Изпитания на ранен етап на медикамент дават надежда за лечението на болестта на Алцаймер. С лекарственото вещество, наречено verubecestat се постига намаляване на бета-амилоидните плаки в мозъка, които се наблюдават при развитието на невродегенеративното заболяване.
За болестта на Алцхаймер досега науката не е успяла да създаде лечение. Болестта се отличава с прогресивно натрупване на амилоидни плаки в мозъка, което съществено засяга когнитивните способности на човека. Когато се появят първите признаци, заболяването вече е в напреднал стадий. Десетилетия могат да минат от началото на процеса до появата на различими симптоми.
Дегенеративният процес носи не само влошаване на паметта, но изцяло отнема облика на личността до степен на пълна неспособност за покриване дори на елементарни физиологични нужди.
Установено е, че при болестта се получава натрупаване на бета-амилоидни плаки в централната нервна система, като причините за болестта все още се изучават. Дори и при ранно откриване на болестта терапиите, които съществуват в момента не дават надежда за отлагане на болестта.
Екипът на Матю Кенеди от Merck Research Laboratories докладва пред медицинската общност в сп. Science Translational Medicine , че са на път да променят тази обреченост. Над десетилетие работата на множество учени върху проекта дават надежда за лечение на болестта, въпреки че предстои третата фаза на клиничното изпитание, а то е ключово за потвърждаване на ефикасността и безопасността на бъдещия медикамент.
Verubecestat е инхибитор на прекусора на бета-амилоидния протеин кливинг ензима 1, известен още като бета-секретаза 1 (BACE1 ). Този ензим участва във формирането на бета-амилоидните плаки около невроните. При тази хипотеза за развитие на болестта се смята че, образуването на плаките в мозъка е свързано с каската от биологични събития, водещи до невродегенерация. Учени смятат, че с блокирането на BACE1 може да се предотврати този процес. Досега опитите да се намери такава молекула, която да е едновременно ефективна и не дава опасни странични ефекти не даваха резултат.
BACE1 e открита през 1999 г. от екип, ръководен от молекулярния биолог Робърт Васар, понастоящем от Северо-Западния американски университет, който не е част от настоящото изследване.
NEWS_MORE_BOX
Изследователите изучават функциите на BACE1, използвайки генно инженерство, при което са наблюдавали възникващите проблеми при лабораторни мишки при липсата на BACE1 гена. Опасенията им са, че използването на инхибитори на BACE1 може да има силно нежелани последствия. Предизвикателство в разработката е било получаването на достатъчно голяма молекула, с която да се получи прикрепване на BACE1 и същевременно не се възпрепятства преминаването ѝ през кръвно-мозъчната бариера, освен че трябва да е безопасна. Няколко предишни разработки за лекарства досега са спрени например заради данни за силно увреждане на черния дроб.
Екипът на Merck получава молекула, която изпълнява тези критерии.
При ранните изпитвания на лекарството се установява значително намаляване на нивата на амилоид и sAPP beta в кръвта, гръбначномозъчната течност и мозъка. На този етап няма данни за токсичност, дори след шестмесечен прием при плъхове и деветмесечен при маймуни. Наблюдава се само намаляване на пигментацията при мишки и зайци, което не се среща при маймуни.
Малкото проучване при доброволци показва добра поносимост и безопасност. Изводите от употребата му са намаляване на амилоида и sAPP beta в гръбначномозъчната течност при здрави възрастни, които са приемали лекарството в продължение на две седмици и пациенти с лека до умерена степен на болестта, които приемат лекарството за седмица.
В момента в ход са две дългосрочни проучвания, едното с около 2000 доброволци с лека до умерена степен на Алцхаймер, които ще приемат лекарството в продължение на година и половина и друга група от 1500 пациенти с ранни признаци на болестта, при които има откриване на амилоидни плаки след сканиране на мозъка. Последните ще приемат лекарството в продължение на две години. Резултатите относно действието му при тази група, както и безопасността, при двете, са от решаващо значение за утвърждаването на лекарството.
Първите резултати се очакват съответно следващата година и през 2019 г. Забавянето на когнитивните функции при тези пациенти, както и спада във формирането на амилоидни плаки ще потвърди верността на хипотезата за лечението на болестта.
Друг подход в терапията на болестта на Алцхаймер е имунотерапията. При изпитанието на лекарството aducanumab от този тип също се открива драстичен спад на амилоидни плаки в мозъка при пациенти с ранен стадий на Алцхаймер, се съобщава в септемврийския брой на сп. Nature. И от изпитанията на това лекарство тепърва се очакват резултати.
Учените са окуражени и смятат, че двете терапия, ако преминат успешно изпитанията, ще се допълват. Докато при едното се работи с антителата и атакува амилоидните агрегати, ВАСЕ1 инхибиторите предотвратяват производството на протеина. Няма да е възможно да се възстановят загубените неврони, поясняват те, но определено ще се помогне на функциониращите нервни клетки.
Други изследователски екипи работят върху модифицирането на гама-секретаза ензимите, овладяването на възпалителните процеси или повлияването на тау протеините, които се срещат при болест на Алцхаймер.
