Борислав Чонгов има докторска степен по кинезитерапия към Национална спортна академия "Васил Левски". Работи като кинезитерапевт в Университетската болница по ортопедия "Проф. Бойчо Бойчев".
Главен секретар е на Асоциацията на физиотерапевтите в България (АФБ). 
Член е на Българска ортопедична и травматологична асоциация (БОТА) и SOSORT (международно научно дружество за неоперативно лечение на сколиоза).
Въвежда в България методиката на Тера-банд академия; концепцията на Риго, базирана на принципите на Шрот; SEAS - научен подход за упражнения на сколиоза.
Преподавател е на барселонската физиотерапевтична школа за лечение на сколиоза BSPTS.

 

 - Какъв е процентът на разпространение на сколиозата към днешна дата сред учениците и по-висок ли е в сравнение с преди в България?



Въпросът за разпространението на сколиозата е основен. Нека да започна с пояснение какво е сколиозата. Най-точното определение за сколиоза е описано в статията „Rehabilitation schools for scoliosis thematic series: Describing the methods and results“, публикувана в Scoliosis през 2010 г. с автори M Rigo, Th Grivas и J O’Brian, която е: „Комплексна триизмерна торзионна деформация на гръбначния стълб и торса, появяваща се при деца в добро общо здравословно състояние, която може да прогресира във връзка с множество фактори по време на бързия растеж в пубертета или по-късно в живота“. Това я определя според всички научни дружества, като структурна деформация. Вече се изключва така наречената „функционална сколиоза“, а именно лошата стойка. 


Последното обширно проучване обхваща 4800 деца от София на възраст между 10 и 16 години. Било е проведено от проф. Панайот Танчев и екип от ортопеди от университетската болница по ортопедия „Проф. Бойчо Бойчев“ през 1996 г. Регистрирани са 1,2% наличие на сколиоза, доказани с рентгенография. При наше проучване в община Банско при използването на сколиометър изследвахме 213 деца от 4-ти до 8-ми клас. Открихме 3,75% наличие на сколиоза и 38% лоша стойка. При други проучвания се откриват до 69% лоша стойка (Митова и съавт. 2014). При масови скрининги по света е установено, че разпространението на сколиозата варира между 2% и 12%, като най-често е от 3% до 5%. За момента няма данни за влошаване на този показател. 


Ще цитирам проф. Балчев, който в учебника „Клинична ортопедия“ през 1988 г. споделя, че: „Многообразието от цифри, определящи разпространението на сколиозата, се дължи на факта, че редица изследователи не правят съществена разлика между нарушената осанка и истинската сколиоза“. Въпреки, че в момента все повече професионалисти в областта могат да правят разликата, тази тенденция продължава. Пояснявам  това понеже се поставят необосновани диагнози и по фитнес клубове и клиники смятат, че лекуват сколиоза, без да осъзнават, че това е само лоша стойка и попадне ли дете с истинска сколиоза там, много често се влошава.

 

 - Какви са най-честите причина за сколиоза и има ли етиопатогенезата значение за избора на лечение?

 

Причината за сколиозата все още не е изяснена. Заболяването е идиопатично, което означава, че е с неизяснен произход. Това поражда съмнения до колко може да се направи профилактика, когато не знаем причините. Профилактика на нарушената осанка може да прилага, но не и на сколиозата. Коментират се множество фактори, като генетични, епигенетични и хормонални, като има редица проучвания за хормона мелатонин, които са доста разнопосочни. По същество етиология е науката за причините, а патогенезата за развитието на това състояние. Прието е, когато става въпрос за сколиозата да се използва общият термин етиопатогенеза. 

 

За момента сколиозата се приема, че е състояние пряко свързано с промяната на скоростта на растеж на костната система. Костите не растат с еднаква скорост в детска възраст. Има няколко пикови растежа, които се наблюдават. През първите 2 години от раждането, след което от 5 до 8 годишна възраст и най-голям е пика на растежа при навлизане в пубертета – момичетата 11-13 години, момчетата 12-14 години. Тогава препоръчваме родителите да бъдат наблюдателни. 

 

Другите, описани в научната литература причини са предимно механични, а именно „преден гръбначен свръх растеж“, който предизвиква асиметричен растеж на прешлена. Това води до деформация и асиметрични сили на натоварване и порочният кръг се затваря. Описан е нервно-костен период на съзряване, при който имаме несъответствие между костния и гръбначно-мозъчния растеж. 

 

Когато се развива сколиозата, гръдният отдел се измества настрани, ротира се, но и отива напред. Изглажда се гръдната кифоза и се изправя. При прилагането на терапия при тези деца трябва да се внимава да не се натиска гръбначния стълб напред, а именно да не се събират лопатките, което наблюдаваме често в практиката на някои терапевти. Желанието ми е тази критика да се приеме градивно, като не искам да засягам, никой от моите многоуважавани колеги.

 

 - Какви неоперативни методи се прилагат в България за лечението на сколиоза и до какви градуси на изкривяването те са приложими?

 

Разбира се, че лечението на сколиозата се разделя на оперативно и неоперативно. Ако ъгълът на Cobb, измерен на рентгеногарфия е ≥ 50о, най-добре е да се приложи оперативно лечение. Даже между 40о и 50о, възможността да не успеем да повлияем неоперативно сколиозата съществува. По целия свят, както и в България, базирано на доказателствената медицина, при сколиоза до 20о-25о ъгъл на Cobb са подходящи така наречените „специфични физиотерапевтични упражнения при сколиоза“. 
За момента в България са въведени системи като концепцията на Риго, SEAS (Научен подход за упражнения при сколиоза) и Шрот. Тези системи имат доказателствена стойност и са признати от SOSORT (международно научно дружество за неоперативно лечение на сколиоза). Ако сколиозата е между 20о и 40о ъгъл на Cobb, се поставя корсет, изработен от пластмаса, който се носи по минимум 20 часа на ден. Целта е да се осигури една продължителна корекция и стабилизация на кривата. Ефектът при носенето на корсет се увеличава, когато се правят и въпросните специфични физиотерапевтични упражнения.

 

 - Какво представлява методът Шрот и каква е неговата успеваемост?

 

В днешно време установяваме, че не може да се говори за успеваемостта на даден метод. По скоро трябва да говорим за успеваемост на даден физиотерапевт. Имената на методиките не дават гаранция за никакво качество. Не сме съгласни да се дават определения като Шрот терапия или SEAS терапия, както  и определения, като „шрот терапевт“. Всичко това е физиотерапия, а останалото са техники, които терапевтът владее по-добре или по-зле. За това ние приемаме, че най-правилното наименование е Специфични Физиотерапевтични Упражнения за Сколиоза. Специалистите, владеещи тези техники би трябвало да се наричат физиотерапевти, специализирали в областта на лечението на гръбначните деформации и сколиозата.

 

Но да се спрем на Шрот. Името идва от създателката Катерина Шрот, която е имала сколиоза и започва да прави упражнения като осъзнава важността за корекция в трите равнини на торса си. Още през 1921 г. започва да обучава и други пациенти. Нейната дъщеря Криста-Ленерт Шрот описва методика, издава книги и започват разпространението по света. Важно в исторически план е включването на Мануел Риго в разпространението на метода. Той е първият, който изнася метода като обучава терапевти в Барселона, след което в Израел и САЩ. В днешно време ние използваме принципите на Шрот и концепцията на Риго. Това ни освобождава от сляпото следване на дадена методология и ни окрилява да ползваме и да развиваме дадени принципи, които да ги ползваме по най-добрия начин с оглед на пациента. 

 

Основните насоки са обучение на пациента в познавателна, сензомоторна и кинестетична тренировка, при който учим пациента да подобри своята триизмерна сколиотична стойка, предразположена към влошаване и да прекъсне прогресирането, свързано с модела на порочния кръг. 

 

Основните принципи са: 

 

  1. Триизмерна стабилна корекция на стойката на тялото – чрез преместване на определени части от торса.
  2. Техники за разширяване – използвайки дишането да разширим хлътналите участъци засегнати от сколиозата.
  3. Мускулна активация – изометрични контракции на максимален брой мускули в корекция с цел изпращане сигнали към мозъка за новата правилна позиция.
  4. Интеграция – усвояване на дейности от ежедневния живот с корекция.

 

От наше проучване установихме, че при сериозни занимания при леките форми, лекувани без корсет имахме намаляване на изкривяването при 30%, стабилизиране без да се влоши при 60% и само 10% се влошиха и се наложи поставянето на корсет. При комбинацията на упражненията с корсетолечение на средно степенните изкривявания се подобриха 35%, стабилизираха 60% и прогресираха 5%.

 

 - Какви са рисковете при пациенти със сколиоза, при които не се провежда лечение?

 

Рисковете при пациенти, при които сколиозата се открие късно или не се проведе лечение, водят до вероятност от прогресиране и задълбочаване на ъгловото изкривяване. Това води най-вече до нарушаване на естетиката и бъдещи затруднения със самочувствието на хората. Друга доказана връзка е с белодробната функция, която може да се търпи нарушение. Ако трябва да направим връзка с днешната ситуация от пандемията от корона вирус, при не добре лекувана сколиоза, може да останат участъци от белият дроб с нарушена вентилация, като попадането и задържането на вируси и вредни бактерии да бъде в по-голяма степен и по-чести разболявания. Хубавата новина е че при по-тежки случаи оперативното лечение е изключително успешно и препоръчително. 

 

 - Късно ли е предприемането на лечение при възрастни пациенти със сколиоза? Какво бихте препоръчал?

 

За нас възрастните пациенти със сколиоза са тези, които имат настъпила костна зрялост и са спрели да растат, а именно над 18-годишна възраст. За тях е удачно да посетят специалист и да се обучат как да подобрят стойката си. По този начин да намалят негативните последствия от естетична гледна точка. Както всички хора трябва да поддържат физическата си активност, но да я адаптират към заучената корекция. Препоръчвам да не се отчайват, да живеят спокойно, да раждат и отглеждат деца и да бъдат пълноценни възрастни с задълбочени познания относно тяхната специфична корекция.