What do you think?
Rate this book
На юг от разума
Антарктида е най-студеният, най-ветровитият, най-сухият, най-пустинният, най-високият, най-изолираният, най-недостъпният континент. Държи толкова много "най-" титли, че е абсолютният географски шампион на планетата. Тук духат не какви да е, а най-силните, най-свирепите, най-студените, най-пословично ужасните, най-адските, най-смъртоносните ветрове, които атмосферата на нашата планета е успяла да измисли и осъществи.
И все пак тук, в най-нечовешките условия за живот, създадени от природата, на българската антарктическа база на остров Ливингстън живеят изключителните хора, с които смелата, предприемчивата, изобретателната, неразумната, чаровната Изабела Шопова съжителства в продължение на един месец. Благодарение на тях осъществява една от мечтите си на заклета авантюристка и заедно с тях обикаля по ледената шапка на планетата ни, запознава се с дружелюбните пингвини, с мързеливите тюлени и с една крадлива скуа, мръзне, мокри се, учудва се, възхищава се, удивлява се, изпада в захлас и потрес, но и води любопитни разговори на закуска, дежури по кухня, хапва от специалитетите на своите антарктически "колеги", пийва животоспасяваща ракия - и описва всичко това със свежото си чувство за хумор, с изключително богатия си речников запас и със забележителния си набор от къде съществуващи, къде измислени думи и конструкции. За да заключи:
"В ледената пустош на Южния континент хората намират себе си, Бог, отговори на научните си дилеми и спорове. И на най-стария въпрос на света: "Кой съм аз?". Тук строят човешка цивилизация от нов тип - безпарична, аполитична, без армия, базирана на взаимопомощ и сътрудничество, цивилизация, чието влияние върху другите човешки култури и общности се увеличава експоненциално с всяка изминала година. С всеки нов филм, фотография и книга от Антарктида."
Включително и с тази, която държите в ръцете си.
Изабела Шопова е автор на две придобили огромна популярност книги "На изток - в рая" и "На запад от рая", издадени от ИК "Колибри". През 2015 г. Изабела отново тръгва на път, този път на юг - към Антарктида. Така още веднъж потвърждава думите си, че е инженер по образование, търговец по професия и пътешественик по душа.
И все пак тук, в най-нечовешките условия за живот, създадени от природата, на българската антарктическа база на остров Ливингстън живеят изключителните хора, с които смелата, предприемчивата, изобретателната, неразумната, чаровната Изабела Шопова съжителства в продължение на един месец. Благодарение на тях осъществява една от мечтите си на заклета авантюристка и заедно с тях обикаля по ледената шапка на планетата ни, запознава се с дружелюбните пингвини, с мързеливите тюлени и с една крадлива скуа, мръзне, мокри се, учудва се, възхищава се, удивлява се, изпада в захлас и потрес, но и води любопитни разговори на закуска, дежури по кухня, хапва от специалитетите на своите антарктически "колеги", пийва животоспасяваща ракия - и описва всичко това със свежото си чувство за хумор, с изключително богатия си речников запас и със забележителния си набор от къде съществуващи, къде измислени думи и конструкции. За да заключи:
"В ледената пустош на Южния континент хората намират себе си, Бог, отговори на научните си дилеми и спорове. И на най-стария въпрос на света: "Кой съм аз?". Тук строят човешка цивилизация от нов тип - безпарична, аполитична, без армия, базирана на взаимопомощ и сътрудничество, цивилизация, чието влияние върху другите човешки култури и общности се увеличава експоненциално с всяка изминала година. С всеки нов филм, фотография и книга от Антарктида."
Включително и с тази, която държите в ръцете си.
Изабела Шопова е автор на две придобили огромна популярност книги "На изток - в рая" и "На запад от рая", издадени от ИК "Колибри". През 2015 г. Изабела отново тръгва на път, този път на юг - към Антарктида. Така още веднъж потвърждава думите си, че е инженер по образование, търговец по професия и пътешественик по душа.
- GenresTravel
536 pages, Paperback
First published January 1, 2016
About the author
Изабела Шопова
6 books39 followers"Родена съм във Варна през 1971. Прекарах ранното си детство на село, мечтаейки да се върна в родния си град. Имаше нещо омагьосващо в Морската градина и фонтаните на площада. Tъкмо тръгвах на училище, когато мечтата ми се сбъдна - върнахме се да живеем във Варна за постоянно. Обаче се озовахме в най-новия, най-далечния и най-негостоприемен квартал на града, сред хиляди новодошли другоселци като нас. Инфраструктурата беше недоразвита, нямахме телефони, градският транспорт беше кошмарен, нямаше достатъчно класни стаи в училището и учехме на три смени. Кал, бетон и грохот на излитащи самолети (от близкото летище) доминираха живота ни. Без да знаем, живеехме в имигрантско гето. Но пък беше весело - със съседите от блока (имигранти като нас) бяхме като едно голямо семейство.
Аз бях вундеркинд - научих се да чета в много ранна възраст и четях много. Мечтаех да стана първата българска жена космонавт. На 11 години бях приета в експериментална паралелка за изпреварващо обучение в математическата гимназия във Варна и завърших училище, преди да навърша 16. Продължих образованието си във Варненския технически университет. Сдобих се с диплома по специалността „Радио- и телевизионна техника“ в края 1993-та година, точно когато всички варненски заводи затваряха и хиляди квалифицирани, опитни инженери оставаха без работа. Потенциалните ми работодатели мислеха, че се шегувам - 21-годишна с новичка диплома в едната ръка и новородено бебе в другата, търси работа като инженер.
Наложи се да си търся друго поприще. В годините на прехода работих какво ли не - бях манекенка в завода за облекло „Дружба“, плетях бутикови пуловери и ги продавах в прохождащите тогава частни бутици, водех курсове за манекени към фирмите „Богоя" и „Инел“, бях рекламен агент във варненския ежедневник „Народно дело“, работих в рекламния отдел на Радио Варна. Точно посред вихрещата се галопираща инфлация на 1995-та станах търговски представител на никому неизвестните тогава продукти на френския козметичен и фармацевтичен гигант „Пиер Фабр“ чрез българската фирма „Арикозметик“. Оцелях сред икономически крах и политически кризи и създадох търговска империя по черноморието. Четири години по-късно станах регионален мениджър в дистрибуторската компания „Интербрандс“, дивизия „Колгейт-Палмолив“. През 2002-ра прекъснах кариерата си, за да последвам съпруга си в Нова Зеландия. В продължение на години пишех писма и статии за живота и приключенията ни там, които публикувах в сайта за българите по света иде.ли и на други места в Интернет.
Когато се преместихме да живеем в Бризбън, Австралия, събрах всички писма за Нова Зеландия и ги предложих на издателство „Колибри“. Така излезе „На изток - в рая“. Приключенията ни на австралийска земя пък се превърнаха в „На запад от рая“.“
Аз бях вундеркинд - научих се да чета в много ранна възраст и четях много. Мечтаех да стана първата българска жена космонавт. На 11 години бях приета в експериментална паралелка за изпреварващо обучение в математическата гимназия във Варна и завърших училище, преди да навърша 16. Продължих образованието си във Варненския технически университет. Сдобих се с диплома по специалността „Радио- и телевизионна техника“ в края 1993-та година, точно когато всички варненски заводи затваряха и хиляди квалифицирани, опитни инженери оставаха без работа. Потенциалните ми работодатели мислеха, че се шегувам - 21-годишна с новичка диплома в едната ръка и новородено бебе в другата, търси работа като инженер.
Наложи се да си търся друго поприще. В годините на прехода работих какво ли не - бях манекенка в завода за облекло „Дружба“, плетях бутикови пуловери и ги продавах в прохождащите тогава частни бутици, водех курсове за манекени към фирмите „Богоя" и „Инел“, бях рекламен агент във варненския ежедневник „Народно дело“, работих в рекламния отдел на Радио Варна. Точно посред вихрещата се галопираща инфлация на 1995-та станах търговски представител на никому неизвестните тогава продукти на френския козметичен и фармацевтичен гигант „Пиер Фабр“ чрез българската фирма „Арикозметик“. Оцелях сред икономически крах и политически кризи и създадох търговска империя по черноморието. Четири години по-късно станах регионален мениджър в дистрибуторската компания „Интербрандс“, дивизия „Колгейт-Палмолив“. През 2002-ра прекъснах кариерата си, за да последвам съпруга си в Нова Зеландия. В продължение на години пишех писма и статии за живота и приключенията ни там, които публикувах в сайта за българите по света иде.ли и на други места в Интернет.
Когато се преместихме да живеем в Бризбън, Австралия, събрах всички писма за Нова Зеландия и ги предложих на издателство „Колибри“. Така излезе „На изток - в рая“. Приключенията ни на австралийска земя пък се превърнаха в „На запад от рая“.“
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 14 of 14 reviews
December 29, 2022
"На юг от разума" е подарък от пациент, за което благодаря.
Изабела Шопова участва в експедиция до Антарктида през сезон 2015-2016 г. и ни оставя въздействащ разказ за всичко, което се случва на ледения континент. Аз съм последният човек, който ще се вълнува от екстремни приключения и силни усещания, особено от жени на средна възраст, но в книгата има много, много повече. Тя е буквално кратка енциклопедия за географията, геологията, историята, демографията, биологията, че даже и медицината на Антарктида. Континентът е двойно по-голям от Австралия и представлява най-големият ледник на Земята. Българската база "Св. Климент Охридски" е разположена на остров Ливингстън, до който се пътува с кораб през протока Дрейк от най-южния град в света - Ушуая.
Антарктида е най-сухата пустиня на Земята. Твърдението може би ви изненадва, особено с оглед на факта, че континентът съдържа 75% от цялото количество прясна вода. Но пустините се определят по количество валежи (под 250 милиметра годишно за изпълняване на дефиницията), а във вътрешността те са с много по-ниски стойности.
Ако случайно решите да потърсите силни усещания на юг от 60-ия паралел (и от разума) е добра идея първо да смените старите си пломби, защото студът има поразяващ ефект върху тях, а в Антрактида няма да откриете зъболекарски кабинети. Изглежда продължителната изолация може да причини състояние, известно като "полярна лудост", наричано още спонтанен транс и отклонения на съзнанието. Монотонността на ежедневието, липсата на стимули и разнообразие на сетивата превръщат някои от учените (хората там са предимно учени) в своеобразни отшелници.
Специално място е отделено на откривателите от "героичната ера" - Амудсен, Скот, Шакълтън и непознатият доскоро за мен Дъглас Моусън. Експедицията на Амудсен е организирана и финансирана от Фритьоф Нансен, чието име носи улица в центъра на София, но вероятно малцина знаят защо той е получил тази чест. Нансен е Нобелов лауреат за мир. Той е върховен комисар към Обществото на народите по въпросите на бежанците. Той създава документ, известен като Нансенов паспорт, чрез който бежанци, останали извън пределите на България, успяват да се завърнат в родината след злополучните войни.
Антарктида е мястото, където последиците от климатичните промени могат да се видят най-ясно. Средногодишната температура в западната част се е повишила с цели 6 градуса за последните 50 години. Топенето на крайбрежните ледници повишава морското равнище и причинява драматични промени в животинските популации. Книгата разбива ключова опорна точка на (идеологически обременените) пропагандатори, отричащи климатичните промени. Наистина на някои места се отчита повишаване количеството лед, но е важно да се разбере подлежащият механизмът. Водата в океана е солена и замръзва по-трудно (при температура по-ниска от 0) спрямо прясната вода. Топенето на ледниците увеличава притока на прясна вода към прилежащите морета. Солеността в повърхностните слоеве се променя и водата замръзва по-лесно. Тоест увеличаващият се морски лед е индикатор за общото затопляне, а не за застудяване.
Трябва да отбележа и стила на писане - той е откровен, директен, на места шеговит и с огромен речников запас. Истинско удоволствие за четене. Категорична оценка 5 от 5.
Изабела Шопова участва в експедиция до Антарктида през сезон 2015-2016 г. и ни оставя въздействащ разказ за всичко, което се случва на ледения континент. Аз съм последният човек, който ще се вълнува от екстремни приключения и силни усещания, особено от жени на средна възраст, но в книгата има много, много повече. Тя е буквално кратка енциклопедия за географията, геологията, историята, демографията, биологията, че даже и медицината на Антарктида. Континентът е двойно по-голям от Австралия и представлява най-големият ледник на Земята. Българската база "Св. Климент Охридски" е разположена на остров Ливингстън, до който се пътува с кораб през протока Дрейк от най-южния град в света - Ушуая.
Антарктида е най-сухата пустиня на Земята. Твърдението може би ви изненадва, особено с оглед на факта, че континентът съдържа 75% от цялото количество прясна вода. Но пустините се определят по количество валежи (под 250 милиметра годишно за изпълняване на дефиницията), а във вътрешността те са с много по-ниски стойности.
Ако случайно решите да потърсите силни усещания на юг от 60-ия паралел (и от разума) е добра идея първо да смените старите си пломби, защото студът има поразяващ ефект върху тях, а в Антрактида няма да откриете зъболекарски кабинети. Изглежда продължителната изолация може да причини състояние, известно като "полярна лудост", наричано още спонтанен транс и отклонения на съзнанието. Монотонността на ежедневието, липсата на стимули и разнообразие на сетивата превръщат някои от учените (хората там са предимно учени) в своеобразни отшелници.
Специално място е отделено на откривателите от "героичната ера" - Амудсен, Скот, Шакълтън и непознатият доскоро за мен Дъглас Моусън. Експедицията на Амудсен е организирана и финансирана от Фритьоф Нансен, чието име носи улица в центъра на София, но вероятно малцина знаят защо той е получил тази чест. Нансен е Нобелов лауреат за мир. Той е върховен комисар към Обществото на народите по въпросите на бежанците. Той създава документ, известен като Нансенов паспорт, чрез който бежанци, останали извън пределите на България, успяват да се завърнат в родината след злополучните войни.
Антарктида е мястото, където последиците от климатичните промени могат да се видят най-ясно. Средногодишната температура в западната част се е повишила с цели 6 градуса за последните 50 години. Топенето на крайбрежните ледници повишава морското равнище и причинява драматични промени в животинските популации. Книгата разбива ключова опорна точка на (идеологически обременените) пропагандатори, отричащи климатичните промени. Наистина на някои места се отчита повишаване количеството лед, но е важно да се разбере подлежащият механизмът. Водата в океана е солена и замръзва по-трудно (при температура по-ниска от 0) спрямо прясната вода. Топенето на ледниците увеличава притока на прясна вода към прилежащите морета. Солеността в повърхностните слоеве се променя и водата замръзва по-лесно. Тоест увеличаващият се морски лед е индикатор за общото затопляне, а не за застудяване.
Трябва да отбележа и стила на писане - той е откровен, директен, на места шеговит и с огромен речников запас. Истинско удоволствие за четене. Категорична оценка 5 от 5.
February 26, 2017
Едва ли има по-подходящ сезон от зимата, за да се потопите в ледената обстановка на Антарктида, особено когато разказът се води от сладкодумното перо на Изабела Шопова. Петстотин и двадесет страничният й пътепис „На юг от разума” буквално е съкровище. Първо за всички почитатели на Ледената кралица. И после, за всички почитатели на пътешествията, покоряването на нови върхове, както и тези, чиито дух винаги търси различното, нетрадиционното, новото. „На юг от разума” е част от каталога на издателство „Колибри”.
Далече, далече на юг, на юг дори от разума, се намира едно магнетично място, наречено Антарктида, където отиват тези, които търсят необикновеното, загадъчното, неизследваното. Стремежът на човека да открива неизвестното, любопитството да види какво се крие зад обозримия за него свят, са го накарали да излезе от пещерата, да търси нови земи, да покорява все по-високи върхове, да полети в Космоса. Колко знаем обаче за Антарктида в България? Почти нищо, да не казвам нищо, особено след богатата и прелюбопитна информация, която Изабала ни смила в книгата си „На юг от разума”.
Изабела Шопова е един изключително талантлив и интелигентен автор, чието перо ще ви поведе из ледовете на Антарктида и най-малкото нещо, което ще изпитате, е студ. Авторката е намерила щастливата формула за успешен пътепис. Паралелно с подробната и интересна информация за Ледения континент, тя непрестанно вмъква в сюжета интересни случки и размисли от живота и биографията й. Стилът й е толкова увлекателен и четивен, че привидно дебелата книга ще се окаже прекалено малка, щом я затворите след часове.
„На юг от разума” е възможно най-добрият синтез за нужната ни информация за Антарктида. В една от главите си в книгата авторката споделя разочарованието си колко малко общодостъпна информация има в България за Южния континент: от тв предавания до книги и справочници. Трудът й обаче, изпод който прозира чиста любов към Антарктика ала затрупаните води в езерата под дебелия лед, е наистина може би най-важното, което трябва да знаем за най-свирепия и най-негостоприемен хабитат на Земята.
С напълно достатъчна доза нотка чувство за хумор Изабела описва как е протекъл престоят й на Антарктика. От зараждането на мечтата. През купуването на билетите. Организацията на багажа. Пътуването и няколкоседмичния престой сред ледовете, студа и вятъра. Всичко това е гарнирано с купища, дори тонове полезна информация за съществуващата флора и фауна в Антарктида. Документацията, която регулира статута й, както и този на посещаващите я. Информация за българската база на континента, която граничи с Испания. Резултати от дългогодишни проучвания, информация за пощата, кучетата, храната, алкохола, любовта и колко чорапи всъщност му трябват на човек, за да е щастлив. Енциклопедия! Наистина брилянтно завършен пътепис!
Антарктида е единственият континент без държавни граници, на¬ционален флаг или собствена валута. Без етнически мал¬цинства, граждански размирици или данъчни служби. Континентът, чиито минерални ресурси не се експлоатират. От никого. Изобщо. Единственият континент без нито един град. Без железопътни линии и светофари. Единственият без дървета и цветя. Без никак¬ви средства за препитание или оцеляване. Без пещерни рисунки на първобитни човеци. Без войни. Утопичен свят, непринадлежащ на никого. Управляван кооператив¬но от международен съюз на учени, регулиран от закони за опазване на околната среда и вездесъщите закони на човешката взаимопомощ. Свят, който по всичко гореиз¬броено личи, че не принадлежи изобщо на нашата пренаселена, замърсена, свадчива, алчна, размирна малка планетка.
И който милее за България на три морета, Изабела му припомня: България днес е на два континента, граничи с Испания и бреговете й се мият от вълните на Южния океан.
Изабела Шопова е автор на две придобили огромна популярност книги „На изток – в рая” и „На запад от рая”, издадени от ИК „Колибри”. През 2015 г. Изабела отново се отправя на пътешествие. Този път на юг – към Антарктида. Така още веднъж потвърждава думите си, че е инженер по образование, търговец по професия и пътешественик по душа.
Далече, далече на юг, на юг дори от разума, се намира едно магнетично място, наречено Антарктида, където отиват тези, които търсят необикновеното, загадъчното, неизследваното. Стремежът на човека да открива неизвестното, любопитството да види какво се крие зад обозримия за него свят, са го накарали да излезе от пещерата, да търси нови земи, да покорява все по-високи върхове, да полети в Космоса. Колко знаем обаче за Антарктида в България? Почти нищо, да не казвам нищо, особено след богатата и прелюбопитна информация, която Изабала ни смила в книгата си „На юг от разума”.
Изабела Шопова е един изключително талантлив и интелигентен автор, чието перо ще ви поведе из ледовете на Антарктида и най-малкото нещо, което ще изпитате, е студ. Авторката е намерила щастливата формула за успешен пътепис. Паралелно с подробната и интересна информация за Ледения континент, тя непрестанно вмъква в сюжета интересни случки и размисли от живота и биографията й. Стилът й е толкова увлекателен и четивен, че привидно дебелата книга ще се окаже прекалено малка, щом я затворите след часове.
„На юг от разума” е възможно най-добрият синтез за нужната ни информация за Антарктида. В една от главите си в книгата авторката споделя разочарованието си колко малко общодостъпна информация има в България за Южния континент: от тв предавания до книги и справочници. Трудът й обаче, изпод който прозира чиста любов към Антарктика ала затрупаните води в езерата под дебелия лед, е наистина може би най-важното, което трябва да знаем за най-свирепия и най-негостоприемен хабитат на Земята.
С напълно достатъчна доза нотка чувство за хумор Изабела описва как е протекъл престоят й на Антарктика. От зараждането на мечтата. През купуването на билетите. Организацията на багажа. Пътуването и няколкоседмичния престой сред ледовете, студа и вятъра. Всичко това е гарнирано с купища, дори тонове полезна информация за съществуващата флора и фауна в Антарктида. Документацията, която регулира статута й, както и този на посещаващите я. Информация за българската база на континента, която граничи с Испания. Резултати от дългогодишни проучвания, информация за пощата, кучетата, храната, алкохола, любовта и колко чорапи всъщност му трябват на човек, за да е щастлив. Енциклопедия! Наистина брилянтно завършен пътепис!
Антарктида е единственият континент без държавни граници, на¬ционален флаг или собствена валута. Без етнически мал¬цинства, граждански размирици или данъчни служби. Континентът, чиито минерални ресурси не се експлоатират. От никого. Изобщо. Единственият континент без нито един град. Без железопътни линии и светофари. Единственият без дървета и цветя. Без никак¬ви средства за препитание или оцеляване. Без пещерни рисунки на първобитни човеци. Без войни. Утопичен свят, непринадлежащ на никого. Управляван кооператив¬но от международен съюз на учени, регулиран от закони за опазване на околната среда и вездесъщите закони на човешката взаимопомощ. Свят, който по всичко гореиз¬броено личи, че не принадлежи изобщо на нашата пренаселена, замърсена, свадчива, алчна, размирна малка планетка.
И който милее за България на три морета, Изабела му припомня: България днес е на два континента, граничи с Испания и бреговете й се мият от вълните на Южния океан.
Изабела Шопова е автор на две придобили огромна популярност книги „На изток – в рая” и „На запад от рая”, издадени от ИК „Колибри”. През 2015 г. Изабела отново се отправя на пътешествие. Този път на юг – към Антарктида. Така още веднъж потвърждава думите си, че е инженер по образование, търговец по професия и пътешественик по душа.
February 7, 2017
Да отидеш до най-труднодостъпното, студено и стерилно място на планетата, за да ти се стопли душата. Да си сред ледени планини, замръзнали брегове и безмилостен вятър, за да пламнат приятелства и любов. Книга за силата на човешкия дух, всеотдайността и красотата. Там, където няма граници.
June 14, 2017
Искам да благодаря на Изабела Шопова задето за трети път ми показа частица от чудото на света, който обитаваме и уж сме населили, че и имаме самочуствието да сме покорили. Да й благодаря, задето отново успя да ме вдъхнови, развълнува и д�� ме натъжи накрая - все едно лично се сбогувах с Антарктида. Да, човек определено трябва да пътува, май няма предел, до който може да се разшири хоризонтът му.
September 9, 2017
Благодаря на Изабела Шопова, че ме заведе на това пътешествие и напомни за забравените земи в далечния Юг. Сега мога само да мечтая и аз някой ден да се запозная с Гошо и скуата и да чукна нейде с геодезисткия чук.
February 5, 2022
Вече бях прочела книгите на Изабела Шопова за Нова Зеландия и за Австралия и затова реших, че ще се сдобия и с тази за Антарктида, макар че идеята за студ и лед не ме притегляше особено. Оказа се най-интересна от трите, поне за мен! Не исках да свършва пътешествието ми до това непознато, различно, а в същото време някак близко и изненадващо познато място. Книгата е изпълнена с много, много интересни факти за природата, леда, животните, климата, историята, бъдещето и хората, най-вече за хората. Омагьоса ме този разказ. Накара ме да търся снимки, филми, карти, истории... Мисля, че дори без да съм посетила в действителност Ледената принцеса, тя ще остане в сърцето ми като един топъл спомен, благодарение на Изабела Шопова. С две думи - горещо препоръчвам " На юг от разума"!
November 15, 2017
Ура за Изабела Шопова - българката писателка от Австралия - и нейната книга за... Антарктида. Най-суровият, най-неизследваният, най-марсианският континент на Земята.
Грандиозно удоволствие!
Освен, че - заедно с личните си преживелици с българската антарктическа експедиция през сезон 2015-2016та - описва страшно много полезни и справочни данни например за видовете пингвини, тюлени, птици, китове и бедна растителност; разбираме, че всъщност има няколко Южни полюси - да, да - церемониален Южен полюс, същински Южен географски полюс, магнитен Южен полюс, геомагнитен Южен полюс...; запознаваме се с всички антарктически бази на всички страни, които въобще ги имат (защото те не са много), чудим се заедно с нея в кои точно часови зони се падат базите и как изобщо работи времето на полюса (например в американската полярна станция "Амундсен-Скот", която е съвсем до полюса във вътрешността на Антарктида, следват новозеландското време, защото... от там си правели доставките); запознаваме се с начина на функциониране на българската база на остров Ливингстън, част от Южните Шетландски острови, близо до Антарктическия полуостров, западната и по-топла част на Антарктида; научаваме много за Антарктическия договор и строгите му териториални, икономически и екологични правила... И още, и още, и още!
А бе, фактите, които научаваме от книгата са наистина много, наистина супер интересни и повече не те оставят безучастен по темата, като я срещнеш след това.
Но има и една много важна нишка - а именно повдигането на българското, на важното, на различното и изключителното за България в контекста на Антарктида - ние сме една от 28-те (от общо 195) страни в света с територия там!
Всъщност, това е единствената територия, която страната ни е придобила от Съединението насам.
"България на три морета, а? Ха! А какво ще кажете за България на два континента? България на Южния океан? При това не в забуленото със слава и митология минало, а днес. В XXI век."
"През 2016 година се навършват 25 години, четвърт век на българско присъствие в Антарктида. Забележително постижение за малка, бедна и невъобразимо далечна от Южния континент страна. Сериозен повод за гордост и празненства. Обаче. Физическото присъствие на България в Антарктика е едно, а правителственото и обществено отношение към българското участие в Антарктическия договор е съвсем друго."
"България се присъединява към Договора през далечната 1978 година, а от 1998-а вече е консултативна членка. Участва наравно с големите в управлението на цял един континент, по-голям от Европа. За малка държавичка от Балканския полуостров не е зле, а?!"
Повече - в книгата. Enjoy!
Грандиозно удоволствие!
Освен, че - заедно с личните си преживелици с българската антарктическа експедиция през сезон 2015-2016та - описва страшно много полезни и справочни данни например за видовете пингвини, тюлени, птици, китове и бедна растителност; разбираме, че всъщност има няколко Южни полюси - да, да - церемониален Южен полюс, същински Южен географски полюс, магнитен Южен полюс, геомагнитен Южен полюс...; запознаваме се с всички антарктически бази на всички страни, които въобще ги имат (защото те не са много), чудим се заедно с нея в кои точно часови зони се падат базите и как изобщо работи времето на полюса (например в американската полярна станция "Амундсен-Скот", която е съвсем до полюса във вътрешността на Антарктида, следват новозеландското време, защото... от там си правели доставките); запознаваме се с начина на функциониране на българската база на остров Ливингстън, част от Южните Шетландски острови, близо до Антарктическия полуостров, западната и по-топла част на Антарктида; научаваме много за Антарктическия договор и строгите му териториални, икономически и екологични правила... И още, и още, и още!
А бе, фактите, които научаваме от книгата са наистина много, наистина супер интересни и повече не те оставят безучастен по темата, като я срещнеш след това.
Но има и една много важна нишка - а именно повдигането на българското, на важното, на различното и изключителното за България в контекста на Антарктида - ние сме една от 28-те (от общо 195) страни в света с територия там!
Всъщност, това е единствената територия, която страната ни е придобила от Съединението насам.
"България на три морета, а? Ха! А какво ще кажете за България на два континента? България на Южния океан? При това не в забуленото със слава и митология минало, а днес. В XXI век."
"През 2016 година се навършват 25 години, четвърт век на българско присъствие в Антарктида. Забележително постижение за малка, бедна и невъобразимо далечна от Южния континент страна. Сериозен повод за гордост и празненства. Обаче. Физическото присъствие на България в Антарктика е едно, а правителственото и обществено отношение към българското участие в Антарктическия договор е съвсем друго."
"България се присъединява към Договора през далечната 1978 година, а от 1998-а вече е консултативна членка. Участва наравно с големите в управлението на цял един континент, по-голям от Европа. За малка държавичка от Балканския полуостров не е зле, а?!"
Повече - в книгата. Enjoy!
This entire review has been hidden because of spoilers.
May 30, 2019
Увлекателно, описателно и направо свето-въвличащо писателката разказва за престоя си на българската база в Антарктида. Много интересно бе да науча, отвън-навътре, как всъщност живеят учените там, какво представлява ежедневието им, за което бях чувала само бегло по телевизията.
Супер полезно е и огромното количество информация, която Изабела Шопова е събрала и преразказала в книгата. Общо взето - чувстваш се сякаш си изкарал интензивен, но широкообхватен курс по Антарктидология. Както и с предишните й книги, разказите са обилно посипани с хумор, което прави "научната" тематика лека и приятна за четене.
Супер полезно е и огромното количество информация, която Изабела Шопова е събрала и преразказала в книгата. Общо взето - чувстваш се сякаш си изкарал интензивен, но широкообхватен курс по Антарктидология. Както и с предишните й книги, разказите са обилно посипани с хумор, което прави "научната" тематика лека и приятна за четене.
June 2, 2021
Обичам да чета Изабела Шопова и тази книга също ме пренесе там, където е и тя. Оценявам с 4 звезди, защото според мен редакторът е могът да се намеси по-категорично в първата половина на книгата, където накъсаните изречения и безкрайните прилагателни, синонимни едно на друго, ме побъркаха. Например: "Гледката към Крумов камък през малкото прозорче на спалнята ни е фантастична. Неземна. За милион долара. Не, не, изобщо не може да бъде мерена с подобни вулгарни мерки! Безценна е. Невероятна. Хипнотизираща. Поразяваща. Вдъхновяваща. Със свирепата си красота. С минималистичната си изтънченост. С монохромната си прецизност. С изящния си рисунък. И величествени мащаби."
June 5, 2023
За пореден път след книга на Изабела Шопова ми остават спомени от пътуването...сякаш съм била заедно с нея, ама тя просто не ме споменава. Страхотно четиво, и отново сконфузно разбрах колко малко знам за света около мен...и се почувствах засрамена, че нямах представа кой е Фритьоф Нансен и защо има улици, носещи името му. Благодаря за тази невероятна екскурзия не само като географско приключение, но и като емоционално пътешествие и енциклопедична обиколка.
July 4, 2021
Завладяваща и много емоционална. Книгата включва завидно количество подробна информация за историята, биологията, геологията и други аспекти на Антарктида, но всичко е поднесено разбираемо и интересно - от първо лице. Препоръчвам!
December 28, 2019
информативна, написана с чувство за хумор и самоирония.
June 6, 2021
Съжалявам, но това определено не е моята книга. Мъчих се до 102 страница и повече не мога.
February 9, 2022
Влюбих се и аз в Ледената принцеса!🤍
Попаднах в един бял свят, недокоснат, прекрасен, неземен... Чудесно написана книга - много поучителна, интересна, свежа и духовита ! Препоръчвам с две ръце!🤍🤍🤍
Попаднах в един бял свят, недокоснат, прекрасен, неземен... Чудесно написана книга - много поучителна, интересна, свежа и духовита ! Препоръчвам с две ръце!🤍🤍🤍
Displaying 1 - 14 of 14 reviews