Той е „Идиот”, имал възможността да се докосне до Хилъри Дъф и Мариса Томей. Той е „Кралят Елен”, партнирал си с Вал Килмър и Джон Кюсак. Обожава аромата на „Кафе и цигари” - пороци, които най-вероятно е допускал с удоволствие в компанията на Морган Фрийман и Антонио Бандерас. Може би е опитвал да намери „Рибарят и неговата душа” с помощта на Жан-Клод Ван Дам и Долф Лундгрен.

При него няма „Шменти капели”, „Фалшива самоличност” или некачествен „Дзифт”. Дали е „На ръба”? Не! В повечето случаи е търпелив, поетапен и постоянен. Гледа да преценява предварително, да няма големи очаквания и подрежда нещата си в „Три пиеси – четири действия”. Макар понякога да е темпераментен и пламенен, за него най-добрата „Отплата” е чистото приятелство на най-близките му и любовта на съпругата му Юлиана Сайска и синът му Йоан, за които безприкословно и без да се замисля „би скочил и с двата крака”.

С неподправеността на любопитен ученик му се иска да знае още, да не спира да научава непознати неща, да продължава да събира нови „вещи в умствения си багаж”, да наблюдава и да се наслаждава на заобикалящия го свят, като добре си дава сметка, че никой на тази Земя, в т.ч. – и той, не е „Вездесъщият”.А ние с чиста съвест и симпатии признаваме, че го нареждаме в графата „Майстори” на театралното и кино-изкуството през последните години в България!

За актьора Велислав Павлов, на медийната прожекция на последния кино-хит от режисьора Илиян Джевелеков, сценариста Матей Константинов и оператора Емил Христов „Вездесъщият” (отличен с голямата награда за пълнометражен филм на 35-ия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" 2017, бел. авт.), една дама се изказа, че се появява новият секс символ у нас.В днешната ни среща в отпускащата атмосфера на ресторант UMAMI, респектирани от „диагнозата”, се обърнахме към Велислав с „Г-н Павлов” и желанието да разберем смята ли се за „такова момче”. А той с широка усмивка, която не слезе през цялото време на разговора ни, шеговито засече невниманието ни: „Неее! Тя каза „нещо, като секс символ”! Ама сега – „нещо, като”, или…?!? Трябваше да я питам, щеше да бъде добра смешка! ”. И отсичайки с твърдо „Не!” допълни, че за него етикетите не означават нищо. Но ако те работят за продаването на нещо, в което вярва и харесва – било представление или филм, искат да го представи като „такова”, някой се вълнува от „това” и поради тази причина дойде и гледа, а и види повече – няма нищо против. И изпада в риторика: „Секс символи има много. Но какво означава това – красиви и привлекателни хора?!”

V.S: Кога ти е приятно да се обръщат към теб с „Господин Павлов”?
В.П: Ха ха! Странно ми е. Но понякога ми е приятно, да. Особено, когато поводът е неформален и хубав, например - с непознати хора, с които не съм общувал.

V.S: И кое е първото нещо, което усещаш, забелязваш, виждаш в „непознатите”??
В.П: Едно от първите неща, които ми правят силно впечатление, е допирът при ръкостискане. От това се разбира много за човека! След което - нормално – идват гласът, лицето, усмивката…



V.S: А ти, г-н Павлов, откъде се появи, откъде се „пръкна”?! Разкажи на „непознатите” малко повече за себе си!
В.П: Ха ха! „Откъде се появи?!” Със сигурност не съм се „появил” от нищото. Занимавам се с театър от 1999-а г., докато бях студент в НБУ, актьор съм от 2001-ва, първото ми участие в американски филм е през 2004-а. Оттогава не съм спрял, имам по 5-6 филмови участия, кои - по-малки, кои – по-големи, на година. Просто ролята ми във „Вездесъщият” е първата по-главна за мен, върху която има много фокус. Така че – винаги съм бил тук, работил съм, не е като да не съм! Защото то не става ей така, както хората може би си го мислят. Много е интересен е фактът за хора актьори, музиканти…, станали „звезди” на световно ниво, защото са участвали в някакъв популярен формат. И разбирайки по този начин за тях мислим, че са се появили просто „ей така”, от нищото. А това изобщо не е вярно и се радвам, че ме питате, защото хората не го знаят и е добре да се каже! И ако някой е вече известен едва на 18 години, най-вероятно е започнал да работи на 6! Така че – появил съм се, да!

V.S: И какъв ще станеш, когато пораснеш?
В.П: Хм, какъв, ли? Не знам кога и дали ще порасна! Е, до някаква степен съм. Не помня като малък какво съм искал, но сега - честно казано – не знам. Само знам, че напоследък се приближавам към „това”, каквото и да означава - не мога точно да го обясня. Ще видим, и на мен ми е интересно.

V.S: Как някой може да спечели приятелството ти?
В.П: Как точно – не знам. Предполагам – общи интереси, вкус, познати, което означава обща история… Това е някаква химия, която някак се усеща. Ако някой иска да ме спечели като приятел, означава, че аз искам това!

V.S: А сърцето ти?
В.П: Това не е ли същото?

V.S: Донякъде – да, но без интимността…
В.П: Някой печели сърцето на друг, когато „другият” е готов да му го даде, отново е взаимен процес. А моето сърце от години вече е спечелено от съпругата ми Юлиана. Тя е мой приятел, човек, когото много обичам и на когото разчитам. Спечели ме с неподправеността си. Стана доста бързо. Влюбване.



V.S: Кога си черен лебед и кога – паун?
ВП: Ха ха! Лебед или паун! Може би съм паун, когато съм добре нахранен, с любими хора около себе си и ми/ни се случват добри неща. Черният лебед в мен проговаря в обратната ситуация – не само, когато съм гладен, точно. Но те си живеят заедно.

V.S: Какво правиш в ситуации, в които вървиш нагоре по ескалатор, спускащ се надолу, и как преодоляваш „посоката”?
В.П: Ще опитам да се сетя за нещо конкретно, за да не си говорим глупости, но... Ооо, пффф… Не знам дали се преодолява това! Понякога просто слизам с този ескалатор до долу и намирам друг, който върви нагоре. Случва се така – човек да върви на място . Но, ако знаеш къде искаш да стигнеш, или този ескалатор се обръща в твоята посока, или го изкачваш до края. Може да е по-бавно, но стигаш догоре. Трябва винаги да си готов за по-дълга дисциплина. И на този етап в кариерата ми не мога да кажа, надявам се, че не съм в „обратната” посока!

V.S: На теб лично интересно ли ти е да наблюдаваш хората отстрани, не както е във филма „Вездесъщият”, разбира се, и какво научаваш за себе си по този начин?
В.П: Да, интересно ми е. Особено в пряк контакт, защото има общуване, обмен. Така единствено можеш да опознаеш себе си. И научавам, че често нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Мислиш за някого нещо, без да си общувал с него, а после се оказва друго. Особено ако „откритието” ти е позитивно, е много приятно. Доста е приземяващо за собствената ти предубеденост и ти слага удивителен знак върху преднамереността. Помага ти да не съдиш предварително за другите хора по себе си.

V.S: Кога една добре прикрита истина се превръща в лъжа?
В.П: Когато се разбере за нея от другите. Когато се навлезе навътре в нея. Една „истина” какво означава?! Всяко нещо си има слоеве. И колкото по-надълбоко нагазиш, толкова пластовете се разместват. Тайната излиза наяве, разбира се за нея. Дори и да е прикрита истина, дори и да е такава, с която не си искал да нараниш някого. Ако е нещо невинно, възможно е да се преглътне и забрави, но иначе може да стане неприятно, страшно, дори. Какъвто е сюжетът във „Вездесъщият”. Имам чувството, че прикриването на истината се случва непрекъснато. Дори се е превърнало в деликатност, която всеки има, включително и аз. Бих премълчал нещо, което би засегнало човек, от когото не зависи „нещото”.



V.S: Как реагираш, когато треснат врата „под носа” ти?
В.П: Аз съм от хората, които много трудно приемат „Не!” за отговор, признавам. Боря се, настоявам. Или тропам, или дращя, или „разбивам”, образно казано. Е, когато е направено всичко възможно и наистина съм разбрал и съм се убедил, че „Не!” е не, го приемам. Но трябва да съм сигурен. Макар че понякога има такива „Не!”, които са за добре и затова човек трябва да си прави „ревизия” от време на време. Защото никога не е ясно дали, когато една врата се затвори, няма да се отвори друга, нова, по-хубава. И това също се случва постоянно, в т.ч. и в моята работа.

V.S: В каква ситуация би станал да си тръгнеш абсолютно безцеремонно през „вратата”?
В.П: Мисля, че съм диалогичен и прагът ми на търпимост е сравнително висок, в зависимост от случващото се, естествено. Но лошото е, че свърши ли търпението ми, става някак изведнъж, което може би не е добре. Обаче винаги опитвам да разбера повече за ситуацията, човека, случката. Защото понякога хората се изразяват зле и това би могло да прозвучи като обида за другите. Но не съм човек, който единствено разграничава само черно и бяло, и ако еди-какво си се случи, да стана и да си тръгна. Не, не съм такъв!



V.S: Тогава за теб чашата е наполовина пълна или наполовина празна?!
В.П: Може би въпросът е „Кога?” е в това състояние. Аз по-скоро съм реалист. Ако ми предстои да работя по нов сценарий, то тогава чашата е наполовина пълна. Логично обратното на това е, ако дълго време нищо не се е задавало на хоризонта.

V.S: От какво се страхуваш?
В.П: Страхувам се да не ми стигне времето! Страхувам се да не би не да успея да постигна нещата, които искам. Да бъда и отида там, където искам.

V.S: А какво искаш да направиш, за какво мечтаеш?
В.П: Мечтая 6-годишния ми син Йоан да е щастлив! Ако говорим за работа, ми се иска да бъда част от такива значими и смислени неща и в театъра, и в киното, като филма на Джевелеков. А иначе искам един ден с мои приятели добри да имаме звукозаписно студио, в което да идват готини, нови, млади хора и да записват хубава музика. Това би било яко!

V.S: Имаш ли пороци, кой е най-големият, бориш ли се с него?
В.П: Ох, пороци! Пуша! Пия! Гледам да ги владея. Интересно ми е как ще се разберем с бъдещето! Но с идването на всяка следваща година в живота ти, започваш да го гледаш по друг начин и искаш нещата се получават по-меко и спокойно. А и емоциите не са толкова заливащите и обсебващите те, както, когато си на 25, примерно. И слава Богу!

V.S: С какъв сюжет свързваш UMAMI?
В.П: Представям си нещо много дзен, минималистично и кротко. UMAMI, ако е цвят, е бял. UMAMI е спокойно езеро или море, на хоризонта на което има платноходка…

Тръгваме си от рая на дивните флора и фауната и божествено вкусната храна. На красивите аркообразни метални двери пътищата ни се разделят. Следват още усмивки, породени от приятния разговор, и размяна на ръчни хватки – етикетът на възпитанието ни го изисква. „Как беше ръкостискането?”, питаме. Отговорът усетихме в още по-голямата сила на ръцете му и искреността, описала елипсовидна линия по устните му. До нови срещи, г-н Павлов!
 

UMAMI

бул. "Джеймс Баучер" 100 "

088 480 4040

More from View Sofia

Вече няма как да го скрие: Ирина ще става мама ПАК!

Celebrities преди 5 години

Congrats...

Family Christmas: Брадли, Ирина и Лия с Дядо Коледа

Celebrities преди 5 години

tis the season...

Изненада! Бен Маккензи вдигна тайна сватба

Други преди 6 години

Актьорът от "Кварталът на богатите" вече официално е зает мъж...