Дължим този чудесен превод на труда и инициативността на една българска майка от Варна, практикуваща захранване, водено от бебето, която се свърза с авторката на метода Джил Рапли и я помоли да преведе части от книгата „Baby-led Weaning: Helping Your Baby to Love Good Food“ („Захранване, водено от бебето – как да научим детето си да обича хубавата храна“), написана в съавторство с Трейси Мъркет.

Долните редове несъмнено ще са от помощ на нарастващия брой родители, избрали да захранят бебетата си по този естествен и лесен начин и ще обогатят информацията на български по темата.

Откъсите се публикуват с любезното разрешение на авторките!

Copyright

© Gill Rapley, Tracey Murkett – „Baby-led Weaning: Helping Your Baby to Love Good Food“. Publisher: Vermilion

Превод: Весела Иванова

В повечето семейства захранването е водено от родителите. Когато започнат да хранят бебето с лъжичка, те решават кога и как тo ще започне да яде твърда храна, когато спрат да предлагат гърдата или адаптираното мляко (АМ), те решават да спрат млечните хранения. Това може да се нарече „захранване, водено от родителите”. Захранването, водено от бебето (ЗВБ, Baby-led weaning), е различно. То позволява на бебето да ръководи целия процес като използва инстинкта и възможностите си. Бебето решава кога ще започне и щe завърши захранването. Макар че това може да прозвучи странно, то е напълно логично ако проследите как всъщност се развиват бебетата.

Защо захранването, водено от бебето е различно?

Когато се замислим за запознаването на бебето с твърдите храни, обикновено си представяме един възрастен с лъжица и малко морковено или ябълково пюре. Понякога бебето ще отвори уста с желание, но е също толкова вероятно то да изплюе храната, да избута лъжицата, да заплаче или да откаже да яде. Много родители прибягват до игри („Ето идва влакчето!”) в опитите си да накарат бебето да приеме храната, която често е различна от семейната храна и се предлага в различно време от това, в което се храни семейството.

В Западния свят този подход към захранването рядко се подлага на съмнение и повечето от нас приемат за даденост, че храненето с лъжица е нормалният начин за захранване. Захранването, водено от бебето окуражава увереността и независимостта на бебето като следва неговите знаци. Храненето с твърда храна започва, когато то демонстрира, че може да се храни само и напредва със свое собствено темпо. Това му позволява да следва своя инстинкт, за да подражава на родителите, братята и сестрите си и да развива уменията си за хранене по естествен и забавен начин, като междувременно се учи.

Ако им се даде възможност, почти всички бебета ще покажат на родителите си, че са готови за нещо различно от мляко като хванат парче храна и го поднесат към устата си. Няма нужда родителите да решават кога да започне захранването и няма нужда от хранене с лъжица – бебетата могат да се хранят сами.

Ето какво се случва при захранване,водено от бебето:

• Бебето седи с останалата част от семейството по време на хранене и се присъединява, когато е готово.

• Бебето е окуражавано да изследва храната веднага щом прояви интерес като я взима с ръце и няма значение дали успява да изяде нещо в началото.

• Храната се предлага на парчета с форма и размер, които позволяват на бебето да борави лесно с тях, вместо да е пасирана или намачкана.

• От самото начало бебето се храни само, вместо някой да го храни с лъжица.

• Бебето решава само какво количество да изяде и колко бързо да разшири кръга от храни, които харесва.

• Бебето продължава да получава млечни хранения (кърма или АМ) когато поиска и само решава кога е готово да ги намали.

Първите опити с твърда храна могат да имат отражение върху начина, по който едно дете възприема храната за години напред, затова е разумно да направим тези моменти приятни. Но захранването за много бебета и родителите им не е особено забавно. Разбира се, не всички бебета имат нещо против да бъдат хранени с лъжица, но много от тях сякаш по-скоро се примиряват, вместо да се наслаждават истински. От друга страна, бебета, на които е било позволено да се хранят сами и се хранят със семейството, определено обичат тези моменти.

……………….

Защо захранването, водено от бебето е логично?

Бебетата и децата започват да пълзят, вървят и говорят когато са готови. Тези събития в развитието няма да се случат по-рано или само ако на бебето е дадена възможност, няма да се случат и по-късно от правилното време за това бебе.Защо храненето трябва е различно?

Здравите бебета умеят да се хранят от гърдата на майката още когато се родят. От около 6- месечна възраст те могат да посягат и да хващат парчета храна и да я поднасят към устата си.

Съществуват доказателства, че твърда храна не трябва да се дава по-рано от тази възраст. Тъй като на 6 месеца бебетата могат се хранят сами, няма и изобщо нужда от пасирана храна.

Кога трябва да се започне с твърдата храна?

Световната здравна организация (СЗО) препоръчва всички бебета да започнат постепенно въвеждане на твърди храни около 6-месечна възраст. Към настоящия момент препоръките на Американската академия по педиатрия не са толкова ясни – тя посочва, че повечето бебета са готови да започнат с твърдата храна между 4 и 6 месечна възраст, но добавя, че те трябва да умеят да стоят седнали и да хващат предмети, които да поднасят към устата си. Повечето бебета не могат да правят това по-рано от около 6-я си месец. Има данни, че даването на твърда храна преди 6-я месец не е добро за бебетата, защото:

• Твърдите храни не са така богати на хранителни вещества и калории както кърмата или АМ. Малките бебета имат малки коремчета и се нуждаят от концентриран, лесно смилаем източник на калории и хранителни вещества за здравословен растеж и единствено кърмата или АМ могат да им го осигурят.

• Бебешката храносмилателна система не е способна да извлече всички полезни вещества от твърдите храни, така че те преминават през нея, без да осигуряват необходимата питателност.

• Ако бебето е захранено с твърда храна прекалено рано, апетитът му за кърма или АМ намалява, което означава, че то получава още по-малко питателна храна.

• Бебета, които са захранени по-рано от 6-я си месец развиват повече инфекции и са изправени пред по-голям риск от алергии отколкото тези, които са хранени само с кърма или АМ до 6-я месец, защото имунната им система не е достатъчно узряла.

• Даването на твърда храна по-рано от 6-я месец се свързва с предразположеност към рискови фактори за сърдечни болестив по-късен етап от живота като например, високо кръвно налягане.

Храненето с лъжица не е нещо лошо, то просто не е необходимо. И докато много от бебетата, хранени с лъжичка се наслаждават на храната без проблеми, захранването по този начин крие риск да създаде проблеми, които не съществуват със ЗВБ. Това отчасти се дължи на консистенцията на пасираната или намачкана храна, и отчасти на контрола, който бебето има над собственото си хранене.

• Консистенцията на пасираната или намачкана храна предполага, че е лесно да се изсмуче от лъжицата, не се налага храната да бъде сдъвквана. Ако бебето не получи възможност да експериментира с храна, която трябва да се дъвче скоро, след като навърши шест месеца, развитието на дъвкателните умения може да се забави. Бебета, които не са запознати с парченца храна докато не навършат годинка (или по-късно), може никога да не се научат да се справят добре с парчетата (все едно да не се даде възможност на едно дете да ходи докато не навърши три години, например). Дъвкателните умения са важни по ред причини, включително за говора, доброто храносмилане и безопасното хранене.

• Бебетата се научават да се справят с парченцапо-добре и по-бързо ако им е позволено да се хранят сами, защото е по-лесно да дъвчеш храната и да боравиш с нея, когато тя навлиза в устата от предната й част. Храни, които се дават с лъжичка се изсмукват направо към задната част на устата, където те не могат да бъдат местени толкова лесно или толкова безопасно.

• Много от бебетата хранени с лъжичка се задавят с едросмляна или намачкана храна, когато тя им се дава за първи път, защото докато я изсмукват към задната част на устата се задейства рефлекса за повръщане. За бебето е по-трудно да се научи да избягва това, когато е хранено с лъжичка, отколкото ако само слага храната в устата си и много бебета просто решават да откажат лъжицата.

• Да бъдеш хранен с лъжица от някой друг означава да нямаш контрол върху това колко или колко бързо ядеш. Течната храна се поглъща бързо и се изкушаваме да убедим бебето да хапне „само още една лъжичка”. Често бебетата ядат по-бързо, отколкото ако се хранят сами и изяждат повече, отколкото наистина се нуждаят. Убеждавайки постоянно детето да яде повече от това, което му е нужно, пречи на способността му да усеща кога е сито и може да доведе до проблеми с преяждането за цял живот.

• Млечните хранения са най-важният източник на хранителни вещества за децата под една годинка. Твърдата храна е много по-нехранителна отколкото кърмата или адаптираното мляко. Ако на бебето се дава прекалено много твърда храна (което е лесно да се случи при хранене с лъжичка), апетитът му за мляко може да намалее. В резултат то може да получи по-малко от някои хранителни вещества отколкото се нуждае.

• Храненето с лъжичка не е толкова забавно за бебето колкото да се храни само. Бебетата искат да изследват храната сами- така те се учат. И по принцип не обичат нещо да им се налага или да се прави заради тях. Позволявайки им да се хранят сами прави храненето по-приятно и ги окуражава да се доверяват на храната – което прави по-вероятно те да се наслаждават и на по-широк кръг от вкусове и консистенции.

Всичко това не означава, че бебета хранени по този начин не могат да ядат течни храни. Някои бебета успяват от рано да ядат от пълна лъжичка, други се научават да „потапят” лъжичката сравнително бързо. Има и много други начини, по които бебетата могат да се наслаждават на по-течни храни. Проблемите идват от даването САМО на меки храни и от това да не се позволява на детето да контролира храненето си.

Когато бебето контролира какво яде то поднася новите храни в предната част на устата и ги изплюва ако не ги хареса. При храненето с лъжичка пасираната храна се изсмуква директно към задната част на устата и с нея е много по-трудно да се борави. Има вероятност бебето направо да я откаже, освен ако не е сигурно, че я харесва. Лесно е да се види как това може да доведе до дете, отказващо всичко освен най-добрите вкусове.

Ползите от захранване, водено от бебето:

Приятно е!

Храненето би трябвало да е приятно за всички- възрастни и бебета. Да имаш активна роля в храненето и да контролираш какво ядеш и какво количество и колко бързо ядеш го прави по-приятно, обратното може да направи храненето неприятно. Бебета, захранвани по ЗВБ, очакват с нетърпение времето за ядене, харесва им да изучават различните храни и да вършат неща за себе си. Ранните преживявания на щастливо хранене, без стрес е по-вероятно да дадат на бебето здравословно отношение към храната за цял живот.

Естествено е!

В бебетата е заложено да експериментират и да изследват, така те се учат. Те използват ръцете и устaта си, за да изследват най-различни предмети, включително храните. Със ЗВБ бебето може да изучава храната със свое собствено темпо и да следва инстинктите си да се храни когато е готово – точно както другите бебета бозайници.

Дава възможност за изучаване на храната

Бебета, на който е позволено да се хранят сами откриват вида, мириса, вкуса и консистенцията на различните храни и как различните вкусове се съчетават. При храненето с лъжица всички вкусове са пасирани в един. Бебетата, хранени по метода на ЗВБ могат да открият различните вкусове в касерола с пиле и зеленчуци и да започнат да разпознават храните, които им харесват. Те могат просто да оставят това, което не им допада вместо да откажат цялата касерола, за да го избегнат. Това улеснява планирането и означава, че бебетата няма да пропуснат храни, които им харесват. Също така означава, че цялото семейство може да споделя едно ядене дори ако не всички харесват всеки вкус в него.

Развива уменията за безопасно хранене

Когато им е позволено да изследват храната преди да попадне в устата им, бебетата научават важен урок за това какво може да бъде сдъвкано и какво не. ……….Когато бебето, усещайки парче храна в ръката си го слага в устата си, то има възможност да прецени как различните по размер храни могат да се сдъвчат и да се местят из устата с език. Това може да е важно умение, което по-късно ще го предпази от налапването на прекалено големи парчета. Усвояването на умението да се справя с храни с различни консистенции намалява вероятността бебето да се задави.

Запознава със заобикалящия свят

Бебетата не просто си играят, те винаги се учат. Почти всичко, което могат да научат от най-добрата (и скъпа) образователна играчка те може да научат и чрез боравенето с храна. Така, например, те се научават как да държат нещо меко, без да го смачкат или нещо хлъзгаво, без да го изпуснат. Добиват и представа относно понятия като много и малко, размер, форма, тегло и консистенция. Тъй като са включени всичките им възприятия, те откриват как да свързват всичките тези неща за едно по-добро разбиране на света около тях.

Помага на бебето да достигне потенциала си

Когато се хранят сами бебетата упражняват важни аспекти от развитието си при всяко хранене. Използването на пръсти, за да поднесат храна до устата си означава, че бебетата от ЗВБ упражняват координацията между ръцете и очите си. Хващането на храна с различни размери и консистенция по няколко пъти на ден подобрява сръчността им. Това може да подпомогне уменията им да пишат и рисуват по-нататък. А дъвченето на храната (а не просто гълтането на пюрета) развива лицевите мускули, които ще са необходими, когато се учат да говорят.

Copyright

© Gill Rapley, Tracey Murkett – „Baby-led Weaning: Helping Your Baby to Love Good Food“. Publisher: Vermilion