Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Silverkata (2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
maskara (2019)

Издание:

Автор: Ървин Уелш

Заглавие: Екстази

Преводач: Веселин Иванчев

Година на превод: 1998

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „КРОТАЛ“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „ЕКСПРЕС ПРИНТ“

Излязла от печат: 1998

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9335

История

  1. — Добавяне

На Деби Донован и Гари Дън

1. Бонбоните на Ребека

Ребека Наваро седеше в просторната си оранжерия и гледаше навън към окъпаната в слънце, свежа градина. Пърки бе застанал в другия край до старата, каменна ограда и подкастряше розовите храсти. Съвсем малко й трябваше, за да се увери, че по лицето му е изписана добре познатата смръщена физиономия на прекалена заетост, но слънцето светеше ярко през прозореца, право в очите й. Тя се чувстваше отмаляла, сънлива и напълно разтворена в жегата. Отдавайки й се, тя позволи на масивния ръкопис да се изплъзне от ръцете й и с тежко тупване да се приземи на стъклената масичка за кафе. На първа страница се четеше:

БЕЗ ЗАГЛАВИЕ — РАБОТНО КОПИЕ
(Предвикториански любовен роман — Мис Мей №14)

Пропълзя тъмен облак, който заплашваше да отнеме магическата сила на слънцето над Ребека. Тя се възползва от възможността да се мерне в потъмнялото стъкло на междинната врата. Това, което видя предизвика кратък спазъм на самоненавист, преди да се извърне от профил в анфас и да засмуче навътре бузите си. Новият й образ до такава степен заличи всяка следа от предишния, отразяваш провисналата по челюстта й плът, че тя реши за напълно справедливо да се възнагради с нещо дребно.

Пърки беше напълно унесен в ролята си на градинар или поне се правеше на такъв. Семейство Наваро беше наело човек, които да се грижи за градината и той пое своите задължения съвсем съвестно и професионално, но Пърки все намираше повод да се измъкна навън и да се погрижи за цветята. Твърдеше, че това му помага да мисли. Цял живот Ребека се опитваше, но не можеше да си представи за какво би могъл да мисли съпругът й.

Независимо от самовглъбението на Пърки, Ребека се пресегна доста предпазливо и крадешком към бонбониерата. Тя повдигна горния пласт и измъкна изпод него два бонбона с пълнеж от ром. Бързо ги напъха в устата си и почти припадайки от гаденето, започна бясно да ги дъвче. Номерът бе да ги глътне колкото се може по-бързо. По този начин се създаваше усещането, че тялото може да бъде измамено, подлъгано да преработи калориите наведнъж, пропускайки заедно двете незначителни части.

Самоизмамата не удържа, когато невъзможната до прилошаване сладост удари стомаха й. Тя буквално усещаше как тялото й бавно агонизира, докато преработва отвратителните отрови като нашепва целия набор калории и токсини, преди да ги разпредели към онези места, на които биха нанесли най-сериозни поражения.

В началото си помисли, че изпитва едно от обичайните си неразположения, но скоро я почувства — мъчителната, непоносима болка. Трябваха й няколко секунди да осъзнае първо възможността това да се случи и после да приеме случилото се, което очевидно надхвърляше обичайното. Не можеше да си поеме дъх, когато ушите й задрънчаха и всичко наоколо се завъртя. Ребека тежко тупна от стола си на пода на парника, хващайки се за гърлото, лицето й се изкриви, а от устата се разпръсна смес от шоколад и слюнка.

На метри от нея Пърки продължаваше да подрязва розите. „Поливане им трябва на клетниците“ — мислеше си той. С ъгълчето на окото мерна, че нещо се гърчи на пода в парника…