Кръстосана люлка – стъпка по стъпка

снимки: Интернет

Кръстосаната люлка или т.нар. „поза за начинаещи“ е удобна поза за първите дни, когато с вашето бебе все още се учите какво да правите. Много е подходяща също и при разраняване на зърната, когато е необходимо да „водите“ бебето и да контролирате засукването.

Подготовка

Важно е да се настаните удобно, за да не се изморявате и да не ви заболяват гърба и раменете.

Ако краката ви са добре стъпили на пода, това ви осигурява стабилност.

Възглавниците зад гърба ви позволяват да се отпуснете назад и все пак да сте достатъчно изправена, за да виждате какво правите.

За да не се уморяват ръцете, докато придържате бебето, е хубаво да имате опора под лактите (облегалка на кресло или канапе или просто възглавници, сложени от двете ви страни).

Бебето отива там, където е зърното, т.е. трябва да е приблизително на височината на гърдите ви. За майките с голям бюст може да е достатъчно просто да сложат бебето в скута си. Повечето жени обаче имат нужда от една-две възглавници, за да стигне бебето до нивото на гърдите. Важно е детето да е една идея под нивото на гърдата, когато го поставите върху възглавниците – затова казваме, че с бебето трябва да сте „корем до корем“, а не „коремче до гърдите ви“.

Поставяне на бебето

Вероятно инстинктивното ви поведение е да гушнете бебето в сгъвката на лакътя ви, за да може главичката му да се подпира удобно. Тази поза е най-известната и затова е залегнала много дълбоко в съзнанието на всяка жена. Имената, които носи, също са много показателни – люлка, поза Мадона, класическа поза за кърмене. Защо обаче може да не ви се получава добре засукването в тази поза?

Какво се случва, когато вземете едно новородено бебе в тази поза – бебето е все още много малко и ако главичката му е в сгъвката на лакътя ви,  тогава зърното ви се пада някъде под брадичката му. Затова вие започвате да се изгърбвате и извивате, за да го докарате по-близо до зърното. От своя страна бебето си навежда главата надолу, за да се опита да го достигне и носът му се забива в гърдата.

Можете да си направите следния експеримент – какво се случва, ако наведете брадичката си надолу към гърдите и се опитате да си отворите широко устата? Бързо установявате, че не е възможно, защото долната челюст се забива в гърлото. Същото е и с вашето бебе – ако трябва да се навежда надолу, то не може да си отвори широко устата и съответно не поема добре гърдата. А това причинява болки за вас – и не му позволява да се нахрани добре.

Ако погледнем по-внимателно какво правим, когато пием вода или захапваме нещо, лесно се вижда, че първо леко навеждаме глава назад. Опитайте да отметнете леко главата назад и да си отворите широко устата – получава се много лесно, нали?

Това е целта ни и за бебето – да го поставим така, че да може да си движи удобно главичката и да я извива леко назад, за да си отвори широко устата.

За да се избегне изкушението да гушнете бебето пак в сгъвката на лакътя, можете просто да го поставите първо да легне върху възглавниците.

Когато бебето е вече върху възглавниците, които сте натрупала, е нужно да го обърнете изцяло към вас и да го привлечете плътно до себе си – коремче до коремче.

И сега започваме поставянето от… дупето 🙂

Тялото на бебето идва под гърдата, от която няма да храните. А дупето му е точно под лакътя ви – приберете го плътно към себе си с лакът. Така краченцата му отиват към гърба ви, а ръката ви застава зад гръбчето му и придържа тялото на бебето плътно до вас. По този начин бебето се чувства комфортно – тялото му е добре поддържано и има постоянна опора, не му се налага да шава и да се опитва да се намества в стабилна позиция.

Голямото предимство на много плътното придържане на бебето към вас е в това, че ръчичките на бебето няма да ви пречат толкова 🙂 Долната ръчичка на бебето съвсем естествено отива под гърдата, от която ще храните и е извън играта – а горната е доста по-лесна за контролиране.

Освен това така е много лесно да придържате главичката му – дланта ви се пада точно зад вратлето му и е достатъчно да разтворите пръстите си, за да го поддържате зад тила и зад ушичките. Така много лесно можете да контролирате, да приближавате и отдалечавате главичката му към гърдата – опитайте 🙂

Като приберете по този начин тялото на бебето под неизползваната гърда, а дупето му под лакътя ви,  главичката му идва буквално между гърдите ви и затова позата може да ви изглежда много необичайно.  Тази позиция обаче позволява на бебето да застане по най-добрия начин за засукване.

Бебето е една идея под гърдата, една идея под зърното. Главичката му е извита леко назад, така че между брадата и гърлото се освобождава поне два пръста разстояние и ще може да си отвори добре устата. Така се постигат и още две неща – брадичката му се допира плътно в гърдата ви, а нослето изобщо не докосва гърдата.

И ако само обяснения и снимки не са ви съвсем достатъчни, ето тук можете да видите позиционирането, показано с кукла:

Засукване

Вече знаете, че ако погалите бузката на бебето, то веднага се извръща към ръката ви – това е вроден рефлекс. Цялата област около устата на бебето е много чувствителна именно защото то я използва като начин да се ориентира, да намери и да засуче гърдата. Противно на това, което човек очаква, бебето изобщо не се ориентира с поглед – може да сложите зърното точно пред устата му, достатъчно близо то да го вижда, но детето ще пищи и ще продължава да търси, все едно изобщо не знае къде е.

Това е нормално, тъй като бебето се ориентира изцяло с усещанията върху личицето си. За да може да намери гърдата, то трябва да я усеща плътно до лицето си. Когато гърдата се допре до бузката му, то инстинктивно се извръща към нея.

А за да може за се задейства инстинктивното му поведение за засукване, е нужно брадата му да е плътно допряна в гърдата. Ако няма плътно усещане върху брадата си, бебето ще продължава да върти глава и в един момент ще започне да търси и да опипва с ръчички в опит да се добере до зърно. Така че ако вашето бебе непрекъснато ви „пречи“ да го сложите на гърдата, защото ръцете му са все върху зърното, това означава две неща. На първо място, че тялото му не е достатъчно добре притиснато към вас, а на второ – че брадата му не се опира в гърдата и това го принуждава да търси по друг начин.

С поставянето стигнахме дотам, че дупето на бебето е прибрано плътно под лакътя ви, ръката ви осигурява опора зад гръбчето, а дланта с разтворените пръсти го придържа зад тила и ушичките. Сега ако леко притиснете с длан вратлето на бебето, главичката му се извива малко назад… и брадата му се забива в гърдата, а носът му се освобождава съвсем.  Прекрасно – сега бебето е в идеалната позиция за засукване!

Може би ви се струва, че зърното ви сякаш не е където трябва? Лежи някъде под носа на бебето, при горната му устна, вместо пред устните му? Точно така! Това е перфектната позиция на зърното – то дразни горната устна и кара бебето да отвори широко устата си. Брадичката е плътно опряна, долната устна и езичето се извеждат напред и са върху гърдата, точно където трябва.

Сега бебето започва да отваря широко уста… и тъй като от опит вече знаете, че отворената уста се задържа само около една милисекунда, след което бебето вади онази акуловата захапка с много острите зъби, сигурно се препотявате дали този път ще успеете да уцелите момента, преди да ви захапе здраво.

Не се тревожете – ако сте успяла да следвате описанието дотук, бебето е точно толкова близо до вас, че е достатъчно само леко да бутнете главичката му напред, за да може горната устна да покрие зърното и засукването да се получи. Няма забавяне и няма риск, понеже няма разстояние между тялото на бебето и вашето, нито има разстояние между главичката му и гърдата.

Сега, когато бебето вече е засукало и си отдъхнахте, можете спокойно да си разместите ръцете и да го гушнете по обичайния си начин.  Другото име на позата кръстосана люлка е „преходна поза“ – тя осигурява добър контрол над засукването, но не е нужно да седите непрестанно в тази поза. След като бебето вече суче, можете да преминете към по-удобна позиция. Достатъчно е да подпъхнете свободната си ръка под главичката на бебето и да го наместите близо до сгъвката на лакътя си – така тази ръка поема поддържането на гръбчето. Тялото на детето се поема от възглавниците, така че ръката, с която досега го поддържахте зад вратлето, вече е свободна – и можете да четете, да пишете на компютъра, да вземете дистанционното, вода или похапване. Удобно, нали 🙂