Устна хигиена при котките

Хората не са единствените, които се нуждаят от грижи за устната кухина. Нашите котки трябва да имат силни и здрави зъби, за да разкъсват храната си. Освен това устата и зъбите се използват за пощене, защита, улавяне на плячка и т.н. За съжаление, у домашните котки все по-често се наблюдават проблеми като зъбен камък, плака, кариеси или възпаление на венците. Тези проблеми са свързани от части с хранителната диета и от части с наследствената предразположеност. Какъвто и да е случаят, стопанинът трябва да следи внимателно здравословното състояние на любимеца си. Проверявайте устата на котката си през няколко месеца, а най-добре е това да става веднъж месечно.

Тези проверки трябва да протичат по следният начин:

  1. Поставете палеца и показалеца си от двете страни на устата и натиснете, за да разтворите челюстта (както е показано на снимката). За да Ви е по-удобно, може леко да повдигнете главата нагоре. Ако котката се дърпа, помолете втори човек да придържа тялото на животинката.
  2. Проверете дъха на котката. Не е нужно да сте завършили стоматология, за да се досетите, че лошата миризма означава здравословен проблем.
  3. Опипайте с пръст, за да установите дали има клатещи се и нестабилни зъби.
  4. Погледнете дали има пожълтяване на предните и задните зъби. Пожълтяването е знак за натрупването на плака. Наличието на тъмен, дори черен полеп е знак за натрупването на зъбен камък.
  5. Обърнете внимание на венците. Те трябва да са твърди и гладки, а не подпухнали. Също така, ако са червени или пък прекалено бледи (почти бели или синкави), значи има някакво заболяване. Нормалният цвят е розовият.
  6. Не забравяйте да погледнете дали гърлото е зачервено и нацепено. Това е признак за стоматит (възпаление на устата и венците). Това състояние е болезнено за котето и дори може да застраши живота му, ако не се лекува.
  7. Други обезпокоителни симптоми са:
    • Тъмна червена линия, там където венците срещат зъбите (гингивит)
    • Язви и ранички по устата и венците
    • Гной, кървене от устата и зъбите
    • Бучки по жлебината и венците (тумори, рак)
    • Прекомерно отделяне на слюнка
    • Трудности при дъвченето, отказване от храна
    • Котката непрекъснато закача с лапа устата си, триене на муцуната в различни повърхности

Това са основните симптоми на проблеми с устната кухина. За да научите как цялостно да преглеждате любимеца си, прочетете в статията „Как да определим общото здраве на котката си”.

Какви грижи да полагаме за устата на котката си?

Грижи за устната хигиена на котки

В природата, котките сдъвкват кожата и костите на плячката си. Дъвченето масажира венците и остъргва зъбите, предотвратявайки натрупването на зъбен камък, плака, хранителни остатъци и др. Това на свой ред предпазва устата от инфекции и неприятна миризма. В домашни условия обаче, писаните често не получават достатъчно твърда храна. Най-застрашени са котки, чието меню се състои предимно от мека, консервирана храна. Заболяванията на устата могат да се избегнат като дадете на котката си нещо за дъвчене. Например пилешки кокали, пилешки крака и т.н. Съществува опасност някои остри парчета от средата на пилешкия кокал да наранят хранопровода или червата, но повечето котки по правило изяждат само крайните, по-меки части. Освен това, по-голямата част от писаните, умело раздробяват костите и рискът за тях е минимален. Все пак, следете хранителните навици на любимеца си. Ако пухчото има навик настървено да поглъща храната, без да я стрива със зъби, то най-добре е да не рискувате. Отделяйте само хрущялите и по-малките кокали за повереника си. Друг вариант е да накъсвате храната на котката на по-едри парчета, така че животинката да трябва да се потруди за вечерята си. Освен това може да закупите играчки за дъвчене или лакомство за котки за подържане на устната хигиена.

В случай, че разполагате с време и желание, можете дори да миете зъбите на котката си. По този начин няма да се налага да давате кокали и други твърди продукти на животинката. Тази опция обаче е приложима за по-кротки животни или такива, които са свикнали с процедурата от малки. При търкането на зъбите, използвайте по-малък размер четки за зъби (например детски или специално за котки). Потопете четката в разтвор от сол и вода или използвайте котешки пасти за зъби (напр. Candioli Dental Pet; Hartz dental best и др. ).

Грижете се за устната кухина на котката си от ранна възраст. Превенцията на проблема е значително по-лесна от евентуалното му лечение. Все пак, вземете в предвид и възрастта на котката. При стари животни, твърдите храни не са най-доброто решение. В този случай, прибегнете към ръчно почистване на зъбите с четка и паста или към антибактериален спрей, който да впръсквате в устата (напр. Armonie Naturali; Candioli Dentalpet spray и др.). Обърнете внимание на факта, че звука от пръскането на спрея може да плаши някои котки. За тези писани има специален гел за почистване на зъбите, който можете да сложите на пръста си и да намажете по зъбите (напр. Candioli Dental max; Beaphar tooth gel и др.). Хубаво е да се консултирате с ветеринар преди да започнете да употребявате някой от тези продукти.

Лош дъх (Халитоза)

Той е признак за няколко неща, като най-често става дума за възпаление на устната кухина или зъбите (стоматит или гингивит). Тогава ще има и следи от зачервяване на венците. В този случай сте принудени да посетите ветеринар. За появата на лош дъх допринасят още неправилното хранене и някои дерматологични проблеми. Лошият дъх може да се причини и от кокал заседнал между зъбите. Миризмата се отделя при гниенето на органичната маса. След отстраняването му всичко би трябвало да се нормализира. Същият ефект могат да имат и заседнали косми, конци, връзки, игли и т.н.

Ако не откривате нито един от гореизброените причинители, това означава, че става дума за лоша устна хигиена. Тя предразполага към появата на редица състояния, включително плака и зъбен камък. Заболяванията, причиняващи лош дъх, се предотвратяват като в диетата на животното се включи разнообразна храна, с различна твърдост. Ако пък при Вашата котка се наблюдава хроничен лош дъх, той може да е резултат от аномалии на устата и зъбите, диабет, пролеми с дихателната система, стомаха, червата, черния дроб или бъбреците. В зависимост от типа миризма, Вие може да определите даденото заболяване. Ако миризмата е сладникава, значи става дума за диабет. Ако миризмата наподобява тази на урината, определено има проблем с бъбреците. Ако дъхът на животното се отличава с наистина противен мирис, значи проблема се крие в черния дроб или в запушване на червата.

Понякога, лошата миризма идва от наскоро погълнатата храна. Докато за нас някои аромати са неприятни, за котките те могат да се окажат привлекателни.

Плака

Тя се образува от хранителни частици, мъртви клетки и слуз, смесени с бактерии, които се натрупват по повърхността на зъбите и им придават жълтеникав цвят. Плаката не навлиза във вътрешността на зъба, но ако не се предприеме нещо, тя бързо може да се преобразува в зъбен камък. Плаката, не само е естетически неприятна, но е и предпоставка за развитието на гингивит и стоматит. Гингивитът от своя страна може да премине в пародонтоза.

Зъбен камък

Зъбният камък представлява минерализирана плака (наслоени върху зъбите калциев фосфат, карбонат и органична материя). Той е черен или кафяв на цвят и лесно се забелязва. Зъбният камък благоприятства задържането на бактерии и гниещи частици храна, което води до появата на лош дъх. Обикновено наслагването му започва от границата на венеца със зъба, като в редки случаи може да покрие целият зъб. Засяга най-вече кътниците и другите по-задни зъби. За премахване на зъбният камък, посетете ветеринар. Той ще остърга и полира зъбите. Ако се реагира навреме, котката ще се възстанови напълно, без сериозни последствия. Помнете, че пренебрегването на този проблем може да доведе до сериозен дискомфорт за животното, гингивит (възпаление на венците), последващи вторични инфекции, отказ от храна и т.н. От друга страна натрупването на плака и зъбен камък може лесно бъде предотвратено, стига да се следват гореизброените съвети за поддържане на устната хигиена.

Гингивит

Гингивитът може да се разглежда като начален стадии на пародонтоза или стоматит. Той представлява възпаление на венците и основните симптоми са лош дъх и пожълтели зъби (плака и зъбен камък), зачервяване на венците, подуване на венците, болки, отказ от храна (особено по-твърда) или дъвчене само от едната страна. Гингивитът може да засегне само един зъб или да се разпространи по цялата уста, като в даден момент се стигне до загуба на зъби и тъкани. На този етап, вече ще става дума за пародонтоза. Гингивитът се причинява основно от натрупването на плака и зъбен камък, поради занeмарена хигиена на устата, но може да е резултат и от уремия и диабет. Гингивит може да възникне и при животни страдащи от автоимунни заболявания, котешка левкемия (FeLV) и котешки спин (FIV), при което има вероятност да премине в стоматит.

Честотата на това заболяване се увеличава с възрастта. Затова при по-възрастните животни е добре да употребявате профилактично пасти за зъби, спрейове или гелове, а при младите животни – да разнообразявате менюто им с по-твърди храни и лакомства за дъвчене.

Пародонтоза

Това заболяване често е резултат от дълго нелекуван гингивит. Пародонтозата се изразява във възпаление на гнездото на зъба и другите придържащи го структури. Първоначално може да е засегнат само един зъб, но не е изключено впоследствие възпалението да се разпространи. Основни симптоми са лош дъх, жълти зъби, забележимо предпочитание към меки храни или отказ от всякаква храна, лиги от устата. Животното може често да докосва с лапа муцуната и устата си. Ако погледнете в устната кухина, вероятно ще забележите гной от един или няколко зъба, както и зачервени венци, които кървят лесно. Възможно е някои от зъбите да се клатят или вече да са паднали. Парадонтозата е сериозно заболяване и освен ако не се хване на по-ранен етап, е необратима. Вероятно премеждията на животинката ще завършат с изваждането на зъба, а в последните стадии на пародонтозата, тъканта около зъба ще изчезне и корените на зъба ще се оголят. За предотвратяване на тези последствия, предпазвайте зъбите на котката си от натрупване на плака и зъбен камък.

Стоматит

Той се изразява във възпаление на лигавицата на устата. Когато възпалението все още засяга само отделни участъци от венците, се нарича гингивит. Ако възпалението се е разпростряло по венците и гърлото, вече имаме типичен стоматит. Симптомите включват лош дъх, червени и подути венци (гингивит), зачервявания в областта на гърлото и орофаринкса. Храненето и преглъщането ще се затруднят, ако подутите венци са блокирали орофаринкса. При някои котки може да се наблюдава и резорбция на зъби. Стоматитът е животозастрашаващ и не бива да се пренебрегва.

Слюнкоотделяне

Ако видите от устата на котката Ви да се стичат лиги, не бързайте да я обявявате за болна от бяс. Всъщност котките често може да отделят цели реки от слюнка, в стемежа си да се оттърват от даден неприятен вкус – напр. лекарства, някои храни, обезпаразитяващи препарати и др.Това ще се случи и при някои котки страдащи от „морска болест” при пренасяне в кутия, с кола и т.н. От друга страна слюнкоотделянето може да се причини и от стомашно-чревни проблеми, проблеми с бъбреците, стоматит и др. Силното слюнкоотделяне може да е и един от симптомите за натравяне.

Статии, които могат да Ви бъдат от полза:

Вашият коментар