What do you think?
Rate this book
Женската памет #6
Голямото меню
„Голямото меню“ е книга за самотата на детството в огромния буржоазен дом, с подредения му живот, включващ неизменното храненето на общата трапеза, ритуала по лягането, капризите на майката, четивото на бащата преди сън, играта с куклите… Външно детето е безупречно, но вътрешно то се бунтува, вие от болка и мечтае да надмогне стените, които го отделят от непосредственото и живо човешко общуване.
Романът е носител на наградата „Сороптимист“ за творба на френскоезична романистка (2002) и финалист за престижната белгийска награда „Росел“ (2001).
Книгата е част от поредицата „Женската памет“.
Романът е носител на наградата „Сороптимист“ за творба на френскоезична романистка (2002) и финалист за престижната белгийска награда „Росел“ (2001).
Книгата е част от поредицата „Женската памет“.
120 pages, Paperback
First published January 1, 2001
About the author
Corinne Hoex
19 booksCorinne Hoex est une écrivaine belge contemporaine qui vit à Bruxelles. Elle est née le 13 juillet 1946.
Licenciée en histoire de l'art et archéologie, elle a travaillé comme enseignante, chargée de recherches et documentaliste, et a publié plusieurs études sur les arts et traditions populaires. Depuis 2001, elle publie des romans et de la poésie.
Prix
*Le Grand Menu a obtenu le Prix Littéraire 2001 des Amis des Bibliothèques de la Ville de Bruxelles, ainsi que le Prix Littéraire Soroptimist 2002 de la Romancière Francophone.
*Ma Robe n'est pas froissée a obtenu le Prix Indications du Jeune Critique 2008, ainsi que le Prix Emma Martin 2008 de l’Association des Écrivains Belges de Langue Française, et que le Prix Gauchez-Philippot 2010.
*Décidément je t'assassine a obtenu le Prix Marcel Thiry 2010.
*Contre Jour a obtenu le Prix Delaby-Mourmaux 2010 de l’Association des Écrivains Belges de Langue Française.
*En 2013, Corinne Hoex a reçu le Prix Félix Denayer de l'Académie Royale de Langue et de Littérature Françaises de Belgique pour l'ensemble de son œuvre et plus particulièrement pour Le Ravissement des femmes.
Licenciée en histoire de l'art et archéologie, elle a travaillé comme enseignante, chargée de recherches et documentaliste, et a publié plusieurs études sur les arts et traditions populaires. Depuis 2001, elle publie des romans et de la poésie.
Prix
*Le Grand Menu a obtenu le Prix Littéraire 2001 des Amis des Bibliothèques de la Ville de Bruxelles, ainsi que le Prix Littéraire Soroptimist 2002 de la Romancière Francophone.
*Ma Robe n'est pas froissée a obtenu le Prix Indications du Jeune Critique 2008, ainsi que le Prix Emma Martin 2008 de l’Association des Écrivains Belges de Langue Française, et que le Prix Gauchez-Philippot 2010.
*Décidément je t'assassine a obtenu le Prix Marcel Thiry 2010.
*Contre Jour a obtenu le Prix Delaby-Mourmaux 2010 de l’Association des Écrivains Belges de Langue Française.
*En 2013, Corinne Hoex a reçu le Prix Félix Denayer de l'Académie Royale de Langue et de Littérature Françaises de Belgique pour l'ensemble de son œuvre et plus particulièrement pour Le Ravissement des femmes.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
December 31, 2012
1, 5 étoiles
Le monde des adultes paraît bien étrange et inquiétant dans ce premier roman de Corinne Hoex. La jeune narratrice, âgée d’après les indices de six ou sept ans, décrit son environnement, c’est-à-dire la grande maison bourgeoise où elle vit et surtout ses parents, à travers les chapitres constitués comme de petits épisodes : le repas, le moment du coucher, entre la borderie de Maman et la petite histoire lue par Papa, ou les jeux avec les poupées. Dans la plus grande partie des passages, transparaît un mal-être et un rejet de l’enfant par ses parents, qui semblent ne pas vouloir d’elle et ne pas l’aimer. Dans d’autres, plus rares, leur attitude est plus affectueuse et proche de ce qu’on pourrait en attendre. La jeune narratrice intériorise tout ce qui l’entoure, mais sans l’exprimer :
Mon corps engloutit tout. Les couleurs. Les sons. Les odeurs. Ça passe par la tête, par le cou, par la gorge. Ça s’entasse au-dedans même si je crois que je l’oublie. Ça travaille. Ça mord. Ça ne veut pas se perdre. […] À l’extérieur on ne voit rien, je ne transpire pas, je n’ai pas de muqueuses. Mais au-dedans ça hurle, ça se bat, ça ébranle mes murs. [p. 103]
C’est ce dedans qui transparaît à travers les petits récits descriptifs et communique un sentiment d’étrangeté face à ce monde qui est aussi le nôtre finalement.
http://minoualu.blogspot.be/2013/01/l...
Le monde des adultes paraît bien étrange et inquiétant dans ce premier roman de Corinne Hoex. La jeune narratrice, âgée d’après les indices de six ou sept ans, décrit son environnement, c’est-à-dire la grande maison bourgeoise où elle vit et surtout ses parents, à travers les chapitres constitués comme de petits épisodes : le repas, le moment du coucher, entre la borderie de Maman et la petite histoire lue par Papa, ou les jeux avec les poupées. Dans la plus grande partie des passages, transparaît un mal-être et un rejet de l’enfant par ses parents, qui semblent ne pas vouloir d’elle et ne pas l’aimer. Dans d’autres, plus rares, leur attitude est plus affectueuse et proche de ce qu’on pourrait en attendre. La jeune narratrice intériorise tout ce qui l’entoure, mais sans l’exprimer :
Mon corps engloutit tout. Les couleurs. Les sons. Les odeurs. Ça passe par la tête, par le cou, par la gorge. Ça s’entasse au-dedans même si je crois que je l’oublie. Ça travaille. Ça mord. Ça ne veut pas se perdre. […] À l’extérieur on ne voit rien, je ne transpire pas, je n’ai pas de muqueuses. Mais au-dedans ça hurle, ça se bat, ça ébranle mes murs. [p. 103]
C’est ce dedans qui transparaît à travers les petits récits descriptifs et communique un sentiment d’étrangeté face à ce monde qui est aussi le nôtre finalement.
http://minoualu.blogspot.be/2013/01/l...
February 10, 2015
***
Татко е съвършен. Хладнокръвен. Важно е да си хладнокръвен. Добрите му очи си остават винаги сухи в орбитите. Татко е педантичен, какъвто трябва да бъде. Точен, какъвто трябва да бъде. Пестелив, какъвто трябва да бъде. Напълно съвършен. Нещо повече: той е самата точност, предвидливост, увереност, логика. Той е самото съвършенство, самото достойнство. Когато се отдалечи от този образец, някоя пословица идва да го оправдае, че да се г��еши е човешко, че никой не е длъжен да върши невъзможни неща или че всеки може да се излъже. За мен обаче съществуват други пословици и там няма прошка. Той се зарича да ме отгледа съвършена. Аз съм опитен образец. Един вид прототип. Татко ме коригира, внася в мен подобрения.
***
Мама не пее приспивни песни. Тя просто ме съветва да броя овце, които прескачат през оградата на съня. Да броя бавно. Трябва да заспивам, без да товаря никого. Един ден Принцът ще дойде. И ще открие Снежанка. Ще върне дъха в заспалото й тяло. В очакване на Принца обаче тя трябва да спи. Да брои овце. Да брои цели сто години. Снежанка ще остарее. Ще остарее като Баба. Това няма да се хареса на Принца.
Татко е съвършен. Хладнокръвен. Важно е да си хладнокръвен. Добрите му очи си остават винаги сухи в орбитите. Татко е педантичен, какъвто трябва да бъде. Точен, какъвто трябва да бъде. Пестелив, какъвто трябва да бъде. Напълно съвършен. Нещо повече: той е самата точност, предвидливост, увереност, логика. Той е самото съвършенство, самото достойнство. Когато се отдалечи от този образец, някоя пословица идва да го оправдае, че да се г��еши е човешко, че никой не е длъжен да върши невъзможни неща или че всеки може да се излъже. За мен обаче съществуват други пословици и там няма прошка. Той се зарича да ме отгледа съвършена. Аз съм опитен образец. Един вид прототип. Татко ме коригира, внася в мен подобрения.
***
Мама не пее приспивни песни. Тя просто ме съветва да броя овце, които прескачат през оградата на съня. Да броя бавно. Трябва да заспивам, без да товаря никого. Един ден Принцът ще дойде. И ще открие Снежанка. Ще върне дъха в заспалото й тяло. В очакване на Принца обаче тя трябва да спи. Да брои овце. Да брои цели сто години. Снежанка ще остарее. Ще остарее като Баба. Това няма да се хареса на Принца.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews