Ето я – втората книга, посветена на Ванилия (Феята от захарницата)!
Новите приключения на Ванилия и Филип.
Какво ли би последвало, ако сред нас се появи фея? Ако в училище се появи фея? Ако вкъщи се появи фея? Ако в трамвая се появи фея? Но една такава щура фея – с рошава плитка и гениални идеи? Много смях, разбира се! Много нелепи въпроси, естествено! Твърде много удивени погледи, да, да! Но и достойно количество мъдри заключения!
Катя Антонова е автор на поредицата „Феята от захарницата“ и на книгите „Двете кралства“, „Рибка“, “Принцесешки истории” и други. През 2013 г. съ-основава детското издателство Рибка, с което издава подбрани качествени детски заглавия на български и чуждестранни автори.
Още едно книжно бижу за по- малките читатели, и страхотно продължение на първата част. Особено финалните страници на книгата бяха много емоционални, замислящи и силни. По един непринуден, достъпен и хумористичен начин, Катя Антонова пише за важни теми като приятелството, подигравките в училище, важните и ценните неща в живота... Вече ми дават зор да поръчвам по- бързо третата част и най- добре да не се бавя :)
Забавна, осторумна, нежна и прекрасна е новата книга от поредицата (ами да, казвам си направо, че се надявам това да е само втора част от една дъъълга поредица истории!) за феята от захарницата. Обичаме и текстa, и самата Ванилия, защото във всяко от избрoените по-горе отношения тук те са се разгърнали с истинското момичешко очарование: епизодите от книгата и звездата в главната роля (а.к.а. сладкарска фея в човешки размери) успяват да съберат в себе си самия свят на всяко малко момиченце, което е чудна каша (или своеобразна подредба, въпрос на гледна точка) от калпазанско-твърдоглаво, мъничко опако, несръчно-грижовно, сладкишесто, мечтателно-амбициозно, принцеско-красиво в различни дози, но обезателно с шепи, пълни с вълшебен прашец.
Катя Антонова успява пак да улови тази автентична детска смес от любопитство, ентусиазъм и недоумение пред организацията на човешкото ежедневие, а после - да забърка едни Ваниелиеви обяснения за логиката на това ежедневие, които разсмиват и вдъхновяват. А най-ценното е, че всичко това е разказано изключително уважително към детската перспектива, преживяването на радостта, близостта, разочарованието, тъгата, детската смелост и обич, които са малки, но и – разбира се - големи. Това добро отношение не може да не бъде усетено и от възрастните, и от децата, докато четат книгата.
Изобщо - чудесна книжка, карамелизиран кестен мой, благодаря за нея!
Не е никак лесно човек да си избере една-единствена любима книга от пъстрия каталог на изд. „Рибка”. Там всичко е подбрано с много вкус и страхотен усет към съвременната детска литература. И все пак, към „Феята от захарницата” на Катя Антонова храним особени симпатии. Енергичната фея Ванилия има дар да превръща всичко в захар и... да си навлича неприятности. Тя бива осъдена да прекара два века, затворена в захарница, но ето че я открива младия Филип и щуротиите започват. А после, уви свършват, и тогава на човек не му остава нищо, освен да прочете книжката отново. Или пък вече има и друг изход? О, да, има, и заглавието му е „Четиринайсет Ванилии и половина“. Ванилия и Филип се завръщат в изпълненото с хумор и прозорливост продължение на историято, отново илюстрирано от талантливата Мила Лозанова. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Истината е, че не съм чела първата книга, а тази попадна при мен по работа, но толкова много се смях, че непременно ще се сдобия и с предишната част. Страшно остроумна, мила и оригинална история. Нищо чудно, че възрастните обожават Ванилия колкото и децата.
Макар че е сладкарска фея, Ванилия често пъти пресолява манджата (буквално и преносно). Но дори и феите се учат, ако не на математика, то поне на разбиране и приятелство. П.С. Да слушаш как Силвия Петкова чете за приключенията на Филип и Ванилия, си е чиста магия!
От вчера ме гложди как така дадох ⭐⭐⭐ на тази добра детска книга?! Обичам Ванилия и бързо ѝ станах фен, наистина, но втората книга от поредицата просто hit too close to home for me. 📚 Чудесни послания, интересни примери, но все неща, които не искам да чуя в момента. Напомня ми за една битка, в която вече не съм активен участник. Там, където трябваше да се смея, всъщност се натъжавах. Преди по-малко от година бях част от класната стая на Ванилия, но година се оказа твърде кратка времева дистанция за читателското ми преживяване. Надявам се след време отново да съм готова да прочета тази книга и ПОЛОВИНА. Защото "книга" ми звучи твърде малко. 💜
Колкото и пъти да прочета тази книга, никога не е достатъчно! Този сладък мъфин, тази карамелизирана история, това боровинково сладко приключение са задължителни за всяко дете 😁
"... - Всичко друго си е такова, каквото винаги е било. Ти си голяма, Ванилия. Голяма си колкото... четиринайсет Ванилии. Феята примигна няколко пъти, после явно реши, че не е редно да се омаловажава новият ѝ размер, и допълни: - Не ставай смешен, Филип! Аз съм поне колкото четиринайсет Ванилии и половина!"
Прекрасна, сладка, невероятна! Втората книга е изпълнена с нови приключения и гениални идеи от страна на Ванилия. Историята често ще ви кара да се смеете, също толкова и да се замисляте и накрая малко ще ви натъжи, но не задълго. Ванилия е прекрасна и може да наечи всеки от нас на нещо, но най-вече да сме добри и да правим макарони :)
Ооо!!! Разкошна, помитащо забавна, мила, нежна... просто фантастична история! От най-най-най-хубавите! Богато приказно въображение, но съвсем съвременна и близо до днешните деца. Бързи умни диалози. Много, много, много ми хареса, просто си умрях от смях, а минути по-късно ме обземаше смирение и прилив на добрина. И прекрасен финал... Аплодисменти!!!
Ванилия пак е тук, за да ни напомни, че странните не са странни - те са просто хора, които не си даваме достатъчно труд да разберем. И че сами избираме как да живеем живота си.
„Четиринайсет ванилии и половина“ е продължение на историята за 9-годишния Филип и неговата най-добра приятелка феята Ванилия.
Ванилия е отведена в двореца на Всесилия, където бива съдена и получава най-голямото наказание – превръщат я в… момиче. Наказанието си има и добри страни. Филип и Ванилия вече могат да общуват без да се крият. Феята дори попада в класа на прияте��я си, но дали това наистина е толкова хубаво?
Нали не мислите, че след като външността на Ванилия се промени, същото се случва и с характера й? Тя си е все същата безцеремонна, самовлюбена и безпощадно откровена фея. Поведението й води до множество конфузни и смешни ситуации – у дома, по улиците и най-вече в училище.
„Четиринайсет ванилии и половина“ е забавна и мъдра книга, подходяща най-вече за читатели между 9 и 12 години. Стилът на Катя Антонова е все така четивен, чувството й за хумор е свежо, а Ванилия е персонаж от породата на Пипи, който макар и понякога да те дразни, не можеш да не заобичаш.
" Понякога ( и само ако сме големи късметлии) в живота ни влизат хора...или пък феи, за да ни покажат това - онова, да ни научат на важни уроци. И да, понякога става така, че се разделяме с любими хора... или пък феи. И времето , прекарано с тях, се превръща просто в прашинка от вечността. Но споменът за тях може да си е нашата собствена вечност. "
Хареса ми, но не може да се сравни с 1 част. Очаквам 3тата. Днес даже е он-лайн премиерата. Истината е, че дъщеря ми е малка все още за историята. Ще я чете сама, когато тръгне на училище и стане част от училищното ежедневие и случки.
⭐ Чудесно продължение! За да съм чесна в началото нещата ми се струваха малко по-нагласени, по детски наивен начин, но в крайна сметка това е детска книжка. 🧚🏻♂️ Беше изключително забавно и интересно да научим малко повече за фейския свят, да видим пакостливата фея, сега като човешко дете, което ходи на училище. Хареса ми, че припомня на възрастния читател, какво е да си дете, но също така показва и по малко на малчуганите какво е да си родител, учител и т.н. ❤️ Краят ми допадна изключително много заради смисленото си послание. Отново бяха засегнати няколко социални теми (макар и по-малко) - сирачета, грижа за животните и раздялата с любим човек. Препоръчвам книгите на малки и големи.
Веднага след като с дъщеря ми прочетохме "първата Ванилия" започнахме с втората. Защото... ами така поиска детето. Обикновено правим пауза и си даваме почивка, но не и този път. Забавленията и приключенията, вълните смях, които предизвикваше Ванилия в училище бяха искрени и лавинообразни. "Горкият Филип", мислех си понякога аз :)
Какво се случва в старите захарници ? Вътре живеят феи, сладкарски феи. Една от тях се казва Ванилия и издателство Рибка разказват за втори път част от нейния живот в света на хората. Четиринайсет ванилии и половина е книга, която те потапя в историята си и някак неусетно заобичаваш всичко, което е там. Започва да ти пука за Филип и Ванилия, и за училището, и дори за Тодор. Техният свят е същият като нашия, но една идея по – приказен, все пак те си имат сладкарска фея. А тя изпълва дните на всички с много любопитство и искреност. Ванилия е толкова учудено стъписана от нашия свят, а желанието и да го разбере я забърква в множество нелепи ситуации. Пълно е с откровения в тази книга. Истини, до които може да достигнеш само тогава, когато си нито дете, нито пораснал. Онази възраст, когато толкова много неща се случват около теб и вътре в теб, че вместо това да доведе до непреодолим хаос, напротив, води до истини. Онези важни неща, които след време ще се бъдат твоите принципи, ще те превърнат във верен и обичащ приятел. Това е книга за любовта, за доверието, за смелостта да отстояваш себе. За магията на празника, за великото чувство да нарушаваш правилата в училище, за силата да показваш на хората, колко са прекрасни. Катя Антонова сякаш не измисля историята, всичко там се случва с такава лекота, че у мен остава чувството, че тя просто разказва това, което вижда около себе си. Езикът, отношенията между героите, обстоятелствата – всичко е пресъздадено на онзи език, който е едновременно ясен и разбираем, но продължава да бъде красив и книжовен. А краят на книгата е прекрасен. Това май е наистина майсторство, да сложиш край на историята така, че да оставиш у читателя чувство на удовлетвореност и истинина.
Тази Ванилия е голям шемет ❤ слушам я в сторител и много я харесвам. Силвия Петкова чете много вълнуващо, а историята има такива моменти, че съм се смяла с глас 😁 Четете, няма да съжалявате 😊
Книгата е страхотна.И първата и втората много ми харесаха.Прочетох ги на един дъх.Надявам се да излезе и последната и да ми я купят.Ще чакам с нетърпение да ми купят и Гениалните рецепти на Ванилия.❤️