Забременяването и раждането на здраво бебе от жени с Тиреоидит на Хашимото е напълно възможно!

Какво е Тиреоидит на Хашимото?

Автоимунния тиреоидит на Хашимото е най-честото заболяване, засягащо щитовидната жлеза и една от най-разпространените автоимунни болести изобщо. При него е налице увеличение на тиреоидните антитела ТАТ и/или МАТ, които атакуват щитовидната жлеза и разрушават нейната тъкан. С времето, под влиянието, на тази атака, функцията на жлезата се нарушава и производството на тиреоидни хормони FТ3 и FТ4 намалява, вследствие на което се развива хипотиреоидизъм.

Ниските нива на щитовидни хормони водят до умора, сънливост, депресия, необяснимо наддаване на тегло, косопад, суха кожа, непоносимост към студ, ниско либидо, чупливи нокти, изпотяване, затруднено преглъщане, нередовен менструален цикъл. Не е нужно всички симптоми да са на лице. В начална фаза заболяването няма признаци или може да се наблюдават леки до умерени симптоми, който човек отдава на нещо друго.

Диагнозата се поставя чрез палпация и ехографско изследване на щитовидната жлеза в комбинация с кръвни изследвания, при които се установяват високи стойности на антитела ТАТ и/или МАТ и ниски стойности на FТ3 и FТ4, съчетани с висока стойност на TSH (хормон, отделян от хипофизата, чийто високи стойности показват ниско нива на FТ4 в организма).

Въпреки че много жени успешно забременяват и износват децата си, без да подозират, че са с Тиреоидит на Хашимото, то некомпенсираният хипотиреоидизъм може да доведе до трудности със зачеването, ранни спонтанни аборти или аномалии в здравето на плода.

Именно затова е важно всяка жена, правеща безуспешни опити за забременяване над 6 месеца, имаща поне един спонтанен аборт или имаща фамилна анамнеза за заболявания на щитовидната жлеза в семейството да направи изследвания на TSH, FT3, FT4.

Нужно е изследване и на всички жени с наличие на поне два от симптомите на хипотиреоидизъм.

Жените в репродуктивна възраст, които вече са диагностицирани с Хашимото и желаят да забременеят е много важно да спазват предписаното им лечение и редовно да следят стойностите на хормоните.

Как Хашимото влияе на зачеването?

Нелекуваният хипотиреоидизъм нарушава естрогенния метаболизъм, което може да доведе до липса на овулация, рядко настъпваща менструация, естрогенна доминантност, която предизвиква ендометриоза, миома на матката. Тези състояния водят до трудно или невъзможно зачеване. Недостигът на хормони на щитовидната жлеза може да възпрепятства освобождаването на зрели яйцеклетки от яйчниците.

При жените с хипотиреоидизъм по-често се наблюдава синдром на поликистозни яйчници. Автоимунният тиреоидит може да бъде причина и за възникване на ранен спонтанен аборт или кухо яйце.

Ендокринната и имунната система имат директно отношение към репродуктивното здраве. При настъпване на бременност нуждите на организма от FT3 (активния хормон) се повишават, под влиянието на увеличаващите се стойности човешки хорион-гонадотропин (ЧХГ, известен още като „хормон на бременността“). Здравата щитовидна жлеза няма проблем да се справи като произвежда по-високи дози тиреоиден хормон. Когато функцията на жлезата е нарушена обаче единствения начин е добавяне на синтетичен хормон отвън. Многобройни изследвания показват, че при жени с високи антитела ТАТ и/или МАТ се наблюдава по-висока честота на спонтаните аборти. Тежкият хипотиреоидизъм води до овулаторна дисфункция. След започване на лечение и нормализиране на хормоните, овулацията се възстановява спонтанно.

TSH и FT3 активират молекулите, необходими за имплантацията на ембриона. Затова техните оптимални нива са нужни както за имплантацията така и за развитието на плацентата.

Как влияе Тиреоидитът на Хашимото върху бременността и развитието на бебето?

При здравия организъм бременността води до специфични промени в имунната защита, имащи за цел тялото да не отхвърли плода. Най-просто казано – тъй като бебето носи гени и от бащата, за имунната система на майката, то е чуждо тяло и е възможно тя да започне да го атакува. Разбира се, умната природа е измислила решение на този проблем, като най-общо казано, леко потиска имунния отговор за да запази бременността. Смята се, че именно объркания или прекалено силен имунен отговор може да повишава рискът от ранен спонтанен аборт при жени с автоимунен тиреоидит. Според проучвания, некомпенсираният хипотиреоидизъм също крие повишен риск от спонтанен аборт.

Лечението, имащо за цел намаляване на риска от ранен спонтанен аборт, се състои в два подхода: имуномодулация с имуноглобулини или приложение на L-тироксин.

Използването на L-тироксин (или Еутирокс) е задължително за всички жени с доказан хипотиреоидизъм. Поддържането на TSH, FT3, FT4 в оптималните, за бременни жени, норми, значително намалява риска от ранно прекъсване на бременността или други усложнения, свързани с майката или плода.

Другият подход – приложението на имуноглобулини се използва главно в случаите когато има налице високи Anti – TPO (ТАТ, МАТ) и наличие на поне един или повтарящи се спонтанни аборти.

Бременните жени с хипотиреоидизъм са изложени на по-голям риск и от хипертония, анемия, отлепяне на плацентата.

През първите 13 седмици от бременността, щитовидната жлеза на бебето не може да произвежда сама тиреоидни хормони и неговият организъм разчита на тези, произведени от майката. Ето защо в начална бременност нивото на TSH се покачва, което е знак, че организмът се нуждае от по-голямо количество Т4. Това се постига чрез увеличаване на дозата на приемания хормон. Недиагностицираният хипотиреоидизъм обаче води до много ниски нива на FT4 и FT3 в организма на майката и бебето и се свързва с нарушение на нервната система на плода.

Автоимунният тиреоидит на Хашимото не влияе върху начина на раждане и ако няма показания за Цезарово сечение, жената може да роди вагинално.

Референтни стойности на тиреоидните хормони по време на бременност

Препоръките за стойностите на TSH варират силно. Към момента са приети стойности < 2,5 mU/l  за първият триместър и < 3 mU/l  за втория и третия триместър. Въпреки това по-ниските стойности на TSH (от 0,4 до 1,5 mU/l) се свързват с намален риск от спонтанен аборт, усложнения при майката или нарушения в нервно-психичното развитие на бебето.

На всеки 30-40 дни трябва да се изследват нивата на TSH и FT4 и при нужда да се коригира дозата на хормоналния препарат.

Трябва ли бременни жени с Хашимото да приемат селен?

Данните относно ефекта на селена при бременни жени са противоречиви. Някои изследвания показват спад на анителата (ТАТ и МАТ), което подсказва за намаляване на автоимунната атака, докато други не отчитат положителен резултат.

Смята се, че селенът намалява риска от развитие на прееклампсия, преждевременно раждане или ниско тегло на плода. Въпреки че засега няма убедителни данни, че селенът има роля за подобряване на имунният отговор при Хашимото, ниски до умерени дози селен не вредят и могат да се приемат по време на бременност, след консултация с лекар.

Какво е лечението?

Към момента лечението на хипотиреоидизма е чрез прием на синтетичен Т4 (Еутирокс или Л-тироксин). Като помощни мерки се прилагат хранителни добавки, диета, намаляване на стреса.

Какво се случва след раждането?

Скоро след раждането нуждата на организма от FT4 спада. По тази причина лекарите съветват майката да се върне на дозата на хормоналния препарат, която е приемала преди зачеването. Първото изследване се прави около 30-40 дни след раждането за да се нормализира хормоналния фон. Въпреки това при някои жени заболяването може да се обостри. Смята се, че до около 7% от жените може да развият постпартален тиреоидит в рамките на година след раждане. Това често се свързва с повишен риск от следродилна депресия.

Хашимото и кърмене

За съжаление липсват достатъчно проучвания за връзката между проблемите на щитовидната жлеза и кърменето. Изследвания върху животни показват, че хормоните на щитовидната жлеза играят важна роля по отношение на лактацията. За да може да се произвежда кърма под действието на хормона на растежа и пролактина е нужно оптимално количество тиреоидни хормони. Недостигът на щитовидни хормони намалява действието на пролактина, който е отговорен за производството на кърма.

От всичко това следва, че е възможно майки с хипотиреоидизъм да имат затруднения с производството на кърма, макар че медикаментозно компенсираният хипотиреоидизъм не би трябвало да създава подобни затруднения.

Л-тироксинът е напълно съвместим с кърменето, дори и във високи дози.

Билки, подобряващи лактацията и безопасни при заболявания на щитовдината жлеза са: сминдух, листа от глухарче, червена детелина. Приемът на достатъчно течности, протеини, полезни мазнини и оптимални нива на витамин Д, желязо и витамини от група В също е от съществено значение за производството на кърма.