Как да се справя с енергиен вампир?

А ако тази 83 годишна жена е вредна за здравето ми, защото буквално пие енергия от мен (и не само от мен), за да зарежда организма си чрез моите и на близките ми отрицателни емоции

Да си чувала, че не е виновен този, който яде баницата, а този който му я дава?
Мъдро го е казал народът.
Вие позволявате да се държат с вас по един определен начин, който явно ви вреди.
Включете си сивото вещество и действувайте.

Вашата 80 годишна бабичка надали е толкова компетентна по въпросите, по които се изказва.
Просто и посочете къде и е мястото с няколко решително казани изречения, няма нужда да я поболявате.

Друг е проблемът - сложно ми е да я игнорирам, тъй като сме врата срещу врата, а тя напира непрекъснато и ако срещне отпор от нашето семейство започва да прави интриги из блока и да си гони това, което е намислила. А ако реша да воювам с нея това би заело цялото ми време и енергия, а тя точно това иска

Никой и нищо не е в състояние да я поболи - никакви изказвания или подмятания или каквото и да е там във връзка със здравето и .Тази жена е станала на 80 години и все още ходи та притеснява по- възпитаните хора защото малко от тях са и отговаряли  на неиния език .  Такива хора усещат къде им минава номера и са там, за да си нахранят болния мозък.Който има желание да  спаси себе си и близките си  от това нещо наречено енергиен вампир ще се справи и дори  по начин който не се възприема като много християнски ,който няма-НЕАМ ДУМИ.Същата възрастна комшийка имах и аз преди много години.Търпях я защото така бях възпитана-не отговаряй на по възрастните ,не противоречи,винаги поздравявай .Правих го до момента ,в който за 3-ти път се наложи да водя синът си на баячка ,защото тази възрастна комшийка ,като го видеше все ме питаше дали боледува,дали спи нощно време,дали се храни добре-абе все загрижени въпроси.И после това дете не спираше да плаче докато баба Цанка/лека и пръст/ не му хрълеше брашно и му прибаеше.Та като почнах и аз да се интересувам от здравето и и да и казвам че е по бледа от обичайното,спря и да ми говори.Захапа другата ми сестра,ама тя и видя сметката още същата седмица.А мойта майка и татко години наред след неизмените си срещи  с нея по цяла вечер се чувстваха все едно камъни бяха влачили през деня.ТА-НЕАМ ДУМИ.....

Класическият номер - като бях тийн казва на майка ми: "Ах, с какво хубаво момче видях дъщеря ти! Много съм щастлива за нея". А майка ми, съответно не е щастлива и пристига да ме разпитва. Отрицателни емоции и за майка ми и за мен

Ами ти вече воюваш с нея, само че не го осъзнаваш. Енергийните вампири точат енергия, докато им се обръща внимание и няма никакво значение по какъв начин. Ти мислиш за нея, разказваш за злобата й, правиш някакви планове как да се отървеш от нея - всичко това й дава енергия, т.е. я захранва, т.е. тя постига целта си, а ти - не.

На твое място бих се замислила за здравословните граници около тебе. Никой от блока, в който живеех, нямаше никаква възможност да напира - и наум не им е идвало. Ако влезем във входа заедно и някой ми досажда, стигам до вратата си, отключвам, влизам в рамката на вратата, обръщам се с лице навън, изслушвам изречението на говорещия до края и казвам с усмивка "Щеше ми се да имах време да можем да говорим още, обаче за съжаление имам много неща, които трябва да свърша. Приятна вечер". И затварям вратата между нас, което им остава време да кажат само "И на тебе". Няма разговори, няма спорове, няма чудесии, кратко и ясно - и абсолютно вярно. Имам време за нещата и хората, за които преценя, че имам време.

Оттук нататък, който с когото си иска да говори и да си плете интриги - това не е моя работа. Ако аз не се интересувам от тях, те няма как да ме засегнат. Виж, ако изслушвам разказите на съседките на кого какво е казала и т.н. - тогава продължавам да участвам в тази война и то от губещата страна, защото продължавам да отдавам енергия.

Много вярно е това, което е написала Мила.

Енергийните вампири точат енергия, докато им се обръща внимание и няма никакво значение по какъв начин.

Не вярвам в енергийни вампири, а мисля, че става въпрос за неприятни, натрапчиви мисли, породени от контакти с определена личност, които до такава степен са натрапливи и затормозяващи, че човек в крайна сметка губи ценна жизнена енергия, която все пак му е необходима за неговия собствен живот.

Имала съм и ще продължавам да имам  подобни случаи с колеги, колежки, роднини, съседки.

Започва да ми се върти из главата какво негативно са ми казали, как са ме обидили или нагрубили и започвам да градя някакви въображаеми диалози в главата ми, в които решавам конфликта с тях.
В повечето случаи си оставам само с това, не се стига до изясняващ разговор.
Огънят е прегорял, недоволството ми е претъпено и при следваща среща, вместо да реша проблема с конструктивен диалог, а при нужда дори и с кавга или спор, аз си затрайвам с надеждата, че този път всичко ще е наред.
Да, ама не.
Конфликтът се появява отново и отново, и всеки път аз си го решавам в моята глава, с моята енергия, с цената на моето време.
Докато в един момент не се получи
1.ефектът на бурето с барут. Тогава удрям там където най-много боли и буквално помитам опонента, независимо какви последствия ще има това. Раните са станали прекалено дълбоки и единственото, което искам е тази личност да напусне живота ми, или полезрението ми.
или
2. пълнен игнор, окончателно скъсване на отношения и контакти с въпросната личност без спор, без обяснения.

Това не е печеливша стратегия и в двата случая.
Човекът е социално същество и не може да оцелее, ако е сам или има прекалено малко приятели.
Горните два подхода водят до стесняване на приятелския кръг и социална изолация.

Затова съм си изградила един трети път.

Усетя ли, че даден конфликт започва да ме натоварва, търся своевременно, без да чакам прекалено, без да си въртя в главата ситуацията диалог с опонета ми и спокойно и любезно давам да се разбере за моята позиция. Посочвам ясно и категорично, докъде съм готова да стигна - последния път една колежка се стигна до спор при който и заявих съвсем сериозно, със спокоен, неафектиран тон, че повече няма да работя с нея. Изяснихме нещата, вече ми се махнаха мислите от главата. С колежката ще работим и занапред, което е добре и за двете ни.

Диалогът обаче не винаги е възможен, тогава има четвърти подход.
Подходът на изместване, заместване.
Веднага щом се появи натоварващата мисъл за конфликта, започвам целенасочено да си мисля за нещо много хубаво. Нещо лично, приятно и дори полезно. Или това- имам си някои любими картини и си опитвам да си ги представя в мислите. Хич не е лесно (за мен) и веднага гони вампирската мисъл.

Права си, особено за диалозите в главата ми. За съжаление при мен много бързо минава всичко и обикновено нищо не следва. Е, последният път и казах две думи на госпожата докато ми кипеше още и ми достави искрено удоволствие как остана със зяпнала уста, докато аз се изтеглях към нас. Понеже в този момент звънеше телефон (аз мислех, че е при мен, но се оказа нейният) бяха прекратени всякакви обяснения и се порадвах на гледката на опулената и физиономия. Вече и мъжът ми се е заканил, че ще ми вдигне скандал, ако види че контактувам с нея по какъвто и да било начин. Лошото е, че тя се навира непрекъснато и щом види, че започваме да си оправяме отношенията започва да замисля следващата гадост.
Иначе за диалозите си права. И аз се опитвам да предлагам разумни решения, когато видя, че назрява конфликт, за съжаление не всички са отворени за това

Poni 69,
опитай със заместването. Започне ли да се набира диалог, веднага на секундата викаш позната, вече изградена картина. Например как отивате на почивка с мъжа ти в един спа хотел. Значи трябва да си имаш този сценарий и първата сцена вече в главата. За да може веднага да изместиш гадната мисъл.
Да речем- багажа в колата, кучето на задната седалка, мъжа на волана и ти се наслаждаваш на природната гледка.
И оттам почваш вече да си изграждаш малко филмче в главата по темата. Може и закачливо да подметнеш на съпружието, че усилено подготвяш изненада....ей такива приятни, не натоварващи работи.
А може и да почнеш да си подреждаш в главата стратегия за някоя дейност - търсене на по-добре работа, смяна на жилище, каквото ти дойде на ума. Само не и безсмислени диалози в главата. Не помага.
Подсъзнателно се заблуждаваме, че така се подготвяме, че един вид това ЩЕ НИ ПОМОГНЕ. Обаче на практика един спор никога не се решава така, както ти си го решил в главата си.
По-добре прочети някоя теоретична статия по риторика. Из нета се намира доста. Така при един спор ще си въоръжена и подготвена. Ако искаш даже си напиши 10 аргумента ЗА или Против спорния момент и си ги чети от време на време.

Права си, ще опитам с приятните сценки, че много вампир около мен, много нещо. Вече видя ли бяла глава, откачам (не че мойта не е бяла, но е боядисана). Ще си представям, че тръгвам към Ню Йорк - това ми е фикс идеята в момента

Ами давай тогава към Ню Йорк.
Аз обичам да си планувам пикник край река, или пътуване с корабче.
Или да си спомням за вече минали такива. Подробности, диалози, приятни разбира се.
И да не забравиш да си заплануваш да те вземе дълга лимизина с шофьор от летището.

Току-що гледах едно предаване в тубата
"Как да се справяме с крадци на енергията ни"

и много ми хареса следното -

При контакт, среща с недоброжелателно настроен човек да кажеш наум следното-

Аз ти прощавам всичко, което някога си ми направил/a.
Моля, прости ми за всичко, което съм ти направил/a.
Душата ми поздравява душата ти

Ich verzeihe dir alles, was du mir jemals angetan hast.
Bitte verzeih du mir alles, was ich dir jemals angetan habe.
Meine Seele grüßt deine Seele.

Освен това препоръчаха при контакт с вампир да се опитаме да го изненадаме с неочакван въпрос, с обрат на темата, да го объркаме по някакъв начин, за да го изкараме от състоянието му на смучене на нашата енергия.

Също така казаха, че ако пожелаем зло на някого, това винаги се връща към нас.
Излиза, че съветът към авторката на темата бабата да бъде уплашена чрез злокобни подмятания всъщност за самата авторка е дори ужасно вреден на енергетично ниво.

Хм, странно е. Аз избягвам да се оценявам, защото често виждам колко се разминават самооценките със истината, но днес една приятелка ми каза, че съм оперирана от завист и че виждам само доброто в хората и затова според нея всички се държат с мен добре и нямам врагове. Независимо от нейната оценка обаче си имам двама-трима много сериозни душмани, които хич не се шегуват в опитите си да ме унищожат (понякога буквално). И аз се опитвам да мисля позитивно и най-вече въобще да не мисля за тях, но като ме настъпят направо изтрещявам и мислите и езика ми започват доста неконтролируемо да се мятат. Дори много разбиращ човек, с който съм правила консултации ме посъветва да чета Добрата молитва на Дънов за единият си враг, но и това ми е много сложно. В смисъл бих я чела, но когато прочетох за всички нагласи и изисквания към молитвата винаги мисля, че не правя нещо както трябва и предизвиквам обратния ефект

Хора, аз да ви се похваля, ако мога така да се изразя - след толкова време мисля, че успях! Беше си натоварващо, на няколко пъти трябваше да отказвам директно, но от както не контактувам с този енергиен вампир се чувстваам по-добре, по-спокойна.
Poni69 - успех ти пожелавам! Лошо е,че ти е съседка, но дано да имаш късмет!

Браво, соня. Пони, ти ми приличаш на дом без входна врата. Като сложиш вратата и резето, няма да те нападат крадците на енергия. Защитавай си енергията, живота, правата. Това, че се защитаваш не те прави по-малко добро момиче. В Тексас има ако някой ти влезе в територията: стреляш първо, после питаш. При крадците на енергия - по-добре далеч, далеч, но ако са ти съседи - почваш и ти да им вкарваш квалификации.

За крадците на енергия целта е една - те да се напият. Ти си безпредметна. Нямаш значение. Само енергията ти и това, което ти имаш имат значение. Третирай крадците на енергия по същия начин, по който би се отнесла с някой, който се опита да влезе в дома ти.