Производителите, рекламните агенции и електроннити медии загубиха битката срещу ограниченията в рекламирането на водка, уиски, ракия и другите видове твърд алкохол. След близо двучасови разгорещени дебати парламентът окончателно забрани пряката реклама на спиртни напитки.
Забраната се отнася не само до пресата, радиото и телевизията, но и всички видове външна реклама като билбордове, брошури, каталози и др. Текстовете от новия Закон за здравето ще влязат в сила от началото на 2005 г.
Няма ограничение обаче за пряката реклама на вино и бира, с изключение на предаванията за младежи до 18-годишна възраст и печатните издания за тях.
Предстои да се гласуват и дадените в законопроекта определения, според които алкохолни са спиртните напитки, виното и бирата, а спиртните са "течности за консумация с минимум 15% етилов алкохол".
Така за производителите на твърд алкохол остана само възможността да рекламират в медиите непряко (без да се показва самият подукт, както и актове на консумацията му), като за радиото и телевизията условието е спотовете да се излъчват след 22 часа. В предавания и издания, насочени към аудитория под 18-годишна възраст, не се допуска и този вид реклама.
Тя освен това не може да се свързва със спортни и физически постижения и да съдържа неверни твърдения за полза за здравето, социално или сексуално благополучие. Очаква се в следващите дни да бъдат приети и предвидените глоби за неспазване на ограниченията в алкохолната реклама. Санкциите са от 500 до 1500 лв. при първо нарушение, а при повторно - от 1500 до 5 хил. лв.
Производителите и вносителите на твърди напитки, електронните медии и рекламистите, които до последно се надяваха тоталната забрана за пряка реклама на тези продукти все пак да се смекчи до второто четене, не скриха разочарованието си.
Още преди месец казах, че текстовете са прибързани и недообмислени, заяви Ели Герганова, директор на "Диаджео" за България и някои страни от Балканския регион. Тя не изключи възможността при прилагането на закона да възникнат казуси, които ще се доуточняват. Мнението на Герганова е, че рекламата на алкохол представя стойностите на търговската марка, а не самия продукт. Според нея е възможно потърпевши от рестрикциите да бъдат и големите вериги магазини, които няма да могат да включват спиртните напитки в брошурите си.
"Не е необходимо толкова драстично ограничение на пряката реклама. Вярно е, че досега тя се появяваше на не толкова подходящи места, но е пресилено да се ограничава в печатните издания и билбордовете", добави и Теодора Ганчева, директор "Връзки с клиенти" в агенцията ВВМ Advertising, която обслужва "Перно рикар" - също световен производител на алкохол. "В крайна сметка депутатите приеха каквото си бяха решили", каза Силва Зурлева, председател на борда на директорите на "Нова телевизия".
Тя припомни, че рекламата на алкохол в телевизиите е 10-12% от общите им приходи.
След подвиквания и подхвърляне на различни реплики 125 депутати гласуваха за новите забрани. В хода на дебатите се оформиха две лобита - привържениците на рестрикциите бяха основно лекарите, независимо в коя парламентарна група са, а срещу текстовете се обявиха повечето от членовете на медийната комисия.
Според д-р Димитър Игнатов от ОДС трябва да се реши въпросът със злоупотребата с този вид алкохол и съотношението да се обърне в полза на консумацията на вино и бира. Алкохолът е клетъчна отрова, констатира от трибуната д-р Пламен Кенаров от "Новото време" и призова за данъчни стимули за производителите, които да компенсират рекламните ограничения
От медийната комисия обаче контрираха, това е намеса в пазара на реклама. Според Иво Атанасов от "Коалиция за България" след забраната алкохолните напитки ще поевтинеят, което ще доведе до повишаване на консумацията. "Рекламата е по-малкият проблем и по тази логика трябва да изрежем филмите в прайм тайма, защото там пият", заяви Емил Кошлуков от "Новото време".
Размяна на остри реплики имаше и за финансирането на медиите, които неизбежно ще бъдат ощетени от приетите текстове.
От здравната комисия се обявиха за промяна на начина, по който се издържат, и ясна регламентация в медийния закон. Колегите им от ресорната комисия възразиха, че е недопустимо бюджетно финансиране за частни радио- и телевизионни оператори. "Като не могат да се издържат без реклама на алкохол, да рекламират хляб!", предложи Антония Първанова от НДСВ. "Законът е лицеремен", отвърна й Иво Атанасов.
