What do you think?
Rate this book
Ман
Ман има три майки – едната я е родила, другата я е закърмила, третата я е отгледала. Последната ѝ намира съпруг – самотен виетнамски ресторантьор, който живее в Монреал. И ето че към любовта на Ман към трите ѝ майки се прибавя четвърта – любовта към храната и приготвянето ѝ. С времето нещата се променят, привързаността към съпруга ѝ отстъпва пред една пета любов, този път в най-истинския смисъл на думата. Написан с деликатното и силно перо на Ким Тхуи, „Ман“ е „вкусен“ роман, който читателят ще оцени заради езика, чувствеността и любовта към живота. „Ман“ означава „тази, която няма какво повече да желае“.
Първата ми майка, тази, която ме е заченала и родила, имала дупка в главата. Била съвсем млада, едва ли не момиченце – във Виетнам никоя жена не би посмяла да забременее, ако не носи халка на пръста си. Втората ми майка, тази, която ме открила в зеленчукова градина сред насажденията от бамя, имала дупка във вярата. Тя престанала да вярва в хората, и най-вече в приказките им. Усамотила се в сламена колиба, далеч от мощните ръкави на Меконг, и започнала да се моли на санскрит.
Третата ми майка, тази, която стана свидетел на първите ми стъпки, се превърна в Мама, моята Мама. В онази сутрин на нея ѝ се приискало отново да разтвори обятия и отворила капаците на прозорците в стаята си, които дотогава стояли затворени. Видяла ме отдалеч в топлата светлина и аз съм станала нейна дъщеря. Тя ме дари с нов живот, отглеждайки ме в анонимността на големия град, в дъното на училищен двор, където другите деца ми завиждаха, че майка ми е учителка и продавачка на захаросани банани.
Първата ми майка, тази, която ме е заченала и родила, имала дупка в главата. Била съвсем млада, едва ли не момиченце – във Виетнам никоя жена не би посмяла да забременее, ако не носи халка на пръста си. Втората ми майка, тази, която ме открила в зеленчукова градина сред насажденията от бамя, имала дупка във вярата. Тя престанала да вярва в хората, и най-вече в приказките им. Усамотила се в сламена колиба, далеч от мощните ръкави на Меконг, и започнала да се моли на санскрит.
Третата ми майка, тази, която стана свидетел на първите ми стъпки, се превърна в Мама, моята Мама. В онази сутрин на нея ѝ се приискало отново да разтвори обятия и отворила капаците на прозорците в стаята си, които дотогава стояли затворени. Видяла ме отдалеч в топлата светлина и аз съм станала нейна дъщеря. Тя ме дари с нов живот, отглеждайки ме в анонимността на големия град, в дъното на училищен двор, където другите деца ми завиждаха, че майка ми е учителка и продавачка на захаросани банани.
176 pages, Paperback
First published January 1, 2013
About the author
Kim Thúy
27 books779 followersKim Thúy arrived in Canada in 1979, at the age of ten. She has worked as a seamstress, interpreter, lawyer and restaurant owner. She currently lives in Montreal where she devotes herself to writing.
Her debut novel Ru won the Governor General's Award for French language fiction at the 2010 Governor General's Awards. An English edition, translated by Sheila Fischman, was published in 2012 and was a shortlisted nominee for the 2012 Scotiabank Giller Prize.
Thúy spent her early childhood in Vietnam before fleeing with her parents as boat people and settling in the Montreal suburb of Longueuil. She has degrees in law, linguistics and translation from the Université de Montréal.
Her debut novel Ru won the Governor General's Award for French language fiction at the 2010 Governor General's Awards. An English edition, translated by Sheila Fischman, was published in 2012 and was a shortlisted nominee for the 2012 Scotiabank Giller Prize.
Thúy spent her early childhood in Vietnam before fleeing with her parents as boat people and settling in the Montreal suburb of Longueuil. She has degrees in law, linguistics and translation from the Université de Montréal.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 479 reviews
August 5, 2018
Историята, която иска да ви разкаже Ман, е нежна подобно на полупрозрачната оризова хартия. Спокойна е и гладка, като ненабраздена от вятъра вода. И също както ако гледате през лист оризова хартия, силуетите в нея са приглушени и цветовете им преливат в изящно пастелно.
За Виетнам не зная нищо. Източната душевност често ме обърква и озадачава, понякога ме пленява, друг път изпитвам съчувствие към тези хора, които следват толкова норми, че ми се струва, че емоционалността им пищи нечута някъде вътре в тях. В никакъв случай нямам претенции ни най-малко да ги разбирам. Ким Тхуи лекичко отмества елегантния параван към вътрешния свят на своята виетнамка, откъсната от корена си и наново посадена в Канада с уреден брак. Ман е кротка и невидима. Разказва за себе си във фрагменти, както е фрагментирана самата тя между личността си и живота, който просто трябва да се живее. Описва епизоди от съществуването на други хора почти повече, отколкото собственото си. Оставя усещането, че живее фоново дори в пиесата, в която тя трябва да е главен персонаж. Интроспективно осмисля себе си и желанията, които никога не е имала, чрез тези частици чуждо битие.
Сутринта, след като бях прочела, че фъстъците и кокосовият орех са традиционно съчетание за Южен Виетнам, си направих закуска, в която ги включих. Обичам да ми говорят с езика на храната. Ман ненатрапчиво вплита в разказа си иностранно звучащи продукти и ястия, които галят слуха и прокарват призрачни пръсти по небцето. Чрез храната тя осветлява голяма част от себе си, като едновременно се полунамира и полуизгубва в нея. Остатъка от това, което е, Ман намира чрез любовта. Всъщност тя описва любовта в целия роман. Описва неосъществена любов, искрена и дълбока любов, приятелска любов, описва дори любов, която я няма. Както прави всичко друго в живота си, Ман не се влюбва фатално и стихийно, а спокойно и съзерцателно, с лека нотка на изненада. Люк е Западът, който с естествената си експресивност игриво почуква по черупката на сдържания Изток. И на Ман не ѝ остава нищо друго, освен да се разгърне и да покаже дълго пазената си красота.
„Казват, че нюансите на нефрита се проясняват с годините, че нежно зеленото с тон на шамфъстък се насища, за да се превърне в цвят на млада маслина или дори на авокадо, ако кожата на китката под него съумее да го патинира... това, че устоява на огъня и не се одрасква никога, ми напомня колко е важно да си неуязвим и най-вече лъскав.“
Романът на Ким Тхуи е ажурен капан за сънища, който ще обгърне съзнанието ви за няколко безметежни часа и после ще го пусне да си отиде без тъга. Древните египтяни вярвали, че врабчетата улавят душите на умрелите и ги отнасят в отвъдното. „Ман“ също ще си откопчи малка песъчинка от вашата душа и ще полети с нея някъде към безкрая.
За Виетнам не зная нищо. Източната душевност често ме обърква и озадачава, понякога ме пленява, друг път изпитвам съчувствие към тези хора, които следват толкова норми, че ми се струва, че емоционалността им пищи нечута някъде вътре в тях. В никакъв случай нямам претенции ни най-малко да ги разбирам. Ким Тхуи лекичко отмества елегантния параван към вътрешния свят на своята виетнамка, откъсната от корена си и наново посадена в Канада с уреден брак. Ман е кротка и невидима. Разказва за себе си във фрагменти, както е фрагментирана самата тя между личността си и живота, който просто трябва да се живее. Описва епизоди от съществуването на други хора почти повече, отколкото собственото си. Оставя усещането, че живее фоново дори в пиесата, в която тя трябва да е главен персонаж. Интроспективно осмисля себе си и желанията, които никога не е имала, чрез тези частици чуждо битие.
Сутринта, след като бях прочела, че фъстъците и кокосовият орех са традиционно съчетание за Южен Виетнам, си направих закуска, в която ги включих. Обичам да ми говорят с езика на храната. Ман ненатрапчиво вплита в разказа си иностранно звучащи продукти и ястия, които галят слуха и прокарват призрачни пръсти по небцето. Чрез храната тя осветлява голяма част от себе си, като едновременно се полунамира и полуизгубва в нея. Остатъка от това, което е, Ман намира чрез любовта. Всъщност тя описва любовта в целия роман. Описва неосъществена любов, искрена и дълбока любов, приятелска любов, описва дори любов, която я няма. Както прави всичко друго в живота си, Ман не се влюбва фатално и стихийно, а спокойно и съзерцателно, с лека нотка на изненада. Люк е Западът, който с естествената си експресивност игриво почуква по черупката на сдържания Изток. И на Ман не ѝ остава нищо друго, освен да се разгърне и да покаже дълго пазената си красота.
„Казват, че нюансите на нефрита се проясняват с годините, че нежно зеленото с тон на шамфъстък се насища, за да се превърне в цвят на млада маслина или дори на авокадо, ако кожата на китката под него съумее да го патинира... това, че устоява на огъня и не се одрасква никога, ми напомня колко е важно да си неуязвим и най-вече лъскав.“
Романът на Ким Тхуи е ажурен капан за сънища, който ще обгърне съзнанието ви за няколко безметежни часа и после ще го пусне да си отиде без тъга. Древните египтяни вярвали, че врабчетата улавят душите на умрелите и ги отнасят в отвъдното. „Ман“ също ще си откопчи малка песъчинка от вашата душа и ще полети с нея някъде към безкрая.
November 20, 2018
Бих дала на книгата и пет звезди - заради деликатния стил на авторката и умелия превод на Анна Ватева - но за съжаление, през цялото време, докато я четях, множеството грешки ми попречиха да ѝ се насладя. Твърде куца транскрипция на виетнамските имена и думи на кирилица, твърде много сбъркани интонационни знаци, заради които значенията на думите на виетнамски език се променят изцяло. Не говоря за два-три пропуска, а близо тридесет, които подредих в таблица, за да не бъда голословна (http://inansroom.com/wp-content/uploa...).
И в първата книга "Ру" открих няколко грешки, но си казах, че са незначителни на фона на този разкош, който се е получил на български. "Ман" обаче е бъкана с изписани в оригинал виетнамски думи, имена и цитати, и е критично важно да не се объркват знаците, така че "стихотворение" да не се превърне в "заек", "дъжд" в "купувам", а "стока" в... "слабини". Не вярвам в оригиналната книга на френски да са допуснали такива грешки, по-скоро е грубо недоглеждане от българска страна.
Уважаемо издателство, критиката ми е съвсем добронамерена и искрено се надявам при следващите издания на тези две книги (пожелавам ви да има такива) да нанесете корекциите. Ще ви предост��вя и нужните за "Ру", ако пожелаете, а при евентуално издаване на третата книга на авторката съм насреща за консултации. Изцяло безплатно, от обич и уважение към авторката и към езика - родния виетнамски, любимия български и езика по принцип.
Ан Фам,
преводач от виетнамски от време на време и виетнамка през цялото време
И в първата книга "Ру" открих няколко грешки, но си казах, че са незначителни на фона на този разкош, който се е получил на български. "Ман" обаче е бъкана с изписани в оригинал виетнамски думи, имена и цитати, и е критично важно да не се объркват знаците, така че "стихотворение" да не се превърне в "заек", "дъжд" в "купувам", а "стока" в... "слабини". Не вярвам в оригиналната книга на френски да са допуснали такива грешки, по-скоро е грубо недоглеждане от българска страна.
Уважаемо издателство, критиката ми е съвсем добронамерена и искрено се надявам при следващите издания на тези две книги (пожелавам ви да има такива) да нанесете корекциите. Ще ви предост��вя и нужните за "Ру", ако пожелаете, а при евентуално издаване на третата книга на авторката съм насреща за консултации. Изцяло безплатно, от обич и уважение към авторката и към езика - родния виетнамски, любимия български и езика по принцип.
Ан Фам,
преводач от виетнамски от време на време и виетнамка през цялото време
October 4, 2014
Man was a quiet and simple book to read. It is a novella really, composed of short chapters – some just one or 2 paragraphs long- that I read over two evenings. But what great pleasure….
Kim Thuy has been in the best sellers list here in Canada with her previous book Ru. I have not read it, although it has been in my radar for a time, then I came across this edition of Man: light blue hardcover with a picture on the overleaf that hypnotised me. I could not resist it.
The surprise is the story, which charmed me. Kim Thuy’s writing is economical and poetical. She does not make grand turns of the language or over dramatize it. The first person narration suits the character’s gentleness and subtle ways.
The immigrant narrative always touches me. It could not be otherwise, as I am an immigrant myself and the experience of living in an alien culture defines who I am in many ways. The relationship between culture and food has been explored in other books before, but Kim Thuy does it here with language that subverts the genre. Memories, flavours, vocabulary, sacrifices and ultimately love are articulated with a lyrical cadence.
Next time I am drawn to a book in a bookstore, as I was by this edition, I am going to trust my instincts with more confidence…
Kim Thuy has been in the best sellers list here in Canada with her previous book Ru. I have not read it, although it has been in my radar for a time, then I came across this edition of Man: light blue hardcover with a picture on the overleaf that hypnotised me. I could not resist it.
The surprise is the story, which charmed me. Kim Thuy’s writing is economical and poetical. She does not make grand turns of the language or over dramatize it. The first person narration suits the character’s gentleness and subtle ways.
The immigrant narrative always touches me. It could not be otherwise, as I am an immigrant myself and the experience of living in an alien culture defines who I am in many ways. The relationship between culture and food has been explored in other books before, but Kim Thuy does it here with language that subverts the genre. Memories, flavours, vocabulary, sacrifices and ultimately love are articulated with a lyrical cadence.
Next time I am drawn to a book in a bookstore, as I was by this edition, I am going to trust my instincts with more confidence…
February 10, 2020
Kim Thúy’s second semi-autobiographical novel tells the story of Mãn, a Vietnamese woman who enters an arranged marriage in Montreal and becomes a chef. Food, language and memory are intertwined for her, but love is the main thing missing in this unsatisfying life.
Mãn’s mother, Maman, was shot in the leg during an attempt to escape Vietnam by boat: “She has a hole in her calf and I have a hole in my heart,” Mãn confides. When she arrives in Canada, she finds that food is a primary means of keeping cultural memory alive: “My safe haven lay in cooking elaborate, time-consuming dishes.” She works in her husband’s Vietnamese restaurant and, with her friend Julie, brings out a successful cookbook. Later she travels to Paris, where she has an affair with a married chef, Luc. With intimate first-person narration and mouth-watering detail about Asian and French food, Thúy evokes the importance of food and language as reminders of identity when one lives “between two worlds”.
The novella is composed of very short chapters. Each vignette, ranging from half a page to two pages, is headed by a Vietnamese word or phrase and its English translation. Sometimes the chapters follow on from each other, but others are like miniature standalone stories, as in Jenny Offill’s Dept. of Speculation. I suspect that for some readers this piecemeal effect will be a turn-off, but with patience you will find that it all fits together into a subtle but rather lovely whole.
Related reading:
• The Frangipani Hotel by Violet Kupersmith (short stories set in Vietnam)
• Strings Attached by Diane DeCillis (multicultural, food-themed poems)
• Making Callaloo in Detroit by Lolita Hernandez (multicultural, food-themed short stories)
Mãn’s mother, Maman, was shot in the leg during an attempt to escape Vietnam by boat: “She has a hole in her calf and I have a hole in my heart,” Mãn confides. When she arrives in Canada, she finds that food is a primary means of keeping cultural memory alive: “My safe haven lay in cooking elaborate, time-consuming dishes.” She works in her husband’s Vietnamese restaurant and, with her friend Julie, brings out a successful cookbook. Later she travels to Paris, where she has an affair with a married chef, Luc. With intimate first-person narration and mouth-watering detail about Asian and French food, Thúy evokes the importance of food and language as reminders of identity when one lives “between two worlds”.
The novella is composed of very short chapters. Each vignette, ranging from half a page to two pages, is headed by a Vietnamese word or phrase and its English translation. Sometimes the chapters follow on from each other, but others are like miniature standalone stories, as in Jenny Offill’s Dept. of Speculation. I suspect that for some readers this piecemeal effect will be a turn-off, but with patience you will find that it all fits together into a subtle but rather lovely whole.
Related reading:
• The Frangipani Hotel by Violet Kupersmith (short stories set in Vietnam)
• Strings Attached by Diane DeCillis (multicultural, food-themed poems)
• Making Callaloo in Detroit by Lolita Hernandez (multicultural, food-themed short stories)
January 14, 2021
Probablement plus proche de 2,5 ⭐️
Pour tout dire je suis assez surprise de mon expérience. Il est vrai que j’ai lu Vi et Ru il y a au moins 4-5 ans, mais j’en avais vraiment de bons souvenirs.
J’ai redonné sa chance à Mãn après l’avoir commencé et de n’avoir pas embarqué dans l’histoire. Pour des raisons personnelles, j’avais l’impression que mon expérience pouvait être négative par mon état d’esprit. J’ai donc recommencé ma lecture plus tard, mais j’ai malgré tout vécu la même chose.
J’ai l’impression que le texte est un peu écrit en fragment. Il n’y a pas énormément de contexte autour, c’est une économie de mots et peut-être une certaine pudeur, qui fait en sorte que je n’arrivais pas à m’investir. Je lisais sans le vivre.
C’est un roman avec une grande expérience culinaire. Malheureusement m’a vue n’est pas un sens qui se transporte en image, en odeur et en texture. Ne connaissant pas du tout la cuisine vietnamienne les mots n’étaient pas assez parlant pour que j’y goûte.
J’avais aussi l’impression que c’était écrit en fragments parce qu’il y a beaucoup de personnages intégrés au livre sans nécessairement que leurs liens soient importants. J’avais l’impression que c’était leur histoire plus que leur relation qui était importante, mais pour moi l’un ne se fait pas vraiment sans l’autre. Pour faire un parallèle avec une autre œuvre, ça me faisait un peu le même effet qu’avec Kuessipan malgré l’effet qui se voulait plus linéaire. Quoiqu’il y avait des retours dans le temps assez fréquemment.
Finalement, cette rencontre entre Mãn et moi n’a pas vraiment eu lieu.
Pour tout dire je suis assez surprise de mon expérience. Il est vrai que j’ai lu Vi et Ru il y a au moins 4-5 ans, mais j’en avais vraiment de bons souvenirs.
J’ai redonné sa chance à Mãn après l’avoir commencé et de n’avoir pas embarqué dans l’histoire. Pour des raisons personnelles, j’avais l’impression que mon expérience pouvait être négative par mon état d’esprit. J’ai donc recommencé ma lecture plus tard, mais j’ai malgré tout vécu la même chose.
J’ai l’impression que le texte est un peu écrit en fragment. Il n’y a pas énormément de contexte autour, c’est une économie de mots et peut-être une certaine pudeur, qui fait en sorte que je n’arrivais pas à m’investir. Je lisais sans le vivre.
C’est un roman avec une grande expérience culinaire. Malheureusement m’a vue n’est pas un sens qui se transporte en image, en odeur et en texture. Ne connaissant pas du tout la cuisine vietnamienne les mots n’étaient pas assez parlant pour que j’y goûte.
J’avais aussi l’impression que c’était écrit en fragments parce qu’il y a beaucoup de personnages intégrés au livre sans nécessairement que leurs liens soient importants. J’avais l’impression que c’était leur histoire plus que leur relation qui était importante, mais pour moi l’un ne se fait pas vraiment sans l’autre. Pour faire un parallèle avec une autre œuvre, ça me faisait un peu le même effet qu’avec Kuessipan malgré l’effet qui se voulait plus linéaire. Quoiqu’il y avait des retours dans le temps assez fréquemment.
Finalement, cette rencontre entre Mãn et moi n’a pas vraiment eu lieu.
October 10, 2016
„Знаех, че мога да отида при нея без предупреждение, както във Виетнам, където хората отваряха вратата, без да знаят кой е.“
Глътка натурален живот след (сред) тонове прекомерна интел��ктуалност. Още нямам обяснение - кога едно „просто“ писане ме отблъсква, кога ме пленява. Сега е второто.
Рядко ги срещам, но такива книги ми действат успокояващо – че все пак животът не е такова страшилище, че не всичко е тежки драми като в повечето книги. Всъщност и тук ги има – военни/политически, семейни, любовни, имигрантски… Но банално казано – източната мъдрост уталожва всичко. И въпреки че няма много общо между двете книги (но френският език е еднакъв), „Ман“ ми напомни на мекотата в „Спомените“ от Давид Фоенкинос.
Изненадите за мен благодарение на Ким Т(х)уи:
- Не се интересувам особено от кулинария – нито в домакинството, нито в ресторантьорството. Но подробностите ми бяха точно по мярка – достатъчно интересни и разбираеми, създаващи атмосфера на „приятност“ в книгата.
- От любовни истории трудно мога да се впечатля (поради различни причини). Сега бях опиянена.
- Не приемам като много похвално вкопчването в миналото и неспособността за приспособяване и продължаване напред при нови обстоятелства в нова страна. В „Ман“ самия виетнамски ресторант в Монреал възприех първо просто като бизнес и второ като израз на способностите на героите, не като мъчителна носталгия (не че тя липсва, щом виетнамските мъже в чужбина продължават и продължават да си търсят съпруги от родината). Обикновено и към стари местни суеверия имам пренебрежително отношение, но сега ги приемах като част от колорита на романа, вплетени в характерите на героите от Виетнам, не като висящи или натрапващи се „патриотични“ елементи.
- На твърде положителни герои невинаги мога да повярвам. Сега вярвах на всичко за личността на Жюли например. (Вярвах на всичко и за развитието на бизнеса.) Подвластна съм на такива намирания и сближавания, може би защото не са типични за мен. (А хора, които осиновяват деца – безкрайно възхищение изпитвам към тях.)
„Жюли първа надникна през прозорчето, от което подавах ястията. Усмивката ѝ се разстилаше от единия до другия край на отвора. Поздрави ме с възторга на археолог, открил следата на първата целувка. Мигновено станахме приятелки още преди да сме обелили и една дума, а с времето се превърнахме и в сестри. Тя ме осинови, както беше осиновила дъщеря си, без да задава въпроси, свързани с миналото ни.“
„Жюли разстилаше живота пред мен като картина.“
(Ето типичен пример как такова изречение в друга книга би могло да ме подразни като клиширано. Но тук то е изпълнено със съдържание - точно така си представях действията на Жюли по отношение на Ман и я възприемах като пълнокръвна личност, не като „макет“, както се случва с някои герои в различни книги.)
Заглавията на кратките части на романа възприех като допълнителен „бонус“ (както и другите езикови урочета). Когато се случеше да ги пропусна, се връщах да ги проследя. Изобщо много плавно-цялостна ми се стори книгата, а тези заглавийца допълнително спояват историята. „Обикновеният“ в началото стил с напредването на страниците все повече ми звучеше като език „Вижда надълбоко-описва богато.“ Но наистина някак непретенциозно. С нежна ефирност и без излишества.
Избрах книгата, защото все още ми се четат книги от/за различни азиатски държави (нищо че Ким Тхуи е почти от Канада). Може би ако досега бях чела повече за Виетнам, нямаше всичко в „Ман“ да ми е толкова интересно и ново. Но освен всеизвестните филми за войната там, впечатления напоследък имах единствено от снимки на един познат, който често посещава Виетнам. Аз такива усмивки не съм виждала! Познаваме добре например американските усмивки и въпреки че не е правилно да обобщавам, знам какво си мислим често за тези усмивки (то и за японските твърдят, че са изкуствени, нищо че са източни). А виетнамските, които видях на тези снимки – ето ги сега в „Ман“:
„Много скоро чиниите за миене станаха неизброими. Тогава мъжът ми нае един млад виетнамец. Той пристигна с шумна усмивка на уста. Още преди да заговори, се чуваше как доброто му настроение подскача и се пръска в корема му като царевица за пуканки. Когато нахлузи жълтите гумени ръкавици, които извади от джоба си, провиквайки се „Давай да даваме!“, избухнах в неудържим смях. Не подозирах, че съм способна да издам толкова спонтанен и най-вече толкова оглушителен звук. Той бързо се превърна в малкия ми брат, слънчев лъч, който никога не угасва дори когато животът го подлагаше на почти непрео��олими изпитания.“
Може би донякъде си противореча, защото си извадих най-много откъси от този тип – за емоционалната сдържаност при виетнамците, най-вече в интимните отношения (или може би само в това семейство е така?).
„Преди да срещна Жюли, никога не бях чувала и фразата „Обичам те“, изречена на глас.“
„Досега никога не бях изпитвала желанието да целуна устните на когото и да е. Целувах като виетнамските майки, които заравят нос в пухкавите крачета на бебето си, за да вдъхнат аромата им на мляко.“
Съвсем лично заключение: 2-3 дни доста си натоварих главата с работа и бях напрегната, изнервена. За първи път от няколко дни след края на книгата се почувствах спокойна, отпусната, напрежението беше изчезнало. Убедена съм, че е от романа, а не защото е минало време и съм намалила работните усилия. И всъщност „Ман“ изобщо не е весела книга, не цитирах най-трудното в нея. Но – така ми подейства! Миротворно.
Глътка натурален живот след (сред) тонове прекомерна интел��ктуалност. Още нямам обяснение - кога едно „просто“ писане ме отблъсква, кога ме пленява. Сега е второто.
Рядко ги срещам, но такива книги ми действат успокояващо – че все пак животът не е такова страшилище, че не всичко е тежки драми като в повечето книги. Всъщност и тук ги има – военни/политически, семейни, любовни, имигрантски… Но банално казано – източната мъдрост уталожва всичко. И въпреки че няма много общо между двете книги (но френският език е еднакъв), „Ман“ ми напомни на мекотата в „Спомените“ от Давид Фоенкинос.
Изненадите за мен благодарение на Ким Т(х)уи:
- Не се интересувам особено от кулинария – нито в домакинството, нито в ресторантьорството. Но подробностите ми бяха точно по мярка – достатъчно интересни и разбираеми, създаващи атмосфера на „приятност“ в книгата.
- От любовни истории трудно мога да се впечатля (поради различни причини). Сега бях опиянена.
- Не приемам като много похвално вкопчването в миналото и неспособността за приспособяване и продължаване напред при нови обстоятелства в нова страна. В „Ман“ самия виетнамски ресторант в Монреал възприех първо просто като бизнес и второ като израз на способностите на героите, не като мъчителна носталгия (не че тя липсва, щом виетнамските мъже в чужбина продължават и продължават да си търсят съпруги от родината). Обикновено и към стари местни суеверия имам пренебрежително отношение, но сега ги приемах като част от колорита на романа, вплетени в характерите на героите от Виетнам, не като висящи или натрапващи се „патриотични“ елементи.
- На твърде положителни герои невинаги мога да повярвам. Сега вярвах на всичко за личността на Жюли например. (Вярвах на всичко и за развитието на бизнеса.) Подвластна съм на такива намирания и сближавания, може би защото не са типични за мен. (А хора, които осиновяват деца – безкрайно възхищение изпитвам към тях.)
„Жюли първа надникна през прозорчето, от което подавах ястията. Усмивката ѝ се разстилаше от единия до другия край на отвора. Поздрави ме с възторга на археолог, открил следата на първата целувка. Мигновено станахме приятелки още преди да сме обелили и една дума, а с времето се превърнахме и в сестри. Тя ме осинови, както беше осиновила дъщеря си, без да задава въпроси, свързани с миналото ни.“
„Жюли разстилаше живота пред мен като картина.“
(Ето типичен пример как такова изречение в друга книга би могло да ме подразни като клиширано. Но тук то е изпълнено със съдържание - точно така си представях действията на Жюли по отношение на Ман и я възприемах като пълнокръвна личност, не като „макет“, както се случва с някои герои в различни книги.)
Заглавията на кратките части на романа възприех като допълнителен „бонус“ (както и другите езикови урочета). Когато се случеше да ги пропусна, се връщах да ги проследя. Изобщо много плавно-цялостна ми се стори книгата, а тези заглавийца допълнително спояват историята. „Обикновеният“ в началото стил с напредването на страниците все повече ми звучеше като език „Вижда надълбоко-описва богато.“ Но наистина някак непретенциозно. С нежна ефирност и без излишества.
Избрах книгата, защото все още ми се четат книги от/за различни азиатски държави (нищо че Ким Тхуи е почти от Канада). Може би ако досега бях чела повече за Виетнам, нямаше всичко в „Ман“ да ми е толкова интересно и ново. Но освен всеизвестните филми за войната там, впечатления напоследък имах единствено от снимки на един познат, който често посещава Виетнам. Аз такива усмивки не съм виждала! Познаваме добре например американските усмивки и въпреки че не е правилно да обобщавам, знам какво си мислим често за тези усмивки (то и за японските твърдят, че са изкуствени, нищо че са източни). А виетнамските, които видях на тези снимки – ето ги сега в „Ман“:
„Много скоро чиниите за миене станаха неизброими. Тогава мъжът ми нае един млад виетнамец. Той пристигна с шумна усмивка на уста. Още преди да заговори, се чуваше как доброто му настроение подскача и се пръска в корема му като царевица за пуканки. Когато нахлузи жълтите гумени ръкавици, които извади от джоба си, провиквайки се „Давай да даваме!“, избухнах в неудържим смях. Не подозирах, че съм способна да издам толкова спонтанен и най-вече толкова оглушителен звук. Той бързо се превърна в малкия ми брат, слънчев лъч, който никога не угасва дори когато животът го подлагаше на почти непрео��олими изпитания.“
Може би донякъде си противореча, защото си извадих най-много откъси от този тип – за емоционалната сдържаност при виетнамците, най-вече в интимните отношения (или може би само в това семейство е така?).
„Преди да срещна Жюли, никога не бях чувала и фразата „Обичам те“, изречена на глас.“
„Досега никога не бях изпитвала желанието да целуна устните на когото и да е. Целувах като виетнамските майки, които заравят нос в пухкавите крачета на бебето си, за да вдъхнат аромата им на мляко.“
Съвсем лично заключение: 2-3 дни доста си натоварих главата с работа и бях напрегната, изнервена. За първи път от няколко дни след края на книгата се почувствах спокойна, отпусната, напрежението беше изчезнало. Убедена съм, че е от романа, а не защото е минало време и съм намалила работните усилия. И всъщност „Ман“ изобщо не е весела книга, не цитирах най-трудното в нея. Но – така ми подейства! Миротворно.
January 7, 2023
Si estás buscando una lectura pausada, llena de matices y que despierte tus cinco sentidos, ¡Mãn te encantará!
Esta novela nos cuenta la historia de Mãn, una mujer que llega a Canadá tras un matrimonio concertado que le permite salir de Vietnam en busca de una vida mejor, una decisión en la que ella ha tenido poco que opinar.
Mientras que aquí nuestros padres deciden lo mejor que pueden sobre cuestiones como si es mejor que aprendas francés o vayas a kárate, la trascendencia de las decisiones de las familias de lugares como Vietnam eran y son tales como si tienes los medios, la oportunidad y la suerte de poder enviar a tu hija a miles de kilómetros de distancia, no hay que pensarlo. Lo que supone desarraigo, oportunidades limitadas, el tal vez jamás volver a casa… pero es también la única oportunidad de salir adelante para muchos.
Aunque esto parezca muy dramático (que lo es), la novela no lo plantea como tal, puesto que la nueva realidad de Mãn en cierta manera, es bastante privilegiada en comparación con personas de su entorno y así lo siente ella que, por primera vez, encontrará una seguridad y un propósito cuando se hace con las riendas del restaurante que regenta su marido. Y así, podrá al fin, descubrirse a sí misma y tratar empezar su camino y tomar decisiones por primera vez.
La historia de Mãn se alterna con retazos de la vida de su madre, lo que nos lleva constantemente de atrás adelante, de Canadá a Vietnam en un vaivén que quieres que no acabe nunca. Así, somos testigos de los cambios generacionales, pero también encontramos las respuestas a cada comportamiento, el motivo de cada decisión, el origen de cada reacción.
La novela se divide en capítulos cortísimos que cuyos títulos son apenas un concepto -que se asocia a un recuerdo o un suceso concreto- que viene expresado en vietnamita y en español (en francés en el original). Y este detalle dice mucho, refleja como la existencia de Mãn como la de tantos inmigrantes y refugiados se mueve siempre entre dos mundos, el hogar natal que quedó atrás y el nuevo hogar que acoge el futuro. Así, la necesidad de traducción será constante. A través de las recetas que cocina, mantendrá contacto con sus raíces y la gente que dejó atrás, también sirve para contar las historias de todos aquellos que vuelven cada día a Vietnam a través de sus platos.
Una novela sencilla y ágil, sin grandes giros, intimista. Destaca el enorme lirismo de la autora a la hora de expresarse, la capacidad de decir mucho con poquísimas palabras. Una forma de narrar absolutamente sensorial (lo que se ve incrementado cuando habla de comida) y colorista. A pesar de que ella escribe en francés, bebe mucho del lenguaje y fórmulas de expresión vietnamitas que se ha esforzado por mantener vivas en su estilo a pesar de que tenía diez años cuando dejó ese país.
Hay varios sucesos sobrecogedores en la novela, sin embargo, son contados con una ligereza enorme, algo que, de acuerdo con el texto, es habitual del pueblo vietnamita, que acepta lo que sucede y solo mira hacia adelante. Así, lo que quizá pueda verse como ‘frialdad’ en un principio es en realidad supervivencia. Si sois lectores habituales de literatura asiática, creo que esto no os sorprenderá, dado que la expresión del drama y de los sentimientos distan mucho de lo que estamos acostumbrados. Sin embargo, no por pasar por determinados sucesos en pocas líneas el impacto es menor, la fuerza del golpe se condensa y llega aún más dentro; destacando además por la contraposición en la riqueza de detalles que da en la descripción de los alimentos.
Una novela de apenas 130 páginas que sale airosa de afrontar temas como el desarraigo, la maternidad, el abandono, la pérdida, el vacío, el descubrimiento, el amor y la amistad, la cocina, el choque cultural… y por supuesto, Vietnam, explorando especialmente el rol de las mujeres. A pesar de tocar una enorme variedad de temas, me quedo con que es un libro que explora las diferentes formas de amar.
Si disfrutas cocinando esto será un plus para que disfrutes de la novela, no encontrarás recetas, pero si un sentimiento que seguro que te es conocido cocinar como expresión de libertad, desahogo, creatividad, felicidad y unión a tus raíces.
¿Pienso leer todo de Kim Thuy? Correcto.
Esta novela nos cuenta la historia de Mãn, una mujer que llega a Canadá tras un matrimonio concertado que le permite salir de Vietnam en busca de una vida mejor, una decisión en la que ella ha tenido poco que opinar.
Mientras que aquí nuestros padres deciden lo mejor que pueden sobre cuestiones como si es mejor que aprendas francés o vayas a kárate, la trascendencia de las decisiones de las familias de lugares como Vietnam eran y son tales como si tienes los medios, la oportunidad y la suerte de poder enviar a tu hija a miles de kilómetros de distancia, no hay que pensarlo. Lo que supone desarraigo, oportunidades limitadas, el tal vez jamás volver a casa… pero es también la única oportunidad de salir adelante para muchos.
Aunque esto parezca muy dramático (que lo es), la novela no lo plantea como tal, puesto que la nueva realidad de Mãn en cierta manera, es bastante privilegiada en comparación con personas de su entorno y así lo siente ella que, por primera vez, encontrará una seguridad y un propósito cuando se hace con las riendas del restaurante que regenta su marido. Y así, podrá al fin, descubrirse a sí misma y tratar empezar su camino y tomar decisiones por primera vez.
La historia de Mãn se alterna con retazos de la vida de su madre, lo que nos lleva constantemente de atrás adelante, de Canadá a Vietnam en un vaivén que quieres que no acabe nunca. Así, somos testigos de los cambios generacionales, pero también encontramos las respuestas a cada comportamiento, el motivo de cada decisión, el origen de cada reacción.
La novela se divide en capítulos cortísimos que cuyos títulos son apenas un concepto -que se asocia a un recuerdo o un suceso concreto- que viene expresado en vietnamita y en español (en francés en el original). Y este detalle dice mucho, refleja como la existencia de Mãn como la de tantos inmigrantes y refugiados se mueve siempre entre dos mundos, el hogar natal que quedó atrás y el nuevo hogar que acoge el futuro. Así, la necesidad de traducción será constante. A través de las recetas que cocina, mantendrá contacto con sus raíces y la gente que dejó atrás, también sirve para contar las historias de todos aquellos que vuelven cada día a Vietnam a través de sus platos.
Una novela sencilla y ágil, sin grandes giros, intimista. Destaca el enorme lirismo de la autora a la hora de expresarse, la capacidad de decir mucho con poquísimas palabras. Una forma de narrar absolutamente sensorial (lo que se ve incrementado cuando habla de comida) y colorista. A pesar de que ella escribe en francés, bebe mucho del lenguaje y fórmulas de expresión vietnamitas que se ha esforzado por mantener vivas en su estilo a pesar de que tenía diez años cuando dejó ese país.
Hay varios sucesos sobrecogedores en la novela, sin embargo, son contados con una ligereza enorme, algo que, de acuerdo con el texto, es habitual del pueblo vietnamita, que acepta lo que sucede y solo mira hacia adelante. Así, lo que quizá pueda verse como ‘frialdad’ en un principio es en realidad supervivencia. Si sois lectores habituales de literatura asiática, creo que esto no os sorprenderá, dado que la expresión del drama y de los sentimientos distan mucho de lo que estamos acostumbrados. Sin embargo, no por pasar por determinados sucesos en pocas líneas el impacto es menor, la fuerza del golpe se condensa y llega aún más dentro; destacando además por la contraposición en la riqueza de detalles que da en la descripción de los alimentos.
Una novela de apenas 130 páginas que sale airosa de afrontar temas como el desarraigo, la maternidad, el abandono, la pérdida, el vacío, el descubrimiento, el amor y la amistad, la cocina, el choque cultural… y por supuesto, Vietnam, explorando especialmente el rol de las mujeres. A pesar de tocar una enorme variedad de temas, me quedo con que es un libro que explora las diferentes formas de amar.
Si disfrutas cocinando esto será un plus para que disfrutes de la novela, no encontrarás recetas, pero si un sentimiento que seguro que te es conocido cocinar como expresión de libertad, desahogo, creatividad, felicidad y unión a tus raíces.
¿Pienso leer todo de Kim Thuy? Correcto.
September 21, 2018
Another one which I found enjoyable as separate parts but did not come together as a whole.
Mãn is composed of short vignettes, almost all of which are only a page or two long. While the writing was often lovely and I enjoyed the descriptions of food and the immigrant experience, I expected the narrative itself to be more compelling and less fragmented than it ended up being. Unfortunately the story suffered from the choice of structure, and I think Mãn would have worked better as a novel - more fleshed out and less wishy washy.
Despite having issues with this I'll still be checking out her other novels, Ru and Vi.
Mãn is composed of short vignettes, almost all of which are only a page or two long. While the writing was often lovely and I enjoyed the descriptions of food and the immigrant experience, I expected the narrative itself to be more compelling and less fragmented than it ended up being. Unfortunately the story suffered from the choice of structure, and I think Mãn would have worked better as a novel - more fleshed out and less wishy washy.
Despite having issues with this I'll still be checking out her other novels, Ru and Vi.
January 22, 2022
I've been emotionally attacked. this book is an hommage to Vietnamese cuisine and shows how important it is in our culture, how it can even replace words and say what words can’t sometimes express (4.22)
July 26, 2021
valla vietnam edebiyatı için biraz fazla mı öküzüm? göçmen vietnamlı yazarlar biraz fazla mı romantik, bilemedim.
man adındaki kadının -ki adının anlamını çok tatlı bir biçimde anlatıyor kitabının bir yerinde- yaşamının hikayesi geriye dönüşlerle bugünden bakarak aktarılıyor.
klasik bir roman kurgusu yok, şiirlerle beslenmiş bir ya da iki sayfalık bölümlerle ilerliyor. her bölümün yanında ilgili olduğu konu, nesne ya da duygunun adı sayfa yanlarında vietnamca ve türkçe olarak veriliyor. bölüm başlıkları yanlarda diyebiliriz yani.
onu doğururken ölen biyolojik annesi, onu tarlada bulup tapınağa kapanmadan önce başkasının kapısına bırakan kısa süreli ikinci annesi ve onu kapısının önünde bulup büyüten üçüncü ama asıl annesi “maman” var.
maman bir direnişçi, onun hayatını da öğreniyoruz çünkü vietnam tarihini bilmeden yaşananları anlamamız pek mümkün değil. her şeyden koruyup büyüttüğü kızına kanada’dan bir koca bulup gönderecek olan da o.
geleneksel bir evlilik, yemek pişirilmesi gereken bir lokanta bekliyor man’ı kanada’da. sürpriz olan şeyler inanılmaz yeteneği sayesinde aşçı olarak ünlenmesi, sıcakkanlı can dostu julie, peş peşe gelen çocukları…
hayat yemek kitapları ve kıtalar arası festivallere kadar ilerletiyor man’ı… ve asıl sürprizi işte bu ününün doruklarında yaşıyor. çocukluğu vietnam’da geçmiş şef luc’a aşık oluyor. ilk aşk tabii, kocasıyla öyle bir şey yaşamamış. ama ne aşk… diyeyim.
şimdi bu aşk kısmından sonra, tabii ki mutlu sonla biteceğini düşünmedim kitabın, biraz fazla romantik geldi bana her şey. nerdeyse 40’larında çoluklu çocuklu evli barklı iki insanın bu derece sembolik şeyler yapması bana garip geldi ya da en başta dediğim gibi ben öküzüm :)
sonuç olarak man ilk aşkını da ilk pişmanlığını da luc’la yaşıyor ve o arada aynı şeyleri maman’ın da daha farklı bir biçimde yaşadığını öğreniyoruz. kızlar annelerinin kaderini yaşar biliyorsunuz.
romanda en çok sevdiğim şey doğu ve batı kültürlerinin karşılaştırılması oldu. dilde var olan sözcükler mesela… renkler, sayılar, unvanlar… doğuda söylenemeyen sevgi sözcükleri, öpmemek, öpüşmemek, annelik, üvey annelik… hakkaten çok ama çok farklı kültürler.
vietnam hakkında, savaşı da içeren, bugüne dek okuduğum en iyi roman yine aynı yayınevinden “sempatizan”dı, onu da ekleyeyim.
çeviride bana uzak gelen garip kurulmuş cümleler vardı ama orijinali de öyle olabilir, bilemedim. yine de şiirlerle birlikte iyi bir çeviri özlem altun’unki.
ama kapaktaki “duyguları pişiren kadın” olmamış, bunu yayınevine ileteyim.
man adındaki kadının -ki adının anlamını çok tatlı bir biçimde anlatıyor kitabının bir yerinde- yaşamının hikayesi geriye dönüşlerle bugünden bakarak aktarılıyor.
klasik bir roman kurgusu yok, şiirlerle beslenmiş bir ya da iki sayfalık bölümlerle ilerliyor. her bölümün yanında ilgili olduğu konu, nesne ya da duygunun adı sayfa yanlarında vietnamca ve türkçe olarak veriliyor. bölüm başlıkları yanlarda diyebiliriz yani.
onu doğururken ölen biyolojik annesi, onu tarlada bulup tapınağa kapanmadan önce başkasının kapısına bırakan kısa süreli ikinci annesi ve onu kapısının önünde bulup büyüten üçüncü ama asıl annesi “maman” var.
maman bir direnişçi, onun hayatını da öğreniyoruz çünkü vietnam tarihini bilmeden yaşananları anlamamız pek mümkün değil. her şeyden koruyup büyüttüğü kızına kanada’dan bir koca bulup gönderecek olan da o.
geleneksel bir evlilik, yemek pişirilmesi gereken bir lokanta bekliyor man’ı kanada’da. sürpriz olan şeyler inanılmaz yeteneği sayesinde aşçı olarak ünlenmesi, sıcakkanlı can dostu julie, peş peşe gelen çocukları…
hayat yemek kitapları ve kıtalar arası festivallere kadar ilerletiyor man’ı… ve asıl sürprizi işte bu ününün doruklarında yaşıyor. çocukluğu vietnam’da geçmiş şef luc’a aşık oluyor. ilk aşk tabii, kocasıyla öyle bir şey yaşamamış. ama ne aşk… diyeyim.
şimdi bu aşk kısmından sonra, tabii ki mutlu sonla biteceğini düşünmedim kitabın, biraz fazla romantik geldi bana her şey. nerdeyse 40’larında çoluklu çocuklu evli barklı iki insanın bu derece sembolik şeyler yapması bana garip geldi ya da en başta dediğim gibi ben öküzüm :)
sonuç olarak man ilk aşkını da ilk pişmanlığını da luc’la yaşıyor ve o arada aynı şeyleri maman’ın da daha farklı bir biçimde yaşadığını öğreniyoruz. kızlar annelerinin kaderini yaşar biliyorsunuz.
romanda en çok sevdiğim şey doğu ve batı kültürlerinin karşılaştırılması oldu. dilde var olan sözcükler mesela… renkler, sayılar, unvanlar… doğuda söylenemeyen sevgi sözcükleri, öpmemek, öpüşmemek, annelik, üvey annelik… hakkaten çok ama çok farklı kültürler.
vietnam hakkında, savaşı da içeren, bugüne dek okuduğum en iyi roman yine aynı yayınevinden “sempatizan”dı, onu da ekleyeyim.
çeviride bana uzak gelen garip kurulmuş cümleler vardı ama orijinali de öyle olabilir, bilemedim. yine de şiirlerle birlikte iyi bir çeviri özlem altun’unki.
ama kapaktaki “duyguları pişiren kadın” olmamış, bunu yayınevine ileteyim.
June 24, 2015
Ман, тази която няма какво повече да желае
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...
Романът „Ман“ на Ким Тхуи („Колибри“, 2015) носи със себе си онази екзотична нотка, характерна за много от азиатските автори на художествена литература. Още преди да посегна към книгата, бях сигурен, че ме очаква почти непревземаема крепост, покрита с платно от минималистична проза, която трудно се вмества в традициите на романа и изобщо в каквато и да е форма от познатото ми до момента. Но „Ман“ се оказа непретенциозна и тиха, от онези „дълбоко дишащи“ книги, с които можеш да си проведеш сеанс по медитация.
Представете си, че се опитвате да надникнете през ключалката на някоя врата. Трябва да гледате право напред, за да фиксирате образ зад нея, поради тесния отвор на самата ключалка. Тук периферното ви зрение няма да свърши никаква работа, защото просто ще е неефективно в този момент. Ким Тхуи пише по този начин – изолира страничните фактори в сцените и набляга на най-кристалния образ по следата на зрителното поле. Тя не се интересува от несекващите потоци на вдъхновението, които могат да запълнят цели страници с послания, изводи или странични фактори, следващи неотклонно самото действие. Усещането при четене прилича на чиста мелодия, изпълнена от един единствен инструмент. Има малки изключения, но без тях романът би се превърнал в композиция от основни тонове, без страничната поддръжка.
Ким Тхуи разказва за семейството, приятелите и традициите на виетнамската култура и кухня. В „Ман“ са вплетени всички онези настроения, които обграждат всеки емигрант, отдалечил се достатъчно от родната си страна, за да се впуска от време на време към спомените за живота преди преселването. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...)
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...
Романът „Ман“ на Ким Тхуи („Колибри“, 2015) носи със себе си онази екзотична нотка, характерна за много от азиатските автори на художествена литература. Още преди да посегна към книгата, бях сигурен, че ме очаква почти непревземаема крепост, покрита с платно от минималистична проза, която трудно се вмества в традициите на романа и изобщо в каквато и да е форма от познатото ми до момента. Но „Ман“ се оказа непретенциозна и тиха, от онези „дълбоко дишащи“ книги, с които можеш да си проведеш сеанс по медитация.
Представете си, че се опитвате да надникнете през ключалката на някоя врата. Трябва да гледате право напред, за да фиксирате образ зад нея, поради тесния отвор на самата ключалка. Тук периферното ви зрение няма да свърши никаква работа, защото просто ще е неефективно в този момент. Ким Тхуи пише по този начин – изолира страничните фактори в сцените и набляга на най-кристалния образ по следата на зрителното поле. Тя не се интересува от несекващите потоци на вдъхновението, които могат да запълнят цели страници с послания, изводи или странични фактори, следващи неотклонно самото действие. Усещането при четене прилича на чиста мелодия, изпълнена от един единствен инструмент. Има малки изключения, но без тях романът би се превърнал в композиция от основни тонове, без страничната поддръжка.
Ким Тхуи разказва за семейството, приятелите и традициите на виетнамската култура и кухня. В „Ман“ са вплетени всички онези настроения, които обграждат всеки емигрант, отдалечил се достатъчно от родната си страна, за да се впуска от време на време към спомените за живота преди преселването. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...)
January 1, 2015
Like her first book, Ru, this slim novel is a collection of shards of history and memories. The narrator Mãn (“…which means ‘perfectly fulfilled,’ or ‘may there be nothing left to desire,’ or ‘may all wishes be granted.’”), fled Vietnam as a child and started a new life in Montreal.
In the margins, at the beginning of each new section every page or two, there is a Vietnamese word with the English word beneath. (This book was translated from the French.) It is a key word of that section. This acknowledges and keeps close the Vietnamese part of her. Tucked into her new Canadian life, the words and the food are bridges to her memories. The Vietnamese word leads the way to the French (then English), which translates the memory and so brings it into the new world. In this way, she carries her memories like a suitcase, packed in Vietnamese words and unpacked with French words. Still the same memories, now dressed in different clothes.
She learns early that food, and the rituals of preparing food, are vehicles of memories. “Eating that soup, he murmured that he had tasted his land, the land where he’d grown up, where he was loved.” The Vietnamese expatriates are grateful for her comfort food and she becomes a successful chef. She uses the past to delicately season the present. She learns to move forward without being overpowered or weighed down by the past.
Thúy's graceful prose is such a pleasure to read.
“I had all of eternity because time is infinite when we don’t expect anything.”
(Rec’d ARC from Random House via NetGalley.)
In the margins, at the beginning of each new section every page or two, there is a Vietnamese word with the English word beneath. (This book was translated from the French.) It is a key word of that section. This acknowledges and keeps close the Vietnamese part of her. Tucked into her new Canadian life, the words and the food are bridges to her memories. The Vietnamese word leads the way to the French (then English), which translates the memory and so brings it into the new world. In this way, she carries her memories like a suitcase, packed in Vietnamese words and unpacked with French words. Still the same memories, now dressed in different clothes.
She learns early that food, and the rituals of preparing food, are vehicles of memories. “Eating that soup, he murmured that he had tasted his land, the land where he’d grown up, where he was loved.” The Vietnamese expatriates are grateful for her comfort food and she becomes a successful chef. She uses the past to delicately season the present. She learns to move forward without being overpowered or weighed down by the past.
Thúy's graceful prose is such a pleasure to read.
“I had all of eternity because time is infinite when we don’t expect anything.”
(Rec’d ARC from Random House via NetGalley.)
May 15, 2021
‘.. eğer tanıklık eden olmazsa, belki de hüzün yalnızca bir hayalet olarak varlık gösterebilirdi.’
.
Mân’ın hikayesine kulak vermeye ne dersiniz?
Önce adının anlamından başlayalım: Vietnamca’da ‘tüm arzuları gerçekleşmiş’ demek. Bilirsiniz, isimlerimizin anlamını yaşadığımız söylenir hep, peki adınız sizin arzularınızı dinlemeden- bilmeden tamamlanmış sayıyorsa; sizi nasıl bir hayat bekler?
Vietnam’dan Montreal’a biraz da Paris’e uzanan bir yolculuk bu. Ne kadar zorluk çekerse çeksin, ne kadar çok adımı başarıya ulaşırsa ulaşsın hep biraz katı, biraz köksüz bir kadın Man.
Bilhassa duygularının yapraklarını mevsimler geçtikçe dökme konusunda.. Değişir mi? Bir rüzgar çıkar mı?
.
Ru adlı eseriyle tanıdığım Kim Thuy, yine su gibi akan sayfalarla, içimde bir yerlere seslendi. ‘Gidememek- kalamamak’ ikilemini yaşattığından olabilir bu..
Vi romanının da Kafka Kitap’ın yayın programında olduğunu bilmek de ne güzel oldu!
.
Özlem Altun özenli çevirisi, İlknur Muştu’nun çok sevdiğim kapak tasarımıyla~
.
Mân’ın hikayesine kulak vermeye ne dersiniz?
Önce adının anlamından başlayalım: Vietnamca’da ‘tüm arzuları gerçekleşmiş’ demek. Bilirsiniz, isimlerimizin anlamını yaşadığımız söylenir hep, peki adınız sizin arzularınızı dinlemeden- bilmeden tamamlanmış sayıyorsa; sizi nasıl bir hayat bekler?
Vietnam’dan Montreal’a biraz da Paris’e uzanan bir yolculuk bu. Ne kadar zorluk çekerse çeksin, ne kadar çok adımı başarıya ulaşırsa ulaşsın hep biraz katı, biraz köksüz bir kadın Man.
Bilhassa duygularının yapraklarını mevsimler geçtikçe dökme konusunda.. Değişir mi? Bir rüzgar çıkar mı?
.
Ru adlı eseriyle tanıdığım Kim Thuy, yine su gibi akan sayfalarla, içimde bir yerlere seslendi. ‘Gidememek- kalamamak’ ikilemini yaşattığından olabilir bu..
Vi romanının da Kafka Kitap’ın yayın programında olduğunu bilmek de ne güzel oldu!
.
Özlem Altun özenli çevirisi, İlknur Muştu’nun çok sevdiğim kapak tasarımıyla~
March 19, 2023
…gözyaşları, göz kapaklarının kenarından sızardı bazen. O zamanlar nefesimi tutardım; çünkü eğer tanıklık eden olmazsa, belki de hüzün yalnızca bir hayalet olarak varlık gösterebilirdi.
//
Valla ne yalan söyleyeyim, dünyanın en muhteşem kitabı değil, eşsiz bir şey anlattığı yok ama bu yazarı okurken sanki hafiflemiş gibi hissediyorum. Hemen bitsin istiyorum ama diğer yandan kısacık kitabı günlere b��lüyorum. O günlerde tek telaşım bir kahve yapsam da okumaya başlasam oluyor. Bu hissi bildiniz mi?
Hassas, kırılgan ama huzurlu.
Tam olarak öyle bir şey.
Yani, gibi.
//
Valla ne yalan söyleyeyim, dünyanın en muhteşem kitabı değil, eşsiz bir şey anlattığı yok ama bu yazarı okurken sanki hafiflemiş gibi hissediyorum. Hemen bitsin istiyorum ama diğer yandan kısacık kitabı günlere b��lüyorum. O günlerde tek telaşım bir kahve yapsam da okumaya başlasam oluyor. Bu hissi bildiniz mi?
Hassas, kırılgan ama huzurlu.
Tam olarak öyle bir şey.
Yani, gibi.
December 2, 2014
Like Kim Thúy's first book Ru, Mãn is a slim and poetic volume, and clocking in at 140 pages, some with just a paragraph or two, it doesn't take long to read. While this format worked really well to capture the fragments of memory of a war-traumatised child in the first book, here it felt rather meager and insubstantial. Not to say I didn't enjoy Mãn -- I truly did -- but it left me wanting more. This review will be spoilery…
The main character is named "Mãn", which means "perfectly fulfilled", or "may there be nothing left to desire", or "may all wishes be granted". I can ask for nothing more because my name imposes on me that state of satisfaction and satiety…I grew up without dreams. Having been abandoned by her birth mother during the Vietnam War, rescued by a nun, and eventually adopted by her Maman, Mãn has a relatively happy and stable childhood, full of motherly love and covert learning from contraband novels. Food figures prominently throughout this book, and Mãn's cooking lessons began early:
The link between food and seduction is also prominent, and when an expatriate bachelor (and restaurant owner) from Montreal comes back to Vietnam looking for a bride, Maman secures the role for Mãn. She emigrates to Canada, works long hours in her husband's kitchen, and makes a success of the restaurant by cooking traditional dishes that can bring customers to tears of nostalgia. They become more prosperous, have two children, and thanks to Mãn's enthusiastic Canadian friend, a cookbook and TV show raise her profile as a serious chef. Throughout all of this success, Mãn remains affectless; merely doing her duty without enjoying any of it; love for her children or husband assumed rather than demonstrated.
Into this cold existence is introduced a Parisian chef, Luc, and for the first time in her life, Mãn feels the lightning-strike of desire.
Their affair is sensual without being smutty, as in Luc's discovery of a childhood scar on Mãn's thigh (unnoticed by her mother and children, unremarked upon by her husband):
And it is for Luc that Mãn perfectly blends food and seduction:
That's pretty much the flavour of the book, and as for its intent, Kim Thúy explains that in this interview:
That makes Mãn a very Canadian story, and although I admit it is a worthwhile and enjoyable read, I'm left hungry for more.
The main character is named "Mãn", which means "perfectly fulfilled", or "may there be nothing left to desire", or "may all wishes be granted". I can ask for nothing more because my name imposes on me that state of satisfaction and satiety…I grew up without dreams. Having been abandoned by her birth mother during the Vietnam War, rescued by a nun, and eventually adopted by her Maman, Mãn has a relatively happy and stable childhood, full of motherly love and covert learning from contraband novels. Food figures prominently throughout this book, and Mãn's cooking lessons began early:
When mothers taught their daughters to cook, they spoke in hushed tones, whispering so that their neighbours couldn’t steal recipes and possibly seduce their husbands with the same dishes. Culinary traditions are passed on secretly, like magic tricks between master and apprentice.
The link between food and seduction is also prominent, and when an expatriate bachelor (and restaurant owner) from Montreal comes back to Vietnam looking for a bride, Maman secures the role for Mãn. She emigrates to Canada, works long hours in her husband's kitchen, and makes a success of the restaurant by cooking traditional dishes that can bring customers to tears of nostalgia. They become more prosperous, have two children, and thanks to Mãn's enthusiastic Canadian friend, a cookbook and TV show raise her profile as a serious chef. Throughout all of this success, Mãn remains affectless; merely doing her duty without enjoying any of it; love for her children or husband assumed rather than demonstrated.
My husband just had to turn towards me and I would understand my wifely duty. It was enough for him to be happy for all of us to be.
Into this cold existence is introduced a Parisian chef, Luc, and for the first time in her life, Mãn feels the lightning-strike of desire.
I still knew nothing about this man who had suddenly become the centre of my universe, though I had neither centre nor universe.
Their affair is sensual without being smutty, as in Luc's discovery of a childhood scar on Mãn's thigh (unnoticed by her mother and children, unremarked upon by her husband):
Only Luc had observed that slight discoloration of my skin long enough to make out a map of the world there and to draw the road he would walk along towards me.
And it is for Luc that Mãn perfectly blends food and seduction:
I wanted him to taste the pleasure of feeling the crepe give way and crack between his lips. I could feel the fine crust melting in his mouth and disappearing instantly, as fast as the beating of wings. And I hurried to wrap the second mouthful with a leaf of white mustard so it would leave a hint of bitterness and freshness on his tongue.
That's pretty much the flavour of the book, and as for its intent, Kim Thúy explains that in this interview:
I wanted to show how there are so many stories behind immigrants that we tend to forget to look at. The Vietnamese community is so quiet. They work hard, you never think that there's a story behind them. I have made this mistake myself. There are many shades of people around us which we don't take the time to look into. This book is about that. The next time you meet an immigrant or a person from abroad working in some restaurant, take some time to talk to them.
That makes Mãn a very Canadian story, and although I admit it is a worthwhile and enjoyable read, I'm left hungry for more.
April 2, 2024
Unsere Protagonistin Man hat ihr ganzes Leben darauf ausgerichtet, nicht aufzufallen und anderen zu gefallen. So heiratet sie auf Wunsch ihrer Pflegemutter einen viel älteren Mann aus Kanada.
Vom Krieg gebeutelten Vietnam kommt Msn ins friedliche Montreal, wo ihr Mann ein vietnamesisches Restaurant führt. Für Man ist klar, dass sie sogleich in der Küche Hand anlegt. Denn wenn sie eines richtig gut kann, dann kochen.
Ihre Sehnsucht nach ihrer Mutter und ihrer Heimat, die sie beide nie verlassen wollte, bringt sie in ihren Kochkünsten zum Ausdruck. Schon bald blüht das Geschäft auf und für Man öffnen sich neue Lebenswege…
Eine sehr bewegende Geschichte nüchtern erzählt, so dass es richtig an Herz geht. Mehr im Lesemonat Februar auf meinem YouTube Kanal „Japan
♥️♥️♥️♥️🤍
https://youtu.be/WoI00ifkIVs?si=sFX85...
//unbezahlte Werbung
Vom Krieg gebeutelten Vietnam kommt Msn ins friedliche Montreal, wo ihr Mann ein vietnamesisches Restaurant führt. Für Man ist klar, dass sie sogleich in der Küche Hand anlegt. Denn wenn sie eines richtig gut kann, dann kochen.
Ihre Sehnsucht nach ihrer Mutter und ihrer Heimat, die sie beide nie verlassen wollte, bringt sie in ihren Kochkünsten zum Ausdruck. Schon bald blüht das Geschäft auf und für Man öffnen sich neue Lebenswege…
Eine sehr bewegende Geschichte nüchtern erzählt, so dass es richtig an Herz geht. Mehr im Lesemonat Februar auf meinem YouTube Kanal „Japan
♥️♥️♥️♥️🤍
https://youtu.be/WoI00ifkIVs?si=sFX85...
//unbezahlte Werbung
November 15, 2016
An arranged marriage makes her Canadian. Her Vietnamese cuisine makes her famous. A French chef makes her adulterous. Thuy's lyrical prose was often breathtaking but I must also admit this sparse, fragmentary novel made me crave Vietnamese food far, far more than it made me care about any of its characters.
August 27, 2015
Ah, Kim Thuy…. Comment est-ce humainement possible de si bien écrire? Ce livre se lisait en littéralement quatre promenades en autobus. Et chaque fois, je ressortais de l’autobus un peu plus joyeuse qu’en y entrant. L’écriture est majestueuse. J’avais envie de surligner absolument tous les passages, tellement ils étaient beaux (je l’ai pas fait, le livre est trop beau pour être barbouillé). J’ai été particulièrement frappée par cet extrait : « J’ai découvert les Coquelicots de Monet au musée d’Orsay, et aussi le triangle de peau qui se situe sous mon menton, là où les doigts de Luc m’avaient effleurée pour attacher et détacher la boucle du casque de moto. ». Et l’histoire… chaque fois, je suis absolument renversée par ses descriptions. Elle parvient à nous faire aimer le Vietnam, à nous faire sentir le Vietnam, à nous faire goûter le Vietnam comme nul autre. Elle parvient à raconter des drames avec des mots si beaux qu’on oublie qu’ils sont des drames. On a l’impression d’avoir lu un roman uplifting. Et c’est à la fois vrai et faux.
February 8, 2022
Kim Thuy's short novel, Man -- which reads like a series of connected vignettes or long poems -- is a beautiful story of the loss and reclamation of identity as shaped by and viewed through food, love, marriage, children, and tradition. It is a book that reminds us that the great disappointments and joys of life often come in the small gestures and statements, in the little mistakes, that we recognize only by the length of their shadows over us. This was a wonderfully evocative novel of Vietnamese culture, and of a woman's search to integrate her and her family's history with her own growing desires to live along an unpredicted path, for as long as that path carries her. A wonderful heartbreak of a book that is to be savored.
March 31, 2020
"مَن" سه مادر دارد: يكی كه او را در زمان جنگ به دنيا آورد. ديگری، راهبهای كه او را از باغ سبزيجاتی بيرون كشيد و سومی، مادرِ محبوبش "مامان"، كه برای حفظ بقا جاسوس شد و برای حفاظت از دختر بالغش، برای "مَن" شوهری پيدا كرد- رستوراندارِ ويتنامی تنهايی كه در مونترال زندگی میكند.
پرتابشده در دنيايی جديد، "مَن" استعداد ذاتیاش را در آشپزی كشف كرده و در مسيری بیمقصد در كنار شوهرش از روی احترام و وظيفه قدم برمیدارد تا آنكه در پاريس با رستورانداری آشنا شده و عشق ممنوعهای به سراغش میآيد...
سرشار از تصاويری ماندگار از زيبایی، قدرتِ ظرافت و سكوت، "مَن"، رمانی است كه از مخاطب میخواهد زبان شاعرانهاش، احساسات و عشقش به زندگی را مزهمزه كند.
پرتابشده در دنيايی جديد، "مَن" استعداد ذاتیاش را در آشپزی كشف كرده و در مسيری بیمقصد در كنار شوهرش از روی احترام و وظيفه قدم برمیدارد تا آنكه در پاريس با رستورانداری آشنا شده و عشق ممنوعهای به سراغش میآيد...
سرشار از تصاويری ماندگار از زيبایی، قدرتِ ظرافت و سكوت، "مَن"، رمانی است كه از مخاطب میخواهد زبان شاعرانهاش، احساسات و عشقش به زندگی را مزهمزه كند.
April 26, 2022
Kind of didn’t know what was happening the entire time, but I loved listening to the richness of Kim Thúy’s voice.
August 17, 2014
Recently, I was granted a book from the Good Reads Fist Read Contest called Mãn by Kim Thúy.
I have to admit this book surprised me as it was jam packed of emotions and very hard to put down - looking at the size of the book I remember asking myself, "What can I get out of a story this small?". My answer after reading this book was an amazingly well written and beautiful story. The writer completely weaved a majestic tapestry of the characters lives and the comparison of how the two woman's lives and losses mirror each other.
I loved how the main character Mãn and her mother lives and stories seem to parallel the same lessons in life and love and how she took such strength in her mother's mere existence and recalled the lessons she learned from her mother's journey and related them to her situations. The story lines were very emotional, strong and believable and I found many times that if I closed my eyes while I was reading that I could almost picture the characters. This story flowed so eloquently and unfolding with a pace that kept me guessing what she was going to have happen, how she was going to evolve as a chef and as a woman and who she was going to encounter while working in her relationship.
Some of the elements that I found was nice to see in the book are: (1) the translations of the words in the margin because I felt that I was learning even as I was enjoying a story and it helped me to feel more involved in the culture of the story and its back drop; (2) the description of the lives of the women in Vietnam both prewar and post war as I found it easier to relate to the women by seeing the world through their eyes and (3) how each page although not always full of words were full of intensity that allowed me to pause and reflect along the story which helped me to absorb the impact of the story.
Book Synopsis
Mãn has three mothers: the one who gives birth to her in wartime, the nun who plucks her from a vegetable garden, and her beloved Maiman, who becomes a spy to survive. Seeking security for her grown daughter, Maman finds Mãn a husband--a lonely Vietnamese restaurateur who lives in Montreal.
Thrown into a new world, Mãn discovers her natural talent as a chef. Gracefully she practices her art, with food as her medium. She creates dishes that are much more than sustenance for the body: they evoke memory and emotion, time and place, and even bring her customers to tears.
Mãn is a mystery--her name means "perfect fulfillment," yet she and her husband seem to drift along, respectfully and dutifully. But when she encounters a married chef in Paris, everything changes in the instant of a fleeting touch, and Mãn discovers the all-encompassing obsession and ever-present dangers of a love affair.
Full of indelible images of beauty, delicacy and quiet power, Mãn is a novel that begs to be savored for its language, its sensuousness and its love of life
I give this book 5 stars and I am adding it my favorite books of 2014 list. I thoroughly enjoyed reading this book and I think that once others have a chance to read this masterpiece that they will come to the same conclusion.. It is a beauty.
I have to admit this book surprised me as it was jam packed of emotions and very hard to put down - looking at the size of the book I remember asking myself, "What can I get out of a story this small?". My answer after reading this book was an amazingly well written and beautiful story. The writer completely weaved a majestic tapestry of the characters lives and the comparison of how the two woman's lives and losses mirror each other.
I loved how the main character Mãn and her mother lives and stories seem to parallel the same lessons in life and love and how she took such strength in her mother's mere existence and recalled the lessons she learned from her mother's journey and related them to her situations. The story lines were very emotional, strong and believable and I found many times that if I closed my eyes while I was reading that I could almost picture the characters. This story flowed so eloquently and unfolding with a pace that kept me guessing what she was going to have happen, how she was going to evolve as a chef and as a woman and who she was going to encounter while working in her relationship.
Some of the elements that I found was nice to see in the book are: (1) the translations of the words in the margin because I felt that I was learning even as I was enjoying a story and it helped me to feel more involved in the culture of the story and its back drop; (2) the description of the lives of the women in Vietnam both prewar and post war as I found it easier to relate to the women by seeing the world through their eyes and (3) how each page although not always full of words were full of intensity that allowed me to pause and reflect along the story which helped me to absorb the impact of the story.
Book Synopsis
Mãn has three mothers: the one who gives birth to her in wartime, the nun who plucks her from a vegetable garden, and her beloved Maiman, who becomes a spy to survive. Seeking security for her grown daughter, Maman finds Mãn a husband--a lonely Vietnamese restaurateur who lives in Montreal.
Thrown into a new world, Mãn discovers her natural talent as a chef. Gracefully she practices her art, with food as her medium. She creates dishes that are much more than sustenance for the body: they evoke memory and emotion, time and place, and even bring her customers to tears.
Mãn is a mystery--her name means "perfect fulfillment," yet she and her husband seem to drift along, respectfully and dutifully. But when she encounters a married chef in Paris, everything changes in the instant of a fleeting touch, and Mãn discovers the all-encompassing obsession and ever-present dangers of a love affair.
Full of indelible images of beauty, delicacy and quiet power, Mãn is a novel that begs to be savored for its language, its sensuousness and its love of life
I give this book 5 stars and I am adding it my favorite books of 2014 list. I thoroughly enjoyed reading this book and I think that once others have a chance to read this masterpiece that they will come to the same conclusion.. It is a beauty.
July 17, 2016
As an incorrigible romantic and lover of cooking and food I savoured this booklet. In fact I read it twice in the course of 4 days for it's delicacy, quiet power, beautiful language,....
He was one of those who had lived too long in Vietnam to become Canadian. And conversely, who have lived too long in Canada to be Vietnamese again.
...
Bright red petals covered the whole bench until he cleared part of it so he could sit down. I remained standing... At that precise moment, I knew that I would always remain standing, that he would never think of making room for me beside him because that was the sort of man he was, alone and lonely.
...
I offer you
The life I have not lived
The dream I can but dream
A soul I've left empty
During sleepless nights
As I go to you I hold as an offering
The poem I have not written
The ache towards which I strain
The colour of the cloud I haven't known
The longing of silence.
...
unlike Vietnamese women, who cry as silently as possible. Only professional mourners hired for funerals could gesticulate and display pain on their features without being considered inelegant.
...
My husband never knew that on the nights I wrote to Maman, I cried. ... Maman didn't reply very often. Maybe because she didn't want to cry either. I heard the echo of her silence though and the burden of everything that couldn't be heard. At night, when we used to share the same bed, the sound of Maman's tears sometimes escaped the corners of her closed eyes. I would hold my breath then because with no witness, sorrow might exist only as a ghost.
...
There are words whose meaning I try to deduce from how they sound like colossal, disconnect, apostil, others by texture, smell, shape. To grasp the nuances between two related words, to distinguish melancholy from grief, for example, I weigh each one. When I hold them in my hands, one seems to hang like grey smoke while the other is compressed into a ball of steel. I guess and I grope and the answer is as often the right one as the wrong. I constantly make mistakes, and until now the most surprising had to do with the French word rebelle , which I thought was a derivative of belle: to be belle again, because beauty is acquired and then lost.
...
clipping onto a cord in the window this quotation from Roland Barthes:'I encounter millions of bodies in my life; of those millions I may desire hundreds; but of those hundreds I love only one.'
...
the teacher had explained that the character for the verb 'to love' incorporated three ideograms: a hand, a heart and a foot, because we must express our love while holding our heart in our hand as we walk to the beloved and make our offering.
He was one of those who had lived too long in Vietnam to become Canadian. And conversely, who have lived too long in Canada to be Vietnamese again.
...
Bright red petals covered the whole bench until he cleared part of it so he could sit down. I remained standing... At that precise moment, I knew that I would always remain standing, that he would never think of making room for me beside him because that was the sort of man he was, alone and lonely.
...
I offer you
The life I have not lived
The dream I can but dream
A soul I've left empty
During sleepless nights
As I go to you I hold as an offering
The poem I have not written
The ache towards which I strain
The colour of the cloud I haven't known
The longing of silence.
...
unlike Vietnamese women, who cry as silently as possible. Only professional mourners hired for funerals could gesticulate and display pain on their features without being considered inelegant.
...
My husband never knew that on the nights I wrote to Maman, I cried. ... Maman didn't reply very often. Maybe because she didn't want to cry either. I heard the echo of her silence though and the burden of everything that couldn't be heard. At night, when we used to share the same bed, the sound of Maman's tears sometimes escaped the corners of her closed eyes. I would hold my breath then because with no witness, sorrow might exist only as a ghost.
...
There are words whose meaning I try to deduce from how they sound like colossal, disconnect, apostil, others by texture, smell, shape. To grasp the nuances between two related words, to distinguish melancholy from grief, for example, I weigh each one. When I hold them in my hands, one seems to hang like grey smoke while the other is compressed into a ball of steel. I guess and I grope and the answer is as often the right one as the wrong. I constantly make mistakes, and until now the most surprising had to do with the French word rebelle , which I thought was a derivative of belle: to be belle again, because beauty is acquired and then lost.
...
clipping onto a cord in the window this quotation from Roland Barthes:'I encounter millions of bodies in my life; of those millions I may desire hundreds; but of those hundreds I love only one.'
...
the teacher had explained that the character for the verb 'to love' incorporated three ideograms: a hand, a heart and a foot, because we must express our love while holding our heart in our hand as we walk to the beloved and make our offering.
May 3, 2020
Mãn was written in French by Kim Thúy and translated by Sheila Fischman. Written in short vignettes of a paragraph or page long, Mãn will leave your mouth watering for the beautiful Vietnamese food described and feeling such tender emotions at the events within. Fliting between a past in Vietnam and a present in Montréal and Paris, we see Mãn and her Maman's journeys through their loves and food. Through an arranged marriage to a restauranteur in Montréal we see Mãn come into her own in the kitchen and create a thriving food culture and cookbook.
"Tears ran down his cheeks when I sprinkled his bowl with a small spoonful of pickled garlic. Eating that soup, he murmured that he had tasted his land, the land where he'd grown up, where he was loved."
I wish I could try even one of the dishes described. When Mãn heads to Paris she meets Luc and they have a brief and passionate love affair which changes her forever. I definitely savoured this book and it actually taught me quite a bit I didn't know about all the influences of French colonialism in Vietnem. I had no idea how much it influenced the cuisine especially. There are many Vietnamese words throughout the text and when I saw that Kim Thúy was also the audiobook narrator I knew I had to get it to listen along for the full effect. It was wonderful indeed.
"Tears ran down his cheeks when I sprinkled his bowl with a small spoonful of pickled garlic. Eating that soup, he murmured that he had tasted his land, the land where he'd grown up, where he was loved."
I wish I could try even one of the dishes described. When Mãn heads to Paris she meets Luc and they have a brief and passionate love affair which changes her forever. I definitely savoured this book and it actually taught me quite a bit I didn't know about all the influences of French colonialism in Vietnem. I had no idea how much it influenced the cuisine especially. There are many Vietnamese words throughout the text and when I saw that Kim Thúy was also the audiobook narrator I knew I had to get it to listen along for the full effect. It was wonderful indeed.
October 1, 2018
Finished: 01.10.2018
Genre: novella
Rating: A+++
Language: French
#CanBookChallenge
Conclusion:
There is one love but there are many ways to express love.
Kim Thuy expresses love through food.
This story revolves around an orphan.
She got her name from a Buddhist monk.
Mãn means someone who is fulfilled...perfectly happy.
It seems life does not always turn out that way.
After every vignette I have to pause….
and process the emotions Kim Thuy
expresses in her poetic style.
Thuy goes deep….noticing little things that make this book
"...l'expérience à ne pas manquer."
#NotToBeMissed
Genre: novella
Rating: A+++
Language: French
#CanBookChallenge
Conclusion:
There is one love but there are many ways to express love.
Kim Thuy expresses love through food.
This story revolves around an orphan.
She got her name from a Buddhist monk.
Mãn means someone who is fulfilled...perfectly happy.
It seems life does not always turn out that way.
After every vignette I have to pause….
and process the emotions Kim Thuy
expresses in her poetic style.
Thuy goes deep….noticing little things that make this book
"...l'expérience à ne pas manquer."
#NotToBeMissed
January 9, 2024
Kim thúy toujours aussi réconfortante qui m’a aidé à presque oublier le traumatisme de Gaétan aujourd’hui 🥰🤡🤪😍
Read
May 28, 2023Dnf @ 35%. Just not interested 😅
May 26, 2020
چجوری با این کتاب آشنا شدم؟
.فهمیدم که مترجم این کتاب، خانوم باقری، بعد از این که برای بار دوم کتاب از ارشاد مجوز نمیگیره، فایل کتابو به طور رایگان در کانال خوابگرد قرار میدن
داستان یک دختر جوان ویتنامیه که ب�� واسطه ی ازدواج با یک فرد ویتنامی که توی کانادا زندگی میکنه، میاد به اون کشور و اول توی رستوران شوهرش آشپز میشه و کم کم کارگاه آشپزی باز میکنه. یکی از دلایل علاقه ی من به این کتاب همین نام بردن غذاهای مختلف ویتنامی و نحوه ی پختشونه!
من ساختار کتابو دوست داشتم. کتاب از جستارهای کوتاه داستانی تشکیل شده که بین یک تا دو صفحه ان و دنباله دارن.لحن کتاب هم یک حالت شاعرانه و قشنگی داشت.
با خوندن این کتاب فهمیدم چقدر اطلاعاتم نسبت به فرهنگ و تاریخ ویتنام اندکه. مثلا فهمیدم در زبان ویتنامی، مثل چینی و ژاپنی افعال زمان ندارند و به صورت بن فعل به کار برده میشن. یا افسانه ی نخ قرمزی ابریشمی برای پیوند زدن دو فرد عاشق توی ژاپنی و ویتنامی مشترکه. به علاوه من نمیدونستم ویتنام زمانی در سلطه ی فرانسه بوده و واسه ی همین مردمش به جز ویتنامی، فرانسوی هم بلد بودند.
علی رغم زیبا بودن کتاب، وقتی من (اسم شخصیت اصلی) عاشق یک مرد کانادایی که اونم متاهله میشه، با خودم میگفتم نه نه این درست نیست! همچنین احتمالا میدونین کانادایی ها به مهربونی معروفن ، در این حد که واسشون جوک میسازن! و من موقع توصیف احساسات و محبت های لوک یکسره به این فکر میکردم!
پ.ن: آیا میدانستید ویتنامی ها لونه ی پرستو رو داخل سوپ میندازن و میخورنش؟!
.فهمیدم که مترجم این کتاب، خانوم باقری، بعد از این که برای بار دوم کتاب از ارشاد مجوز نمیگیره، فایل کتابو به طور رایگان در کانال خوابگرد قرار میدن
داستان یک دختر جوان ویتنامیه که ب�� واسطه ی ازدواج با یک فرد ویتنامی که توی کانادا زندگی میکنه، میاد به اون کشور و اول توی رستوران شوهرش آشپز میشه و کم کم کارگاه آشپزی باز میکنه. یکی از دلایل علاقه ی من به این کتاب همین نام بردن غذاهای مختلف ویتنامی و نحوه ی پختشونه!
من ساختار کتابو دوست داشتم. کتاب از جستارهای کوتاه داستانی تشکیل شده که بین یک تا دو صفحه ان و دنباله دارن.لحن کتاب هم یک حالت شاعرانه و قشنگی داشت.
با خوندن این کتاب فهمیدم چقدر اطلاعاتم نسبت به فرهنگ و تاریخ ویتنام اندکه. مثلا فهمیدم در زبان ویتنامی، مثل چینی و ژاپنی افعال زمان ندارند و به صورت بن فعل به کار برده میشن. یا افسانه ی نخ قرمزی ابریشمی برای پیوند زدن دو فرد عاشق توی ژاپنی و ویتنامی مشترکه. به علاوه من نمیدونستم ویتنام زمانی در سلطه ی فرانسه بوده و واسه ی همین مردمش به جز ویتنامی، فرانسوی هم بلد بودند.
علی رغم زیبا بودن کتاب، وقتی من (اسم شخصیت اصلی) عاشق یک مرد کانادایی که اونم متاهله میشه، با خودم میگفتم نه نه این درست نیست! همچنین احتمالا میدونین کانادایی ها به مهربونی معروفن ، در این حد که واسشون جوک میسازن! و من موقع توصیف احساسات و محبت های لوک یکسره به این فکر میکردم!
پ.ن: آیا میدانستید ویتنامی ها لونه ی پرستو رو داخل سوپ میندازن و میخورنش؟!
January 7, 2015
Too much whimsey. The story of a vietnamese woman and her life as a successful chef in Canada. It was too poetic and wishy. I liked the characters and the descriptions of food but the rest was a wash. The first half was better than the second where I felt my eyes skipping ahead cos I was bored.
This would make a good graphic novel. Would give it a better sense of place, to see the restaurant, too see the food, her body language. I can imagine drawn in dark ink, would make it a much better book.
This would make a good graphic novel. Would give it a better sense of place, to see the restaurant, too see the food, her body language. I can imagine drawn in dark ink, would make it a much better book.
March 15, 2022
Man'ın üç annesi var, biri onu doğurup bırakan bir genç kadın, diğeri onu bamya tarlasında bulup bakan bir rahibe ve son olarak Maman. Maman Vietnam'da güvenliğini sağlayamayacağı endişesiyle onu zengin bir Vietnamlı lokantacı ile evlenmesi için Montreal'e yollar. Günlerini kendi içine kapanık bir kocayla yemeklerle avunarak geçirir Man. Ta ki dostu Julie'ye rastlayana, onun sayesinde meslek icabı gittiği Paris'te anılarını ve kalbini Vietnam'da bırakmış Fransız bir ailenin oğlu Luc'a rastlayana kadar.
Bir şiir gibi okudum sayfası az ama içeriği yüklü bu romanı...
Bir şiir gibi okudum sayfası az ama içeriği yüklü bu romanı...
Displaying 1 - 30 of 479 reviews