Бременна в най-неподходящия момент

Стресната си и уплашена, защото не е планирано и е неочаквано. Всичко друго ви е наред. Ще се успокоиш, ще премислиш нещата и ще видиш, че няма нищо страшно.
Повечето ми приятелки работеха от вкъщи и през бременността и след това. Варианти за гледане на бебе много, щом имате финансова опора, а вероятно и ще има много щастливи баби да помагат.
Направи необходимите изследвания, уверете се, че плодът е здрав и се развива добре, лека бременност желая!

Аз не бих била толкова категорична със съвета да оставиш бебето. Бих проучила много добре вариантите за бъдещо забременяване и какви са рисковете да забременееш и какви не, защо, кой специалист го казва и какви са основанията му.
Не бих скочила с лека ръка в новото поприще на майка, ако наистина не осъзная какво ми се случва и дали го искам. Ако в теб на този етап остане съпротива и макар и мъничко, но не желаеш това бебе точно сега, по-натам ще рефлектира в поведението към детето. Ако не си сигурна, че искаш детето – не го раждай. Демек – не раждай на всяка цена под натиска на външни обстоятелства, предразсъдъци, нагласи или мнения.

Помисли добре след като мине още седмица от изненадата, че в теб има живот и тогава реши дали искаш да си майка или не в този момент. Моментите са сега – не са в бъдещето или миналото. Не можеш да залагаш на това как ще се чувстваш в бъдеще, ако имаш или нямаш дете.

Basila, тук не съм много съгласна с теб. Аз например забременях, защото мъжът ми искаше. В смисъл, искаше тогава. Аз исках да чакаме още. Но се навих. До края на бременността имах съмнения дали ставам за майка и някаква вътрешна съпротива, представата, че в мен има живот ме докарваше почти до отвращение. Но сега мисля, че съм добра майка, да не говорим, че обожавам детето си. Не винаги отрицателната нагласа в началото рефлектира върху детето впоследствие и смея да кажа, че докато не родиш, колкото и да се опитваш пак не осъзнаваш напълно "какво ми се случва и дали го искам". Особено за първо дете.

Но пък аз проблеми със забременяването нямах, а и към този момент се бях достатъчно реализирала професионално...

Уплашена си и объркана, което е нормално за начална бременност, започнала с инцидент. Нека лекарите кажат има ли риск за бебето, всичко останало ще се нареди, ако го искаш.

Благодаря ви за мненията Наистина клоня към това да задържа бебето, и вие още повече ме убедихте в това. Има доза истина, че реакцията ми е породена от това, че е абсолютно неочаквано. От 5 години и повече слушам от различни доктори, как имам само един работещ яйчник, пък поликистози, пък липса на овулация и какво ли още не... И де факто не сме се пазили никога. Цикъл супер нередовен, аз и затова чак сега направих теста, защото не ми мина вариант бременност през главата изобщо. И двамата искаме дете, и си бяхме казали че в близко бъдеще ще отидем до някоя добра клиника, за да си направим изследвания, но заради работата все отлагахме. Кариерите ни погълнаха и двамата, и сега това дойде като гръм от ясно небе. Не бях подготвена за такъв развой на събитията, особено след шока от инцидента, аз емоционално още не съм го преодоляла. Всичко ми се струпва наведнъж, просто момента не е подходящ, не си го представях така... но какво да се прави. Приятеля ми изобщо не си представя вариант за аборт, само ако разбере какви  мисли са ми минавали през главата ще бъде много разочарован. Ще направя аборт само ако се налага по медицински причини. Друг шанс може и да нямам. А за парите... и двамата сме работещи хора и вероятно ще се справим, но ми се искаше да имаме поне нещо заделено, преди да се появи бебе. А сега почваме от нулата. А за помощ от родителите определено ще се наложи, което не ми се нрави, но нямаме избор, ако искаме хубав стандарт. Просто се чудя... как ще мина през всичко това... аз по друг начин си представях новата година

Нещата изглеждат почти като намеса от провидението - дало Ви е тежък инцидент/изпитание и същевременно дар, какъвто не сте мислили, че ще получите.  

Ще се справите, не се притеснявайте, не е чак толкова сложно и реално човек и да го иска и планира, не е много по-подготвен за първо дете. Ще се справите! Стискам палци всичко да се развие безпроблемно и да имате лека бременност. 

HighSpeed, съгласна съм, противоречие може да има и това е нормално състояние всеки мислещ човек. Говорех за непоносимост, паник атаки и подобни състояния, които не са за пренебрегване. Но Авторката след последните постове ми звучи успокоена и добре, така че, ако са нормалните притеснения дали ще се справят с парите, помощта за бебока, квартирата, кариерата няма какво да му мисли толкова.

Добре де, как е възможно грам да не се пазиш и толкова да се втрещиш от бременност??

Просълзих се на последния пост на авторката!
Браво!
Дано бебчето е живо и здраво, щом са млади, здрави и работещи, нещата ще се наредят. Авторке, гледаш от грешен ъгъл - погледни на ситуацията като какъв прекрасен старт за Новата година!
Бианка, след като от 5 година сума-ти АГ-та ѝ казват, че ще забременее само с репродуктивни методи не е толкова странно, че са шашнати.
Между другото ми идва на ума, че организмът като една невероятна система може толкова да се е "стреснал" от инцидента, че да е изпуснал яйцеклетка. В точниия момент

Възможно е, разбира се, след като са ти казали докторите, че имаш проблем и то, голям, със забременяването.
Те 5 години не се пазят и чак сега се случва.

На мен ми бяха казали, че яйчниците ми са недоразвити и някъде към 22- 25 години ще мога да забременея, ама се оказахме излъгани всички, та родих на 20.

И аз бях излъгана На млади години ми махнаха единия яйчник и ми обясниха, че няма да имам деца най-вероятно. Имам 4 деца и затова поставям под съмнение лекарски прогнози. Ако не се пазя, допускам, че може да забременея

Сега ще се пазя поне до 50-тата си годишнина.

Здравей!
Едва ли ще има момент, в който абсолютно всичко да ви е наред. Не съм песимист, но обикновено винаги има по нещо /кога по-голямо, кога по-малко/, за което човек да мисли и да се тревожи.
Разбирам, че и здравословното ти състояние те безпокои. Но както са казали и другите - възможно най-бързо се консултирай със съответните специалисти. Незнам от кой град си, но ако трябва пътувайте до София. Ако всичко е наред с бебчето, задръжте го. Сама казваш, че при вас забременяването ти си е чудо. Позволи на чудото да се случи.
Успех!!!

Авторке, никога нещата не идват в "най-подходящия момент". Или искаме да съберем пари, или още малко да се издигнем в кариерата, или или или или ...докато се окаже, че това не може да стане, онова, здравето ни напусне..или пък мъжа на живота ни..така, че трябва да рискуваме и да намерим баланса на живота, за да сме щастливи! Успех ти желая! 🍀

Сали, съжалявам за инцидента! До колкото разбирам, не си се възстановила физически и психически от него. От разказаното от теб става ясно, че тази бременност е истинско чудо и не виждам причина да ти минава мисълта за аборт. Консултирай се със специалист относно лекарствата, които си приемала. Някаква си работа не е по-важна от вашето дете! Само след броени седмици ще усетиш как бебчето те ритка отвътре и ще разбереш, че всичко друго е на заден план. Иди на лекар, успокой си душата и се радвай на бременността си!

Можеш да прехвърлиш майчинството на бащата.