СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Велислав Павлов: Жена ми ме освободи от ролята на Вездесъщия
Искам да преживея отново влюбването ни с Юлиана, изповяда изпълнителят на главната роля в култовия филм "Вездесъщият"
Автор : / 21749 Прочита 1 Коментара
Колаж: Юлиян Илиев
Актьорът Велислав Павлов е роден на 16 януари 1974 г. в Берковица. Негова съпруга е актрисата Юлиана Сайска, с която имат малък син - Йоан.
Завършва актьорско майсторство в Нов Български Университет. Два пъти кандидатства в НАТФИЗ, но не го приемат. Последната година е учил в Англия. Още в трети курс режисьорката Деси Шпатова го кани да участва в едно от най-интригуващите заглавия от руския академичен сезон - "Идиот" по Фьодор Достоевски в Народния театър "Иван Вазов".
Играе на сцените на Театрална работилница Сфумато - в "Кафе и цигари"с реж. Десислава Шпатова; Театър 199 - в "Рибарят и неговата душа" с реж. Мариус Куркински; Народен театър - в "Кралят Елен" с реж. Мариус Куркински. След участието му в моноспектакъла "Спомняш ли си М" е обявен за новото лошо момче на родния театър.
Има роли във филмите "Дзифт", "Източни пиеси", "Шменти капели" и в около 50 чуждестранни продукции. Партнирал си е с Вал Килмър във "Фалшива самоличност"; с Джон Кюсак, Хилъри Дъф и Мариса Томей в екшъна "Корпорация Война"; с Морган Фрийман, Антонио Бандерас, Жан Клод ван Дам, Долф Лундгрен и др.
Режисьорът Илиян Джевелеков му поверява главната роля, на Емил Борилов, в нашумелия български филм "Вездесъщият",който спечели голямата награда за пълнометражен филм на 35-ия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза", а наградата ЗА МЪЖКА РОЛЯ отиде в ръцете на самия Велислав Павлов.
На снимачната площадка на "Вездесъщият" с режисьора Илиян Джевелеков (Снимка: Мирамар Филм)
Пред Impressio актьорът разказва за незабравимите мигове от живота си, разкрива за кого от близките си се страхува най-много, и кои са любимите му сцени, които го провокират и възбуждат в култовия филм "Вездесъщият":
- Слави, след като завърши снимките на филма "Вездесъщият", след като го гледа, кой е най-големият ти страх? Започна ли да се наблюдаваш, когато не те гледа никой?
- Да, започнах, то е неминуемо, няма как. Темата на филма ме държеше доста дълго време след това.
Жена ми Юлиана (Сайска), която е актриса и се занимава и с психодрама терапия, ми каза на шега - на премиерата или на партито след това: "Освобождавам те от ролята на Вездесъщия!" С други думи - да си стана пак същия обикновен, нормален човек.
Това ми се случва и с театралните роли понякога. Много те превземат и започват да се месят в истинския живот. Това е много опасно нещо за актьорите!
А "Вездесъщият" имаше за мен катарзисен ефект. Цялото приключение - от преди заснемането, от самите снимки, и една година след това - с премиерата и успеха, и наградите...
Преоткриване на околните, на основни връзки, за такъв катарзис говоря... И някакво успокояване, някакво ново ниво... Не да станеш друг човек, а да се приемеш малко по-различен.
За мен професията е много важна и се надявам след този филм да е наистина ново ниво. И това също е катарзис.`
А за кого се страхувам?.. От едно известно време за баща ми и нормално - от време на време за сина ми. Защото са хора в уязвимо положение...
- Как те избраха за ролята?
- Бях се свързал с Илиян Джевелеков и Матей Константинов преди години и им оставих някакви неща за гледане. Така просто, да знаят кой съм. Съвсем скоро разбрах, че този дискът бил развален и въбоще не са могли да гледат нищо.
Сега те ми се обадиха, че става въпрос за главната роля във филм. Изпратиха ми сценария, прочетох го. Няколко пъти се видяхме и правихме проби, които са като кастинг.
Някъде по това време Илиян е бил вече сигурен, че аз ще играя ролята. И са взели решението.
С режисьора Илиян Джевелеков по времена на снимките на "Вездесъщият" (Снимка: Мирамар Филм)
- Имаш зад гърба си над 50 филма в американски продукции. Това ли ти помогна да си перфектен пред камерата във "Вездесъщият" при толкова крупни планове? Много твои колеги не правят разлика между кино и театър и доста често неприятно преиграват...
- Не мога да коментирам другите, но то си има режисьор и той и това гледа. Илиян (Джевелеков) абсолютно отдадено, много честно и много истински работеше с всички актьори.
Така, че благодаря, но това е абсолютният минимум, което трябва да може един актьор. То не трябва да се коментира дори.
Давам си сметка, че хората са впечатлени и това ме кефи, защото сме работили много и филмът е комуникативен, провокативен, съвременен. Това, което хората ги грабва, е че вътре го има истинският живот.
Но като имаш зад камерата Емил Христов и въобще целият този екип, нещата трябва да се работят сериозно на всички нива. Не може актьорите да се издънят. Това е просто немислимо! Няма как това да се случи!
На снимачната площадка на "Вездесъщият" (Снимка: Мирамар Филм)
- Кои сцени ти бяха най-трудни?
- Какво значи най-трудни? Те са най-сладки за правене, тези които са най-трудни. Имаше едни много емоционални сцени, в които моят герой го търсехме да се оголи максимално, да се разпадне болезнено. Не е лесно никак, но пък е най-сладкото. Мен това ме пали, възбужда ме.
Такива са сцените с бащата на героя ми (Мишо Мутафов), финалните сцени, когато той разбира, че всичко, което е записвал, е изтекло в мрежата, тези, в които трябваше да бъда сам... Не беше лесно, но беше предизвикателство.
Още като прочетох сценария, чаках тази сцена накрая, когато вали дъжд и героят ми отива да купи нещо за пиене. Снимахме през нощта. Беше много силно като преживяване и ми е една от любимите сцени.
- Секс сцените с Весела Бабинова според оператора Емил Христов са просто хореография? Но на тази хореография трябва да й се даде живот, страст...
- Секс сцените са просто въпрос на доверие. Ние с Весела преди това не се познавахме, не сме работили заедно. Някак си се разбрахме. Разбрахме, че еднакво се притесняваме, но и че еднакво искаме да стане добре...
Това са неща между актьори. Като усетиш, че и другият е на твоята честота, и като теб сериозен към професията, няма проблем. Целуваш се пет часа, но това е просто работа. Ние като актьори знаем как да го правим, за да изглежда както трябва, за да вълнува. Вижда се страст, и всичко...
С Весела Бабинова на представянето на филма "Вездесъщият" (Снимка: BulFoto)
Говоря за този случай. Знам всякакви истории, за секс сцени, правени наистина, всякакви неща. Всеки си има подходи.
- Понасяш ли по принцип образа си на екрана?
- По време на снимките много рядко ходех да гледам на монитора. Това от едно известно време съм го решил - ако работя с хора, на които вярвам, просто оставям на тях - те да гледат дублите и да казват: "Това го променяме... не прави това, направи това!"
Понякога Илиян ми е казвал: "Ела да видиш това как изглежда, за да го променим и да бъде еди как си."
С режисьора Илиян Джевелеков по време на на снимките на "Вездесъщият" (Снимка: Мирамар Филм)
А иначе - аз съм критичен, не ми е много лесно да се гледам, но в този филм няма нито един момент, за който да си кажа - тук е странно - не е добре. Така е режисиран и така е монтиран, и така е завършен, че просто аз нямам никаква забележка, никаква съпротива да го гледам.
Бих го гледал пак и ми действа. Действа ми емоционално.
- Споделя ли Велислав репликата от филма: "Паметта е курва."
- Предпочитам да разчитам на своята памет за спомените и за преживените неща. Като ходя някъде не си правя снимки, само, ако видя нещо красиво, което ми харесва като кадър, не се документирам почти никога като ходя някъде.
Предпочитам да го изживея, защото освен памет, е необходима и емоция, за да се запомни нещо, което си струва.
И слава Богу, че паметта не запечатва абсолютно всичко.
Като спра да играя дадено представление и след снимки на филм, текстът абсолютно изчезва на момента от главата ми, като изтрит. Почти нищо не помня... И слава Богу.
- На снимачната площадка си бил с много световни звезди. Успя ли да превърнеш този факт в "безплатна" школа по актьорско майсторство за себе си?
- За ролите в чужди продукции, актьорът минава през доста сериозни кастинги. Там се вижда какво се иска от теб. Фактът, че минаваш кастинга и си избран, значи, че си ти.
Не съм отишъл, за да "крада" нещо от тях, а за да си партнираме. Естествено е да се учи човек от големите. Но всичко трябва да прекараш през себе си, за да видиш какво ти върши работа. Това важи както за чуждите актьори, така и за българските, с които съм играл.
- Снимаш във "Фалшива самоличност" със своя кумир Вал Килмър. Как се почувства?
- Снимах четири или пет сцени само с него. Така се случи. Голям фен съм му от "Дорс" от "Жега", от "Топ гън", когато още съм бил тийнейджър, мечтаещ да бъде актьор.
Да, преживях тръпката да работиш с един от кумирите си. Другите се оплакваха много от него, но с мен се държеше нормално. А тях ги правеше на салата. Закъсняваше за снимки с часове, просто побъркваше екипа.
Заедно с Вал Килмър във филма "Фалшива самоличност"
Бил съм симпатичен, сигурно. Разказваше ми някакви свои лични преживявания, говореше ми, че има ранчо, показваше ми снимки. Е, такива неща.
Накрая неговият личен асистент дойде при мен и ми каза: "Дай си имейла, защото Вал Килмър си събира контакти на актьори, с които е работил и нещо са го изкефили."
В криминалния сериал "Отплата" (2012) на режисьора Иво Симеонов
- Завършил си актьорско майсторство в Нов български университет. Защо не във ВИТИЗ?
- Кандидатствах във ВИТИЗ като бях на 19, веднага след училище. Не стана. Скъсаха ме на втори кръг - "драма" и на последен - "кукли". Останах под "черта", можех да уча платено. Само че законът беше такъв, че не можеш да учиш платено, ако не си ходил в казарма.
Отидох в казармата година и половина и след това не си спомням същата година ли кандидатствах или следващата. Пак същото се получи. След това правих някакви други неща и си почивах една година. После разбрах за Нов български...
Там учители ми бяха актьорът Васил Димитров и доста чужденци - германци, холандци, американци, всякакви - по няколко на семестър. Идваха на уъркшопове и водеха ателиета по 2 седмици. Преподаваха ми и асистентите на Възкресия Вихърова.
- Кога се запали по актьорството?
- От малък, от гледане на филми. Ходех много на кино. Стори ми се много интересно и предизвикателно да имаш различни животи, да играеш различни роли. Виждаше ми се много красиво и започнах да си мечтая за това. Започнах да чета за кино, за филми...
Това, че не ме взеха във ВИТИЗ, сигурно е и за по-добро. Това заведение не ми е много любимо на мен, методите им имам предвид.
Със сина си Йоан (Снимка: Личен архив)
- Какъв беше като тийнейджър - по-кротичък или от буйните?
- Много четях книги, но съм имал много приятели и съм правил всякакви неща, които един нормален тийнейджър прави. Без някакви залитатания.
- Споделяш, че изпадаш на моменти в ситуации, когато ти "пада пердето", не можеш да се сдръжиш да не реагираш бурно, дори се стигал до бой?
- Много рядко, гледам това да не се случва. Защото не е добре.
- Как срещаш Мариус Куркински?
- Това е една от най-важните ми срещи. Мариус дойде на първото представление, в което участвах още като студент, в Младежкия театър - в ролята на Рогожин в "Идиот" на Достоевски на режисьорката Десислава Шпатова.
По-късно разбрах, че го е гледал и много се изкефих.
Някакви месеци след това той ми се обади по телефона, за да ме покани за репетиции на "Кралят елен" от Карло Гоци в Народния театър. И това беше супер!
Мариус има една много силна черта - да обединява хора, да ги пали, да прави групи, когато репетира, и е истински. Тогава беше много хубав период, и за Народния театър беше много хубав период. И стана страхотно, представлението беше страхотно.
"Кралят елен" падна на петия си сезон, при пълен салон. Това беше някаква политика на директора тогава, защото имаше много външни актьори, един от които бях аз и бях влязъл да играя на мястото на Ники Костадинов, лека му пръст.
Мариус нещо беше мислил и ми предложи от тази роля, която играех, да вляза във втората по големина - на Тарталя, злодея. Играх го един сезон преди да падне спектакълът - беше супер!
- По същото време влизаш в "Рибарят и неговата душа" на Оскар Уайлд, отново под режисурата на Мариус?
- Покани 2004 година, същото лято си отиде Ники Костадинов. Беше абсолютен шок! Ние започнахме да репетираме "Рибарят ..." в Театър 199. Мариус ми предложи аз да вляза в тази роля. Играем го вече над 13 години, имаме над 200 представления.
- Казваш, че Мариус умее да пали актьорите, как го прави?
- Много е подготвен винаги и е много заразителен, поне за мен, на мен така ми действа. Абсолютно се потапяш, и месец и половина, докато се репетира, се навлиза все по-надълбоко и по-надълбоко и някак си това, което се репетира, става най-важното.
- Ако трябва да се върнеш назад, коя случка от живота си би искал да преживееш отново?
- Влюбването ни с Юлиана, примерно. Беше невероятно...
Актрисата Юлиана Сайска (Снимка: Личен архив)
- Връщаш ли се често в Берковица?
- Това е много красиво място, с красива планина наоколо. Пътят също е много красив, през Петрохан отдолу. Обичам да пътувам до там.
В Берковица съм прекарал първите 20 години, половината от живота ми почти. Нормално.
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}