de la flor y nata de la sociedad estadounidense. Pero Greta es un personaje con muchas aristas y secretos que guardar. Así que gran parte del libro se nos va en contarnos la vida de Greta, desde que llegó a México en un carguero de mala muerte y se casó con Thomas Bouvier, hasta su vida en Nueva York manejando el cotarro social de la ciudad. Y, claro está, pasando por su vida en una Alemania en plena Segunda Guerra Mundial, que es donde se ubican todos los secretos y dolores de nuestra querida/odiada Greta. Y luego tenemos a Clara Cobián, periodista de profesión, asignada por un antiguo amante, Gabriel Hinestrosa, que fue profesor suyo en la universidad, para realizar la biografía de la gran dama, a la cual siempre ha admirado profundamente.
Clara y Greta se encuentran en Nueva York y juntas empiezan a tirar del hilo de sus vidas para escribir una historia llena de derrotas, traiciones, amores y decepciones, en el que hay mucho de previsible y prácticamente nada original. Al final, acabas harta de tanta metáfora emocional, tanto personaje de dudosa calidad y tanta mujer estúpida. Y es que el desenlace es un final feliz, de esos que se te atascan en la garganta. Sobre todo cuando descubres que la autora ha usado el manido recurso literario de intentar convencer al lector de que todo es “real”.
Definitivamente, Agua del limonero es una lectura pesada que ofrece poco entretenimiento y menos reflexión. Una novela más que acabará en el cajón de las lecturas que además de ser prescindibles han sido mortalmente soporíferas. Una pérdida de tiempo total de la que recomiendo que os alejéis lo más rápido que podáis. Y es que a diferencia de la limonada, cuya acidez puede ser corregida con azúcar, este libro no mejora con nada.
Ya conocía a Mamen Sánchez, autora de este horror literario, y sinceramente no sé por qué sigo concediéndole oportunidades de que aparezca en mi camino lector. Como escritora me resulta muy mediocre. Posee un estilo de escritura excesivamente simple, poco desarrollado y peor estructurado. Todo esto lo consigue gracias a una prosa lenta, superficial y poco atractiva, un lenguaje llano y funcional y unas descripciones que son para ponerte a llorar. Es decir, cumplen con su cometido, pero de manera tan básica que no te ayudan a situarte del todo en la novela. Y qué decir de los personajes. Son el mejor ejemplo de una construcción nefasta. Son un cliché que tienen y cumplen con un rol muy bien definido pero poco caracterizado, lo que hacen que todos ellos cojeen dentro de la historia. Y eso es especialmente llamativo en las protagonistas: Greta Bouvier, la femme fatal que luego (¡sorpresa!) no es mala y Clara Cobián, una periodista que lleva arrastrando durante años una historia de amor destrozada con un antiguo profesor, Gabriel Hinestrosa. Y ya está. Parece ser que esto es lo único que la define según la autora.
La trama con la que nos torturan en Agua del limonero gira en torno a dos personajes que acaban cruzándose ya desde el inicio. La primera protagonista es Greta Bouvier, viuda de un millonario, siempre ha sido una personalidad famosa de la flor y nata de la sociedad estadounidense. Pero Greta es un personaje con muchas aristas y secretos que guardar. Así que gran parte del libro se nos va en contarnos la vida de Greta, desde que llegó a México en un carguero de mala muerte y se casó con Thomas Bouvier, hasta su vida en Nueva York manejando el cotarro social de la ciudad. Y, claro está, pasando por su vida en una Alemania en plena Segunda Guerra Mundial, que es donde se ubican todos los secretos y dolores de nuestra querida/odiada Greta. Y luego tenemos a Clara Cobián, periodista de profesión, asignada por un antiguo amante, Gabriel Hinestrosa, que fue profesor suyo en la universidad, para realizar la biografía de la gran dama, a la cual siempre ha admirado profundamente.
Clara y Greta se encuentran en Nueva York y juntas empiezan a tirar del hilo de sus vidas para escribir una historia llena de derrotas, traiciones, amores y decepciones, en el que hay mucho de previsible y prácticamente nada original. Al final, acabas harta de tanta metáfora emocional, tanto personaje de dudosa calidad y tanta mujer estúpida. Y es que el desenlace es un final feliz, de esos que se te atascan en la garganta. Sobre todo cuando descubres que la autora ha usado el manido recurso literario de intentar convencer al lector de que todo es “real”.
Definitivamente, Agua del limonero es una lectura pesada que ofrece poco entretenimiento y menos reflexión. Una novela más que acabará en el cajón de las lecturas que además de ser prescindibles han sido mortalmente soporíferas. Una pérdida de tiempo total de la que recomiendo que os alejéis lo más rápido que podáis. Y es que a diferencia de la limonada, cuya acidez puede ser corregida con azúcar, este libro no mejora con nada.
April 11, 2021
Clara es una periodista recién graduada que empieza a trabajar en una revista, por desgracia su vida profesional va viento en popa pero la personal sigue agarrada en el profesor Hinestrosa. Un día su jefe le concede la oportunidad de hacer una biografía de un personaje por el cual siempre ha tenido debilidad, Greta Bouvier, viuda del difunto y poderoso Thomas Bouvier. Es así como Clara se embarca en la vida de Greta, descubre a Hinestrosa y encuentra su futuro.
Por mucho que haya otras tramas de por medio no deja de ser una novela romántica, algo que personalmente no me llena leer. El libro es de ese estilo cómodo, de fácil lectura y que está bien para entretener, pero no va a aportar a tu vida unas grandes enseñanzas, cumple su finalidad.
No me sorprendió en ningún momento y pese a que lo leí en poco tiempo, tengo que decir, que la temática de mujeres ricas (o hombres) que quieren protagonismo me aburre un poco, por lo tanto no puedo hablar positivamente porque es algo que no me gusta.
Si tuviera que mencionar sólo una cosa positiva, quizás diría su sencillez de lectura y que el personaje de Clara es lo mejor de la novela.
"A veces pienso que mi infancia y mi juventud pertenecen a otra persona, a una chica inocente y boba que se quedó para siempre en las bucólicas colinas de Wüzburg."
2/5
Por mucho que haya otras tramas de por medio no deja de ser una novela romántica, algo que personalmente no me llena leer. El libro es de ese estilo cómodo, de fácil lectura y que está bien para entretener, pero no va a aportar a tu vida unas grandes enseñanzas, cumple su finalidad.
No me sorprendió en ningún momento y pese a que lo leí en poco tiempo, tengo que decir, que la temática de mujeres ricas (o hombres) que quieren protagonismo me aburre un poco, por lo tanto no puedo hablar positivamente porque es algo que no me gusta.
Si tuviera que mencionar sólo una cosa positiva, quizás diría su sencillez de lectura y que el personaje de Clara es lo mejor de la novela.
"A veces pienso que mi infancia y mi juventud pertenecen a otra persona, a una chica inocente y boba que se quedó para siempre en las bucólicas colinas de Wüzburg."
2/5
December 10, 2023
След две прекрасни книги на Мамен Санчес, това е второто ми разочарование. Толкова различно са написани, че се чудя дали няма раздвоение на личността. Тук искрено ме беше гнус да чета за младо момиче и връзката му с 65 годишния й професор, в когото е влюбена по непонятна за мен причина. Поне авторката можеше да се поразрови в психиката й и да ни даде обяснение какво я е накарало да се влюби в мъж с 40 години по-стар от нея. Чисто психологически тук историята много издиша, защото такива момичета са израснали без баща и по този начин запълват тази липса. Но при нея такъв проблем нямаше. Отделно е включена и друга героиня, с още по-фрапиращата история, омъжена на 25 за 78 годишен милиардер и тя видиш ли била влюбена в него и след смъртта му, цял живот скърбяла... Без коментар. По незнайна причина беше включен и слуга индианец от племето тараумара, за които случайно аз поназнайвам нещичко и ми е трудно да си представя човек роден в племе, където свободата и бягането са два основни стълба в живота им, да го играе слуга. И за капак из страниците се мотаеше и един български принц, за който авторката намекна, че е гей. Всъщност си заслужава 1 звезда, но понеже съм чела и по-лоши неща и някак трябва да ги отлича, а и тази все пак я довърших...
October 4, 2022
Tengo una amiga que dice que cuando un libro no es para ella lo deja, así sin más. Porque hay demasiados libros en el mundo y no todos son para ese momento ni para esa persona. No significa que no sea para ti, sino que no es para mi.
Y esta última afirmación nace del respeto que se debe tener a quien dedica su tiempo a hacer un trabajo, como es el caso de un libro.
Agua del limonero se me estaba haciendo bola. No me terminaba de atrapar, así que he decidido apartarlo. Casi llegando a las 60 hojas, así que no creo que haya hecho nada malo. A ver si dejándolo a él dejo atrás también el bloqueo lector que me da la sensación que me ha provocado
Y esta última afirmación nace del respeto que se debe tener a quien dedica su tiempo a hacer un trabajo, como es el caso de un libro.
Agua del limonero se me estaba haciendo bola. No me terminaba de atrapar, así que he decidido apartarlo. Casi llegando a las 60 hojas, así que no creo que haya hecho nada malo. A ver si dejándolo a él dejo atrás también el bloqueo lector que me da la sensación que me ha provocado
May 16, 2019
La historia de dos mujeres, dos épocas, que se enlazan y acaban de cómplices.
Greta una europea con un pasado misterioso. Clara una joven reportera con ganas de ser escritora.
Un libro que puede catalogarse de amor o misterio o suspenso.
Es el libro perfecto para unas vacaciones o entre lecturas densas.
Recomendable.
Greta una europea con un pasado misterioso. Clara una joven reportera con ganas de ser escritora.
Un libro que puede catalogarse de amor o misterio o suspenso.
Es el libro perfecto para unas vacaciones o entre lecturas densas.
Recomendable.
February 15, 2024
No me gustó.
Es sencilla y fácil de leer, pero la historia no me parecía bonita. Donde hablan de amor me parece que es tóxico y dañino. No me gustó en absoluto. Quizá tuvo que ver el año en que se escribió, la época en la que estaba escrita y en tiempo en el que yo adquirí la novela.
En todo caso, no me pareció interesante.
Es sencilla y fácil de leer, pero la historia no me parecía bonita. Donde hablan de amor me parece que es tóxico y dañino. No me gustó en absoluto. Quizá tuvo que ver el año en que se escribió, la época en la que estaba escrita y en tiempo en el que yo adquirí la novela.
En todo caso, no me pareció interesante.
May 1, 2020
La historia está bien como se mezclan las vidas de las dos mujeres; sin embargo, la forma de escribirlo se me ha hecho lenta, muchas metáforas y muchas repeticiones de las descripciones que han hecho que cueste termi arlo.
August 16, 2021
Скоро не бях чела толкова бързо книга. Противоречивия и на места скандализиращ сюжет така ме опияни, че неусетно стигнах до последната страница. За първи път чета творение на авторката, но със сигурност няма да е последното!
January 14, 2018
Прекрасна книга.
April 23, 2018
No me lo he podido acabar porque se me ha hecho muy pesado y aburrido.
September 12, 2018
Riveting story with lots of twists and turns. My first novel by Mamen Sanchez, now I want to read more but I can't find them in hard copies.
January 9, 2020
Está bien, entretenido. Lo mejor el final.
February 1, 2020
Muy bonito e interesante. Me gustó mucho.
August 16, 2020
Me encanta como escribe! Y me ha gustado mucho la historia. Da para una novela de 900 páginas sin duda, pero esta perfecta con sus 300 páginas. Totalmente recomendable
December 31, 2022
Muy recomendable
March 25, 2024
Hacia la mitad del libro se hace un poco más interesante,pero no es un libro que enganche,podria ser una historia interesante pero resulta muy desordenada.
Displaying 1 - 30 of 43 reviews