Кърмаческа стачка

Статията в по-съкратен вариант е първоначално публикувана в списание Кенгуру 2014 г.

Вашето бебе, което досега е сукало чудесно и с ентусиазъм, изведнъж отказва категорично гърдата, плаче и е много нещастно. За вас притесненията са огромни – не само не можете да успокоите детето по обичайния начин, на който сте свикнала да разчитате, а когато минат няколко часа, започвате сериозно да се тревожите, че бебето нищо не яде.

Това състояние на внезапен и категоричен отказ от сукане на бебе, което преди това не е имало проблеми с кърменето, често се нарича кърмаческа стачка. Обикновено се случва в по-късните месеци на кърменето и понякога дори може да се сбърка с отбиване – но голямата разлика с естественото отбиване е, че макар отказът да идва от страна на детето, то е силно разстроено и очевидно не се чувства добре от липсата на кърмене.

Кога отказът от кърмене не е кърмаческа стачка?

В началните месеци на кърменето детето може да започне да отказва да се храни на гърда по много причини:

• Некомфортно хранене на гърдата поради често задавяне, проблеми с дишането;
• Рефлукс – постоянното връщане на мляко със стомашни киселини дразни лигавицата на хранопровода и детето бързо се научава да свързва болката с храненето;
• Алергична чувствителност;
• Твърде много или недостатъчно мляко;
• Проблеми със сукането;
• Често предлагане на шишета и развиване на предпочитание към шишето;
• Некомфортна позиция на хранене (особено когато бебето е преживяло травма по време на раждането и изпитва болки при хранене в определени пози и на едната страна).

Отказът от сукане в тези ситуации е вследствие на определен проблем с кърменето и много рядко настъпва рязко и неочаквано. Обикновено след известни начални трудности бебето засуква и успява да суче през първия и част от втория месец, тъй като по това време сученето все още е рефлекс и бебето не може да го спре. По-сериозни проблеми започват да се появяват около средата на втория месец и се развиват в течение на седмици, като детето първоначално се храни лошо само на някои хранения. Постепенно обаче проблемът се задълбочава – нервната система на детето съзрява и сученето от рефлекс се превръща във волеви акт. Ако проблемът, който стои в основата на отказа за сукане, не е премахнат, детето започва все по-активно да се противопоставя на храненето, докато накрая стане буквално невъзможно да го храните в будно състояние, когато осъзнава какво ще се случи. Този отказ от кърмене не е класическа кърмаческа стачка, а реакция вследствие на определени проблеми. Обичайно препоръчваните трикове за справяне с кърмаческата стачка може да имат променлив успех. Най-често обаче нямат траен ефект, докато не се намери и премахне истинската причина зад отказа от сучене.

А какво предизвиква истинската кърмаческа стачка?

Тя обичайно е типична за големите кърмачета и най-често е вследствие на емоционални причини или по-рядко – на внезапно възникнали физически причини вследствие на разболяване (напр. силни болки в ушичките, зъбоникнене или лошо запушен нос вследствие на хрема).

Децата може да започнат да отказват сукане при емоционални ситуации като:

• Конфликт с майката (напр. ако е извикала силно от ухапване и го е стреснала);
• Внезапна рязка промяна в отношението към детето (напр. опити детето да се отучи от нощното кърмене, като се оставя да плаче и не се утешава);
• Стрес от промени (смяна на апартамент, пътуване…);
• Дълга раздяла с майката и др.

В тези ситуации децата категорично отказват гърдата и обичайно не са склонни да сучат дори насън или нощем, като много емоционално преживяват ситуацията. Те може да тръгват към гърдата по инстинкт – и в следващия момент да се дръпват и да започват да плачат неутешимо.

Как да се справите?

На първо място е важно да се погрижите бебето да е нахранено и гърдите да се стимулират. И за двете ще ви помогне изцеждането на кърма. Тъй като вероятно не сте се изцеждала рутинно и може да не ви се е налагало да се цедите с месеци, е възможно при първите опити да не успявате да получите почти никаква кърма. Не се тревожете от това – стресът и фактът, че гърдите не са свикнали „да пускат“ мляко за помпата, ще се преодолеят постепенно. Важно е обаче упорито да изцеждате, за да не може проблемът да се усложни и с препълване на гърдите.

Изцеденото мляко предлагайте на бебето по какъвто начин то приеме да се храни. Избягването на шишета, за да не може детето да задоволява нуждата си от сукане, може да помогне детето по-бързо да се върне към гърдата. По-големите деца може в такъв период да приемат само твърди храни.

Много важно е да се предлага на детето контакт с гърдата, но без да се насилва да суче. Най-добре е детето да не е много гладно и да не правите опити да го приближите към гърдите. Обичайните пози за кърмене може да дразнят детето – затова се опитайте просто да го прегръщате и да го занимавате с любими неща. Можете да го гушкате в контакт кожа до кожа, напр. на голо в слинг или кенгуру, колкото често ви позволява ежедневието. Съвместният сън, като сте без горнище, за да може детето да има контакт с гърдите, може много да помогне. Опитайте да предложите гърдата, докато детето спи – понякога дори най-активно отказващите в будно състояние деца успяват да засучат така.

Ако опитвате да предлагате гърдата за сучене, е важно предварително да сте задействала рефлекса на потичане, за да не се дразни детето. Понякога кърменето в движение, напр. на затъмнено и спокойно място, като се разхождате напред-назад, се оказва успешна стратегия. Къпането заедно с бебето във вана също може да го стимулира да засуче.

По-големите кърмачета може да засучат в ситуация, която е непозната за тях или която възприемат като стряскаща, напр. на гости, или в такси, или в кабинета на лекаря. Някои деца обичат да сучат в колата, докато пътувате – и такава промяна на обичайното ежедневие може да ги склони пак да приемат гърдата.

Гледката на други деца, които сучат (или съперничеството при близнаците) също може да са от полза и да мотивират детето да се престраши да засуче отново.

Ако проблемът е вследствие на разболяване, обикновено с подобряване на състоянието на детето и отзвучаване на болката то се престрашава да се върне към гърдата. По-сериозен проблем обаче може да се създаде, ако боледуването е било дълго и у детето се е създала устойчива връзка сучене-силна болка или невъзможност за дишане.

Понякога независимо от всички опити отказът на детето да суче става упорит и траен и се стига до отбиване, за което нито вие, нито детето сте подготвени. Може да ви е много мъчно – това е нормално. Естествено е също да се чувствате отхвърлена от детето и нещастна, че не сте преживели края на кърменето така, както сте го виждала в представите си. Силната тревога за храненето на детето и за неговия очевиден дискомфорт в първите дни също усложняват допълнително нещата.

Ако не успеете да върнете детето на гърдата, ще трябва да намерите алтернативни начини да го храните и успокоявате. За щастие обичайно в рамките на седмица и двамата започвате да свиквате с новото положение и да се утвърждават новите навици и подходи в ситуациите, които преди сте решавали с кърмене. Психическата пренастройка и тъгата за кърменето отнемат повече време – но полека и постепенно ще стигнете до приемане на ситуацията. В крайна сметка, детето е също толкова пълноправен участник в кърменето като вас – и понякога нещата се случват по негово желание и инициатива.