Съпруга ми, не става за баща...

Темата се изчерпа и започна да се цикли яко.

Не, че вече има значение, защото всичко се изприказва, но да и тези, които не са чувствали дълбока, вътрешна потребност от общуване с новороденото стават за бащи , ти да видиш... И не виждам защо трябва да се пишат глупости и клишета от хора, които явно нямат такъв опит. Интересно ми е как бащата може да замени майката, ако тя кърми активно по 24 часа на денонощие? Никак, ама взаимнозаменяемите обикновено хабер си нямат от тази дейност.

Дойде време някои да се изтъкнат. Добре, че авторката не чете отдавна, много щеше да й помогне.

Накратко, родих 2 деца на мъж, който не пипаше новородени. Буквално. Е, след 2-3 години нещата са различни. Не, пак не е станал "мъжка домакиня", но тя и Контесата още не е обучила мъжа си да търка фуги с четка за зъби, все го влечало на мъжки работи. И да, кара дъщеричката на танци, но не й прави прическата. Такива ми ти работи за заменяемите родители на 100%. Няма такъв филм.

Да беше прочела като хората, преди да се пениш Изрично написах, че не кърмих, затова бяхме взаимозаменяеми. Моля за цитат, където твърдя, че мъжете, които не са изпитвали потребност от общуване с детето, не стават за бащи. Той и баща ми не е някой психопат, който не става за баща, ама на факт е, че пълноценно общуване с него имах след пълнолетие, когато вече не се чудеше как да си говори с мен. Преди това беше просто фигура в семейството, от когото имах респект, но с когото нямах пълноценна връзка. Някои тук изобщо хабер си нямат от тази дейност, както се изрази дамата, ама това е щото явно нямат опит, че да направят разликата

Сирено, бъркаш пак понятията. Говорим за малки деца и взаимозаменяемостта се изразява в това, майката да може да бъде самостоятелна биологична единица от време на време, а не придатък към детето си 24/7. Говорим за елементарните физиологични грижи по детето, които ако таткото не пипва нищо по него, ги гърбиш сам и не можеш да му оставиш бебето за 5 минути, щото много го изнервя или не знае как да го оправи.

Трещерица, за пореден път не ти се получава опитът за оригиналност, защо не се откажеш? Никакво изтъкване няма, това са факти. И вие много добре го разбирате, затова и така скачате. Ако наистина смятахте, че всичко ви е наред и мъжете ви са си ок, нямаше да изпитвате нуждата да се включвате през три поста и да обяснявате как то нямало нужда бащата да участва активно, пак си бил баща Да де, баща е. Биологично, финансово. А ако майката и тя така? Износи го, роди го, евентуално кърми и после - аааа, ми работа имам, пари трябва да вадя, изнервям се, спи ми се, не знам как да му сменя памперса. Тогава какво ще е? Ауууу, ма как може, каква майка е това, каква жена, анатема!!!! Сами не се усещате как удобно за мъжете им давате благословия да клинчат и после се реве по форумите.
Дума да не отварям как се отразява на отношенията в двойката, когато грижите по детето са споделени. А иначе всеки си има неговото ежедневие, допирни точки - познайте колко. И след някоя година четем - отчуждихме се. Много ви е удобно да ги пропускате тези неща, ок, няма проблем. Но това, че на вас не ви харесва да ги осъзнаете или признаете, не значи, че не съществуват.

А, не знам, за мен отдавна смяната на памперс не се смята за някакво непосилно бреме, макар че и аз не се кефех да ме привикват, но предпочитам пред това таткото да се тутка и поти или да ми разбърква нещата.

Ако смятахте , че всичко ви е ок и мъжете - идеални, нямаше да го изтъквате непрекъснато. Особено в тема, в която жената се оплаква.

Всичко разбрах аз, а вторият ти пост го потвържвава. Ще си спестя анализа, проблемите са си твои.

Първо, факт е че и аз не станах майка с раждането и не почувствах някакви умилителни чувства от началото.  Като се освестих след упойката бях забравила къде съм и защо, дори не се сетих да питам за бебето. Та напълно разбирам мъжете, на които им трябва време да се пренастроят. Де това да беше разковничето за добър и успешен родител! От мъжа ми не помня да съм се оплаквала, та ако обичаш не го сравнявай със собствения си баща!

Очевидно нищо не си разбрала, защото пак говориш за съвсем други неща. Аз проблеми нямам, не и такива, каквито ти се привиждат. Нямам против анализ, заповядай Но по-добре анализирай собствената си способност да разбираш написан текст. В случая, не можа да се справиш и тотално не схвана какво казвам. Аз говоря за грижи по детето, споделяне на същите с бащата, желание от негова страна да го прави. На теб ти се привижда умиляване на втората минута от раждането. Разбира се, че трябва да се пренастроят, жените също. Това никой не го оспорва. Но сякаш ми се чини, че съвсем друго се коментираше тук. Изобщо, започвам да се съмнявам за доста хора тук, дали могат да правят елементарни връзки и изводи на база прост написан текст. То са едни извъртания, едно чудо. Анализът - за теб, сети се и сама защо така се получава.

Трещерица, споделянето на факти, личен опит, мнение и преживявания, не е изтъкване. Колкото и да ти се иска. Колкото до авторката, темата отдавна излезе от конкретиката и се премина към по-обща дискусия.

Абсолютно вярно!!!

Прескочих голяма част от темата, но ми станаха интересни мнениетя на bgtatko. Аз също съм на мнение, че мъжът, освен ако не е пълен дебил (тогава защо да му раждам) е както го свикна. По мои наблюдения, приятелките ми, които се правеха на самоотвержени майки и не занимаваха с "женски работи" съпрузите си - се разведоха по подобни причини като изказаните в темата. Въпросът ми е - даде ли се рецепта как точно една бъдеща или новоизлюпена майка може да въвлече мъжа си в бащинството и споделената грижа, без да му става досадна?

Не че жените не са занимавали мъжете с "женска работа", ами някои мъже просто наистина бягат от такава Никоя жена не е длъжна да бъде дресьор на мъжа си и това, че някои мъже подават с радост и помагат вкъщи, не се дължи единствено на великите умения на жена му да го насърчи и т.н.

Аз самата не мога да подтиквам мъж към домакинска дейност или да му бутам насила дете. В момента мъжът ми прави много неща около детето и вкъщи, понеже го иска и му идва отвътре. Ако не иска, не виждам как ще го накарам.

Бианка - твоето мнение по въпроса разбрах - достатъчно ясно си го написала. Но не ми е толкова интересно, защото смятам, че има смисъл да се опита това, в името на семейството. А и както казах - самоотвержените фръцли, дето "ако ще да ми помага, няма да го моля" се разведоха, а тези, които успяха да въвлекат мъжете в семеен живот, са добре и щастливи, децата също са добре. Не ообщавам за всички, но основно това се случва около мен.

Браво на тези жени, но аз пък такива не познавам Мъж да се въвлича в семеен живот... той ако не се е въвлякал сам... бая зор ще видят тия жени.

Да си родител това е призвание. Рядко срещаме идеалния учител, лекар, търговец и т.н. Когато срещнем такива, казваме че такъв се раждаш, не се учиш. Така мисля е и при родителството. Познавам мъже, които без да са бащи имат страхотно отношение и усет към децата, в последствие тези мъже станаха и идеални бащи. Поне това, което се визира в темата. Мисля, че същото се отнася и за жените. Имам две деца. Като бях момиче, после и млада девойка единствената ми мечта беше да се омъжа и да имам две деца. Постигнах го, но не мисля че това ме прави щастлива и пълноценна. И до ден днешен се самообвинявам, че съм леко хладна с децата си. Дори няма да е прекалено, ако кажа че обичам повече мъжа си от децата. Той също не е от бащинския тип. С първото дете и до момента им е трудно да поддържа по-топли отношения. Мога да кажа, че с времето просто се научихме да бъдем родители и даваме как да кажа... необходимия минимум децата ни да се чувстват обичани, обгрижени и уравновесени. Силните чувства се появяват, когато се разболеят или имат някакви проблеми, които ги разстройват. Но пак не смятам, че им даваме емоционално всичко от което имат нужда. Само времето ще покаже, дали това е така. Та по темата, мисля че всички следваме някакви стереотипи, които са наложени в обществото и това което смятаме за правилно, не винаги е нещото за нас. Не мога да обвиня мъжа си, че не е добър баща, защото всъщност какво означава да си добър баща, а в този ред на мисли аз добра майка ли съм?

Съгласна съм с горното мнение,че родителството е един вид призвание..Също смятам,че един мъж,ако не е възпитан да уважава съпругата си,да споделя задълженията в къщи,в семейството като цяло (защото той не е гост там,а равноправна половина) няма как да се получат нещата!Какво значи да се въвлече или приучи?Като не му идва от вътре,като не му е заложено като модел за подражание ,дори и поставянето в реална ситуация (т е.  да му се даде възможност да се справи сам) пак не върши работа, единствено внася повече напрежение,укори и обвинения...