Проблем с вземането на кръв

Мен точно бременността ми помогна да приемам по-лесно вземането на кръв😊Преди вдигах кръвно от притеснение, но сега сядам и давам ръка...Попадала съм на всякакви лаборантки, дупчили сме по няколко пъти...ми свиква се😊

Абсолютно подкрепям, че от пръста боли повече, отколкото от вената!Неприятно е усещането...милите деца, ако знаят кое е по-лекият вариант, никога повече няма да си дадат пръста😉

Аз да се похваля-взех глюкомер назаем,за да си измеря кръвната захар,че много се разтрепервам и ми прималява напоследък.Съвсем сама си дупчих горкия пръст с иглата,не ползвах писалката,защото не е моя и не е редно,дори със сменена игла.
Кръвната ми захар се оказа 3.1,доста ниска,както предполагах.Още ме боли пръстчето,но някак си преодолях страха за момента.
Мислех,че понеже игличките са много фини няма да боли,но уви.Пак е гадно.Може би ако е с писалката не боли,сигурно силно съм се убола,стисках очите от страх.

Така е, с писалката не боли. Правих над 100измервания от пръстчето с моето апаратче преди 3г. А още колко сме правили в лабораториите.....И там разполагат с  подобни писалки. Не се усеща почти нищо. Но все пак е важно  кой пипа и доколко се старае. Имат и бебешки игли за проблемни пациенти. Тези за вените се наричат бътерфлайки. За съжаление ги няма навсякъде.....Доста венозни изследвания направих през последните 4г. Извънредно неприятното ми чувство от венозното дупчене изчезна. Ендокриноложката ми посочи лаборатория "Синево" и не сгреши. Винаги имат бътерфлайки и ги употребяват при проблемните пациенти, освен при децата. Когато отидох там за първи път, зададох въпроса дали могат да постигнат да не ме боли ръката обяснявайки, че винаги ме е боляла по цял месец. Отговорът беше, че с тънки игли и повече старание е напълно възможно. Самата лаборантка също ми допадна от пръв поглед. Няколко дена по-късно отидох и се справиха идеално! За първи път ръката ми беше с мъничка точица и без никакви болки. Все едно не са пипали! Доста пъти след това се получи същото. Последния път беше през юни. Дерматоложката беше предписала 3венозни измервания на кортизола в рамките на 24часа. Това малко не ми хареса, но се подчиних. Останаха ми 3точици, които изчезнаха след седмица. И никакви болки и синини....Но пак с бътерфлайки......Освен това аз се сприятелих с лаборантките и шефката им още в началото. Харесах си 2 от тях и не желаех други да пипат. За съжаление миналата година напуснаха......Но имат достойни заместнички, които също се справят идеално. Още в началото прецениха, че моите вени са за бътерфлайки и аз винаги дори и пред новите настоявам за такива. Само веднъж преди 3г. едно момиче ме ядоса като се натисна то да ми взема кръв без бътерфлайка и допусна кръвоизлив, който ме тормози цели 3месеца! През следващите дни се карах, оплаквах и дадох да се разбере, че тя никога повече няма да има възможността да ми взема кръв дори от пръстчето! Доста пъти я намирах без работа, но винаги търсех моите любимки. Когато отсътваха си тръгвах и идвах отново друг ден. Тя на всичко отгоре знаеше предпочитанието ми към другите и се напъха между шамарите съвсем насила и неочаквано. Не успях да я спра....През юни шефката искаше да ме изпрати точно при нея, но аз и отказах. Тя веднага посочи друго момиче от новите, което ми източи цели 7епруветки, но проблем не възникна. Справи се перфектно. Веднъж едната от моите любимки успя пред очите ми да укроти 2-3г. ревящо момиченце. Успокои го по някакъв начин, взе му кръв и то излезе усмихнато и доволно! Звучи като приказка, но е истина. Ясно, че е важен подходът към пациента, но нежното пипане и тънките игли също са важни. Тогава детето не реве, а ако пипането е грубо и болезнено, реването е гарантирано. При проблемните пациенти е същото. Тогава ще изчезнат основанията за припадане, прибледняване и страх. Колкото до гледането, то е въпрос на личен избор. Аз предпочитам да гледам въпреки, че едната от моите любимки се дразнеше от това. Страхуваше се да не трепна. Не трепнах нито въднъж, защото самото убождане или не се усеща, или се усеща съвсем слабо. От особена важност е да се взема кръв от повърхностните разклонения на вената/тя е една/, а не да се навлиза безпричинно в дълбочина, както го направи момичето, което зачеркнах вовеки веков. Освен това е важно и опипването, ако вените не се виждат. Аз вече им посочвам къде да пипат и те не възразяват. Това ги улеснява. Държат се вежливо и уважително. Аз също ги уважавам. Днес например им занесох малко коледно черпене. Според мен пътят е този-да намерим свястна и добре оборудвана лаборатория, както и способни лаборантки, с които да се сближим. Напоследък казвам, че изпитвам най-добри чувства към хората, които ме бодат, докато преди изпитвах твърде лоши чувства. И с инжекциите успях по същия начин-една способна съседка мед.сестра, а за специалните способна ревматоложка. И тях ги уважавам от все сърце!  Накрая една поправка-психически проблем, а не психологически, тоест душевен проблем. Иначе ще излезе, че имаме проблем с науката, наречена психология. Да се превърнем от вечно недоволни в доволни пациенти е сериозен успех. При мен се получи.

И аз съм същата.Даже сега,докато прочетох 4-5 коментара и ми прилоша малко.
Знам какво изпитваш.Повечето хора тук говорят за притеснение от болката ,а нашето е съвсем друг страх.Предпочитам да ми срежат ръката с нож,отколкото да ми набодат ужасна игла където и да е.То си е фобия,паника,неконтролируемо чувство
Аз лично се утешавам с това,че е нещо съвсем кратко,няма и минута работа.Повтарям си-и това ще мине.Не че помага много ,но пак си е някакво облекчение.Гледай винаги да има човек с теб и смело напред

https://medpedia.framar.bg/%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D1%82%D0%BE% … D0%B2%D0%BA%D0%B8

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%BF%D0%B0%D0% … D0%B1%D0%B8%D1%8F


https://psymost.ru/fobii-strahi/boyazn-ukolov


https://psymost.ru/fobii-strahi/boyazn-ukolov

Мъжа ми не помни . Мислих, мислих и накрая се сетих, че си пазя всички изследвания и го издирих- СМДЛ Лаборекспрес 2000 ООД, ул. Ген. Столипин N 18, тел. 052/647 337.

Не знам дали ще попаднеш на същата, беше младичка. Спомням си, че имаше огромна опашка...

И аз това си повтарям, че всичко ще стане за секунди. ММ ще е с мен при всички положения Благодаря за подкрепата ❤

Благодаря ти  за информацията❤
Аз вече имам записан час и на мен ще ми взимат в Майчин дом.

Здравейте, дами!

Имайки предвид, че отворих темата и всичката подкрепа, която получих, се чувствам длъжна да споделя все пак как мина въпросното взимане на кръв.
Та, само алармата ми беше голяма, два дни по - рано аз започнах да се притеснявам, будех се и само за това мислех през деня, а то какво стана.....всичко мина толкова леко, че не разбрах кога се случи. Попаднах на много мила и търпелива лаборантка, която докато ми каза спокойно, вече всичко беше свършило! Безкрайно съм й благодарна и много приятно изненадана от крайния резултат. Оказва се обаче, че това, от което се притеснявах най - много мина безпроблемно, а се появи друг проблем.
Разочарована съм от отношението на лекарката, която ми следи бременността. Регистрирах се у съм си платила таксата, а сега се чудя да я сменям ли и с кого. Излизам от темата, но ще споделя какво ми се случи.
При последната консултация се разбрахме следващият път да пуснем кръв за БХС и целия пакет изследвания, а после при нея на фетална. Днес обаче нещата не протекоха по план. Първо влязох и поздравих, а тя ми каза „давай, давай, че хората навън чакат и се изнервят защото закъсняваме с графика” без да отвърне на поздрава ми. Аз вина за закъснението на графика нямам! Легнах и попитах дали ще правим фетална както се разбрахме. Отговорът беше не. „Каква фетална? Тия дето я правят тази ранната фетална звездите им го говорят, нито са развити всички органи, че да се гледа нещо, нито нищо. Фетална се прави чак на 20 седмица. Сега няма какво да гледа.” Стана ми ясно, че не й се занимава, но ме успокоява това, че моя позната ме беше посъветвала да си търся и второ мнение и преди два дни специалист, с наистина добра апаратура, ми беше направил. Останах много доволна от отношението, обясненията и отделеното време, но за жалост не е в града, в който живея, а от Добрич. Бях при д- р Стоилов. Първи той ми пусна да чуя сърчицето на бебето си, обясни ми всичко на език, който аз като пациент разбирам. Той дори ми показа траекторията и кръвта, коиято влиза и излиза от сърчицето, а днес слушам как нямало какво да се леда.Днес, освен че не направихме фетална, ами и по време на прегледа слушах само термини, които не разбирах и то един след друг, че не ми остана и възможност да питам кое какво е, а и видях, че не е в настроение за обстойни прегледи. Най - неприятното беше, когато ми каза, че имам киста в плацентата. На въпроса от какво се е получила чух „не знам”, на въпроса да се притесняваме ли, отново не знам, на третия - опасно ли е за бебето - „не мога да кажа, не знам”. И накрая ми каза : „ Ако искате консултирайте се с друг специалист.” Почувствах се ужасно! Какво значи това? Не съм чувала до сега лекар да казва НЕ ЗНАМ! Излязох от кабинета разтроена. Започнахме с мъжа ми да проверяваме в интернет какво е това, за да добием все пак някаква представа. Звучи абсурдно да излизаш от преглед и да търсиш отговори в интернет, но уви...
Сега обмислям какво да правя. Определено си загубих доверието в тази жена днес.
Моля, ако някой има добри отзиви за АГ във Варна да сподели.

Здравейте мили дами. Не знаех кого да питам, та реших да пиша тук. Ако е проблем, нека админ изтрие поста ми. Та въпроса ми е следния. Преди седмица ми вземаха кръв от вената, няколко проби, тъй като се налагаха много изследвания. От тогава изпитвам болки и изтръпване в областта, както и има много синини, дори в лакътя. Та искам да ви попитам случвало ли ви се е, и след колко време е минало. Благодаря предварително! Прилагам снимка. 

Цвети, и на мен ми се е случвало, не мисля, че е проблем, но ако започне много да те боли, може би не е зле да отидеш да го погледнат.
Иначе ме научиха на един номер, с който вече нямам никакъв проблем с даването на кръв. Денят, преди взимането на кръв, пия много вода и после ми намират и нацелват вечната много бързо и безболезнено. Освен това явно налягането се качва и по-бързо я взимат.

По принцип нямам проблем с намирането на вена, даже всеки път лаборантките много ми се радват, и все ми хвалят вените. Факт е, че доста време взимаше кръв, може би около минута. Друг път става за секунди. Аз го отдава на това, че изследваха много неща, но ме притеснява тази болка, и тази голяма синина, тъй като то на снимката не се вижда. Ще изчакам още малко и ако не мине в понеделник ще ида при личния. Интересно, че има нещо като уплътнениение там.. Аз съм си голяма паника по принцип, и най - вероятно няма от какво да се притеснявам.

Сложи компрес риванол, и намажи хепароид

Пукнали са ти вена. Редовно ми се случва и много се дразня, особено лятно време. Приличам на наркоманка, цялата в синини по ръцете, чудя се как да се крия. Ще мине, но поне 1 месец държи синьото, а болката понякога се усеща до седмица след взимането на кръв. Обаче не се тревожи, това се случва често на много хора.

Аз съм същата в момента от даване на кръв два пъти в рамките на три дни. Имам придърпване, пулсиране, стягане на моменти. Получавам го, ако за кратко време съм дала няколко пъти кръв, ако лаборантката ми е пукнала вената или ако не съм притискала достатъчно мястото след манипулацията. Би трябвало петната да избледняват. Ще мине.