Как да забравя този човек?

Така нареченият мечтан човек винаги е харесвал стила ми (преди ми правеше комплименти за него) и той самият се интересува от част от нещата, но както и да е. Както казах имам познати и то доста с тези интереси, но като разбраха, че имам дете сякаш се отдръпнаха. Ще потърся такива групи,  благодаря за съвета.

За всеки твой интерес можеш да намериш група в социалната мрежа. От там ако си достатъчно разговорлива може да стигнеш и до среща с хора със същите интереси ако не си от някой малък град де.

Рисувам авторски картини и правя снимки, дори ги пуснах преди в няколко сайта някои от тях за продажба, но нямаше интерес и ги изтрих. Не държа с това да си изкарвам  хляба, просто ми харесва да творя такива неща. В момента правя обици и гривни, може след време да ги пусна в интернет все пак или да ги занеса в ателие, в някои приемат неща и на млади автори.  Ще се опитам покрай това да създам контакти, благодаря за идеята.

Тук не е за психолог, а за психиатър! Ако срещна мъж, който се държи като авторката ще поискам ограничителна заповед. НИКОЙ нормален човек не би общувал и не би имал връзка с жена с подобно неуравновесено поведение!

според мен не външния ти вид, а старанието да изтъкнеш, че си по-различна отблъсква хората
била съм със синя коса, когато детето беше малко и пак не страдах от липса на среда

според мен искаш да си различна, да ти се възхищават, че си различна и ежедневието да е приказка
ама няма как
ежедневието си е ежедневие и затова така се и казва
старите любови са си минало и там им е мястото
и вманиачаването в каквото и да било е отклонение, а не приятно качество

Вече са ти казали хората какво мислят. Ще допълня само, че поведението ти не отговаря на 25 годишна жена, имаща дете. Търси причините за всичките ти проблеми единствено в себе си. Човек, който контактува/преследва друг чрез братовчедки, стринки, лели и фалшиви профили, определено има нужда от специализирана помощ. Семейство се гради с честност, разбиране и доверие към партньора, а не с поведение на токущо навлизаща в пуберета.

Добре, а след като толкова нямате допирни точки с този твой мъж, как така се омъжи за него, че и дете му роди? Наистина ли те беше страх на 22-3 г., че ще останеш стара мома?
Ако все пак сте имали някакви общи интереси, опитай се да ги възродиш и да поведеш брака ви в положителна насока. Той е разбрал, че си си писала във ФБ с момъка, въпреки това е простил и забравил. Много мъже трудно биха. Явно иска да си запазите семейството. Все пак имай си едно наум за агресията.

Момиче от Марс, както разбирам, в момента си в майчинство с малко дете вкъщи. При много жени този период е труден, най-вече заради застояването вкъщи. Обикновено, когато хората се застоят на едно място с еднообразно ежедневие, започват да си търсят несъществуващи проблеми от всякакъв характер и дори да изпадат в депресия. Съвсем нормално е да имаш ограничени социални контакти, тъй като в момента не ходиш на работа и предимно си с детето вкъщи. Ще мине този период, ще започнеш работа извън къщи и постепенно нещата ще се подобрят.

Относно въпросния ти възлюбен от миналото, едва ли си имала някакви кой знае колко силни чувства към него. Продължаваш да мислиш за него, просто защото с него имаш неизживяна любов и все се чудиш какво ли щеше да бъде, ако се бяхте събрали. Изградила си си някакъв идеал за него и той ти се струва невероятен на фона на битовизмите вкъщи и мъжа ти, чиято муцуна виждаш всеки ден. Но истинският живот не е цветя и рози. С който и мъж да бъдеш, създадете ли семейство, на първа линия идват отговорности. Ако се чудиш какъв щеше да бъде животът ти с този "принц", ако бяхте създали семейство и дете, ще ти кажа моята версия. В момента щеше да си в абсолютно същото положение-щеше да се оплакваш от липса на социални контакти и разнообразие, " принцът" вече нямаше да е принц, а обикновен мъж, който ходи на работа и не ти обръща достатъчно внимание. Така че забрави момчето от миналото, защото той е само една илюзия. Фокусирай се върху семейството ти. Разнообрази ежедневието с мъжа ти, изненадай го с нещо, правете секс, поговорете. Само ще ти кажа, че на никого няма да му е приятно съпругът/съпругата му да си пише с бивши любови. Не оправдавам мъжа ти за насилието, което е упражнил, но те съветвам да поговорите, защото нищо не е само черно или само бяло.

Съветвам те да си пренаредиш приоритетите. Вече си семейна жена и майка. Всички истории с фалшиви профили и чатове са ужасно детински. Най-добре си изтрий ФБ профила и започни да живееш в реалния живот. Семейство лесно се създава, трудно се задържа. Трябват усилия и компромиси и от двете страни. Спри да живееш в миналото и се огледай около себе си. Ако ти е трудно, наистина може да потърсиш професионална помощ.

И последно да напиша, че мислите за развод, които ти минават, най-вероятно са продиктувани от моментна криза. Щом си решила да създадеш семейство с този човек, не може току така да се отказваш. Хората имат далеч по-сериозни проблеми от твоите и пак успяват да ги преодолеят.

Ще се опитам да се вслушам в съветите на всички ви. А относно така наречения "принц", той никога не е бил такъв и в моите очи също. Бях готова да приема всичките му недостатъци- странно поведение, особен характер, преди дори имаше проблеми с алкохола, вече не. Далеч не съм го идеализирала, защото от самото начало знаех,че ще имам трудности, в случай,че се съберем един ден, но исках да съм до него и да го подкрепям. Сегашния ми съпруг според всеобщите критерии по-скоро може да се нарече принц, но аз не търся приказни и перфектни отношения, наясно съм,че винаги са нужни компромиси. След като онзи човек той не пожела да общъуваме, аз го приех, направих всичко защото се надявах да си останем все пак приятели, или поне добри познати. Годините, в които беше с братовчедка ми се засичахме често и той винаги ме питаше как съм и се държеше любезно когато не беше наоколо тя. Но когато се засичахме тримата някъде,  тотално се променяше и ставаше много  заядлив спрямо мен. Явно съм се заблудила, че можем да имаме приятелски отношения. Относно развода- възможно е и да е заради криза, но ако все пак нещата не потръгнат и след известно време, ще изчакам детето да порасне и ще се разведа.

Мъжа ми се събра с мен със съвсем ясно съзнание,че още имам чувства към друг и си беше наумил на всяка цена да го замести..обясних му да изчакаме, че ми трябва време да го преодолеем, но той искаше да се съберем бързо, все едно нямахме цялото време пред нас. В крайна сметка успя да ме спечели, но стана по някакъв малко пресилен начин...може и да е било за добро, но ако беше изчакал известно време да помисля добре и да преодолея сама и на спокойствие другия човек, сега щеше да е различно. Той обаче беше на мнение,че ако изчака, щял да ме изпусне...после разбрах,че преди мен не се е влюбвал и съм му първата любов, каза ми,че нямало да понесе да ме изгуби и това ме пречупи. Аз също изпитвах нещо към него, много се привързахме един към друг и за мен той стана голяма опора, добър приятел и партньор...но тази негова настойчивост и бързане за мен бяха лоша идея...а най-лошото е,че дори преди да се съберем разказвал постоянно на родителите си и още като бяхме гаджета, те ме наричаха "снахата"...което не беше много приятно. За сватбата отново  предложи пръв, аз исках да изчакаме....той е много вярващ е на мнение, че като имаме дете е редно и брак да имаме, докато за мен това не е най-важното. Обмислих го и все пак се опитах да го убедя да изчакаме но две седмици преди церемонията, той вече беше поръчал халките...уж да ме изненада. Бях много сърдита, че пак е действал бързо и на своя глава, но нямаше връщане назад. За жалост и сватбата дори не се получи както очаквах, не защото беше скромна и само с кумовете и един приятел..а защото даже родителите ни нямаше как да дойдат.

Те ни бяха дали благословията си, но тъй като майка ми е в Германия и нямаше как да дойде (наще са разведени) и всичко беше някак формално и не се усещаше празнична атмосфера. Исках на този ден поне да се почувствам специална и му казах така : Нека да минат 3, 4 години да спестим малко средства за да направим една прилична сватба, поне 15 човека да дойдат и да е на приятно място..." Не съм ламптяла за лукс, скъпа рокля или хиляди гости...а за приятна атмосфера...но нашата сватба стана набързо, организирана в последния момент, решена спонтанно и кажи-речи с две бързи  церемонии и положени подписи...не успях да усетя нужната празнична и красива емоция, защото всичко се случи като за един миг. На всичкото отгоре, като сключвахме гражданския брак, си забравихме кутията с халките и се наложи той да се връща да я вземе (което за мен е лош знак.) Имам чувството понякога, че той бързаше умишлено за всичко- да се съберем, да живеем заедно, да имаме дете и да се оженим само и само да ме накара да забравя онзи човек...но някак се стекоха изкуствено нещата и за мен ако бяхме поизчакали, всичко щеше да си дойде на мястото. Има хора, които се срещат години без да живеят заедно за да се опознаят. Опитвах се да му обясня всичко това-но не може да го възприеме- обичал ме, не можел без мен и нямало за какво да чакаме.

Дори когато искаше да ми признае, че ме обича, аз се опитах да му кажа, че не е сега времето а той просто ме причака на спирката на трамвая и като слязох взе да ме гони (може и моето да е лудост спрямо онзи човек, но неговото за мен също беше прекалено) и после ме прегръщаше и ми се обясняваше в любов. Винаги ми е внушавал, че друг няма да ме обича така, че той дава всичко за мен и, че това с нас е съдба..едва ли не ако не е бил той, наистина съм щяла да остана сама. Така мислех и аз. Понякога смятам, че цялата му така наречена любов е зависимост, не знам. Моята любов към другия човек винаги е била безкористна-щях да се радвам дори на обикновено общуване и то понякога...докато мъжа ми не прие да бъдем само приятели в началото, а искаше всичко да стане сега и веднага...дори имаше периоди в които още не бях писала от фалшивия профил на онзи човек и изобщо не се сещах почти за него, а моя мъж си беше внушил, че се виждаме, че си говорим по телефона и че той искал да ме отнеме от него...дори ми каза, че ще му пише да му каже да не се занимава с мен, защото ще стане лошо....в този период човека вече беше в чужбина и никога не ми се е обаждал, нито се е виждал с мен.

Ето заради всички тези причини, понякога мисля за развод...защото любовта му към мен често изглежда лъжлива и освен това като се караме винаги ми натяква, че той се грижи за нас, той прави така,че да живеем скоро в ново жилище, че без него нямало да постигна много, а това не е така, защото и аз работя и гледам детето. Тоест винаги е обичал да се изтъква  и макар, че често спорим за равенството между половете и аз винаги имам позиция и не оставям да ме унижава, той дали на шега или не все намеква, че жените нямало да надминат мъжете и всякакви подобни неща...а в началото беше много широко скроен, с по-различни възгледи и по-толерантен.

Дори сега, понякога ми се мръщи и за елементи от визията (преди не го правеше), а когато сме излизали на официално събитие или е имало дрескод винаги съм изглеждала добре и никога не съм го излагала. Сякаш сега иска нарочно иска да съм в сянка, за да може той да блесне с работата си, с идеите си, с таланта си и прочие. А аз никога не съм имала за цел да се конкурирам с него, но определено не е приятно това подценяване на моите занимания и приноса ми към семейството. Може и аз да греша в случая, но поне за мен не е справедливо от негова страна да се отнася така. Държа да подчертая, че това започна преди да съм си писала с онзи човек, още като забременях.

Ех, грешка си направила с този брак, насила си действала. Лошото е, че вече има дете и няма как да се върнеш назад. Каквото било - било, сега се съсредоточи върху настоящето и се опитай да изградиш отношения със съпруга си. Онази история въобще не я мисли, болна работа е това.

Какво значи насила?! Това е едно инфантилно поведение, граничещо с тотална простотия! Мъжът и и бил виновен, братовчедка и, баба и ...Все едно, че не участва в живота си или е лишена от правото на глас.

Ще е добре да поемеш отговорността за решенията си, а не да стоварваш всичко върху околните. Насила те оженили, насила дете ти направили...

И аз не разбирам каква е тази обсесия към човек от детството ти едва ли не! Трябвало е навремето да изконсумирате флирта си и да се приключи, а ненда ти държи влага толкова години! Сега вече със семейство и дете е в твои ръце да се освободиш от този невъзможен блян от миналото и да гледаш напред към собственото си емоционално и професионално развитие!...Та ти дори мислиш за след 18г дали щял още да те обича! Абе момиче, съвземи се! Ако е било така, е щяло да се случи преди години! Успех ти желая и бъди реалист! 👍

Хм, намираш всякакви оправдания за този човек, за интереса му към теб, даже все едно свръх сили са намесени, попречили му да се изрази правилно. Братовчедката е пречка, хората които говорят за магии, алкохола, колежките, фалшивия профил, сега вече и брака.А не можеш ли да допуснеш, че целувката му към теб е грешка, вероятно и той е пил оная вечер или просто му е станало мъчно за теб.Но нищо повече.НИЩИЧКО. Това залъгване да сте само приятели..това няма как да стане. И не ти е необходимо, защото пак ще градиш кули на илюзия.Много време бре! Нещо подобно се случи с моя позната.В случая той беше лекар.И знаеш ли, още някъде на 3та намеса, директно и намекна , че е луда.Грубо, но тя го оцени и обърна към себе си.Всмисъл осъзна, че има много проблеми и се е хванала като удавник за сламка.Понякога е много добре, че човек е директен, но не всички са така и не го очаквай.Просто работи върху себе си.Дали ще останеш в този брак, няма нищо общо с колегата.Очевидно имаш сериозни дефицити, които рефлектират в-у отношенията с хората.Моят съвет е да се съсредоточиш в-у дете, работа- истинска и да имаш база за личностно развитие.Влюбванията ги запази за бъдещ период.
Успех!

Избий си от главата всякакви идеи за приятелство и изобщо каквито и да е отношения с онзи човек. Много малко хора успяват да запазят нормални, приятелски отношения с бивш/а и ти определено не си от тях.