Пикочната киселина е краен продукт на разграждане на азотсъдържащите вещества в тялото (пурини). Тя е естествена съставка в кръвта на човека и количеството ѝ се балансира между нормалното производство и достатъчното елиминиране (основно чрез бъбреците).
Завишеното количество на пикочна киселина в кръвта се означава като хиперурикемия. При деца нивото ѝ в кръвен серум е 220-240µmol/l. С възрастта тази референтна стойност постепенно нараства, като при мъжкия пол, след полово съзряване, нараства по-бързо и може да достигне максимални допустими стойности 416µmol/l. За разлика от тях при жените нараства сравнително по-бавно - като достига 340µmol/l и едва след настъпването на менопауза може да се изравни с нивото при мъжете.
Когата нивото на пикочната киселина достигне 380 µmol/l и над тези стойности се получава насищане на разтвора – налице са условия, при които тя да кристализира в различни тъкани (най-често стави, бъбреци – съответно могат да настъпят подагрозни пристъпи). Кристалите на пикочната киселина се наричат урати.
По-голяма част от пикочната киселина се отстранява с урината. Малка част от нея може да се отдели и с изпражненията. Най-често стойностите ѝ се измерват в серум (след вземане на венозна кръв), но също може да се отчита количеството ѝ в събрана урина в рамките на 24 часа, както и от периферна кръв.
По време на събирането на 24-часова урина не се консумира алкохол, поради ефекта му да намалява количеството на елиминирана пикочна киселина през бъбреците. Нормалните стойности на пикочна киселина в урината са 250 - 750 mg (в 24-часова урина). Венозна кръв се взема сутрин на гладно, до 10 часа. Нивата на пикочна киселина в кръвта варират в различните части на деня - обикновено са по-високи сутрин и по-ниски вечер.
Стойностите на пикочната киселина в кръвта могат да варират между различните лаборатории. Това е причината всяка лаборатория да дава свои референтни граници.
Други методи за изследване са вземане на периферна кръв от пръста. Препоръчва се измиване с гореща вода на ръцете, непосредствено преди изследването. По този начин във върха на пръстите нахлува свежа кръв, с реални концентрации на измерваните вещества. Взема се втора капка, без да се изстисква принудително.
Обикновена хиперурикемия, без подлежащо хронично заболявания, може да се наблюдава при всеки екстремен разпад на клетки – например при раково заболяване (левкемии, лимфоми, мултиплен миелом), след лъчелечение и/или химиотерапия. Завишение в нейните нива се наблюдава и след прекален прием на червено месо (говеждо, агнешко, дивечово), морски дарове, алкохол (бира), продължителна силова физическа работа, хемолитична анемия (от деструкцията на еритроцитите), сърдечна недостатъчност и други.
При бъбречни заболявания – поради неспособността на бъбреците адекватно да елиминират излишните количества пикочна киселина от организма. Други причини за повишено количество са псориазис, токсикози по време на бременност, чернодробна недостатъчност.
Някои медикаменти също оказват влияние. Прием на ниски дози аспирин може да увеличи нивата на пикочна киселина в кръвта. Други медикаменти с подобен ефект са диуретици, барбитурати, варфарин.
Някои отравяния – например с олово, берилий също водят до повишено количество на пикочна киселина в кръвта. Налице е още при хипотиреоидизъм, заболявания на паращитовидните жлези, саркоидоза, затлъстяване и други.
Ниски нива на пикочна киселина в кръвта (хипоурикемия) се установяват значително по-рядко. Например при прием на високи дози салицилати, естрогенова терапия, диета бедна на цинк, акромегалия, цьолиакия (поради малабсорбцията) и други.
