Убийствата на жени най-често са дело на съпрузи и партньори

Алиансът за защита от насилие, основано на пола (АЗНОП) представи стряскаща статистика за 2016 година за насилието над жени в България.

В течение на миналата година организациите, членове на Алианса са оказали подкрепа на над 3500 пострадали от насилие, предимно жени и деца, над 800 жени и деца са били настанени и обгрижени в кризисните центрове управлявани от членовете на Алианса.

Ето какво пишат от АЗНОП:

През 2016 г. в България продължава тенденцията жените да бъдат убивани от своите съпрузи, бивши съпрузи или партньори. В градовете на членовете на Алианса средно по 6-8 жени биват убивани годишно, като например за 2016 година девет жени във Варна са убити от настоящите си или бивши партньори. В рамките на ООН и съгласно международни експерти, това престъпление се счита за фемицид, но това не е просто неологизъм, а означава смърт и насилие. Това е насилствено предумишлено убийство, краен израз на насилието срещу жените. То е умишлено насочено срещу жена или момиче поради техния пол и в среда на търпимост, почти универсална, към насилието и насилието срещу жените.

Насилието, основано на пола включва още побоища, изнасилвания, обиди и унижения, ограничаване на свободата, изолиране на жертвата, следене и преследване на жертвата, финаснов натиск, унищожаване на имущество, заплахи и физическо насилие към близки. Всяка трета жена в България, съгласно най-голямото Европейско изследване, е жертва на една или повече от посочените форми на домашно насилие и насилие основано на пола. Изнасилванията, блудствата и обидите, основани на половата принадлежност, са общопризнати форми на насилие, основано на пола.

През изминалата година, АЗНОП продължи кампанията си, стартирала още в периода 2012- 2013 година, за спешно, дори незабавно ратифициране на Истанбулската конвенция, която задължава държавите да въведат редица наказателно-правни и социални методи за превенция и борба с насилието, основано на пола. Конвенцията беше подписана от България, но не и ратифицирана, поради което все още не е влязла в сила. Тази конвенция е ратифицирана вече от 22 държави в Европа. България бави ратификацията неоснователно, въпреки готовност с промени в законодателството и с това препяства достъпа на жените до инструментите за превенция и защита, които предоставя Конвенцията.

Броят на жени, жертви на насилие, основано на пола в България е изключително висок и защитата, която се дава и гарантира от държавата, все още е недостатъчна. Най-бързият и ефективен начин за предоставяне на непосредствена помощ и закрила срещу убийство или друга форма на домашно насилие и насилие основано на пола е настаняването на жертвата и нейните деца в Кризисен център за лица, преживели насилие. Броят на тези Кризисни центрове – всички, изградени от неправителствени организации, е малък и недостатъчен, за да посрещне нуждите на всички нуждаещи се. Недостатъчно и фрагментарно е и финансирането на такива центрове. Това налага спешно изграждане на още такива центрове, което обаче става по искане и с разрешение, на първо място, на съответната община. При повечето общини обаче липсва воля за изграждане на такива центрове и някои от тях дори препятстват предоставянето на тази услуга.

Необходима е ясно изразена политическа воля за незабавна ратификация на Истанбулската конвенция. Едва след нейната ратификация е възможно пълното и отговорно синхорнизиране на българското законодателство с изискванията на Конвенцията.

Необходимо е и активно сътрудничество на централната власт и общините за изграждането на повече Кризисни центрове за пострадали от насилие и за подкрепа на активните неправителствени организации.

Затова, непосредствено преди провеждане на парламентарните избори, призоваваме всички политически партии, които смятат защитата от насилие, основано на пола за свой приоритет, да поемат отговорност за ратификация на Истанбулската конвенция, веднага след сформиране на правителство – най-късно до началото на месец юни 2017 г.

Настояваме пред бъдещия кабинет и общините да сътрудничат активно за откриване на повече Кризисни центрове за лица, преживели насилие, в съответствие със стандартите на Съвета на Европа, категорични са от Алианса.