Героят с хиляди лица
| Героят с хиляди лица | |
| The Hero with a Thousand Faces | |
 Корицата на българското издание на „Героят с хиляди лица“ | |
| Автор | Джоузеф Кембъл |
|---|---|
| Първо издание | 1949 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Страници | 432 |
| Издателство в България | „Елементи“ (2017) |
| Преводач | Милена В. Иванова |
| ISBN | ISBN 978-954-9414-33-2 |
| Героят с хиляди лица в Общомедия | |
Героят с хиляди лица (на английски: The Hero with a Thousand Faces) е книга по сравнителна митология на американския митолог Джоузеф Кембъл от 1949 г. В нея авторът изследва пътуването на героя – универсален мотив за приключенията, израстването и преобразяването на героя, който може да бъде открит във всички световни митологични традиции. Той също така разглежда космогоничния цикъл, митичния модел на сътворението и разрушението на света.
От публикуването на „Героят с хиляди лица“ до днес широк кръг съвременни творци – писатели, сценаристи, режисьори, журналисти, автори на песни, създатели на компютърни игри и др., използват теорията на Кембъл в своята работа. Най-известният сред тях е Джордж Лукас, който споделя, че трудът на Кембъл е оказал влияние върху създаването на Междузвездни войни.[1]
През 2011 г. сп. Time включва книгата в своята класация на 100-те най-добри и най-влиятелни книги, написани на английски от създаването на списанието през 1923 г.[2] На български език книгата е издадена от изд. Елементи в края на 2017 г. под редакцията на доц. д-р Огнян Ковачев.
Резюме[редактиране | редактиране на кода]
Кембъл излага теорията, че множество централни митове от различни култури, оцелели в продължение на хилядолетия, имат една и съща основна структура, която той нарича мономит. Един популярен цитат от пролога на Героят с хиляди лица обобщава конструкцията на мономита:
Героят дръзва да напусне света на ежедневието и да навлезе в царството на свръхестествените чудеса – там се сблъсква с фантастични сили и печели решителна победа – героят се завръща от това мистериозно приключение със силата да дари благодат на своите събратя.[3]
Кембъл описва няколко етапи в това пътуване. Героят тръгва от обикновения свят и бива призован да премине в един необикновен свят, в който властват странни сили и се случват необичайни събития (повик за приключение). Ако последва повика и влезе в този чудат свят, той трябва да се справи с различни задачи и трудности (път на изпитания), изправяйки се срещу тях сам или с помощници. В най-напрегнатия момент героят трябва да премине през сурово изпитание и ако оцелее, получава голяма награда (върховния дар), което често води до постигането на важно себепознание. След това той трябва да реши дали да се върне в обикновения свят с този дар (завръщане), като често по пътя обратно среща нови изпитания. Ако успее да се завърне, дарът може да бъде използван за това да направи неговия свят по-добър.
Малко митове съдържат всичките етапи – някои съдържат голяма част, други само няколко; при някои фокусът може да е върху един-единствен етап, а при други те да са представени в различен ред. Етапите са групирани в три блока: отпътуване (понякога наричан раздяла), посвещаване и завръщане. Отпътуването разглежда как героят поема на път, посвещаването разказва за различните приключения по време на пътуването, а завръщането разкрива обратния път до дома с придобитите знание и сила.
Класическите примери на мономита, върху които се опират както Кембъл, така и други учени, включват легендите за Озирис, Прометей, Буда, Мойсей, Мохамед и Исус, макар Кембъл да цитира и много други истории от различни култури, изградени върху същата основна структура.
Влияния при написването на книгата[редактиране | редактиране на кода]
При развиването на своя модел за пътуването на героя Кембъл използва трудовете на теоретици от началото на XX в., сред които Фройд (главно едиповия комплекс), Карл Юнг (архетипните фигури и колективното несъзнавано) и Арнолд ван Женеп (трите етапа на обредите на преминаването, които при Кембъл стават отпътуване, посвещаване и завръщане). Той също така се опира на съчиненията на етнографите Джеймс Джордж Фрейзър и Франц Боас и психолога Ото Ранк.
Кембъл нарича това пътуване на героя мономит. Той е изтъкнат изследовател на творчеството на Джеймс Джойс (през 1944 г. публикува A Skeleton Key to Finnegans Wake в съавторство с Хенри Мортън Робинсън) и заема термина мономит от Бдение над Финеган. Освен това Одисей на Джойс оказва силно влияние върху изграждането на структурата на Героят с хиляди лица.
Издания[редактиране | редактиране на кода]
Книгата е издадена за първи път през 1949 г. и е преработена от Кембъл през 1968, като е преиздавана няколко пъти. След излизането на Междузвездни войни през 1977 г. няколко издания излизат със снимка на Марк Хамил в ролята на Люк Скайуокър на корицата.
На корицата на българското издание от 2017 г. е изобразен бронзов шлем-маска от I в., открит в местността Чаталка, Старозагорско, който се съхранява в Регионалния исторически музей в Стара Загора.
Днес творчеството на Кембъл се съхранява и опазва от Фондация „Джоузеф Кембъл“, която издава Събраните съчинения на Джоузеф Кембъл, популяризира и продължава неговия труд чрез изследвания в полето на митологията и сравнителното религиознание.
Героят с хиляди лица е издадена на над двадесет езика, включително испански, португалски, френски, немски, италиански, японски, корейски, китайски, турски, холандски, гръцки, датски, норвежки, персийки, български, полски, чешки, хърватски, сръбски, словенски, руски, унгарски и иврит и е продадена в над един милион копия по целия свят.[4]
Влияние върху други творци[редактиране | редактиране на кода]
Героят с хиляди лица повлиява редица кинотворци, музиканти, писатели и поети, сред които Боб Дилън, Джордж Лукас и Джим Морисън.
В киното[редактиране | редактиране на кода]
Стенли Кубрик запознава Артър Кларк с Героят с хиляди лица по време на създаването на 2001: Космическа одисея.[5]
Джордж Лукас целенасочено използва теорията за мономита на Кембъл при създаването на филмите от поредицата Междузвездни войни и това е добре документирано. В изданието на DVD на известната поредица телевизионни интервюта на Бил Мойърс с Джоузеф Кембъл, заснета в ранчото на Лукас „Скайуокър“ и излъчена по PBS през 1988 г. под заглавие Силата на мита, Кембъл и Мойърс обсъждат използването на Героят с хиляди лица във филмите на Лукас.[6] Самият Лукас също споделя как трудът на Кембъл е повлиял подхода му към разказването на истории и заснемането на филми.[7]
В игрите[редактиране | редактиране на кода]
Дженова Чен, главен дизайнер в Thatgamecompany, цитира „Пътуването на героя“ като главно вдъхновение за играта Journey за PlayStation 3 (2012).[8]
Марк Роузуотър, главен дизайнер на колекционерската игра с карти Magic: The Gathering определя „Пътуването на героя“ като основен фактор на вдъхновение за „The Weatherlight Saga“ – епична история, която се развива от 1997 до 2001 в многобройни комплекти карти за игри, комикси и романи.
В литературата[редактиране | редактиране на кода]
Кристофър Воглър, холивудски филмов продуцент и сценарист, написва кратък наръчник за Disney Studios върху Героят с хиляди герои, в който дава насоки как тази теория да бъде използвана като ръководство за писане на сценарии. Този наръчник повлиява създаването на филми като Аладин (1992), Цар Лъв (1994) и Красавицата и звярът (1991). По-късно Воглър разширява наръчника и той се превръща в книгата The Writer's Journey: Mythic Structure For Writers (първо издание 1992 г.), която вдъхновява огромен брой успешни холивудски филми, като се смята, че е използвана при създаването на филмите от поредицата Матрицата.
Писателят Ричард Адамс споделя, че дължи много на труда на Кембъл и най-вече на концепцията за мономита.[9] В своята най-известна творба Хълмът Уотършип Адамс използва цитати от Героят с хиляди лица като епиграми към главите.[10]
Много учени и критици обръщат внимание на факта колко много се доближават до схемата на мономита популярните книги от поредицата Хари Потър на Дж. К. Роулинг.[11]
В телевизията[редактиране | редактиране на кода]
Дан Хармън, създател на телевизионен сериал Community заявява, че е използвал мономита като вдъхновение в работата си.[12]
Шестият и последен сезон на „Изгубени“ отдава дължимото на теориите за героя на Кембъл. В един от бонус материалите създателите на сериала обсъждат пътуването на главните персонажи и това как всеки от тях е герой в своята история. Преди отделните откъси на краткия документален филм те цитират Кембъл и след това разясняват конкретния цитат, като разискват различните персонажи.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Joseph Campbell, The Hero's Journey: Joseph Campbell on His Life and Work, 3rd edition, Phil Cousineau, editor. Novato, California: New World Library, 2003, pp. 186 – 187.
- ↑ „Ideas: The Hero with a Thousand Faces by Joseph Campbell“. Time. August 30, 2011.
- ↑ Джоузеф Кембъл. Героят с хиляди лица. Превод от английски: Милена В. Иванова. София: Елементи, 2017, с. 38.
- ↑ The Complete Works of Joseph Campbell data base on the Joseph Campbell Foundation website Архив на оригинала от 2017-12-30 в Wayback Machine., Посетен на 2 юли 2010.
- ↑ "The Kubrick Site: Clarke's 2001 Diary (excerpts)". Посетен на 2 март 2015.
- ↑ "Joseph Campbell and the Power of Myth – Season 1, Episode 1: The Hero's Adventure – TV.com" Архив на оригинала от 2017-12-30 в Wayback Machine.. Посетен на 2 март 2015
- ↑ Joseph Campbell, The Hero's Journey, loc. cit.
- ↑ Kevin O'Hannessian, GAME DESIGNER JENOVA CHEN ON THE ART BEHIND HIS „JOURNEY“; CoCreate Magazine
- ↑ Joan Bridgman (August 2000). „Richard Adams at Eighty“. The Contemporary Review (The Contemporary Review Company Limited) 277.1615: 108. ISSN 0010-7565.
- ↑ Richard Adams, Watership Down. Scribner, 2005, p. 225. ISBN 978-0-7432-7770-9
- ↑ Sharon Black, "The Magic of Harry Potter: Symbols and Heroes of Fantasy", Children‘s Literature in Education, Springer Netherlands, Volume 34, Number 3 / септември 2003, pp. 237 – 247, ISSN 0045-6713; Patrick Shannon, „Harry Potter as Classic Myth“; Deborah De Rosa, „Wizardly Challenges to, and Affirmations of the Initiation Paradigm in Harry Potter“, Critical Perspectives on Harry Potter, Elizabeth Heileman, ed. Routledge, 2002, pp. 163 – 183—there are numerous similar references.
- ↑ A Sense of Community: Essays on the Television Series and Its Fandom. (McFarland, 2014) p. 24. ISBN 1-4766-1571-3
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Hero with a Thousand Faces в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |