Фентъзи и фантастика - Тема 13 - Номинации

Ясно, мерси за разясненията...
А за имената - не са първите, няма и да са последните такива книги предполагам За съжаление.

интервю с Робин  Хоб - длъжко е, но е интересно. За тези които не обичат спойлери. ВНИМАНИЕ! има и въпроси за Убиеца , за края на поредицата, както и за Живите кораби! с риск да се разкрият неща от сюжета четенето е на ваша отговорност!
http://www.shadowdance.info/magazine/interviews/robin-hobb/

http://www.shadowdance.info/magazine/books/the-inheritance/ - ето един по-различен сборник на робин Хоб (някои от разказите и новелите ги има в рулит -  на руски)

http://www.shadowdance.info/magazine/first-look/assasins-fate/ - Реклама на Съдбата на Убиеца - последната книга на Убиеца (последната изобщо)

Да, АНгел дъст права си, пак ще има такива случаи, но....
гадно е, защото точно при Хоб имента имат своите смислови значения, които отговарят на конкретно тяхно качество или толкова по-зле когато те не че превеждат или се прави през куп за грош. Например Бърич, вероятно идва през Bur - бодлив - и идва да покаже, че Бърич е тежък характер. парагон - Образцов и т.н. Някъде преводачите са се съобразявали (например при Сенч) но на други места - не.

Добре си четете вие, аз само премятам книги и се чудя какво да чета. От понеделник ме държи последно прочетох Перла в черепа, първа книга от "Легенди за руническия жезъл". Не е лоша, но реших, че не ми се четат засега другите. След това "Кутия за птици", която ми отлежава откакто е излязла и от тогава суша. Чакам с нетърпение новата на Кинг, надявам се, че ще ме "отпуши".

Джон - те и при Малазанците са така малко или повече имената и беше не по-малко неприятно да ловиш разликите между Бард и Артлайн... а като добавиш и английския и хептен...
При Тери Брукс при все, че имената бяха нищо значещи пак не бе приятно, понякога изискваше известен размисъл одри да се сетиш кой пък за Бога е този, които в поредна книга се казва по пореден различен начин...


Меган - как е Кутия за птици и аз съм си я приготвила.

Хареса ми, но очаквах нещо повече.

Моето мнение за Кутия за птици - чудесна идея, с много потенциал, но леко поолескана. Има едни такива абсолютно невероятни нещица, които ме оставяха безмълвна или по-скоро с коментара "да, бе, как ли пък не!" Иначе е интересна за четене и като стил хич не е зле, просто е трябвало малко повече мисъл да се вложи и да се доизпипа.
Имам и Къщата на езерното дъно, но още не смея да посегна към нея

Мерси и на двете, за сега явно няма да ги бързам (дори не знам дали са по темата, ако не - извинявам се). И аз и двете ги имам, обаче като че ли най-ми се почва с пианото, което нямам и така все ги отлагам

"Кутия за птици" си е точно по темата. Къщата я имам, но още не съм я чела. Чудя се дали да не започна "Момиченцето с всички дарби" с такова желание я купих, но все още не съм я прочела.
 ston кое ти се стори странно и невероятно?

Меган

[quote
Меган - как е Кутия за птици и аз съм си я приготвила.
[/quote]
Не съм Меган, но да си кажа Книгата много ми хареса, но нещо на финала ми изглежда като претъпкана. Очаквах повече от финала.

Донякъде съм съгласна с теб

 снощи подхванах The Rendeer People от Меган Лидхолм (известна и като Робин Хоб) и вече съм на средата. Забелязвам доста близки елементи с Горският шаман (макар да не са пряко свързани), може би като дочета третата част на Шамана, ще забележа още близки елементи.
като напредна малко повече  (да изчета тази книга до края и да дочета до края трилогията за Шамана) пак ще коментирам.

Така - приключих с  Тайните на Занаята. Историята е хубава, всъщност по принцип обичам този тип бекграунд, не са една и две такива книги – дете, което се обучава за... убиец, крадец и т.н. и естествено съдбата му в последствие. Обаче имам някакъв  проблем с темпото на тази книга. Една такава ми е апатична, монотонна, меланхолична, лъха една мудност от нея. Липсва ми динамика, енергичност, тръпка, вълнение... Цялата ми е все едно  чета някакво безкрайно въведение (а може и да е такова, предвид колко още книги има натам, но  това не ме спечели). Не знам дали защото толкова голям процент е в разказвателна форма от името на героя. Така или иначе има нещо в нея, което не ме кара да очаквам с нетърпение момента, в който ще ми остане свободно време за четене, не ме дърпа към нея, далеч съм от усещането, когато книгата толкова да ме е завладяла, че да не искам да я изпускам от ръка. По-точно исках по-скоро да видя финала, че да започна нещо друго. Предполагам, че в някакъв момент ще довърша първата трилогия, но ако до края е така, надали ще посегна към останалите.

 Ангелче, книгите за  Фиц за личен дневник, те са през погледа на Фиц, който описва живота си. Книгите са Живите Кораби, събират много гледни точки, макар също да са доста описателни; На Кенит, На Малта,  на На Роника, на АЛтея, на сестра й(забравих й името), на Брашън, на Уилоу, на змиите-бъдещи дракони и  на кой ли още не.
Темпото постепенно ще се увеличи. На Робин Хоб по мое мнение най-силни са й завърщеците, поне в първите три трилогии; към средата на втората книга очаквай интриги на килограм, Троновете бледнеят. ОСвен това имай предвид че, досега в първата книга главният герой беше през по-голямата част около 6-7 годишен няма големи възможности да се бори с враговете си. Втората и третата част се развиват около десет години след началото на първата книга
Всъщносто доколкото си спомням основната част от приключенията на главния герой започва именно от втора книга. Запознаството му Умението, Осезанието и обвързването с Носльо и Смити е наистина по-скоро като встъпление за това което ще последав във втора и трета книга, които по мое мнеие са малко изкуствено разделени - в  края на втора книга и цяла трета действието става почти непрекъснато.
Виж ако си говорим за меланхолии - последната книга, на последната трилогия - Съдбата на убиеца ми се стори на мен меланхолична......но ти не си стигнала дотам, няма да те мъча, отсега.
.............................................................
Аз пък да се похваля - първо намерих на Труди Канаван "глас на боговете" на немсски в Рулит и изчетох трилогията за Итания докрая. Мъке е да си превеждаш от този език, дори с гугъл преводач, но накрая свърших. Като цяло -интересно, но се измъчих с превода и ми се уби удоволствието.

После четох от Меган Лидхолм(Робин Хоб) Rendeer People и продължението - Вълчето братство. Има много малко общо с Фиц и повече - с Горския шаман и вес пак може да се търсят аналогии и в двете посоки. Например също като при Фиц, героят създава връзка с вълк, като и в тази повест има камъни, които са наредени в специална подредба (от разказите за Фиц знаем за порталите);
А от разказа за Горския шаман знаем, за по-особен тип магия не Умение, не осезание, а Песен или тъкане на вретено. ЕДно много егоистична магия, която не ти дава право да си създадеш семейство, а трябав да се поставиш в служба на природата.
Ранната Хоб (Лидхолм) определено е не по-малко интересна от късната Хоб, макар разказите й да са значително по-монотонни., което ми досади в някакви степен като четох Raindeer peeple имах чувството че чета криминален роман. И отново - първия роман "запали" трудно, а във втория  - Вълчето братство -развръзката дойде за половин книга.Характерен белег за Хоб, тя обича  постепенената градация, но  в случая се изнервих, защото си превеждах от руски.
Сега се чудя дали да си дочета трилогията за Шамана или да се прехвърля на Харпиите?

Искаш да кажеш, че не знаеш немски и действаш само с гугъл... Аз лично не мисля, че бих могла да изпитам какво да е удоволствие така
Хоб за сега я оставям, започвам Аркадия, а и да си призная най-накрая се предадох на изкушението и препрочитам бавничко малазана. Но това само докато чакам детето да го прибера от тук-там, та реално от януари съм още доста в началото на Лунните градини