Нова градина 2

  Продължаваме с новата градина. Първата част е ТУК

 Всичко под тунела беше изядено - лук, марули и спанак. Прецених, че за догодина ще е добре от лука и марулите да сложа четворно. 

 Пораздигнах кофите,които се търкаляха, позапълних дупките. 

Насях много ириси, които вадих оттук-оттам, и си отлежаваха с години в саксии. Едната беше 50 литрова, едва ги изкарах. Бяха запълнили саксията с корени, сигурно са престояли повече от три години. Нея обаче я насадих на друго място. Сега ми е нужна видимост към новата полянка, която досега криехме, затова кофата ириси заместиха една дървовидна ружа.А я криехме, защото аз не съм перфектната земеделка, да не кажа, че гледам зеленчука ей така , между другото, и мразя да копам.  Има и разни прибрани от друга градина лавандули, защото пречили на сигнализацията. Седуми, които трябваше да махнем от друго място,барабар с бъчвата, в която  бяха насадени. Купих няколко ехинацеи и гаури. Бучнах извадени преди две години издънки от индийски люляк. Имах в саксии и бъз черна дантела, една червенолистна смрадлика, две червенолистни лагерстремии. И тях измъчих една година в саксии. Иглолистните и те пресичаха сигнала на СОТ-а, зелената топка вече пуска нови клонки, но синята се колебае още, стискам палци и се моля. Нямаше как да бъдат извадени с хубави корени, защото около тях имаше други растения. Сложих и семенаци на треви - стипа тенуисима и каламагростис брахитриха. Преместих си там един пенисетум, друг купих. Няма смисъл от пояснения сега, дай Боже да тръгнат, ще снимам и пиша.

 

Моят мъж,по повод на нежеланието ми да копая, ми направи поливна с капково, и опъна там едни геотекстили, а аз продължих да трупам трева между насажденията. Все се опитвам да прокарам идеята за биоземеделието, даже опитах и повдигнатите лехи, обаче нещо не ми се получава.

Та реших и аз да имам повдигната леха, чета за тях от поне 15 години.Сложих мрежа под лехата, защото имам много къртици. А като натрупам биоматериал и се развъдят червеи, ще се увеличат и тунелите. Тази мързелива леха ми костваше много труд. Първо изкопах десетина и повече сантиметра почва, за да положа мрежата. Тя ужасно бодеше, докато я рязах, и подвивах краищата. После тази пръст пак трябваше да се върне вътре, и да се направи борд с дъски. Е, това вече не беше моя работа, но трудът по направата си е труд.  После и този обем се запълни до средата с пръст, което не е никак лека работа, а освен това си трябва и пръст. 

Накрая прехвърлих там един полуугнил компост, насадих си доматите , и реших, че съм ударила джакпота.

Да, ама не. Къртицата все пак е намерила някаква пролука, за да влезе. След това доста се е пошматкала, докато намери същата пролука, за да си излезе. И в резултат на това нейно лутане, лехата беше изорана! Доматките ми хич не пораснаха, единия цъфна, но не върза. И аз реших да зачеркна тази си инициатива.

 Минах на варианта да трупам листа и окосена трева между растенията и около корените. Особено при пипера, защото малкото ми опити да го отесам завършваха трагично.

Трупах и окосена трева върху пътеките между редовете, но все не стига. Откакто метнахме там геотекстил, работата заспа! Обаче мен ме гложди, че растенията си нямат растителна храница, защото под геотекстила нищо не се разгражда. Да не говорим, че последния път не зная какво се случи, та не фрезовахме, и земята беше като камък, при това и ненаторена.

Аз си насадих доматките , краставиците и чушките, даже и боб сях, ей така, само копнах за гнездо. Чушките не се справиха с почвата, бяха много зле.

Аз се отплеснах, но това е и причината да преместим зеленчука и тази полянка да остане празна. За да изравним двора, там беше насипана 30-40см пръст на места, която вместо хумус се оказа жълтокафява песъчлива почва. После моят мъж разнесе на ръка два камиона почва от друго място, но и тя не беше цвете за мирисане. Как се е мъчил този зеленчук...

Това детайлно описание трябваше да е в първата част, но сега ми дойде да го напиша.

Ето ги, справят се. Даже и на полусянка. И аз се справям с копането - такова няма :)

 На новото им място се оказа, че почвата, макар и оригинална, отгоре е приютила камъните от градините на половин село. Обаче си е плодородна почва, с хубава структура. Като изчистя камъните и парченцата тухли. Има една част, която не зная как ще изчистя, там е имало купчина чакъл.

Аз пак не смятам да копам, засега са насадени два реда ягоди, два грах и един лук, и два домати, но са толкова миниатюрни, че не зная защо ги споменавам. Не се справих с разсада. Но съм им гласувала голямо доверие , и чакам богата реколта!

 А това са пресадените пролетта малини. Там съм натрупала полуугнил компост от новите компостери. Нямам никакво търпение да го чакам, обърнах го веднъж, и което ставаше - направо на лехата. Ако започне да избива между клечоряците трева, мятам отгоре геотекстил, и това отдолу да си гние. 

 Вече окончателно се убедих, че аз не съм за повдигнати лехи. 

   🍄Първо - трябва да са много, за да събера там 70-80 корена домати, 15 краставици, поне едно пакетче семена боб, но най-добре две, един - два реда царевица, 100-120 корена люти чушки, чубрица, магданоз, копър, кервиз, малини, къпини, касис...Сигурно и друго има, но сега не се сещам. Тиквички няма, със сигурност.

   🍄Второ - мрежа=пари. Ограждаща конструкция=пари. Компост за да напълня=пари. Сено, листа= понякога и на пари. Май е по-добре да ида да си купя зеленчук. 

 Това с покривните култури ми харесва, обаче какво да правя с тези, които ще продължат да си растат? В ноутил земеделието ги пръскат с глифозати. Терминирали ги били. И къде е тогава природното земеделие?

Ще си продължавам с моите мешани опити, важното е да има какво да ядем.

 И това, което показвам като зеленчук и трева пак е нова градина, само че там няма декоративна функция, а чисто практична. Има и трева, и даже поливна за тревата, но то е само да изглежда що годе прилично. Останалата част е безнадеждно грозна (според мен, но не и според моя мъж, който гледа на таралясниците, които е насъбрал с други очи)

Е, има и рози. Спасени. Сега си представете един мъж, с цветна градина, на когото подаряват двайсетина рози. И той с един приятел минава и ги поставя където му харесва на него. Има си някаква схема в главата, и много обича цвят в градината. Аз ги насаждам на тези места, без да имам понятие коя каква е, и с ясното съзнание, че там е малко вероятно да цъфтят, заради сянката. Да не говорим колко пречат. И после, отрезвен от резултата, същият този мъж решава, че наистина не им е там мястото, и хайде - вадете розите. Обаче ние сме много жалостиви към растенията, и розите, прилично орязани, бяха насадени зад бъдещия зеленчук. Ако останат там ще стане една бодлива и кървава...ама....хайде само докато цъфнат един - два пъти, да разбера поне кой сорт са. После - не знам! На предната снимка. до стената са наредени. Десет броя. Има и още три, на други места.

  И така, онзи ден бъдещата полянка беше фрезована.След това я търмъчих. Това ще рече, че с търмък, или както го знам аз от моя край - гребло, се изравнява и надробява пръстта.

После се минава с валяк. Лъсват неравностите. Пак се минава с търмъка, за изравняване. При всяко търмъчене се събират камъни, едри буци и клечки. След това още веднъж с валяка. Следва последно търмъчене, и се сее трева. Тревата ни беше кът, нямаше повечко и за мравките, затова напръскахме с препарат. За да не отнесат семето. Съвестно ми е , ама...😕 Затова е хубаво да се сее преди да излязат мравки. Или се хвърля повече семе. 

А така изглежда тази година Роза лейди Банкс, или още Лутея. Гигантска е! Няколко години съхна пролетта, но най-вероятно е било измръзване, защото последните две години бяха меки, и тя порасна до тези размери. качи не на райската ябълка и висна от там. Гледката е грандиозна, това са пет метра височина!

На поляната при новия зеленчук насяхме в края на ноември. Тревата мнооого дълго не се показа. Няма да се покаже, ами, студено ѝ е. Но декември тръгна, а пролетта нае като бясна, изпревари всички плевели, които излизат после, и така си имаме много прилична поляна без никакви особени подготовки.

Там е много слънчево, и тревата е Сахара. Уж да минем с малко поливки. Засега расте много бързо, но я поляхме и наторихме, за да сгъсти хубаво. След лятото ще имам впечатления как се държи в жега.

 Чакам да позеленее, и ще пиша отново.

 

Вече е пролет 2024

 Мислех да озаглавя тази публикация "Нямаше зима, но вече е пролет", обаче се сетих, че имаше и малко сняг. Първият сняг беше много мокър, и защото до някое време наистина нямаше зима, дърветата си бяха зелени, и снегът ги изпочупи.

 Това не ми попречи да направя снежен човек, преди да съберем половин кубик дърва от начупената пауловния. Решихме , че след цъфтежа, ще се разделим окончателно с нея. Много е красива нацъфтяла, но е изключително крехка, а годините минават, от което ние не ставаме по-здрави и дееспособни. 

 И така - човечка, пърхаща с мигли. И човек. Така де, мислех си, че може и да не видя повече сняг, поработих над вариантите. Изкараха няколко часа.

 Тези бяха през ноември. През декември вдъхновението ме отведе при столчетата до новия водопад , където Дедо се радва на внучето, докато пийва кафенце. Кафенцето е мое, но нямаше къде да седна да го пия. 😂 

 Имаше и още един сняг, обаче аз бях с оперирано око, и за голямо съжаление пропуснах. Не, че снегът ми пречеше на окото, но бях се притеснила сериозно за състоянието след операцията, а на мен, ако сте обърнали внимание, ми е весело вдъхновението 😉

Та така, зимата отмина, скуката в градината също, и много бързичко дойде пролетта. Това е последният сняг, и може би за последно виждаме тази поляна в съседство празна. Предстои да построят едно блокче. Не зная как се случва това при планирано застрояване до 10м, обаче строят пет етажа и това е. Преди няколко години поляната съвсем не беше  празна, а пълна със стройно наредени ябълкови дървета. Но ....Цивилизация. 

Кедъра подстригах, и не ми се мисли какво чудовище може да стане. Чешмичката се беше поразпаднала, но съпругът ми закова обръчите и я приведе в добър вид. Надявам се много дълго да изкара.

Имах голямо желание да направя нещо за къщичката, което да отвлича вниманието от това, което трупам вътре. Градински работи. И нали знаете как силните желания се сбъдват. Попадна ми шнур за пет лева чилето, от 80-те. Изработих макраме. При пробите нещо не ми хареса как стои, обаче го оставих, с намерението да свикна да го гледам. Свикнах. Но тогава не бях, затова не съм го снимала добре. То и не личи както е вързано, но наистина доста се постарах, и стана интересно. Друг път ще го показвам.

Нацъфтяха иглики и кукуряци, но аз нали си ги гледам всяка година, изглеждат ми еднакво. Затова и не съм ги снимала много. Накупих си сини теменужки, два нюанса, и с тях понашарих. Кукуряците са маркови и феноменални! Всяка година стават все по-големи и по-богати! Цъфтят много продължително, започват от януари, приключват някъде в края на април, че до май, и после образуват семена и са още декоративни! направо се чудя защо толкова късно си взех кукуряк! Имат един недостатък - заемат твърде много място 😂

Нова градина

Дойде време и за Новата градина 😀

Може и много да съм си мечтала за това и онова, но суровата действителност е, че имаме по два крака и две ръце , и малко свободно време покрай другото. А и финансово не цъфтим, така че първата задача е да изравним и насеем трева, а после винаги може нещо да се променя. 

Припомням как в дъното на дворчето, в което садих зеленчук, моят мъж направи навес, и го прегради, как да е, с всевъзможни отпадъци. Обаче пауните много си го харесваха и така 😁

 Не знам дали прави впечатление колко са рециклираните материали в нашия дом. Да оставя настрана, че мъжът ми скатава всякакви неща с цел да се използват по-късно. Има нещо повече - сред нещата, от които хората искат да се отърват и да изкарат някой лев, има истински съкровища! И ако цената наистина много си заслужава, съкровището е отнесено вкъщи, подпира се някъде, или се нарежда на първото свободно място, или просто се набутва нейде (където понякога е невъзможно да се открие баш когато трябва), или заема видно и неподходящо място, и с години се заобикаля и прескача. 

 Само като пример - преди да имаме къща, тук дойде едно старинно пиано, понеже се продаваше за 70лв. За седемдесет лева!!!!!!! Е как да не организираш шест човека , които да го свалят от петия етаж, да го замъкнат в някакъв склад в София, от там да го натоварят в бус, и да го докарат на голата ни поляна, намествайки го под един отворен навес. Така си постоя няколко години, завито с найлон. Ама наистина насред полето, защото около нас на разстояние 150м нямаше никой.

И така, по някое време се появиха едни тънки летви, които вероятно са служили за разделяне на нещо. Ама много летви! И с тях се скриха отвратителните пълнежи на навеса.

Само че изобщо не ни харесваха в този цвят, и аз забърках онази смес от ръждиви пирони и син камък (а после botan от форум хоби кафе ми разясни, че резултата е зелен камък) , и ги намазах. Станаха кафяви, а в момента са тъмно кафяви.

 После пък съседите се отърваха от плочите от ивайловградски камък, и част от тях наредих до волиерата. Там не съм снимала какво имаше преди това, да не съм луда! Само ще кажа, че дни наред се разчистваше, предимно ръждиви железа 😂 Разбира се, отидоха на вторични суровини. Дотогава просто си чакаха реда. С години. 

 Прибрахме и седем - осем палета, които разковахме, и се скова ограда заради пауните. Тя преграждаше зеленчука, за да можем и ние да ядем, не само пернатите.

Белият демон, тоест паун, много ме дебнеше , за да ме клъвне, докато боядисвах. 

 После, при разчистването на гаража, успяхме да стигнем и до таблите на едно старо дървено легло, проядено от дървояди. Едната табла беше изметната от самото начало, и се взе решение всичко това да стане пейка. За нея съм писала в тази публикация.  

После и зеленчука беше насят, насаден, и всичко изглеждаше наред, докато не се отвори възможност да го преместим на друго място , с по-хубава почва. Оградката беше изместена, конструкциите за парник разглобени и боядисани, лампите извадени. Малините, касиса и къпините изместихме. Големите клони са разчистени. В момента остана само едно парниче с марули и лук, и много клечки по земята.

 Намериха своето място няколко лавзонови лъжекипариса Елводи, по-точно три здрави и един болен, бонус. Спасихме от друг двор една пицея глобоса, защото пречеше на датчика на охраната. Нямаше накъде да се реже, защото растеше залепена до смърча, и фактически е точно половината. 

 Пак по същата причина се сдобихме и с Picea abies Nidiformis, тя пък не може да се реже, защото се губи формата.Много се надявам да понесат пресаждането.

   От две години отглеждам и две гледичии без бодли. Бяха предназначени за друг човек, но той не успя да се справи с времето , и дърветата щяха да си умрат от суша. А нямаше как и да ги гледам в саксии толкова време, затова ги насадихме.  

Gleditsia triacanthos, 'Ruby Lace' и Gleditsia triacanthos 'sunburst'

 Насадени са пред двата лешника. Идеята е когато пораснат до някаква степен, да се разделим с лешниците. Тази година обаче лешниците получиха повече вода, и за пръв път ядохме вкусни ядки от тях.  Не знам искам ли да ги махна. Недостатъкът им са безбройните клони, които изкарват постоянно от основата.

Имаме нови съседи, в момента строят двуетажна къща. Ще надничат в дворчето. Опитвам да огранича наблюдението поне лятото, затова садим  широколистни дървета. Короните им ще ни пазят от чужди погледи. Освен гледичиите, купихме и Acer platanoides Royal red ,който запазва цвят бургунди през целия сезон. Не знам дали не прекалих с червенолистните, но много исках да имам на слънчево място и един бъз с черни листа, Sambucus nigra black lase . Той също е трета година в саксията. Имам и две червенолистни лагерстремии, които никак не искат да растат в другата част на градината, но ще опитам и тук с тях. Къде забравих червенолистната смрадлика!!! Имах такава преди години, но беше на много поливано място, и правеше по метър прираст за сезон. Налагаше се да я режа много, затова и само веднъж видях розовите ѝ пухове. Накрая се разболя от нещо гъбично и умря.

Имам и десетина резника лавандули, които разделих с една приятелка, правейки ѝ услуга. Много ѝ били 😀 При мен не им харесва, и това ще е не зная кой по ред опит, но се радвам, че и тя е доволна 😁 Имам безброй ириси и диви хемерокалиси, които са почти пред изхвърляне, но мисля да запълня известно пространство с тях. И три гаури. Преместих и малко растения от други части на градината.  Това засега. 

 А, забравих! Ами къде без черешката на тортата! Ниваки! Беше много измъчено в разсадника, две години стояло в саксия, прираста мизерен, но пък прорасло. Взех го да го спасявам, защото и имаше заявка от един човек. Човекът се отказа, а аз се лиших от доста парички, и му треперих още година и половина. надявам се догодина вече да тръгне както трябва.

 Опасна еклектика, но това е положението! 😂

Пръстта от фрезоването е променила доста нивото си в самия си край, и наредих бордюр от тухли, за да я спирам. Да живее рециклирането! Плочките са харизани преди мноооого години, а тухлите разчистихме миналата година от една градина. 

Наяредих едни десетина метра, борих се с корените на четири големи дървета, и бях толкова изморена, и ме чакаше още толкова работа, че нищо не съм снимала повече. Обаче останаха страшно много тухли, сигурно има за една тоалетна. И дори да се сетя как да ги оползотворя, има едни ронещи се парчета, които ум не ми побира какво да правя. 

 Следва изравняване, и май ще прибегнем до фрезата. После поливна и трева, и чак тогава нови фотки 😀 А после кокошарник в колибката на Караман (вече звездичка) , за да имам мотивацията да се дотътря до това място.

 

Стенопис, или просто рисунка на стената

В по-стара публикация прочетох, че се каня да снимам обновената чешма и нощното осветление. Само че аз не съм бърза с публикациите, и през това време се започнаха и други дейности. Теренът е покрит с какво ли не, каруцата е натоварена "като каруца", и затова ще разчитам на старите си снимки. 

Най-добре да започна с градината и това, което съм пропуснала да покажа. Алстромерии. Подари ми ги някой приходящ, и много съжалявам, че не помня кой. По-скоро имам спомен, но не мога да съм сигурна. Стръкчето три години не цъфна, аз дори помислих, че е изчезнала, и една година избухна в цвят. 

 Крокосмия, ехинацея и монарда. Там трудно се забелязва, но има и една ярко розова монарда. Нейните семенца преди много години закупихме от Англия, чрез ebay. Купихме десетки видове семена, но малко от тях станаха растения, и още по-малко оцеляха.

    Цветята във вътрешното дворче също се развиваха превъзходно, докато температурите не подминаха 40 градуса, и се задържаха така достатъчно дълго, за да пострадат растенията. 

След розите следващата атракция са хемерокалисите. Пропускам лилиумите, защото са останали много малко от тях.

Водните ириси са като накацали пеперуди:

   Да стигна и до съществото на тази публикация - рисуваната стена.

Има една тясна стеничка на помощната постройка, етикирана като Архива 😉

Тя беше просто шпаклована, и след като обнових лака по вратата и прозореца, беше като цирей. Затова в духа на възрожденската стилистика на къщата, реших, че ще е по-интересно ако напомня характерните пловдивски стенописи по къщите в Стария град. Но пъво трябваше да я боядисам. Избрах цвят, който първоначално исках за цвят на вътрешното дворче. 

Не зная какво съм избирала, но на мострата изглеждаше повече към жълто, в кутията беше портокалово, а на стената по-скоро охра.

  Стената се вижда още от улицата, затова ми беше важно да изглежда добре.

 Нямах намерение да я рисувам, но ми стоеше като кръпка, затова реших да я подчертая с няколко бели ивици. Обаче и това не ми се стори достатъчно, затова реших да нарисувам нещо простичко, наивистично и лесно.

След това обаче реших, че ми е под възможностите да се занимавам с елементарни неща, и скочих на нещо, което е над възможностите ми, поне с опита , който имах. Порових, харесах си няколко неща, съчетах ги по някакъв начин, и когато реших да ги рисувам, се оказа, че директно на стената ще е по-добре, отколкото да прекопирам, защото мащабът не е съвсем съобразен. това беше най-трудният вариант. 

 Очертах с молива. Да, обаче когато започнах да оцветявам, вече друго ми се въртеше в главата, и рисунката претърпя още корекции.

 Боичките са акрилни, любителски, или по-скоро за ученици. Ярки и некачествени. Добре, че имах бяло от професионалните опаковки, и смесването с него, а не това от малките тубички, даде един по-плътен цвят.

Имам си вече и нощно осветление, но не е добра идея да се рисува нощем :)

Ето го и крайния резултат:

След това го видя една приятелка , художник, със съпруг още повече художник 😁 И казаха, че иска малко обогатяване. Да, но аз художнически среди не съм и помирисвала, и не зная какво ще рече това. Малко охра искало, малко зелено....Добре, но си казах, че най-добре да остане така, няма да ходи по изложби, аз толкова си мога.

После, на живо, моята приятелка художник каза, че се прави велатура, и обясни в общи линии как става. Търсих и в ютуб, но там велатурата беше твърде професионална за моята ръка, и просто разредих малко латекс и намазах отгоре, без страх, че ще изляза от очертанията, защото това си беше цвета на фона.

Получи се леко замъгляване, което придаде на рисунката по-вехт, старинен вид. Малко ми е трудно да свикна да я гледам така, но повече НАИСТИНА нищо няма да пипна, защото не знам какво правя. 

Пейка, и още един водопад

 

Лятото се търкулна, и дойде есента. Мога да отбележа, че беше едно продуктивно лято!

Направени бяха доста неща, в предишна публикация показах как облицовахме една грозна стена с дъски, които потъмних с разтвор от син камък и ръждиви железа. Аз не съм силна в химията, но във форум Хоби кафе botan ми разясни, че химичната реакция на двете вещества дава зелен камък  😁 Така че става и като се разтвори зелен камък.

Тук се вижда светлата естествена,  и вече намазаната със сместа част.

На площадката, която направих тук с наредени плочи, кацна и пейката, която направихме от таблите на старо легло. Едната табла беше изметната, затова беше разрязана на две, за да послужи за странична част на пейката. 

След това старателно свалих двата пласта боя с пистолет с горещ въздух и шпатула. Оказа се, че фабрично е била двуцветна - зелено и естествения цвят на дървото.

Исках да я боядисам с алкидна боя, но нямах никаква идея с какъв цвят. Затова влязох в един голям строителен магазин, и огледах готовите цветове на всички алкидни бои. Оказа се, че Селт имат светло синя алкидна боя, почти като на стария цвят. Чудесно! Боята нямаше силна миризма, и съхнеше за половин ден, така че за един я боядисах, а на следвашщия само допълних където трябва. Стигна ми една кутия, като се има предвид, че не се налагаше грунд. Като че ли , обаче , леко избледня . Не е само от снимката, въпреки, че на нея изглежда по-бледа, отколкото е. Доколко е здрава боята не мога да преценя, лятото и есента са изключително сухи.

Стигнахме и до водопада. Вече има един, който вече функционира като такъв. 

Както посочих в края на публикацията  Разработихме се, имаше камъни, имаше и желание у моята половинка. Много мислихме за мястото, за да не изглежда като паднал от Марс. Аз не съм фен на скалните кътове, особено ако са купчина пръст ей така в нищото, с няколко камъка отгоре, и дребни растения, които през повечето време или са потънали в бурени, или ти се взима акъла да плевиш.

Разпръснахме камъните, да са ни пред очите. Доста време ни бяха пред очите, по-лошо е, че бяха и пред вратата, на мястото, където обикновено спирам колата 😂

 Моят мъж и един приятел натрупаха голяма купчина пръст. На снимка може и да не личи, но има пренесени два кубика пръст на ръка, с кофи. Просто нямаше по-удобен начин.

После беше иззидана кулата на Рапунцел, както аз я бях кръстила. Всички "грозни" камъни влязоха там. Нейната стабилност е неподвластна на каквито и да е закони на строителната механика, обаче Майсторът, в лицето на моя мъж, естествено, каза, че няма проблем, и тя наистина няма проблем и след като понесе още камъни отгоре си.

 Мястото е избрано така, че да се вижда най-вече от прозореца на дневната. Така ще го наблюдаваме и зимата, когато ще си стоим повече време вкъщи. В "кулата" е обиколено като в кладенец стеблото на тамарикса. Това е храст, възпитан вече като дърво. Садят го по склоновете на магистралата, за да ги укрепи, и се приема за доста прозаично растение, което обаче е очарователно нежно по време на цъфтеж, представлявайки водопади пухкави розови клони.

  Така изглеждаше преди много години, може би четиринадесет.

 А това е мястото пролетта, снимано от прозореца:

А така приблизително от същата посока, но в по-близък план, вече изграден.

Собствената ми дъщеря не можа да се ориентира по снимки къде е направен, така че обясненията са напълно излишни 🤣

Ние си обичаме кътовете за посядане, независимо, че много рядко ги използваме. За тук поръчахме тези бели столчета, които дойдоха...след месец. "От Луната ли ги носите?" попита съпругът ми, когато ги поръчваше. 😜

Много дълго им търсихме подходящата масичка, и накрая цветарник изпълнява нейната функция, но това по-нататък.

 Ето и въпросният цветарник от Лидл, който пребоядисахме в бяло. Вече е почти ноември, но температурите са почти летни, и седейки на тези столчета, се открива най-красивата гледка към градината!

През лятото всичко е красиво, погледнато отвсякъде! Подбрах още няколко снимки.

 В другата публикация ще ви покажа един стенопис, с който декорирах стеничка.