Гестационният захарен диабет е всяко отклонение в глюкозния толеранс, установено за първи път по време на бременността и е отговорен за 90% от случаите на диабет през този период.

 

За съжаление, той обичайно няма симптоми и често откриването му е изненада за бъдещата майка. Много рядко може да има оплаквания, характерни за другите типове диабет – сухота в устата, повишена жажда, често уриниране, отпадналост. Това обаче са неспецифични симптоми, които могат да съпровождат и една напълно нормално протичаща бременност.


 

При гестационния захарен диабет майката и плодът са подложени на чести епизоди на хипергликемия след нахранване, поради неадекватната реакция на майчиния панкреас, който така или иначе работи на повишени обороти заради естествено настъпващата инсулинова резистентност във втората половина на бременността.

 

Хипергликемията и хиперинсулинемията са основна причина за повишено отлагане на мастни депа при плода. В 15-45% от бебетата на жени с диабет са с макрозомия, т.е. с тегло над 4000 грама.

 

Характерно е отлагането на мастна тъкан в горната част на тялото – раменете, гърдите и корема, докато главичката остава с нормален диаметър. Така при естествено раждане най-честите родилни усложнения са в областта на раменния пояс – раменна дистокия (заклещване) или травма на брахиалния плексус (акушерска пареза). Ето защо при бременни с гестационен диабет по-често се налага провеждане на оперативно родоразрешение.

 

Поради високите инсулинови нива в кръвта на новороденото непосредствено след раждането, в 15-25% от случаите може да настъпи хипогликемия при него. При деца, родени от жени с неконтролиран диабет, по-често се наблюдават затлъстяване, нарушения в глюкозния толеранс, диабет и сърдечносъдови усложнения в по-късните етапи от живота.

 

Ето защо ранното диагностициране и лечение на гестационния диабет са от особено голямо значение. 


В кои случаи е необходимо да се консултирате с ендокринолог и да се изследвате за захарен диабет?

 

  •  Наднормено тегло или затлъстяване преди бременността – индекс на телесна маса ≥ 25 кг/м2;
  •  Първа степен роднини с диабет – родители, братя и сестри;
  •  Жени с поликистозни яйчници;
  •  Репродуктивни проблеми при предходна бременност – спонтанен аборт, мъртвораждане, преждевременно раждане;
  •  Многоплодна бременност;
  •  Предиабет при предходни изследвания – кръвна захар на гладно над 6,1 ммол/л и/или  между 7,8 и 11,1 ммол/л на 2-ри час от орален глюкозо-толерансен тест (ОГТТ); HbA1c >5,7%;
  •  Повишено артериално налягане >140/90 mmHg и лечение за хипертония;
  •  Сърдечносъдово заболяване;
  •  Възраст над 30 години;
  •  Дислипидемия – HDL-холестерол <0,9 ммол/л и Триглицериди > 2,82 ммол/л;

В тези случаи се прави тест с обременяване със 75 грама глюкоза (ОГТТ) още с установяване на бременността. Преди 12-та гестационна седмица важат общоприетите критерии на Световната Здравна Организация за захарен диабет, а именно кръвна захар на гладно над 7,0 ммол/л, на 2-ри час след ОГТТ над 11,1 ммол/л. Така се доказва недиагностициран до момента захарен диабет тип 2.

 

Жените с нормален глюкозен толеранс при първия тест, подлежат на второ изследване през 24 – 28 гестационна седмица, като в този случай се диагностицира гестационен диабет по следните кртиерии: 

  •  Кръвна захар на гладно ≥ 5,1 ммол/л;
  •  На 1-ви час от ОГТТ ≥ 10,0 ммол/л;
  •  На 2-ри час от ОГТТ ≥ 8,5 ммол/л;

 

Първа стъпка след поставянето на диагнозата е промяна в хранителния режим. Препоръчват се 3 основния хранения през деня и по възможност 3 междинни закуски, за да се разпредели поравно енергийния баланс. Трябва да се избягват храни, съдържащи захар или т.нар. бързи въглехидрати.

 

Предпочитаното медикаментозно лечение е с инсулин, като може да се прилагат различни схеми с базален инсулин и/или с бързодействащ инсулин преди хранене. Дозите се коригират спрямо нивата на кръвната захар, като с напредването на бременността инсулиновите нужди могат значително да се увеличат. 

 

Обичайно след раждането гестационният диабет претърпява обратна еволюция, но въпреки това в рамките на 6-12 седмици след това е необходимо изследване с ОГТТ за изключване на персистиращ захарен диабет. Жените с нормален глюкозен толеранс подлежат на проследяване на всеки 3 години до края на живота им, защото рискът от захарен диабет тип 2 остава висок. При настъпване на следваща бременност незабавно трябва да се оцени отново въглехидратната обмяна и да се проследява системно до края на бременността.

 

Честотата на гестационния диабет нараства в световен мащаб, поради заседналия начин на живот, лошите хранителни навици и епидемията от затлъстяване. С цел превенция е необходимо поддържане на нормално телесно тегло преди забременяването, както и редовна физическа активност.