Натриев хипохлорит

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Натриевият хипохлорит с химична формула NaClO е натриева сол на хипохлористата киселина HClO. В домашния бит е познат под името белина, където се използва в различни домакински препарати за почистване, дезинфекция на санитарни помещения и басейни, отстраняване на плесен, избелване на дрехи и други.

Корозивните свойства на съединението, широкото му разпространение и продуктите му на реакция го правят рисков фактор. Смесването на течна белина с други почистващи препарати, като например киселини или амоняк, може да доведе до образуването на отровни газове.[1]

Получаване[редактиране | редактиране на кода]

В лабораторни условия натриевият хипохлорит се получава при пропускане на хлор през разтвор на натриева основа при невисоки температури по уравнението:

При по-високи температури (над 40 – 50 °C) на разтвора натриевият хипохлорит се разпада с образуване на натриев хлорид и натриев хлорат.

В индустрията се получава при т. нар. хлоралкална електролиза, при електролиза на воден разтвор на натриев хлорид.

При това на катода се получава натриева основа, а на анода хлор, които реагират по горе описаното уравнение.

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Съединението е много силен окислител, и влиза лесно в реакции с други вещества. В кристална форма то е нестабилно и не може да се съхранява дълго време. Водните разтвори са по-устойчиви (особено в алкална среда, при pH > 7). Дезинфекциращото и избелващото действие на натриевия хипохлорит се дължи на отделянето на атомен кислород [O], който разрушава органични съединения.

Съединението се разлага бавно, като между продуктите на разпада са кислород, хлор, хлорен диоксид и др., поради това се усеща слаба миризма на хлор. С киселини реагира бурно, като се отделя хлор. По тази причина не трябва да се смесват препарати на хипохлоритна основа (белина) с почистващи препарати съдържащи киселини (кислол – солна киселина). При реакция с вещества на амонячна основа (амоняк, амониеви соли, амини) могат да се получат хлорамини, които са токсични.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. (2013): "Sodium Hypochlorite" Stanford Linear Accelerator Laboratory Safe Handling Guideline, chapter 53, product 202.