Галктореята представлява секрецията на белезникав до млечно-бял секрет от гърдата при липсата на лактация. Тя е тревожен симптом с различна етиология, но ключов момент за възникването и е увеличението нивото на хормона пролактин.

Пролактинът е пептиден хормон, продуциран от предната хипофиза, чиято основна биологична функция е подготовката и лактацията на млечната жлеза след бременност. Негова физиологична роля е свързана в не малка степен и с тази на половите хормони при жената и фината настройка в тяхната секреция осигурява нормалната репродукция, бременност, кърмене.

Галактореята е симптом, зад който може да се намери различна патология. Най-често е наблюдавана при жени, но макар и рядко се установява и при мъже. Сeкрецията бива спонтанна, но по-често е провокирана – при експресия от зърната. Цветът варира от прозрачен до млечен. Не винаги, но обичайно е съпроводена и с промени в менструацията – от нередована такава до аменорея и стерилитет, потиснато либидо. При мъжете еректилната дисфукция, либидото и безплодието също са възможни. Други оплаквания са налице в зависимост от генезата на хиперпролактинемията. Така при туморите на хипофизата се установяват и промени в зрението и зрителното поле, главоболие и др.

Най-сериозен по отношение хиперпролактинемията и свързаната с нея галакторея е приносът на аденомите на хипофизата. Те са значително по-често диагностицирани при млади жени, като микораденоми – с по-малки размери (<10мм). Макроаденомите са по-рядка находка. По-малка е честотата на пролактиномите при мъжете, но поради по-късното им откриване във връзка с липсата на галакторея и менструални смущение при тях, обикновено са по-големи и по-трудно податливи на лечение.

В някои случаи се касае и за смесена хормонална продукция, като например такава на соматотропен хормон, при което се добавят и други белези на заболяването. Тумори могат да провокират хиперпролактинемия и във връзка с компресия върху структурите, свързващи функционално хипоталамус и хипофизата. По този начин се потиска контрола, който ЦНС оказва върху жлезата и по-точно върху продукцията на пролактин, с релативното му покачване. В това отношение се изтъква ролята на допамина като инхибитор на пролактиновата секреция.

Във връзка с последното е важно да се отбележи и ролята на антипсихотици. транквиланти, някои централно-действащи антихипертензивни медикаменти. Антидопаминергичният им ефект, но и не само, провокира повишението на пролактина със съответната клинична изява. Оралните контрацептиви също могат да провокират галакторея. След спирането им хормоналният статус предразполага към възникването и.

Самата секреция на пролактина е обект на контрол от други хормони и евентуален дисбаланс в техните нива може да провокира хиперпролактинемия – като например разстройства на тиреоидната функция. Тиреоидея стимулиращ фактор от хипоталамуса индуцира и секрецията на пролактин. При хипотиреоидизъм рефлекторно се повишават стимулите от хипоталамуса и хипофизата спрямо щитовидната жлеза, а това провокира и хиперпролактинемия.

Високо хормонално ниво и галакторея могат да се провокират още и от заболявания на гърдата, прекомерно дразнене на зърната, заболявания и травми на гръдната стена, както и лезии на гръбначни мозък, макар и подобна генеза да е по-рядко наблюдавана в практиката.

Най-важни за диагностицирането са клиничните данни, подкрепени от лабораторни и образни изследвания. Освен тези на пролактина, е редно контролиране нивата и на хормоните на щитовидната жлеза и гонадната ос. Компютърната томография и магнитния резонанс имат изключителна стойност в диагностиката на аденомите на хипофизата. Допълнителни изследвания се назначават при трудности в изясняването на генезата на галактореята, включително и такива, търсещи патологични лезии в гърдите, било то чрез мамография или ултразвук.

Овладяването на галактореята е свързано с лечението на първопричината за нейното възникване. Сама по себе си тя не е тревожна, по-скоро безпокои етиологията и. Последната от своя страна определя и терапевтичния ход. Най-често, както стана вече въпрос, се касае за аденом на хипофизата. Последните биват лекувани с допаминови агонисти – бромокриптина и каберголина. Последният е по-нов препарат, с по-малко странични реакции, по-продължително действие и по-добър ефект, разбира се отразяващ се и на цената му.

Оперативната намеса е другият подход и обикновено към нея се прибягва при липса на достатъчно добър ефект от медикаментозната терапия за дълъг период от време. Терапевтичният ход се определя от големината на тумора, пролактиновата секреция, отговорът към медикаменти и наличието на съпровождащи заболявания.

При лекарствено-индуцирана хиперпролактинемия се налага преоценка на терапията. При хипотореоидна генеза – хормонозаместителна терапия.

При неизяснен произход на пролактинемията се прибягва към симптоматично медикиране с допаминови агонисти.