6.12 се прибираме вкъщи и аз не знам колко още ми остава да живея. Синът ми е направил опит за самоубийство, взима наркотици, защото ние сме лоши родители (оплака се от нас пред декана и психоложката, че му спираме интернета), ще се развеждаме. По пътя в колата ни поръча iPhoneX за коледа и ако може да го запишеме в дорма, защото това с тоя влак е безумно. Дорма май е 4000Е годишно.
И стига сте се филмирали, нищо ми няма.
Спи вкъщи и си мързелува една седмица. Аз почвам да пия хапчета. Събирам смелост да попитам втория син дали и той мисли, че с баща му ще се разведеме. Той каза, карате се, но темите са едни и същи, скучни сте. Говоря със сестра ми, тя е с 2 развода. И сестра ми, каза, сега е момента да пробваш, но кой ще те вземе след това с 4 деца
14.12 - има друга среща в училището. Съпругът ми е категоричен, дано не си променят мнението. Ние сме късметлиите. Взимаме парите. Вадиме детето оттам, защото явно с него нещо става. Практично, веднага намести сумата за екскурзия.
На срещата отивам само аз със сина ми. Прекрасни, спокойни, ерудирани и сигурно тотално невежи за състоянието в училището хора слушат изложението на декана какво взел, как го взел от дилър от Перник във влака Перник София. Тука да намесим СМГ. Синът ми пътуваше сутрин със съученик от предишното училище, който беше приет навсякъде и избра СМГ. И те го питат, СМГееца ли ти ги даде нещата? Пълен цирк. Тука той основно промени откъде са лекарствата, каза, че ги е купил в София в центъра. Аз се опитах да кажа нещо в защита общо. Казах разбирам, че детето ми се е оплакало че му е трудно с пътуването, че е депресиран, търсил е 'лекарство за безпокойство', споделил е със съученици, споделил е с учители, защо никой не ми каза, аз дори не подозирах, че си мисли, че ще остане без майка и баща.
Питаха го и сега ти как се чувстваш. И той каза ами починах си, наспах се, размислих и в крайна сметка нещата не са толкова зле. Аз не съм взимал много и не ми трябва. Можеше ли стола ми да е електрически, че да го пусна.
И сега помислете си, имате ученик, който е взел лекарство за депресия, което се използва за дрога, той твърди, че го купува от дилър, ами как ще спрете дилъра да има достъп в училището, ако не спрете това дете от училището + това дете е риск, тези неща са опасни. Утре ще умре, кво правиме. В училището няма наркотици иначе. И аз си тръгнах убедена, че съм съсипала детето като съм го записала не където трябва, дълго пътуване, неразбран и не съм била добър родител. Имам наркоман вкъщи.
Подписвам си анекса на договора. Идва коледа. Просто страшно. На всичките занимания служебни и семейни и този тормоз. И тъй като синът ми остана без телефон се оказва, че се е логвал на моя и така аз попадам на стотици разговори с кой ли не. Истински тийнейджърски роман. Четох, рових и ми стана лошо. Значи, моят човек е самотен, чувства се самотен и просто си измисля проблем, защото така ще привлече внимание. Взимал е неща, но май не толкова колкото други, но много ама много е играл. Има снимки с пликчета с бял прах и видео че е надрусан. Датата е 4дни в които го оставих вкъщи с грип и да си почине. Снимани са в градината и на улицата. Така той има зависимост и има нужда от помощ. И тръгват хора да го обсъждат и да му помагат. Момичета. Гаден мъжки номер малко. После нещата малко излизат извън контрол, защото много хора го обсъждат явно и той се ядосва. После с негов приятел проверяват правят математически модел колко време и как да отказва наркотиците. Той си пише разни неща на профила за хапчета. Писал е че сме го изоставили и че го мразим. Писал е че е осиновен. И така тръгва нещо друго. Бива "намерен" от дилърите. Буквално преследван в рамките на дните преди инцидента. Наредено му е да отиде на 3тия етаж в тоалетната, обиждан е и са му ги дали. И има много деца, които знаят кой е буквално по име. Тече кореспонденция. Знаят, че с това се занимава дилъра и ако не участват, защо не го издават. Явно ги е страх. Сигурно и сина ми го е било страх. На мене ми олекна, че не съм аз големият виновник и така до новата година, когато някои почнаха да го търсят с дребни оферти и той отказваше. Аз вече минах Пирогов, психотерапевт и той започна да казва някои неща. Спря да лъже. Но аз знаех, че казва истината, защото четях информацията. За връщане в колежа не може да става дума. Колко са дилърите там. Всеки ден ли ще се притеснявам за него, че ще му се случи нещо, защото ги е издал, има ли други, кои са другите.
И така бавно ме ядоса колежа. Защото просто избраха най-лесния път. Аз нямаше как да знам за дилърите в училище, защото никой не каза. Никъде не го пише, никой не беше предупредил. Дете от разбито семейство, със съществуващ проблем с наркотиците, дилър от мафиотски град. Бинго, решихме един проблем. А те седят на цял проблем и някой трови децата. И им писах. И те мълчат. Не поискаха информация. И тогава ви писах на вас, защото това са вашите деца.
На хората с музикалните инструменти и детето с LSD се обадих. Очаквах да ми затворят телефона. Не са музиканти. Много си обичат детето и са като заложници в собствения си дом.
Та това за кое било лично и кое трябвало да се споделя. Може би трябва да има някаква платформа за родители. Някъде където аз знам, че това сте вие и мога да разбера кое дете е ваше и мога да ви предупредя конкретно. Вижте какво ми писа някой на лични:
Виж целия пост
И стига сте се филмирали, нищо ми няма.
Спи вкъщи и си мързелува една седмица. Аз почвам да пия хапчета. Събирам смелост да попитам втория син дали и той мисли, че с баща му ще се разведеме. Той каза, карате се, но темите са едни и същи, скучни сте. Говоря със сестра ми, тя е с 2 развода. И сестра ми, каза, сега е момента да пробваш, но кой ще те вземе след това с 4 деца
14.12 - има друга среща в училището. Съпругът ми е категоричен, дано не си променят мнението. Ние сме късметлиите. Взимаме парите. Вадиме детето оттам, защото явно с него нещо става. Практично, веднага намести сумата за екскурзия.
На срещата отивам само аз със сина ми. Прекрасни, спокойни, ерудирани и сигурно тотално невежи за състоянието в училището хора слушат изложението на декана какво взел, как го взел от дилър от Перник във влака Перник София. Тука да намесим СМГ. Синът ми пътуваше сутрин със съученик от предишното училище, който беше приет навсякъде и избра СМГ. И те го питат, СМГееца ли ти ги даде нещата? Пълен цирк. Тука той основно промени откъде са лекарствата, каза, че ги е купил в София в центъра. Аз се опитах да кажа нещо в защита общо. Казах разбирам, че детето ми се е оплакало че му е трудно с пътуването, че е депресиран, търсил е 'лекарство за безпокойство', споделил е със съученици, споделил е с учители, защо никой не ми каза, аз дори не подозирах, че си мисли, че ще остане без майка и баща.
Питаха го и сега ти как се чувстваш. И той каза ами починах си, наспах се, размислих и в крайна сметка нещата не са толкова зле. Аз не съм взимал много и не ми трябва. Можеше ли стола ми да е електрически, че да го пусна.
И сега помислете си, имате ученик, който е взел лекарство за депресия, което се използва за дрога, той твърди, че го купува от дилър, ами как ще спрете дилъра да има достъп в училището, ако не спрете това дете от училището + това дете е риск, тези неща са опасни. Утре ще умре, кво правиме. В училището няма наркотици иначе. И аз си тръгнах убедена, че съм съсипала детето като съм го записала не където трябва, дълго пътуване, неразбран и не съм била добър родител. Имам наркоман вкъщи.
Подписвам си анекса на договора. Идва коледа. Просто страшно. На всичките занимания служебни и семейни и този тормоз. И тъй като синът ми остана без телефон се оказва, че се е логвал на моя и така аз попадам на стотици разговори с кой ли не. Истински тийнейджърски роман. Четох, рових и ми стана лошо. Значи, моят човек е самотен, чувства се самотен и просто си измисля проблем, защото така ще привлече внимание. Взимал е неща, но май не толкова колкото други, но много ама много е играл. Има снимки с пликчета с бял прах и видео че е надрусан. Датата е 4дни в които го оставих вкъщи с грип и да си почине. Снимани са в градината и на улицата. Така той има зависимост и има нужда от помощ. И тръгват хора да го обсъждат и да му помагат. Момичета. Гаден мъжки номер малко. После нещата малко излизат извън контрол, защото много хора го обсъждат явно и той се ядосва. После с негов приятел проверяват правят математически модел колко време и как да отказва наркотиците. Той си пише разни неща на профила за хапчета. Писал е че сме го изоставили и че го мразим. Писал е че е осиновен. И така тръгва нещо друго. Бива "намерен" от дилърите. Буквално преследван в рамките на дните преди инцидента. Наредено му е да отиде на 3тия етаж в тоалетната, обиждан е и са му ги дали. И има много деца, които знаят кой е буквално по име. Тече кореспонденция. Знаят, че с това се занимава дилъра и ако не участват, защо не го издават. Явно ги е страх. Сигурно и сина ми го е било страх. На мене ми олекна, че не съм аз големият виновник и така до новата година, когато някои почнаха да го търсят с дребни оферти и той отказваше. Аз вече минах Пирогов, психотерапевт и той започна да казва някои неща. Спря да лъже. Но аз знаех, че казва истината, защото четях информацията. За връщане в колежа не може да става дума. Колко са дилърите там. Всеки ден ли ще се притеснявам за него, че ще му се случи нещо, защото ги е издал, има ли други, кои са другите.
И така бавно ме ядоса колежа. Защото просто избраха най-лесния път. Аз нямаше как да знам за дилърите в училище, защото никой не каза. Никъде не го пише, никой не беше предупредил. Дете от разбито семейство, със съществуващ проблем с наркотиците, дилър от мафиотски град. Бинго, решихме един проблем. А те седят на цял проблем и някой трови децата. И им писах. И те мълчат. Не поискаха информация. И тогава ви писах на вас, защото това са вашите деца.
На хората с музикалните инструменти и детето с LSD се обадих. Очаквах да ми затворят телефона. Не са музиканти. Много си обичат детето и са като заложници в собствения си дом.
Та това за кое било лично и кое трябвало да се споделя. Може би трябва да има някаква платформа за родители. Някъде където аз знам, че това сте вие и мога да разбера кое дете е ваше и мога да ви предупредя конкретно. Вижте какво ми писа някой на лични:
