Съпруга ми, не става за баща...

Къф релакс, бе, жива работа си е.
Ето например сега аз си релаксирам в бегемама, опъната на дивана, а щерката ме дърпа да и редя за пети път един пъзел с 9 части, че още и е трудно и реве, като не успява.

Колкото до "има ли" - ами отдавна е известно, че има.
Съвет не мога да дам. Ако само до тригодишно мисли да не го гледа, се търпи, обаче може и да не е само дотогава.

Афродита, едва ли се е включвал финансово. Тя написа, че е бачкал колкото да изкара за цигарите. Мен друго ми направи впечетление. " Скоро след като се запознахме му казах, че искам дете". Авторке, колко време живяхте заедно преди да забременееш?

Не звучи добре това, което пишеш. Наистина. Дано съм лош пророк, но мисля, че нещата нямат оправия. Единственото хубаво е, че ти явно си оправна, не звучиш в безизходица или като да зависиш изцяло от него. В най-лошия случай, ако се разделите, имаш ли къде да отидеш, някакви доходи имаш ли?

За съжаление има много.
На теб ти е приятно, а явно на други им е неприятно да се занимават със собствените си деца.
Познавам мъж, работи като аниматор, организира детски партита. Много обича децата и затова е избрал тази професия.
Майка ми работи същото. Кой каквото го влече.
Ама аз не съм такава. За мъничко бях аниматор преди много години, не ми допада.
Но все пак е негово дете.


Явно си обсъдила с него само искането на дете. А обсъдихте ли кой каква роля ще има? Какъв баща смята да бъде.
Това, че не бил длъжен да гледа деца до 3 години, преди да забременееш ли ти го каза?
Ако е така, сама си избрала такъв "мъж".
И след тези три години пак няма му пука.

E как работите като него го няма, а гледате бебе на 1 година? Сега като стане майчинството 200 лв. втората година какво?

Не знам, струва ми се, че масово питащите за съвети в този форум с деца към 1-3 допускате грешки от началото на връзките си, правите деца с неподходящи хора или твърде прибързано, после чакате да мине година-две, при което таткото не пипва (и нормално във Вашия случай, след като е казал, че деца не ще да гледа, че не е мъжка работа и подобни тъпотии) и изведнъж се сещате, че не можете повече така.

Защо изобщо питате за съвет след като ситуацията е такава от години? Че дори и неработещ не е помагал, ами само за цигарите е мислил.

От моя гледна точка единственото, което се променя в подобни връзки към 1г. или към 2г. е, че настъпват някои фази в развитието на детето, при което преминава от относително кротко създание, което може да се обгрижва като тамагочи и при не прекалено загрижени родители дори да се остави сравнително на самотек в кошарка или с повърхностен надзор с часове, в прохождаща и продрънкваща напаст, която не дава миг покой. И тогава изведнъж изнервената и преуморена майка се сеща, че и таткото бил имал задължения и му тръсва малкото (при несъществуваща за него връзка с детето и силно закърняла с майката) и решава, че единственото ѝ решение е да се развежда.

Нищо против нямам, но винаги, като има дете, си мисля дали няма и друго решение, дали това е точно моментът, дали наистина човекът отсреща се е променил чак толкова или е бил кофти от самото начало и просто в този момент е станало нетърпимо това. Не мисля, че подобни окончателни решения трябва да се взимат под влияние на преумора, изнервеност и подобни чувства и настроения, които съпътстват често втората година на детенцето (и очевидно са провокирали и тази тема, която сега от своя страна ще даде само негативна храна на авторката). Мисля, че когато има деца, трябва да се направи всичко възможно за запазването на брака/връзката между родителите, освен в случаите, когато има физическо насилие, че и там може би до някаква граница си струва да се направи опит. Иначе веднага щях да кажа да го зарязвате тоя. Ама в случая поне за мен на първо място е детето и въпросът дали може да се направи нещо за изграждане на връзка между таткото и него. Ако не може - тогава е ясно положението.

Не знам дали случаят на авторката е такъв, подозирам, че е, но това е много често срещана и голяма грешка.

а колко време е достатъчно, за да установиш дали ще е добър баща един мъж
и каква гаранция имаме, че няма да си е въобразил, че иска дете, ама като се случи....

хем критикуваме, че тая или тоя бил прекалено капризен и твърде много изисквания имал, като си търси половинка, хем в другата тема пък твърде ниски били критериите и малко били подбирали тази или пък този
няма угодия

както и да е
към авторката, пълно е с мъже и жени, които нямат реална представа за живота и не знаят какво искат
попаднала си на куц кон, факт е
оттук нататък си прецени ще се мъчиш ли да го приобщаваш с хитрини и трикове, ще го чакаш ли три години, да видиш ще стане ли татко..
или ще се спасяваш поединично, или по двойки, като включим и детето
да го мислиш, къде си гледала и защо не си видяла по-рано... сега няма смисъл

ако ще го чакаш три години, прави си плановете да си самостоятелна и готова за момента, когато каже, че всъщност петгодишно е имал предвид

Няма гаранция. Затова жената е хубаво да си има едно наум и да се навие да ражда, когато е постигнала някаква финансова стабилност. За да знае, че ако утре остане сама с дете ( няма значение по каква причина)  може да се справи.

Това е мое мнение, разбира се, не очаквам всички да мислят така.

Смятам,че е нормално бащата да проявява интерес към детето си и да участва в грижите за него.
А този явно не е пораснал достатъчно или просто е безотговорен егоист.

bgtatko, да ти кажа, труден си за издържане.

Аз съм от жените, които не могат и никога не са имали желание изкуствено да "въвличат" мъжа си в грижите по детето. Не ми е хрумвало, не използвам женски хитрости. Мъжът ми има огромен ентусиазъм да се занимава с бебето ни и не знам какво бих правила, ако той не искаше. Насила ли ще го накарам?? Това или идва отвътре на човек, или не. Стига вече с тия глупости както го свикнеш - така. Я да ти се падне човек, дето не му се поглеждат бебета, пък ти върви го превъзпитай.

Аз нямах майчин инстинкт, през бременността въобще не усещах, че ще ставам майка, като се роди детето също. Чак като се прибрахме и започнах да се грижа за бебето започна да се заражда.
Затова, от личен опит мога да кажа, че такъв се получава с чувство за отговорност и желание. Никога не ми е минавало през главата, че има вариант да не си гледам детето, просто знаех, че щом съм го направила трябва да го гледам.
Същото очаквам и от човека до мен. Но както _Bianka__ казва, не бих могла да командвам друг човек. Дали ще бъде родител или не е негово лично решение. Щом му преди шума, детето и отговорността, няма да му преча на живота.

+1 към последните два поста.
Съвет обаче, както писах, нямам.

Абсолютно съм на мнението на НСЧ. Едно към едно и за мен важи.

Там е работата- той сигурно смята че е достатъчно отговорен- бачка като изоглавен, пътува по 3 часа, това си е гърч отвсякъде и предполагам семейството не страда от недоимък.
Аз за друго говоря- да ги научим да почувстват бебето като част от себе си, не като някаква вихрушка, която е обсебила жена им и не им дава възможност да си починат.
Така бихме си спестили много ядове и мисли за развод.

Какво значи "труден за издържане"? Споделям мнение. Кой Ви кара да го четете? Всички ли мнения трябва да са като Вашето?

Не мислите ли, че човек, дето не му се поглеждат бебета, ще си проличи поне малко? Примерно чрез думите "не искам бебе"? Вие имате 4 деца, ако помня правилно. Наистина ли преди да направите първото не сте имали никакви индикации дали човекът иска деца или не?

Женски хитрости аз никога не съм препоръчвал на никого. Детето се планира - по взаимно съгласие, без изнудване, с ясната идея (и на двамата), че този партньор ще е активен участник в отглеждането на това дете, ще сменя памперси, ще мие насрано и надрайфано, ще тантурка пищящо бебе с колики, ще го разкарва с количката до втръсване, ще търчи след него, ще го учи на безброй неща, ще говори с него по важни въпроси и безброй работи още. А щом моментът дойде, се иска помощ от таткото (ясно, открито, вербално) от ден 1, вместо от баби, сестри и други женски роднини. От родилното още трябва да е в бойна готовност да идва по 10 пъти на свиждане ако е нужно, да носи всичко забравено, да купува в последния момент необходими неща. Дори да са там бабите и другите помагачки, пак таткото трябва да участва. Как се къпе прясно изписано новородено от 1 човек, особено жена, родила преди няколко дни? Сигурно ако опре нож в кокала, ще се справи, ама по принцип го правят двама (поне - чувал съм и за 3ма). Знам че мед сестри и неонатоложки ги подмятат бебоците на конвеер, но обикновено човек не е така. Затова се планира хубаво, за таткото е задължително да си вземе поне седмица-две след изписването, ако ще да работи най-отговорната работа на света. После се включва в недоспиването, в подрускването за колики и т.н. Ако не ще - няма какво да се чака до първата година.

Щом се е чакало до първата година - може поне да се направи опит да бъде ангажиран малко повече (примерно тримата заедно да правят някакви неща) и ако не се получи и тогава - да се развеждат на воля колкото искат. И не говоря за женски хитрини, а за открито казване, че няма такова нещо като първите 3 години майката го гледа и че трябва да се включи и лека полека да се понаучи на всичко. Но след чакане 1 година, трябва ТЯ да го научи, не да му се ядосва, че не може. Естествено че няма да може. Нашите майки са отгледали едната 2 деца, другата 3. И не могат! Наистина не могат, всичко са забравили, нямат подход, нямат акъл, нямат концентрацията. Е, мъж, който не е пипвал една година е същата работа.

Затова казвам да се опита, колкото и да е малко вероятно да стане. Да се опита да бъде научен на елементарни неща, с прости стъпчици, тримата заедно.

Ако бях казал "айде, развеждайте се", тогава щях ли да бъда лесен за издържане? Съжалявам, но подобни съвети променят качествено човешки животи, трябва да съм много сигурен, за да го кажа, а от 5те реда на изнервена мама на 1годишно прохождащо бебе не мога да преценя. Щом Вие сте толкова сигурна - развеждайте ги хората на воля.

Че то ужасно много мъже твърдят искрено, че искат деца Но не подписват конвенции, че ще ги дундуркат, сменят памперси, играят с  тях и т.н. Искат ги в смисъл жена им да ги роди и гледа, а те да изкарват пари и да са заети с други неща. И са си честни реално пред себе си. И аз не го знаех преди години

И между другото първия ми съпруг изглеждаше вманиачен на темата с децата. Чак и аз му се учудвах колко настоява за деца. Много ги е искал, много се е занимавал с тях, къпал ги е, играл си е, водил ги е на училище и детска градина. След известен брой години обаче реши, че други неща са му по-важни. И сега си ги обича сигурно, но ежедневни грижи с тях няма никакви. Така че -кой кога, защо, какво ще направи - Божа работа.

Аз от малка все попадам на мъже, които искат деца и винаги съм мислила, че всички мъже са такива ентусиасти. Затова не мога пък да проумея как има мъже, които не искали (от бг-мама научих, че има такива). Като не искат обаче, по-добре че си го казват, да се знае, какво следва.