Будапеща беше решила по повод новата година да покаже и мрачното си лице и то тази сутрин особено.Тъмни облаци, студено и един особено неприятен бръснещ вятър. Нас , разбира се, това не можеше да ни откаже от плана за деня – Буда .

Града е обединен с Пеща през 1873 г, а в него са Кралският дворец и прекрасната църква “ Свети Матиаш“. Те, както и още няколко обекта бяха целта на нашата разходка, всички на така наречения Кралски хълм.

По пътя от нашия апартамент , преди да се прекоси реката минахме през невероятно красивият дворец Грешам, днес помещаващ хотела „Четири сезона“. Построен е през 1906 г. в стил ар-нуво като сграда с апартаменти и офиси.

Веднага срещу хотела е един от емблематичните мостове на Будапеща – Верижният мост Сечени. Той е първият мост в Будапеща, и е открит през 1849г. В двата му края се намират два площада – пл. Рузвелт и пл. Адам Кларк.  Името на моста идва от основния поддръжник и защитник на идеята за моста  – политика Ищван Сечени. Мостът бил смятан за чудо на света. Той имал голямо значение за икономиката и живота на страната. Превърнал се в символ на прогреса, националното пробуждане и връзката между Изтока и Запада.

От тук в слънчево време се вижда прекрасна гледка към най-големите забележителности на града и към Дунав. Ние нямахме такъв късмет, но все пак си заслужаваше да минем пеша по него, а не с автобус.

По принцип за да се качите до върха на Буда, който е един високичък хълм има няколко варианта.

• Пеша, по плавни стълби, което не беше вариант за нас, заради количката.
• С фуникуляра, който струва 1500 форинта (около 10 лв ) отиване и връщане и беше нашият избор.
• с автобус на градския транспорт.

Всичко беше чудесно, докато не видяхме, че фуникуляра по някаква причина не работи. И при предното си идване не се бяхме качили , защото ни се струваше излишно даване на пари, та тази изненада не ни разочарова толкова много. Ако и на вас ви се случи такъв вариант или просто изберете по-евтиния градски транспорт ето малко полезна информация :

Спирката е точно отстрани на площадчето пред големия тунел, който минава под Буда. Номера на автобуса е 16 и за около 5 минути ви качва пред „Свети Матиаш“ и Рибарските кули.

Рибарският бастион (или кули) представлява тераса със седем кули. Проектиран е, и построен в периода от 1895 до 1902г. от Фригис Шулек. Бастионът е изпълнен в неоготически и неоримски стил. Седемте кули символизират седемте маджарски (унгарски) племена, заселили се на Карпатския басейн през 896г. Името на бастиона идва от средновековието, когато група рибари защитили и опазили зданието. Гледката оттам е наистина изумителна. Може да се види Дунава, острова Маргарет, източната част на града – Пеща и хълма Гелерт. В бастионът се намира и статуята на Стефан I на Унгария, който е възседнал кон. Той е първия унгарски крал. Върху пиедесталът, на който е поставена статуята са изобразени епизоди от живота на краля.

Лично на мен това ми е любимо място в града, има прекрасен приказен вид, който винаги ме оставя с едно приповдигнато чувство.

Вече бяхме леко поизмръзнали и решихме, че е крайно време да се стоплим. Най-логично беше да влезем в „Св. Матиаш“, която е една от най-красивите и интересни църкви, в които съм влизала.

Официалното ѝ име е „Света Дева Мария“, а името Матиаш идва от един от най-обичаните ренесансови крале през 15 в и основен дарител за сградата, който се е и женил в нея два пъти.Постройка на това място датира още от 13в.По подобие на други стари църкви в града и тази е била разрушавана и възстановявана няколко пъти, като често е била преправяна в модерен за времето стил.Интериора е украсен с произведения на двама от най-значимите унгарски художници на 19 в – Карой Лоц и Берталан Шекели. Входа за нея е 1500 форинта.

След тази невероятна красота бяхме готови за обяд, но имаше още време до резервацията за голямата изненада на днешният ни ден, която аз очаквах с нетърпение. Затова решихме да обиколим уличките зад църквата, на които не бях обърнала никакво внимание, а те се оказа много уютни и приятни, с архитектура различна от всичко друго, което бях видяла в Будапеща.

На връщане към мястото за обяд облаците решиха да се разсеят и да покажат в друга светлина и кулите и църквата.

И такааа, стигаме до голямото ми очакване – обяд в ресторанта на Джейми Оливър –  Jamie’s Italian. Няма да ви обяснявам кой е той , само ще кажа че много отдавна исках да пробвам негова храна, но все не намирах къде. Та когато разбрах, че има ресторант в Будапеща резервирах веднага.Кухнята е италианска, както се разбира от заглавието, като освен пиците има и бургери и основни ястия. Няма да ви занимавам с прехласванията си по манджите, но трябва да спомена, че всичко беше на страхотно ниво и ще повторя задължително.Ядохме що годе от всеки вид храна, а десерта беше просто божествен. Оставям малко снимки, ето че отново почнах да се облизвам 🙂

Вече приятно натъпкани продължихме по план – Кралският дворец, след това музея на града и разходка по хълма. Времето се беше оправило, слънцето печеше много приятно – с две думи чудно време да се мотаеш.

Замъкът Буда е бил използван за резиденция на унгарските крале, завършен през 1265 година.Укрепителната система и дворецът, построен през тринадесети век след Монголската инвазия в Унгария, са разрушавани и възстановявани много пъти. Построен върху средновековните основи, ренесансовият замък е бил разрушен от турците. По-късно бароковият дворец е бил опожарен, а след това реконструираните за пореден път сгради са били повредени по време на Войната за независимост през 1848 година.

В края на деветнадесети век реконструкцията на замъка била организирана от известния унгарски архитект Миклош Ибл , който започнал и разширяване на сградата, която била завършена в необароков стил от Алайос Хаузман. Общо замъкът е бил обсаждан тридесет и един пъти.

По време на управлението на Сигизмунд Люксембургски замъкът бил разширен и се превърнал в един от най-големите дворци в цяла Европа. През 15 век, по време на управлението на крал Матиас Корвинус  замъкът бил възстановен и били добавени нови крила.

Много малко от тази постройка е останала, тъй като сградата е била почти напълно разрушена, когато Будапеща била превзета за пореден път, след като турците управлявали града между 1541 и 1686 година.

След 1867 година се явила нова необходимост от замък в Будапеща, за да се покаже нарасналата независимост на Унгария. Към сградата, оставена от Чарлз Трети и Мария Тереза, били пристроени ново крило и централна сграда с купол.

В края на Втората световна война комплексът е повреден отново от пожар, но след възстановяването, което започва през петдесетте години на двадесети век, замъкът Буда отново се радва на блясъка от най-добрите си години. Замъкът притежава двеста и три стаи, където са разположени няколко музея, сред които Историческият музей на Будапеща, както и Националната галерия. В пределите на замъка Буда се намира също така и Националната библиотека на Унгария. В северната част на замъка се намира място, където през средните векове е имало пазар, а също така са се провеждали публичните екзекуции.

Очевидно днешният ден не беше предвиден да се изпълни по план, защото се оказа че Историческият музей не работи. Не страдахме дълго време, тъй като това ни остави повече време за обиколки по слънцето и да разгледаме хълма надлъж и на шир.

На прибиране към вкъщи видяхме отново прекрасни гледки, благодарение на изчезналите облаци.

След като починахме няколко часа дойде време за традиционната ни разходка по тъмно, като този път бяхме прекалено изморени за да ходим надалеч. Обиколихме си близките улички и безславно се прибрахме да почиваме. Оставявам ви да се полюбувате на красивата и достолепна вечерна Будапеща и до нови скорошни срещи 🙂 Остават ми още цели два дни и половина за разказване 🙂