Ако си го „пазите“, може да го загубите

„Редуването на гърдите при кърмене ми го препоръча педиатър, а също и майка ми – нейното обяснение беше, че когато се редуват бебо изцоква много повече като количество от всяка гърда и така се стимулира образуването на повече кърма в нея? Още повече някъде четох / а и съм забелязала/, че първата кърма е като водичка и не е толкова хранителна, а след това става по-мазна и хранителна и за това било хубаво бебето да се оставя да си изцока от едната гърда докрай – иначе, ако се редуват гърдите се получава така, че всъщност бебо изцоква и от двете само кърмата, която не е хранителна…“

Подобни обяснения може да се чуят като основание за често чуваната препоръка на едно кърмене да се храни само от едната гърда, защото другата има нужда от 6 часа почивка, за да се „напълни“. Много често майките сами се опитват да си „съберат повече мляко за бебето“, като пропускат едно хранене и оставят гърдите да се „напълнят“ до следващото.

Малко информация за това по какъв начин гърдите произвеждат мляко, показва как този начин на действие в действителност може да доведе до намаляване на кърмата и защо млякото трябва да се използва, а не да се пази, за да може да се увеличи и да има достатъчно за бебето.

За да може гърдите да регулират производството на мляко и да го намаляват или увеличават според нуждите, роля играят три основни хормона:

1. пролактин
2. окситоцин
3. FIL (feedback inhibitor of lactation) или както се превежда на български, локален инхибитор на лактацията (това означава хормон, който действа на място в гърдите и действието му е да спира образуването на мляко).

Eдна забавна шофьорска аналогия дава добро обяснение на механизма им на действие. Ако кърменето е като карането на кола, тогава:

Пролактинът осигурява бензина (т.е. се грижи за образуване на млякото).

Окситоцинът е ключа за запалване на колата (той предизвиква потичане на млякото в отговор на сукането на бебето).

Локалният инхибитор е спирачката  – той намалява скоростта или напълно спира производството.

Така страшният локален инхибитор е  „врагът” в случаите, когато се опитвате да увеличите кърмата. Особеностите на този „враг” са следните – при празна гърда той почти не присъства и понеже го няма да натиска спирачката, производството на мляко върви с голяма скорост. Това означава, че колкото по-празна е гърдата, толкова по-бързо се произвежда мляко в нея (според изследванията на Peter Hartman само за около час вече е възстановено над половината от изваденото от гърдата количество).

Когато гърдата започне да се пълни, локалният инхибитор започва да се натрупва и полека да натиска спирачката. Това е нормално, тъй като ако скоростта на производството си остава все същата, за кратко време гърдите ще се препълнят ужасно и ще са пред „гръмване”. С постепенното му натрупване скоростта се забавя – и през втория час се произвежда вече около 30%, през третия – още 20%.

С всеки следващ час, в който гърдата не се изпразва, се натрупва все повече и повече от локалния инхибитор и колкото по-дълго е оставен да въздейства, толкова повече производството се намалява. Това практически е начина, по който се прави окончателното спиране на млякото без хапчета – като се удължават интервалите без изпразване на гърдата и се оставя локалния инхибитор да си свърши работата.

Така че вече би трябвало да е ясно какво се случва, ако в ситуации, когато има притеснения за количеството, човек си „пази” другата гърда или пропуска едно хранене, за да се „събере” повече мляко за следващото. Гърдата седи дълго време, без да се изпразва и количеството на локалния инхибитор се увеличава все повече и повече. Чрез продължителното му действие производството на мляко намалява, вместо да се увеличава.

Първите дни, когато се пропускат хранения, гърдата се препълва и това може да ви радва, като си казвате – ето, така се събра повече мляко за бебето. Така обаче са нещата около седмица… след което заради постоянното действие на локалния инхибитор дори при тази голяма пауза вече не се събира мляко… и по този начин ефективно се намалява и спира кърмата. Същото действие се използва при захранването на бебето – когато напълно се измести едно хранене, стимулацията на гърдата в този момент спира и за около седмица гърдите се нагаждат и спират да се препълват, тъй като спират да произвеждат мляко за това хранене.

Затова, когато има нужда от увеличаване на млякото, стратегията е да се избегне натрупването на „врага” и да се изпразват гърдите максимално често, за да няма възможност локалния инхибитор да саботира усилията ви да се справите с кърменето.

Предното и задно мляко не представляват проблем при предлагането на двете гърди на едно хранене. На първо място, представата, че предното мляко е „нехранително” е напълно погрешна. Практически в него има точно толкова лактоза (която е много важна за развитието на мозъка)  и много повече от водоразтворимите витамини, отколкото в задното мляко.

Задното мляко съдържа просто малко по-високо количество мазнини – но калоричността му не е толкова висока, че да е единствено отговорно за наддаването на детето. Според изследванията единственото нещо, което се свързва с добро наддаване на детето, е КОЛИЧЕСТВОТО изядено мляко, а не колко капки задно мляко е поело – т.е. калоричността на задното мляко не може да компенсира недостатъчно поето количество! 

Важно е да знаете също така, че не съществува някакъв магически момент, в който предното мляко да става задно – на практика нещата са същите както когато пуснете крана на топлата вода. Първо (за кратко) протича хладка вода, която постепенно започва да се затопля все повече и повече, т.е. количеството мазнини се увеличава прогресивно в хода на храненето, а не зависи от някакъв „отключващ” момент, който да трябва да се достигне, нито от определено количество изсукано мляко. Впрочем, според изследванията количеството на предното мляко е около 30% от общата порция, изяждана на едно хранене, т.е. между 20 и 40 мл в зависимост от възрастта на детето и при нормално производство на мляко.

Друг любопитен факт за предното и задното мляко е, че при големи интервали между храненията има натрупване на повече предно мляко, докато когато интервалите между кърменията са кратки, съдържанието на мазнини в кърмата е по-високо.

Затова, когато едно бебе си суче нормално и добре и започне да нервничи на първата гърда, да заспива или да се пуска самичко, това означава, че то си е поело на нея всичко, което му е нужно, вкл всичкото нужно задно мляко – и е време да му се предложи втората гърда, дори при стискане да видите, че от първата все още излизат капки и дори малки струйки.

На втората гърда  бебето може да сукне само малко, а понякога може даже да не я поиска – но е напълно възможно и да си я изсуче с удоволствие цялата, както правят голяма част от децата (повечето майки кърмят всеки път и от двете гърди от един момент нататък). Не се страхувайте да му предлагате – изпразването и на двете гърди означава двойно по-честа стимулация за тях, а това е само от полза и е единственият начин да увеличите кърмата.