Светилището на нимфите и Афродита

Ако нямате твърде много свободно време, а ви се отскача до някоя малко известна старинна находка за разходка, разглеждане и отмора, идеалното място за вас се намира само на около 40 км от Стара Загора. Светилището на нимфите и Афродита, изградено през ІІ-ІІІ век от тракиеца Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос (сигурно съм го изписал правилно, защото го копирах, но не ме карайте да го произнеса спонтанно) и съпругата му Клавдия Монтана като част от тяхната вила, е чудесно място за отмора, за пикник, или за свръхестествени усещания за свещена енергия, ако имате склонност и усет към такива преживявания.

Потегляте към Димитровград, и ако е събота и имате достатъчно свободно време, може да се поровите в циганията на прочутия им пазар, да посетите някой от двата им чудесни парка, да опитате да се покачите на гротексно големите маса, стол и пейка до входа на парк "Марица", или просто да пиете кафе някъде из пешеходния център сред гигантските тежки здания в стил ранен соц. След това продължавате по пътя за Хасково, но още след излизането от града, подминавайки бензиностанция "Газпром", следва разклон, по който поемате вдясно, посока към Пловдив. На не повече от десетина километра следете табелите, и поемете по пътя вляво към село Каснаково. Влизайки в селото, няма как да объркате пътя, тъй като грижовната ни държава се е погрижила с щедро финансиране да постави кафяви указателни табелки с надписи към светилището. Следвате ги стриктно, и след като пресечете реката по един нов бетонен мост с голяма дупка в средата му, на стотина метра по-нататък може да паркирате колата на новоизграден паркинг. Пътека, настлана с камъни, ще ви отведе нагоре до информационен център, изграден през 2007 г по програма, разбира се.

Там ще намерите както брошури и сувенири, така и любезна приятна жена на средна възраст, която да ви разкаже за светилището и историята на неговото разкриване. От нея научихме, че въпросния тракиец, забогатял като висш военачалник в Рим, след дълги години раздяла се върнал при съпругата си Клавдия, която независимо, че била неземно красива,според твърденията на всички роднини и приятели също като Пенелопа му била вярна през дългите години на военни походи. В нейна чест, като благодарност и възхвала за този й подвиг, Тит Флавий издигнал това светилище около извор в каменната скала, което посветил на неназовани и с неясен брой нимфи и, за всеки случай, и на Афродита.

                                     

Край извора, който каптирал и издигнал полусферичен свод, създал още две крйни ниши, като малки езерца, които свързал с централния извор посредством издълбани в скалата канали.

                                      

Издигнал колонади, тържествен вход, както и ритуални сгради около цялото светилище - всичко това около полянката пред извора, където танцували нимфите нощеска.

Днес на тази полянка хора твърдят, че усещат силна свръхестествена енергия, но в ранния следобяд, под ведрите слънчеви лъчи и с жвакащата под краката ни от прелялата вода трева ние не можахме да се нарадваме на нея. След построяването на светилището една от нимфите, не по-малко неземно красива от съпругата му, хвърлила око на Тит Флавий и с всевъзможни женски еротични номера опитала да го съблазни и изкуши да намери и други плътски блага извън семейното ложе. Дали защото бил много благодарен на съпругата си, дали защото вече бил попрехвърлил една определена възраст, историята мълчи за причините, но резултата бил ясен - въпреки всички усилия нимфата останала на сухо и от мъка се вкаменила, като и до днес изображението й стои като бледа сянка в скалата над извора, излегнала се в похотлива (според някои) поза.

Казват също, че ако двама влюбени пият от водата в извора, за вечни времена любовта им ще се съхрани, и доживот ще бъдат неразделни. И двамата с Меги пробвахме, след стотина години ще ви кажем вярно ли е, или не.

На полянката до светилището има място както за игра, така и за пикник. Нови разкопки се водят от години насам, но за момента все се виждат основи, които са консервирани, и на практика недостъпни. 

На петдесетина метра от светилището се намират и основите на вилата, към които води кратка пътечка, има и указателна табелка.

Ако си носите нещо за хапване или друга материална подкрепа, може да останете и повече време, и според зависи от времето, градуса на консумираното и настроението, може да имате щастието да видите и самите нимфи. Ние оставихме тази възможност за друг път, и тръгнахме обратно към Стара Загора, където в едно от селцата (доста прилично изглеждащи, впрочем) видяхме и първия за годината щъркел, кацнал в гнездото си.

Според поверието, цялата година ще ни върви на мързелуване, щом не сме го видели в полет, а в покой, затова побързахме да се приберем и да материализираме поверието в действия.