„Ясновидецът“- Златина Великова Тази книга няма да я срещнете във физически или онлайн книжарници. Попаднах на нея случайно в търсачката на google.bg, когато търсих информация за Дядо Влайчо. Свързах се с авторката и помолих да ми изпрати книгата си с пожелание и автограф. Благодаря на г-жа Великова за благото отношение, което прояви към молбата ми да се сдобия с книгата ѝ. Често като дете чувах от разговори на близки седнали на маса и нещо си обсъждат или разказват истории и някой изцепваше прословутата фраза: “ От къде да знам, да не съм дядо ти Влайчо“. Смешно ми изглеждаше това име, но по-късно с годините разбрах, защо това име е станал толкова нарицателно за българите в ежедневието им. Днес когато преди дни се сдобих с книгата „Ясновидецът“ прочитайки я се почувствах някак си благословен да науча толкова много неща за този наш феномен в областта на паранормалното. Книгата е написана увлекателно и авторката умело е сглобила истории на хора, които си спомнят за срещите си с този пратеник небесен, облякла е тези истории в благозвучни слова и е сътворила една прекрасна приказка за живота на Дядо Влайчо, за неговия труден, но изпълнен с мъдрост, добрина и състрадание земен път. Ще научите интересни факти за живота му, за трудностите пред които се изправя, за тогавашната власт, която го притиска и го принуждава през последните му 10-15г. да избяга от селото си и да скита из България проповядвайки словото Божие, като периодично се прибира тайно в родното си село да навести близките си. Преди това самия той попада зад решетките социализма, но оцелява и се завръща в родното си село Коньово, за да продължи да помага на хората дошли от близо и далече потърсили го за помощ и избавление. Преди две години в негова памет благодарение на кмета на Нова Загора Николай Грозев( чиято история ще срещнете в книгата ) в с. Коньово е създаден мемориален комплекс „Домът на доброто“. Пожелавам на всеки, който има възможност да го посети и да се докосне до енергията на това място. В комплекса има параклис в който са пренесени тленните останки на Дядо Влайчо поставени в гранитен саркофаг пред, които може да се поклоните. В едно от своите писма Дядо Влайчо споделя следното: „Когато хората ме срещнат по пътищата-далеч от моя дом, те ме наричат скиталец. Те не знаят, че и под хладния купол на небето аз пак съм в чертозите на своя баща. Бедният самотник!- чувам да нашепват нечии устни, когато ме видят, седнал между синурите на зреещите ниви. И когато те не знаят, че вятърът който разлюлява класовете, ми нашепва такива сказания, които никога не бих чул, ако бях в шумна компания на моите другари. Когато връстниците ми се опиват с вино и пеят огнените песни на младостта , те мислят ,че аз съм тъжен, защото не знаят, че съм опиянен от аромата на цъфналата пролет и от една далечна усмивка, която нося като скъп дар в сърцето си. И може би ме мислят за бедняк, защото нямам злато в кемера си. Горките те, не знаят как блестят елмазите в „Северната корона“, която съзерцавам полегнал на меката трева…За това, когато срещнете скиталец, никога не се мъчете да разгатнете неговата тайна. И пътищата му не знаете. Излишно е да му показвате измамните миражи на вашето щастие, което той отдавна е имал и захвърлил щедро на бедняците. Кой заробеник може да даде нещо на свободния човек?“
Случайно разбрах за книгата, може би защото не се предлага по книжарниците. Изключителна! Езика и стилът на писане ми е любим. През цялото време докато я четях, си мислех колко лош и неблагодарен човек съм , и как трябва да бъда по-добра..така ми повлия на мен дядо Влайчо. Дано има повече човеци като него , светла му памет.