Разбира се не ангажирам никого със своя коментар, но не съм съгласна със следните определения: „героя Ийт, че е толкова наивен и прост.“; „Ийт го дават абсолютен глупак. Просто всички ще го лъжат и ще бъде разорен.“; „колко е смотан този Ийт и т.н.“
Първо ще се анализирам взаимоотношенията Ийт – Иджлял - Айтюл
Ийт познава много добре леля си и Иджлял, разбра и за всичките им манипулации в момента, в който Иджлял си призна, че знае истината. Но какво можеше да направи, бори се открито и честно и в замяна получава още по-жестоки удари. Може ли един човек, който държи на семейните ценности да подходи по-жестоко към майката на своето дете и към лелята, която го е отгледала?
Ийт се опитва с добро да се противопостави на злините, които околните му причиняват. И това не е наивност, това е възпитание, това е уважение, това е респект.
И какво лошо иска Ийт – да живее с жената, която обича, да се грижи за детето си и да уважава майката на това дете. Та не трябва ли да бъде така. Иджлял като майка на Мерт не трябва да бъде низвергната от Ийт. Само поради факта, че го е дарила с прекрасен син, тя трябва да бъде уважавана и зачитана (въпреки че Иджлял не заслужава това). Но Ийт е готов да прости, да забрави за злините на Иджлял в името на спокойствието на детето.
Само един добронамерен, честен, открит и възпитан човек може да постъпи така.
Да не забравяме, че Ийт Козан е и глава на фамилията и като такъв се чувства отговорен за мира и спокойствието на всички членове в имението.
А взаимоотношенията Ийт – Нур ще ги оставя за сега. Но аз се прекланям пред тази бурна, изпепеляваща, изстрадана и истинска любов. И това е едно от нещата, които ме запали по сериала. Няма я сълзливата, лигава любовна история, типична за романтичните сериали. Адмирации за сценаристите! Показаха ни нещо по-нестандартно, но и много истинско.